Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 8 фев 2008, 12:22, 13440 прочитания

Летище София си отгледа конкуренция

Частни компании набират скорост в бизнеса с обслужването на пътници и багаж

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Битката - за 15 млн. евро
Приходите от наземно обслужване общо на летище София са около 15 млн. евро годишно. Тарифите се договарят между handling оператора и авиокомпанията или за всяка услуга поотделно, или за цялостно обслужване на самолета. За един пътник например превозвачът плаща между 2 и 2.50 евро, а за обслужването на самолет - 800 евро. На летище София през 2007 г. са кацнали и излетели 43 075 самолета, а за 2008 г. прогнозата е за 52 400. Пътниците за миналата година са били 2.75 млн. или с 500 000 повече спрямо 2006. За 2008 г. се очаква увеличение до 3.5 млн. души.
Те не се рекламират, не се стремят да изпъкнат, хората, които в крайна сметка ползват услугите им, изобщо не ги познават и въпреки това печелят добре и се конкурират ожесточено помежду си. На това на пръв поглед странно описание отговарят операторите за наземно обслужване по летищата. Те са компаниите, които се грижат за придвижването на пътниците, обработката на багажите им, зареждането на самолетите и всички останали дейности, които трябва да се изпълнят около един полет. Доскоро в България този бизнес беше монопол на държавата. Това положение обаче се променя доста бързо, като частните оператори навлизат първо на аерогарата в София.

Швейцарският пробив


Според евродирективите, когато пътниците на едно летище надхвърлят 2 млн. души годишно, трябва да бъде допусната конкуренция при наземното обслужване там. Обикновено първи оператор за обслужване на полетите е самото летище. Такъв беше случаят и със София. Пътниците на столичната аерогара надхвърлиха 2 млн. още за 2006 г. и затова главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГВА) трябваше да допусне още компании до бизнеса с т.нар. handling. Първият кандидат беше швейцарската Swissport, която работи на 180 летища в 40 държави. Чрез българското си дружество тя взе лицензи за няколко от дейностите по обслужване на самолетите, пътниците и багажите на летище София и реално започна работа от края на юни миналата година. Оттогава насам аерогарата на практика си отглежда конкуренция - новият оператор работи в нейни помещения, взети под наем. "Инвестицията ни до момента е 4 млн. евро - основно за покупка на оборудване", казва главният изпълнителен директор на "Суиспорт България" Кристиян Дрегер. Това, което и държавното летище, и частната компания предлагат, е да поемат пълната организация за превеждането на пътника от момента, в който влезе в терминала, до качването му в самолета, за натоварването на багажа му там, за транспортирането на товарите от карго халетата на аерогарата до самолетите и обратно, и за рамповото обслужване на самата летателна машина. Договорите за тази услуга се сключват между оператора и авиокомпанията. Затова и фирмите за hanling изобщо не се стремят към публичност сред пътниците - изборът кой да обслужва тях и багажите им не е техен, а на превозвача. Той пък избира между държавното летище и частния му конкурент в зависимост от цената и качеството на обслужването. Тарифите на летищните оператори се държат в тайна. Кристиян Дрегер от "Суиспорт България" обаче признава, че в резултат от навлизането на компанията на летището в София цените за обслужване на него са намалели като цяло. Дали заради по-ниски цени разлика в обслужването или нещо друго, но факт е, че от юли 2007 досега "Суиспорт България" отне от летище София обслужването на доста авиокомпании. След като започна да работи само с "Ер Малта" преди седем месеца, сега вече частният конкурент обслужва полската LOT, Cyprus Airways, германската Lufthansa, чешката CSA, а от началото на март поема и всички полети на нискотарифната Wizz Air. "Очакванията ни за развитие в България се оправдават", твърди Кристиян Дрегер. По негови изчисления "Суиспорт България" вече има 35% от пазара на наземно обслужване на летище София като приходи от дейността (останалите 65% са на самото летище) и ще се стреми към 50%. "Преговаряме и с евентуални нови клиенти", казва Румен Ганев, оперативен директор на "Суиспорт България".

Засега държавното дружество "Летище София" все още има основния дял от пазара на handling услуги. По думите на изпълнителния му директор Пламен Станчев обаче поддържането на тази позиция никак не е лесна. "Все пак Swissport оперира на много летища, докато ние работим само тук. Това ограничава възможностите ни за вариране с тарифите", казва Станчев.

Двама са малко, трима са много



Увеличаването на пътниците, обслужвани от летище София, и прогнозите за допълнителен ръст привличат още кандидати да поемат част от обслужването на трафика. Лиценз за handling оператор на пътници, багажи и самолети чака и "Голд еър хендлинг България". Фирмата има трима акционери. Основният (60%) е на гръцката Gold Air, която работи на пет летища в Гърция и е собственост на няколко гръцки фамилии корабособственици и хотелиери. Сред компаниите с дял в нея е и авиопревозвачът Aegean Airlines. Другият акционер (с 30%) е "Авиейшън сървисиз България" - фирма, притежавана основно от спедиторския гигант M&M, а третият (с 10%) - директорът на дружеството на M&M в България Михаил Данчев - син на един от бившите директори на летище София Христо Данчев. В момента M&M е единственият алтернативен оператор на карго пратки на аерогарата. Нейни клиенти са осем авиокомпании, сред които Lufthansa, LOT, Austrian, CSA, украинската "Аеросвит" и др. Искането на "Голд еър хендлинг България" за лиценз да обслужва пътници и багажи на летище София е изпратено в ГВА в средата на декември, а отговорът е двусмислен - че в момента се обмисля дали на аерогарата да бъде допусната допълнителна конкуренция или не. Според Михаил Данчев вероятно е скоро кандидат-операторът да сезира Европейската комисия и да настоява за намесата й в случая.

Дали трети оператор за наземно обслужване на летище София ще има засега не се знае. Междувременно обаче концесионерът на аерогарите във Варна и Бургас - "Фрапорт туин стар" също скоро ще започнат да отглеждат конкуренция на своя територия - пътниците и там се очаква да надминат границата от 2 млн. годишно още тази година. "Суиспорт България" не крие амбициите си да започне работа и на Черноморските летища. И макар пътниците да не знаят кой се грижи за тях и багажа им, по-голямата конкуренция носи ползи и в този случай.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Eвропейската комисия одобри сделката за БТК 1 Eвропейската комисия одобри сделката за БТК

Пандемията вероятно няма да забави влизането на купувача United Group, който оцени телекома на близо 1.3 млрд. евро

6 апр 2020, 2037 прочитания

БДЖ търси да наеме 10 локомотива за 3 години за 25.6 млн. лв. 1 БДЖ търси да наеме 10 локомотива за 3 години за 25.6 млн. лв.

Компанията хронично изпитва недостиг на подвижен състав, като при предишната поръчка успя да наеме само един

6 апр 2020, 1518 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
"ЦБА асет мениджмънт" се умножи по две

Веригата купува варненската "Бурлекс", за да засили позициите в битката с чуждестранната конкуренция

Още от Капитал
Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10