(Не)сигурен лекарствен пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

(Не)сигурен лекарствен пазар

(Не)сигурен лекарствен пазар

Здравната каса догодина ще плати на фармацевтичните компании по-малко пари за повече медикаменти

Десислава НИКОЛОВА
1422 прочитания

Доставките на лекарства, плащани частично или напълно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), традиционно се възприемат от фармацевтичните компании като ваксина срещу пазарни рискове. Ако веднъж даден медикамент попадне в реимбурсния списък (продукти, за които касата плаща), продажбите са гарантирани за съответната година. Затова и конкуренцията между производителите при ежегодните договаряния с НЗОК е ожесточена. През последните години обаче тенденцията е парите, отделяни от касата за финансиране на доставките по въпросния списък, да се запазват на едно ниво, а в листата да се включват все повече медикаменти. Така се случва и при течащото в момента договаряне на реимбурсния списък за 2008 г. Бюджетът на касата за това перо остава почти колкото беше за 2007 и 2006 - 286 млн. лв. В схемата за разпределение обаче са включени още 206 продукта, с които лекарствата за плащане от касата стават общо 1046. При положение че обемът на свободния пазар на продукти с рецепта се очаква да достигне 880 млн. лв. тази година (по прогноза на глобалния доставчик на данни за фармацевтичния пазар IMS Health.), разбираемо е, че компаниите все по-малко разчитат на защитата на ваксината от НЗОК и залагат на продажбите в аптеките.

Инсулин и успокоителни

Практиката на Здравната каса за последните няколко години е да плаща напълно само инсулина за диабетиците и лекарствата за някои тежки психиатрични заболявания. За останалите скъпоструващи медикаменти има листи на чакащите. Оригиналните компании нямат избор, освен да участват в договарянията с касата, защото техните продукти са резултат на дългогодишни научни разработки и струват скъпо. Генеричните компании, които произвеждат точни копия на оригинални медикаменти след изтичането на патента им, са в друга ситуация: касата покрива напълно най-евтиния от медикаментите за дадено заболяване, а останалите - частично. Заради тромавата процедура по предписването на лекарствата много пациенти предпочитат да не чакат пред лекарските кабинети за рецепта, която им спестява част от цената на лекарството, а да си го купят директно от аптеката. Така в крайна сметка генеричните компании получават доста скромно финансиране от касата. "Клиентите на аптеките остават с впечатление, че плащат много за лекарства, защото касата като цяло покрива малка част от цената. В България медикаментите струват колкото в останалите страни от Европа, но там касите покриват средно 83% от цената на лекарствата с рецепта. Тук този процент е 30-33", коментира Деян Денев, директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании. Според д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health, най-големите институционални клиенти, какъвто е здравната каса, вече не гарантират развитието на пазара на лекарства. "През 2005 и 2006 г. НЗОК и МЗ на два пъти намалиха цените на плащаните от тях лекарства и в резултат за тези две години продажбите на лекарства са с ръст съответно 1.1 и 2.3%", казва Трифонов. Според неговите прогнози през 2007 г. общият оборот на пазара се очаква да достигне 1.4 млрд. лв., или 10% повече спрямо 2006. Източникът на нарастването обаче е свободният пазар - тенденция, с която България се отличава от останалите европейски страни, където фармацевтичните концерни разчитат основно на плащания от обществените фондове.

Царството на аптеките

Ръстът при покупките на оригиналните лекарства на свободния пазар за деветте месеца на тази година спрямо същия период на 2006 е около 9%, сочат данните на IMS Health. При генеричните той е 12.5%. "Фармацевтичният пазар в България е кешов, но на евтини продукти - никой не е свикнал държавата да му купува лекарства. Всеки очаква да може да го направи сам, но медикаментите да са с ниски цени. Проблемът е, че парите на пациентите не достигат за скъпите лекарства, и там е ролята на държавата да осигури финансиране", коментира Кунчо Трифонов. Драстично по-висок от средния е ръстът в продажбите на свободния пазар на продукти на генеричните компании за деветмесечието - 325% при турската "Нобел фарма", 75% при Merck KgA. Сред българските компании най-бързо растящи са "Чайкафарма" и "Софарма". Оригиналните компании също бележат ръст, но по-скромен. Сред първенците са Bayer (43%), Sanofi-Aventis (29%), MSD, Roche и Novartis. Като се има предвид, че доплащането на лекарства от здравната каса и догодина няма да се увеличи особено, тези ръстове твърде вероятно ще се запазят.

На ръба на търпението

Преговорите между здравната каса и производителите на лекарства зациклиха още на първия етап - при отварянето на офертите от участващите 110 компании. В комисията, която ги разглежда, участват поравно представители на здравната каса и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Представителите на Българския лекарски съюз (БЛС) отказаха да подпишат протоколите от отварянето на предложенията заради спор със здравната каса имат ли право да получат копия от тях. В резултат в началото на октомври НЗОК обяви, че договарянето е пред провал. Част от компаниите заподозряха, че БЛС се опитва да запази действието на сегашния списък, за да не допусне нови фирми в доставките. Други казваха, че се изчаква Изпълнителната агенция по лекарствата да обнови част от изтичащите разрешения на кандидатстващи лекарства. ИАЛ обаче издаде навреме разрешенията. Седмица по-късно спорът беше изгладен и в момента се класират ценовите оферти на производителите.

Ръст

325%

е най-високият ръст в продажби, постигнат за деветмесечието от фармацевтична компания. Това е турската "Нобел фарма".

Доставките на лекарства, плащани частично или напълно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), традиционно се възприемат от фармацевтичните компании като ваксина срещу пазарни рискове. Ако веднъж даден медикамент попадне в реимбурсния списък (продукти, за които касата плаща), продажбите са гарантирани за съответната година. Затова и конкуренцията между производителите при ежегодните договаряния с НЗОК е ожесточена. През последните години обаче тенденцията е парите, отделяни от касата за финансиране на доставките по въпросния списък, да се запазват на едно ниво, а в листата да се включват все повече медикаменти. Така се случва и при течащото в момента договаряне на реимбурсния списък за 2008 г. Бюджетът на касата за това перо остава почти колкото беше за 2007 и 2006 - 286 млн. лв. В схемата за разпределение обаче са включени още 206 продукта, с които лекарствата за плащане от касата стават общо 1046. При положение че обемът на свободния пазар на продукти с рецепта се очаква да достигне 880 млн. лв. тази година (по прогноза на глобалния доставчик на данни за фармацевтичния пазар IMS Health.), разбираемо е, че компаниите все по-малко разчитат на защитата на ваксината от НЗОК и залагат на продажбите в аптеките.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.