Дългото завръщане в Долината на розите

Дългото завръщане в Долината на розите

Производството на етерични масла и лекарствени растения се възражда, но е разпокъсано

Десислава НИКОЛОВА, Мара ГЕОРГИЕВА
21516 прочитания

© Shutterstock


Години след приватизацията на поделенията на мастодонта "Българска роза" проблем на собствениците им и на преработвателите на етеричномаслени култури бяха старите производствени мощности и липсата на достатъчно насаждения. В бранша обаче вече работят около 40 фирми за преработка и за износ на етерични продукти, строят се нови мощности. Проблем пред сектора все пак остава разпокъсаното производство на маслодайни и лечебни растения и несигурната доставка на качествена суровина. Затова най-големите износители са принудени сами да си садят градини и да затварят цикъла на производство.

През последните години производството на маслодайни рози започна да доближава обемите си отпреди 1989 г. Сред най-големите са "Българска роза" - Карлово, "Булаттарс продакшън къмпани", "Интермед 1", "Еньо Бончев продакшънс", "Лавена", "Вигалекс" и др., коментира Атанас Кръчмаров, управител на фирма "Екомаат". Продажбите и износът на етерични продукти се оценяват на около 20 млн. лв. годишно.

Розите се раждат с бодли

В момента в Казанлъшко са засадени около 36 хил. декара маслодайни рози. От тях се получават около 1.5-1.7 тона розово масло, като средният добив от декар е 200 до 600 грама. Розовото масло заема 0.5% от общото производство на етерични масла, което е 250 тона годишно. "За сметка на това то формира над 50% от стойността на всички продадени етерични масла", изчислява Атанас Кръчмаров от фирма "Екомаат". България си поделя почти поравно с Турция световния пазар на розово масло от около 3.5 тона годишно. Конвенционалното масло се продава за около 4000 - 4500 евро на килограм, а продуктите от органични рози имат премия от поне 20% над тази стойност. В България остават около 2% от произведеното количество, уточнява Кръчмаров. По данни на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" около 50% от износа е за производители на козметика, парфюми и лекарства в страни от ЕС, а останалите дестинации са САЩ, Япония и др. (виж таблицата). "Става въпрос за консервативен, клубен и висококонкурентен бизнес - ние сме длъжни да предлагаме високо качество и да поддържаме необходимите количества", отбелязва Димитър Стефанов, управител на "Интермед 1", един от най-големите производители и износители на розово масло.

Производителите, преработвателите и търговците на розово масло през последните години обаче са на ръба на обтягането на взаимоотношенията. Една от причините за съжаление е намесата на държавата. Малко преди розобера държавните чиновници рапортуват как реколтата ще е добра и посочват високи цени на килограм масло на световните пазари. Това създава проблем - подобни изказвания подбиват цените на розовото масло, самите производители отказват да продават, защото очакват, че ще спечелят много. "Проблемът е, че никой от държавните служители не познава в детайли нито цените на световните пазари, нито пък с нещо е помогнал да се сключат договорите с козметичните концерни и никой не си дава сметка как вреди на представянето ни навън и на отношенията с партньорите ни в страната", коментира Димитър Стефанов.

Допълнителен проблем е, че няма организирано бране на реколтата и 30% от нея остават в градините - така на практика производството на масло драстично намалява. "Заплащането е около 600 - 700 лв. за три часа дневно, розоберът продължава 20 дни - желаещи да се включат няма", коментира Стефанов.

Договорите за изкупуване на розов цвят също често не се изпълняват - търговци сноват по време на розобера и предлагат на стопаните по-високи цени. Затова производителите са принудени сами да садят градини. В бранша има и много новодошли заради очакваните евросубсидии. "Всяка година се увеличават розовите насаждения. Мнозина си мислят, че боцваш роза и почват да текат пари, но разбират, че това е труден бизнес, и после се отказват", казва и Анастасия Добрева от фирма "Еньо Бончев продакшън", която притежава първата реституирана розоварна, съществуваща от 1909 г., и собствени органични розови и лавандулови насаждения.

Според производителите съществува опасност с розата да се повторят проблемите с една от най-важните субстанции за козметичния и лекарствения бранш - лавандулата. Маслото от нея е на второ място по стойност на продажбите след розовото масло (около 20%), следват го продуктите от лайка, копър, босилек. Преди години само от карловския регион са се добивали 150 тона лавандулово масло, през 90-те години е имало свръхпроизводство и ниски цени и сега цяла България произвежда 50 тона. В момента новите собственици на "Лавена" се опитват да възродят производството. Те имат 300 дка собствени насаждения и са сключили договори за изкупуване на продукцията от още 6000 дка. "Трябва да има ясна стратегия за етеричномаслените култури - това е малък по обем, но много престижен бизнес и ние трябва да се развива целенасочено", смята Стефанов.

Хипермаркети за етерични масла

Идеите, около които се обединяват най-големите, са две - да се стимулира по някакъв начин отглеждането на висококачествени култури и да се наложат продуктите с произход България на международния пазар.

За разлика от розовото етеричните масла от лавандула и лайка например са лишени от национална идентичност. Лавандула се отглежда в Китай, Бразилия, Австралия, а лайка - в Египет. Климатичните условия в България обаче предполагат много високо качество на маслото. "Много подходящо е в полупланинските райони вместо големи количества тютюн да се садят лайка, бял риган, мента, лавандула - това са продукти, за които има осигурени пазари", казва Стефанов.

Идеята на големите производители е да се обединят и да създадат хипермаркет за етерични масла - да гарантират непрекъснати доставки и качество на продуктите с произход от България. Пръв през 2007 г. я лансира новият мажоритарен собственик на "Лавена" - Шумен, Константин Шаламанов. За няколко месеца след влизането му във владение фирмата успя да възроди производството на етерични масла и да си върне традиционните западни пазари. В момента пред производителите на лавандулово масло има ново предизвикателство - за да могат да произвеждат, трябва да се регистрират по европейския регламент REACH за химическа безопасност като производители на вещества от естествен произход. Най-големият производител - "Лавена", вече е преминал инспекциите и от 1 юни стартира процеса на регистрация.

Засега освен недостатъчните площи другият проблем пред износа на този продукт е слабият долар, тъй като основният пазар е САЩ.

Самолечение

Или как фармацевтичните компании сами си произвеждат субстанциите

Осигуряването на суровината за оригиналните български лекарства от растителен произход принуди единственият български производител - "Българска роза Севтополис", и основният й акционер "Софарма" да започнат да отглеждат лечебни растения. "Въпреки че плащаме за семена, отглеждане и изкупуване на реколтата, лоялността на производителите все още е проблем. Трябва да гарантираме своята продукция и затова се стремим да затворим производствения цикъл", казва Недялко Стефанов, директор по икономическите въпроси на "Софарма".

Фармацевтичната компания е купила 4000 дка край Казанлък, върху които отглежда жълта акация (за лекарство против тютюнопушене), жълт мак (за медикамент против кашлица), бял трън (за лекарство за черния дроб) и билката бабини зъби (за продукта трибестан). Фирмата има договори за изкупуване на продукцията от още 22 хил. дка в района и единственият в България завод за производство на лекарствени субстанции, в който от 1500 тона суровини се произвеждат 100 т субстанция за лекарства.

Най-големият им проблем обаче е суровината от блатни кокичета, която е основата на световноизвестен български продукт за лечение на детски паралич и болестта на Алцхаймер. По времето на социализма държавата вложила милиони долари, за да развие това производство. През 1992 г. обаче вместо земеделска земя 100-ина собственици в Приморско, където е едно от находищата, получили... 1600 дка блато с кокичета. По това време "Софарма" била държавна, а за уникалната инвестиция никой не се сетил. "Опитахме да купим или наемем земята, грижихме се за плантацията, но не успяхме да постигнем споразумение със собствениците. Преди години се появи фирма, която успя да ги обедини, и сега изкупуваме продукцията от нея. Кокичетата обаче трябва да се пренасаждат, за блатото да се полагат грижи, а собствениците не ни допускат до него", казва Стефанов.

Биопроизводство

Ако някой си купува най-новия 100% органичен парфюм на американската AVEDA или немската натурална козметика Wala и Weleda, то със сигурност ползва български органични розови продукти и плаща скъпо за тях. Добрата новина е, че през последните години биопроизводството започва да се развива. То изисква три години пречистване на почвата, много ръчен труд, специално следене на растението и е съвсем лимитирано производство. Всяко насаждение над 100 дка в този сектор се смята за голямо. Най-голяма е градината на "Интермед 1" - внушителните 2200 дка. В световен мащаб потреблението на биопродукти бележи постоянен ръст около 20% годишно, отбелязва Атанас Кръчмаров, чиито собствени насаждения са около 350 дка.

Години след приватизацията на поделенията на мастодонта "Българска роза" проблем на собствениците им и на преработвателите на етеричномаслени култури бяха старите производствени мощности и липсата на достатъчно насаждения. В бранша обаче вече работят около 40 фирми за преработка и за износ на етерични продукти, строят се нови мощности. Проблем пред сектора все пак остава разпокъсаното производство на маслодайни и лечебни растения и несигурната доставка на качествена суровина. Затова най-големите износители са принудени сами да си садят градини и да затварят цикъла на производство.

През последните години производството на маслодайни рози започна да доближава обемите си отпреди 1989 г. Сред най-големите са "Българска роза" - Карлово, "Булаттарс продакшън къмпани", "Интермед 1", "Еньо Бончев продакшънс", "Лавена", "Вигалекс" и др., коментира Атанас Кръчмаров, управител на фирма "Екомаат". Продажбите и износът на етерични продукти се оценяват на около 20 млн. лв. годишно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


13 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    jo-jo

    Добра идея също е да се правят туристически турове из розоварните, особенно най-старите.

  • 2
    Avatar :-|
    Българка

    Странно ми стана, че няма желаещи за брането!!! За 3 часа дневно сумата си е прилична, те рекламират ли го достатъчно? Няма ли ученици?
    А иначе преди време тук в САЩ, си купих крем с българска органична (чиста, натурална) лавандула. Скъпичък е, но хората тук все почвече започват д аизползват такава продукция и пазар има и ще има.

  • 3
    Avatar :-|
    ma

    3 часа дневно, от 3 до 6 часа сутринта

  • 4
    Avatar :-|
    hm-hm

    хората в работоспособна възраст в огромната си част отдавна са напуснали градовете в стремската долина.напояването там е плачевно.горските пожари и сечите доведоха до оскъдност на планинските реки, течащи на юг от стара планина. та, говорехме за биологично производство? някой скоро да е прекопавал собственоръчно леха?

  • 5
    Avatar :-|
    El digno canto del arroyo.

    Cuando el arroyo
    descende pasando
    imperioso en los
    campos mojados,
    tiernos riachuelos
    de una ingenua
    pasión describen
    el tiempo de la
    nueva armonía, y
    ese sueño perece,
    como el sol infinito.

    Francesco Sinibaldi

  • 6
    Avatar :-|
    н

    За истинските ценители на красотата и спокойствието няма съмнение, че Розовите долини на Карлово и Казанлък са сред най-хубавата част от България. Докато почти навсякъде другаде се произвежда смрад, кал и прах, тук се произвеждат благовония. И забележете. Докато в нашите курорти по правило идват по-бедни туристи, произвежданите в тези долини етерични масла се използват главно в козметиката на богатите. Хората все повече ще търсят малки и уединени куроти, където да избягат от градското многолюдие и да се насладят на тишината, спокойствието, чистотата, природната красота и историческото минало на този хубав български край.

  • 7
    Avatar :-?
    Рени

    Статията много ме зарадва- че се възражда такава хубава традиция.

  • 8
    Avatar :-|
    отворко

    При изкупна цена на кг.цвят 1,4-1,5 лв. тоя Стефанов как сметна, че се изкарват 600-700лв. за три часа работа!? Среден работник събира по 5кг/час и получава от 0,20 до 0,30лв/кг. Работи се от 5ч. най късно до10-11ч.(когато има влага маслото се "вдига" в цвета-качеството е по голямо). В дебелите книги пише, че от дка се "вадят" от 300-700кг.(зависи от торенето и най вече поливането). ...май сметките са криви, или и с розите ще стане като с ментата- унищожена като култура

  • 9
    Avatar :-?
    rosar

    изкарва се дедовия! ако много се изкарва, дали няма да има хора да берат, а?! как мислите?? нищо, че е тегава работа.

  • 10
    Avatar :-|
    eli

    Абе тоя да не би да има предвид 700лв. за всички 20 дни?!!??!?
    Другото ми се струва абсурдно!!!!
    Иначе от маслата на екомаат съм купувала, мога да кажа, че са скъпи, но пък качествени!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход