С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 25 апр 2008, 12:58, 18686 прочитания

Дългото завръщане в Долината на розите

Производството на етерични масла и лекарствени растения се възражда, но е разпокъсано

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Години след приватизацията на поделенията на мастодонта "Българска роза" проблем на собствениците им и на преработвателите на етеричномаслени култури бяха старите производствени мощности и липсата на достатъчно насаждения. В бранша обаче вече работят около 40 фирми за преработка и за износ на етерични продукти, строят се нови мощности. Проблем пред сектора все пак остава разпокъсаното производство на маслодайни и лечебни растения и несигурната доставка на качествена суровина. Затова най-големите износители са принудени сами да си садят градини и да затварят цикъла на производство.

През последните години производството на маслодайни рози започна да доближава обемите си отпреди 1989 г. Сред най-големите са "Българска роза" - Карлово, "Булаттарс продакшън къмпани", "Интермед 1", "Еньо Бончев продакшънс", "Лавена", "Вигалекс" и др., коментира Атанас Кръчмаров, управител на фирма "Екомаат". Продажбите и износът на етерични продукти се оценяват на около 20 млн. лв. годишно.


Розите се раждат с бодли

В момента в Казанлъшко са засадени около 36 хил. декара маслодайни рози. От тях се получават около 1.5-1.7 тона розово масло, като средният добив от декар е 200 до 600 грама. Розовото масло заема 0.5% от общото производство на етерични масла, което е 250 тона годишно. "За сметка на това то формира над 50% от стойността на всички продадени етерични масла", изчислява Атанас Кръчмаров от фирма "Екомаат". България си поделя почти поравно с Турция световния пазар на розово масло от около 3.5 тона годишно. Конвенционалното масло се продава за около 4000 - 4500 евро на килограм, а продуктите от органични рози имат премия от поне 20% над тази стойност. В България остават около 2% от произведеното количество, уточнява Кръчмаров. По данни на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" около 50% от износа е за производители на козметика, парфюми и лекарства в страни от ЕС, а останалите дестинации са САЩ, Япония и др. (виж таблицата). "Става въпрос за консервативен, клубен и висококонкурентен бизнес - ние сме длъжни да предлагаме високо качество и да поддържаме необходимите количества", отбелязва Димитър Стефанов, управител на "Интермед 1", един от най-големите производители и износители на розово масло.

Производителите, преработвателите и търговците на розово масло през последните години обаче са на ръба на обтягането на взаимоотношенията. Една от причините за съжаление е намесата на държавата. Малко преди розобера държавните чиновници рапортуват как реколтата ще е добра и посочват високи цени на килограм масло на световните пазари. Това създава проблем - подобни изказвания подбиват цените на розовото масло, самите производители отказват да продават, защото очакват, че ще спечелят много. "Проблемът е, че никой от държавните служители не познава в детайли нито цените на световните пазари, нито пък с нещо е помогнал да се сключат договорите с козметичните концерни и никой не си дава сметка как вреди на представянето ни навън и на отношенията с партньорите ни в страната", коментира Димитър Стефанов.



Допълнителен проблем е, че няма организирано бране на реколтата и 30% от нея остават в градините - така на практика производството на масло драстично намалява. "Заплащането е около 600 - 700 лв. за три часа дневно, розоберът продължава 20 дни - желаещи да се включат няма", коментира Стефанов.

Договорите за изкупуване на розов цвят също често не се изпълняват - търговци сноват по време на розобера и предлагат на стопаните по-високи цени. Затова производителите са принудени сами да садят градини. В бранша има и много новодошли заради очакваните евросубсидии. "Всяка година се увеличават розовите насаждения. Мнозина си мислят, че боцваш роза и почват да текат пари, но разбират, че това е труден бизнес, и после се отказват", казва и Анастасия Добрева от фирма "Еньо Бончев продакшън", която притежава първата реституирана розоварна, съществуваща от 1909 г., и собствени органични розови и лавандулови насаждения.

Според производителите съществува опасност с розата да се повторят проблемите с една от най-важните субстанции за козметичния и лекарствения бранш - лавандулата. Маслото от нея е на второ място по стойност на продажбите след розовото масло (около 20%), следват го продуктите от лайка, копър, босилек. Преди години само от карловския регион са се добивали 150 тона лавандулово масло, през 90-те години е имало свръхпроизводство и ниски цени и сега цяла България произвежда 50 тона. В момента новите собственици на "Лавена" се опитват да възродят производството. Те имат 300 дка собствени насаждения и са сключили договори за изкупуване на продукцията от още 6000 дка. "Трябва да има ясна стратегия за етеричномаслените култури - това е малък по обем, но много престижен бизнес и ние трябва да се развива целенасочено", смята Стефанов.

Хипермаркети за етерични масла

Идеите, около които се обединяват най-големите, са две - да се стимулира по някакъв начин отглеждането на висококачествени култури и да се наложат продуктите с произход България на международния пазар.

За разлика от розовото етеричните масла от лавандула и лайка например са лишени от национална идентичност. Лавандула се отглежда в Китай, Бразилия, Австралия, а лайка - в Египет. Климатичните условия в България обаче предполагат много високо качество на маслото. "Много подходящо е в полупланинските райони вместо големи количества тютюн да се садят лайка, бял риган, мента, лавандула - това са продукти, за които има осигурени пазари", казва Стефанов.

Идеята на големите производители е да се обединят и да създадат хипермаркет за етерични масла - да гарантират непрекъснати доставки и качество на продуктите с произход от България. Пръв през 2007 г. я лансира новият мажоритарен собственик на "Лавена" - Шумен, Константин Шаламанов. За няколко месеца след влизането му във владение фирмата успя да възроди производството на етерични масла и да си върне традиционните западни пазари. В момента пред производителите на лавандулово масло има ново предизвикателство - за да могат да произвеждат, трябва да се регистрират по европейския регламент REACH за химическа безопасност като производители на вещества от естествен произход. Най-големият производител - "Лавена", вече е преминал инспекциите и от 1 юни стартира процеса на регистрация.

Засега освен недостатъчните площи другият проблем пред износа на този продукт е слабият долар, тъй като основният пазар е САЩ.
Самолечение
Или как фармацевтичните компании сами си произвеждат субстанциите

Осигуряването на суровината за оригиналните български лекарства от растителен произход принуди единственият български производител - "Българска роза Севтополис", и основният й акционер "Софарма" да започнат да отглеждат лечебни растения. "Въпреки че плащаме за семена, отглеждане и изкупуване на реколтата, лоялността на производителите все още е проблем. Трябва да гарантираме своята продукция и затова се стремим да затворим производствения цикъл", казва Недялко Стефанов, директор по икономическите въпроси на "Софарма".
Фармацевтичната компания е купила 4000 дка край Казанлък, върху които отглежда жълта акация (за лекарство против тютюнопушене), жълт мак (за медикамент против кашлица), бял трън (за лекарство за черния дроб) и билката бабини зъби (за продукта трибестан). Фирмата има договори за изкупуване на продукцията от още 22 хил. дка в района и единственият в България завод за производство на лекарствени субстанции, в който от 1500 тона суровини се произвеждат 100 т субстанция за лекарства.
Най-големият им проблем обаче е суровината от блатни кокичета, която е основата на световноизвестен български продукт за лечение на детски паралич и болестта на Алцхаймер. По времето на социализма държавата вложила милиони долари, за да развие това производство. През 1992 г. обаче вместо земеделска земя 100-ина собственици в Приморско, където е едно от находищата, получили... 1600 дка блато с кокичета. По това време "Софарма" била държавна, а за уникалната инвестиция никой не се сетил. "Опитахме да купим или наемем земята, грижихме се за плантацията, но не успяхме да постигнем споразумение със собствениците. Преди години се появи фирма, която успя да ги обедини, и сега изкупуваме продукцията от нея. Кокичетата обаче трябва да се пренасаждат, за блатото да се полагат грижи, а собствениците не ни допускат до него", казва Стефанов.
Биопроизводство
Ако някой си купува най-новия 100% органичен парфюм на американската AVEDA или немската натурална козметика Wala и Weleda, то със сигурност ползва български органични розови продукти и плаща скъпо за тях. Добрата новина е, че през последните години биопроизводството започва да се развива. То изисква три години пречистване на почвата, много ръчен труд, специално следене на растението и е съвсем лимитирано производство. Всяко насаждение над 100 дка в този сектор се смята за голямо. Най-голяма е градината на "Интермед 1" - внушителните 2200 дка. В световен мащаб потреблението на биопродукти бележи постоянен ръст около 20% годишно, отбелязва Атанас Кръчмаров, чиито собствени насаждения са около 350 дка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ може да облекчат временно търговските санкции срещу Huawei 1 САЩ може да облекчат временно търговските санкции срещу Huawei

Китайската компания се опитва да се справи с критичната ситуация

19 май 2019, 856 прочитания

Шуменската "Теси" планира 78 млн. евро приходи за 2019 г. Шуменската "Теси" планира 78 млн. евро приходи за 2019 г.

Компанията представи новия си "умен" бойлер с управление през интернет

19 май 2019, 1279 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Божков води за пристанище Лом

Христо Ковачки изненадващо беше отстранен от надпреварата

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

Къде удря търговската война между САЩ и Китай

Митата между Вашингтон и Пекин няма да доведат до големи директни икономически загуби, но увеличават световната несигурност

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University