Спешният телефон 112 аварира отново
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спешният телефон 112 аварира отново

Спешният телефон 112 аварира отново

"Електрон прогрес" обжалва избора на "Контракс" за изпълнител на проекта

4429 прочитания

Ако "Бърза помощ", полицията и пожарната реагираха със скоростта, с която държавата изгражда своята система за спешни повиквания при извънредни ситуации, по всяка вероятност България вече щеше да е изтрита от лицето на земята. Близо година след като единният национален номер 112 (аналогът на американския 911) трябваше вече да работи на територията на цялата страна, процедурата за избор на компания изпълнител все още буксува. И точно преди от нея да има ясен резултат и изграждането на кол-центровете в страната да започне, проектът отново аварира - един от неуспелите кандидати обжалва процедурата и сега сроковете за въвеждане на мрежата в експлоатация отново се губят в бъдещето.

Въпросният проект е важен поне по три причини. Първо - разбира се, той би трябвало да подобри ефективността на всички служби, чиято задача е защитата на човешкия живот и здраве (единният номер трябва да замени всички онези трицифрени телефони на полиция, пожарна, бърза помощ и гражданска защита, които почти всеки обърква, изпадайки в паника). Второ - заради закъснението по този проект Европейската комисия вече стартира наказателна процедура срещу България. И трето - системата, финансирана от бюджета, изобщо не е евтина - става дума за инициатива на 23 млн. лв.

Който контролира центъра...

Според ангажиментите на България към Европейския съюз (ЕС) в страната от 1 януари 2007 г. трябваше да работи единен телефонен номер 112, на който гражданите да звънят при всякакви спешни случаи. Елед това обаждането им автоматично е пренасочвано към службата, която трябва да вземе мерки (пожарна, полиция и т.н.). Номерът е еднакъв във всички държави от ЕС. След обявяване на обществена поръчка през миналата есен Министерството на държавната политика при бедствия и аварии избра за изпълнител на пилотния проект консорциум между "Сименс" ЕООД и "Електрон прогрес" - фирма, притежавана основно от управляващия партньор на "Икуест" Георги Крумов чрез дружеството му "Милтех". Поръчката тогава беше за единен център за обработка на повикванията към номера за територията на София и София-област. Той трябва да има функциите и на национален център за координация на обажданията. Заданието на стойност 5.94 млн. лв. беше изпълнено и през юли тази година 112 заработи в столицата и региона.

...не контролира всичко останало

Както може и да се очаква, същият консорциум още тогава заяви намерение да кандидатства и в търга за избор на изпълнител за цялостната система за страната. Така и направи. Междувременно българското подразделение на "Сименс" - "Сименс" ЕООД се раздели на две, и в консорциума с "Електрон прогрес" влезе "Сименс ентърпрайз комюникейшънс". Освен него кандидатите за задачата бяха "Контракс" и "Ериксон телекомуникейшънс България". Преди няколко седмици комисията, оценяваща офертите (към ведомството на Емел Етем, но с участието и на представители от Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения), избра за победител "Контракс" - дружество за внос, търговия, монтаж и поддръжка на софтуер и кабелни инфраструктурни системи, чийто собственик е основно Йордан Йорданов. Преди две седмици фирмата на Георги Крумов обаче обжалва решението за избор на победител в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и поиска тя да наложи временно спиране на процедурата, докато не се произнесе по спора по същество. Повод за оспорването са процедурни нарушения на тръжната комисия. Така например според жалбата комисията не е обсъждала важни технически подробности на предложенията.

Повод и причина

От "Електрон прогрес" отказаха коментар по темата. Според отлично запознат източник, близък до процедурата обаче, основната причина за недоволството на компанията е, че софтуерната платформа, с която "Контракс" иска да изпълни поръчката, е практически същата като тази, която предлага консорциумът на фирмата на Крумов и "Сименс" и която вече работи в централата на 112 в София. И нищо чудно, след като "Контракс" обявява, че ще използва технология именно на "Сименс", за да изгради националната система. От българското дружество на концерна отказаха да говорят по казуса. "Наистина имаме уведомление от тръжната комисия, че сме избрани за победител в процедурата, но не знаех, че някой обжалва", каза управляващият на "Контракс" Йордан Йорданов. По думите му цената, с която неговата фирма печели поръчката, е около 23 млн. лв. "Ще работим с оборудване и софтуер на "Сименс" - Австрия", потвърди Йорданов.

Първата битка

"Имаме жалба от "Електронпрогрес" срещу решението на тръжната комисия за проекта 112 и в момента събираме информация по казуса", казаха от КЗК. Показателно е впрочем, че оспорването е само от фирмата на Георги Крумов, но не и от партньорите й от "Сименс". Междувременно през изминалата седмица антимонополният регулатор излезе с определение, че отхвърля искането на "Електрон прогрес" процедурата да бъде спряна. Мотивът е, че проектът е от особена важност за страната. Така първата битка в случая е загубена за управляващия партньор на "Икуест". Оттук нататък, ако определението на КЗК не бъде обжалвано пред Върховния административен съд, договорът с "Контракс" може да бъде подписан. От КЗК обещават, че ще спазят двумесечния срок, в който трябва да се произнесат по жалбата по същество. Ако регулаторът я счете за основателна, той може да върне процедурата пак на етап оценка на оферти. Ако обаче дотогава договорът е сключен, и то без други нарушения, той няма да бъде развален.

"Сименс" vs. "Сименс"

В случая със 112 "Сименс" явно прави всичко възможно да поеме поръчката по някакъв начин - с една своя фирма влиза в консорциум с дружеството на Георги Крумов, а с друга - подкрепя и предоставя платформата си на фирмата на Йордан Йорданов. Според КЗК обаче в това няма нищо нередно и не опорочава търга на ведомството на Емел Етем.

Как ще завърши спорът между "Електрон прогрес" и "Контракс" вероятно ще стане ясно до два месеца, когато КЗК се произнесе. Собствениците и на двете фирми не са случайни. Управляваната от Георги Крумов "Икуест" е направила огромни инвестиции в страната - купи фирмите - концесионери на чистотата в София, веригите за техника "Техномаркет" и за хранителни стоки "Фамилия", участва в проекта "Супер Боровец", в един от моловете в столицата и т.н. Фирмата му "Електрон прогрес" има сериозни позиции в отбранителната индустрия.

"Контракс" пък не за пръв път печели обществена поръчка на държавна институция. Заедно със "Стемо" тя наскоро взе договор за доставка на компютри за Националния осигурителен институт за над 1 млн. лв. За 2006 г. компанията има над 30 договора за доставки и софтуерни решения по обществени поръчки на български възложители, като стойността им общо е над 10 млн. лв. Пак "Контракс" беше избрана за изпълнител на проекта на ведомството на Емел Етем за изграждане на Център за аерокосмическо наблюдение на стойност 1.32 млн. лв.

Договорът за 112 сам по себе си е достатъчно голям и явно и двете фирми ще се постараят да защитят интересите си. Засега обаче не може да се каже категорично дали това няма да забави още и без това закъснелия старт на спешния телефон.

Обаждания - след година

Заданието, което "Контракс" спечели, е да изгради кол-центрове на 112 в още 6 града извън София, както и да достави и монтира сървъри и софтуер за връзки между тях. За да се осъществят самите връзки, ще се ползва оптичната мрежа на държавната администрация и трасета, наети от други оператори, които имат оптични кабели (например БТК или "Кейбълтел"). Срокът на рамковото споразумение за проекта е три години. От ведомството на Емел Етем твърдят, че амбицията им е единният спешен номер да стане използваем в цялата страна в края на 2008 г.

Битката за информация

Сегашният спор не е пръв в проекта за единния спешен номер. През пролетта на тази година ведомството на Емел Етем се скара с мобилните оператори, защото поиска от тях да предоставят базите данни за всички техни абонати - имената на граждани и фирми с техните телефонни номера, ЕГН-та, данни от регистрациите на фирмите и т.н., като настоя и информацията да се осъвременява периодично. GSM компаниите отказаха, спорът и до днес не е решен, а последна дума се чака от Комисията за регулиране на съобщенията. Министерството поиска от операторите и да надградят мрежите си така, че местонахождението на всеки абонат да може да бъде определяно до няколко метра. Те отново отказаха.

Цена

23 млн. лв. ще струва изграждането на системата на 112 в цялата страна.

Ако "Бърза помощ", полицията и пожарната реагираха със скоростта, с която държавата изгражда своята система за спешни повиквания при извънредни ситуации, по всяка вероятност България вече щеше да е изтрита от лицето на земята. Близо година след като единният национален номер 112 (аналогът на американския 911) трябваше вече да работи на територията на цялата страна, процедурата за избор на компания изпълнител все още буксува. И точно преди от нея да има ясен резултат и изграждането на кол-центровете в страната да започне, проектът отново аварира - един от неуспелите кандидати обжалва процедурата и сега сроковете за въвеждане на мрежата в експлоатация отново се губят в бъдещето.

Въпросният проект е важен поне по три причини. Първо - разбира се, той би трябвало да подобри ефективността на всички служби, чиято задача е защитата на човешкия живот и здраве (единният номер трябва да замени всички онези трицифрени телефони на полиция, пожарна, бърза помощ и гражданска защита, които почти всеки обърква, изпадайки в паника). Второ - заради закъснението по този проект Европейската комисия вече стартира наказателна процедура срещу България. И трето - системата, финансирана от бюджета, изобщо не е евтина - става дума за инициатива на 23 млн. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK