С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 18 апр 2008, 12:21, 4371 прочитания

Замърсяването може да продължава

Разпределението на квотите за търговия с емисии на българските компании е формално

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едно ново, многократно отлагано и явно мъчително упражнение е към своя край. Формално България най-сетне е на път да изпълни ангажимента си към Европейската комисия да разпредели квотите за парниковите газове за 2007 г. между местните заводи. Резултатът обаче изглежда безсмислен - компаниите, които стриктно са изпълнили ангажиментите си да проверят и докажат колко цапат въздуха, получават от министерството на екологията квота, равна на вредните им емисии, и така няма да има с какво да търгуват. Предприятията, които пък не са направили нищо, най-вероятно няма да бъдат наказани с никаква глоба. Равносметката е, че нито фирмите, които са инвестирали в екология, ще спечелят нещо, нито бездействалите компании ще претърпят финансови загуби.

Какво се случи

България трябваше да разпредели между 139 компании общо 42.4 млн. тона вредни емисии. Подялбата беше направена преди дни, трябва да бъде одобрена от правителството и да отпътува към Брюксел.


Заводите бяха задължени да изготвят специални доклади, проверени (верифицирани) от компетентни одитори, и да внесат данните в изпълнителната агенция по околна среда до 9 април. Сто дружества изпълниха изискването и така на теория можеше да се включат в търговията с газове. На практика обаче те получиха от държавата квота, равна на отчетеното в докладите, и няма с какво да търгуват. Тези фирми са отчели, че годишно изпускат 34.2 млн. тона въглероден двуокис - около 80% от разрешеното за България количество. Втора група компании са подходили една идея по-несериозно - общо 24 фирми не са предали верифицирани доклади, а са дали данни от собствен мониторинг. От министерството са били благосклонни към тях и са приели отчетите им, но те ще получат по-малки количества от заявените. В трета група са тези, които нищо не са направили. От министерството не обявиха публично имената и броя на тези компании, но експерти изчислиха, че става въпрос за около 15 фирми.

Неизрядните дружества (от втората и третата група) също ще получат квоти, но колкото е хартисало след разпределението между редовно отчелите се - 8 млн. тона. Това няма да им стигне и на теория те трябва да си купуват емисии на специализираните европейски борси, за да покрият недостига си. Това обаче трябва да се случи преди края на април, защото след тази дата свободните квоти ще се анулират, предупредиха от Българската стопанска камара (БСК). Освен това, за да търгуват българските компании, Изпълнителната агенция по околна среда (която е под контрола на екоминистерството) трябва да направи регистър на парниковите квоти. Създаването му се бави и от ведомството не казват кога ще започне да действа. Заради това от БСК настоятелно призовават фирмите, за които се очертава недостиг, спешно да преценят какви квоти ще им трябват и да си купят емисии от други държави от евросъюза, за да не бъдат глобени. Времето обаче до края на месеца е твърде ограничено, за да се справят българските компании с подобна задача. Още повече, ако се има предвид и информационната мъгла, в която се намират те по отношение на механизма на търговията.


Нарушение без наказание



Какво ще се случи с компаниите, които имат недостиг на квоти или не са си предали верифицирани доклади с парниковите емисии в Изпълнителната агенция по околна среда, също засега е неизвестно. Впрочем срокът за предаване на докладите вече бе удължен неофициално, без никаква специална заповед и в разрез с разпоредбите на Брюксел. Вместо до края на март компаниите имаха възможност да се отчетат до 9 април. В европейската директива има глоба от 40 евро на тон за отделените парникови газове над квотата. За това дали предприятията са надвишили разрешеното количество трябва да следи Изпълнителната агенция по околна среда. Тя трябва да глобява неизрядните компании. "Експертите на агенцията не знаят как точно ще бъде организирано евентуалното санкциониране и дали изобщо ще се стигне до него, след като в момента фирмите не могат да търгуват главно по вина на администрацията", каза източник от ведомството. Друг проблем е, че от агенцията няма как да изчислят с колко е превишена квотата, като въобще не знаят колко цапа дадена компания.

"Формално нищо не може да се случи на компаниите, които не са отчели емисиите си и имат недостиг", обяснява Политими Паунова, председател на браншовата камара по цветна металургия. Според нея единствената санкция за такива дружества би била, ако техен конкурент в друга европейска държава ги осъди за нелоялна конкуренция.


Реакцията на обгазяващите

"За повечето фирми няма да има санкции, но няма да има и спестени емисии, които да бъдат продадени", обобщава ситуацията Валентин Терзийски, търговски директор на "Камибо" (собственик на "Топлофикация - Враца" и на бившия ТЕЦ на "Химко").

Други пък смятат, че сегашното разпределение може да им навреди в бъдеще. "Миналата година работихме с около 85% от капацитета си. През следващите години, ако надвишим този капацитет, ще трябва да закупуваме квоти на стойност над 1 млн. евро годишно, което допълнително ще намали конкурентността на нашата продукция на международните пазари, където наши основни конкуренти са държави извън ЕС", казва заместник-изпълнителният директор на "Агрополихим" Красимир Бербенков. По неговите думи, така се получава парадокс - "ние инвестираме в обновяване на инсталациите, за да подобрим екологичността им и да повишим производителността им, и в същото време няма да можем да ги използваме на пълния им капацитет заради недостиг на квоти".
Сложен казус има и с предприятията от цветната металургия. Според председателя на браншовата камара Политими Паунова тези компании не е трябвало изобщо да бъдат включвани в схемата, защото не са големи източници на въглеродни емисии. "Те работят основно с природен газ и с технологии, които не отделят много парникови газове", обяснява тя. По нейните думи дружествата от цветната металургия в повечето европейски държави не участват в разпределението на квоти. В България обаче властите са решили, че ще включат и цветната металургия в схемата. Въпреки това някои местни предприятия от сектора са се отказали да верифицират годишните си доклади, макар че имат наблюдения колко са емисиите им. "Те решиха, че ще им бъде по-евтино да си купят квоти при недостиг, вместо да плащат за верификация", обяснява Паунова. Това обяснява защо в списъка на неизрядните са посочени фирми като "Кумерио мед", "Интертръст" (което е собственик на ОЦК - Кърджали) и други.

"Обсъждахме с районната инспекция по околна среда нашите емисии и те ни посъветваха изобщо да не пускаме никакъв доклад сега, защото в предприятието тече реконструкция и почти не е работило през миналата година", каза Димитър Чилов, изпълнителен директор на "Бисер Олива" АД, Стара Загора. Компанията беше в списъка на "неизрядните" фирми, но ден по-късно името й изчезна. Така или иначе в момента изобщо не е ясно дали тя ще има недостиг или излишък от парникови квоти за 2007 г.

От компаниите вече са готови да загърбят хаоса досега и да насочат вниманието си към разпределението на квотите за следващия период - 2008 - 2012 г. Как ще се прави то, все още не е ясно, но неофициално идеята на местните екоексперти е за база да се ползва именно разрешените количества за 2007 г. Ако се съди по практиката досега обаче, перспективите съвсем не са розови и едва ли ще има български фирми, които ще спечелят от търговията с емисии.

Европейската идея...

Схемата за търговия с емисии парникови газове е едно от средствата, които прилага ЕС за борба с климатичните промени. На всяка държава се определя обща квота CO2 (въглеродният двуокис е най-разпространеният парников газ), който може да се изхвърли в атмосферата, а тя го разпределя между замърсяващите си инсталации. При надвишаване на квотата всяко предприятие трябва да купи допълнително количество от завод, който има излишък. Тази схема обаче ще бъде променена. Неотдавна Брюксел оповести, че вероятно до 2020 г. всяка страна ще бъде задължена да увеличи с по 20% енергията от възобновяеми енергийни източници. Индустриалните предприятия ще получават квоти, както и сега, но те ще намаляват постепенно. За тецовете обаче няма да има квоти. Те ще трябва да плащат за всеки тон CO2, който изхвърлят в атмосферата. Новата схема вероятно ще започне да действа през 2013 г.
... Кремиковски реализъм

Един от най-ярките примери за това как българските власти прилагат европейската директива е казусът "Кремиковци". Предприятието е един от най-големите замърсители в страната и трябва да бъде включено в схемата за разпределение на квоти. За да се случи това обаче, то първо трябва да има комплексно разрешително, което регламентира какви екоинвестиции и в какви срокове ще бъдат направени. И второ, да е получило разрешително за търговия с емисии. И двата документа се издават от екоминистерството. "Кремиковци" няма нито един от тях, твърди Политими Паунова. Срокът за комплексното разрешително изтече през октомври миналата година, комбинатът е предал документите си, но не е получил отговор от властите. Така на практика "Кремиковци" остава извън схемата за търговия с емисии, въпреки че годишно замърсява с около 4 млн. тона парникови газове. На последното заседание на работната група за разпределение на квотите е станало ясно, че комбинатът все пак ще бъде включен - като компромис и в разрез с изискванията. "Иначе "Кремиковци" може да ни осъди заради недопускането до схемата", коментира източник от работната група. От комбината изобщо не се ангажираха с мнение по темата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бъдещето на развлекателния тв бизнес Бъдещето на развлекателния тв бизнес

Медийните гиганти се борят за вниманието на зрителите. Битката ще бъде кървава

22 ное 2019, 871 прочитания

Ново Eleven на борсата 1 Ново Eleven на борсата

Първият рисков фонд на Eleven се готви да излезе на фондовата борса с увеличение на капитала за 4 млн. лв.

22 ное 2019, 2525 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Рокади под натиск

Протестите срещу "Енел" доведоха до смяна на мениджъра на централата в Гълъбово

Още от Капитал
Внимавай с тази оферта

За какво трябва да внимават потребителите при пазаруване по време на кампанията "Черен петък"

Войска с прекършен гръбнак

Мегапроектът за нови бронирани машини за 1.46 млрд. лв. пак затъва в бюрократично блато и интриги

Горе ръцете, долу демокрацията

Комбинацията Гешев - Цацаров е удобна само за ГЕРБ и ДПС, защото няма да намали злоупотребите с власт

Разследването срещу Тръмп: Да си поиграем на импийчмънт

За демократите ще бъде трудно да обърнат общественото мнение срещу президента. И рискуват да му поднесат втори мандат

Ново място: Crispy

Деликатесен магазин с добра винена селекция и качествени продукти

"Празникът" в МГТ "Зад канала"

Премиера на театралната адаптация на Дейвид Елдридж по киносценария на Томас Винтерберг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10