Кой взел и кой дал
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой взел и кой дал

Пушеци или слънчогледи? - скоро този избор може да стане актуален

Кой взел и кой дал

Войната за контрола и активите на "Кремиковци" няма да мине без интересни коалиции между кредиторите

2695 прочитания

Пушеци или слънчогледи? - скоро този избор може да стане актуален

© Надежда Чипева


Защо всички се бият да вземат една затънала в дългове компания като "Кремиковци"? Ами най-общо, защото всеки си търси нещо от нея. Дали ще успее да си го намери обаче е леко съмнително, защото задълженията на металургичния комбинат продължават да растат главоломно дни преди насроченото за 26 септември събрание на кредиторите. Нито един от тях обаче няма да може самостоятелно да диктува решения на събранието, защото никой няма над 50% от вземанията. Това обещава интересни комбинации между кредиторите.

Никой не е по-голям от държавата

През седмицата и правителството обяви, че си иска 699 млн. лв. от комбината, с което общите му дългове нараснаха до около 2.3 млрд. лв., ако може да се има доверие на неодитирания отчет на "Кремиковци" за 2007 г. Сумата е натрупана от държавните помощи, отпуснати на "Кремиковци" преди приватизацията. Според правителството те са изискуеми, тъй като комбинатът не изпълнява плана си за жизнеспособност, който навремето е бил условие за отпускане на помощта. Тъй като това са публични държавни вземания, с тях държавата ще се нареди най-напред в списъка на кредиторите на комбината. Все още не е ясно дали държавата ще бъде вписана с това вземане в списъка на кредиторите на комбината. Синдикът Ана Миленкова, която трябва да изготви окончателния списък, отказа да уточни това с мотива, че срокът за внасянето му в съда още не е изтекъл. Според заместник-министъра на икономиката Нина Радева обаче няма начин вземането да не бъде признато. "Държавната помощ е отпусната, за да може "Кремиковци" да постигне определени резултати. След като това не е станало, тя вече е изискуема", коментира Радева. Облигационерите обаче са на противоположното мнение. "За нас този акт е абсолютно скандален, защото по закон единствено Европейската комисия може да предяви такова искане със специално свое решение. Със сигурност 99.99% можем да кажем, че такова решение на комисията няма", каза представител на облигационерите, пожелал анонимност. Евентуалното признаване на това вземане на държавата удря пряко интереса на облигационерите, които имат да получават близо 700 млн. лв. от комбината, но не са привилегирован кредитор (обезпечението им беше игнорирано с началната дата на неплатежоспособността 31 декември 2005 г. - т.е. преди облигационния заем). Собствениците на книжа припомнят, че те са силно заинтересувани да намерят най-добрия инвеститор и предприятието да бъде оздравено, защото само така могат да си получат парите. В този смисъл би трябвало интересите им да съвпадат с тези на държавата - което обаче не личи да е така, ако съдим по действията на правителството.

Дори и да бъде призната като кредитор с въпросните близо 700 млн. лв., държавата няма да има едноличен глас на бъдещото събрание на кредиторите. Както и никой от останалите.

Разположение на силите

Собствениците на облигации от "Кремиковци" засега продължават да са най-големият кредитор с около 43% от всички вземания (ако не се счита вземането от държавната помощ), сочат неокончателните данни от списъка на кредиторите. Сравнително голям дял - 13-14%, притежава индийската държавна компания STC, която е доставяла суровини на комбината за близо 190 млн. долара. Общо между 11 и 14 фирми имат вземания, всяко от които надхвърля 1% от общия дълг, свидетелства източник, отлично запознат със списъка на кредиторите. Сред тях са собственикът на комбината GSHL на Прамод Митал, както и компанията на по-големия му брат Лакшми - "Арселор Митал", която е един от кандидатите за "Кремиковци". Освен тях на опашката с вземания са се наредили и държавните НЕК и "Булгаргаз", които общо имат около 2% от дълга, "Финметалс", която има близо 3%, и други. Ситуацията обаче се променя всекидневно и към момента е трудно да се каже с точност кому с колко точно е задлъжнял "Кремиковци".

Въпрос на коалиция

преди предстоящото събрание на кредиторите е как ще се обединят те, така че да представляват повече от 50% от дълга. От ключово значение при това е дали облигационерите или държавата ще успеят да консолидират по-голям дълг. От това ще зависи чие предложение за постоянен синдик ще бъде предпочетено и оттам нататък - какъв път ще бъде избран за комбината. Вече е ясно, че собствениците на облигации имат сходни интереси с тези на единия от кандидатите за "Кремиковци" - "Арселор Митал". Преди дни стана ясно, че компанията на Лакшми Митал изкупува дългове, за да си осигури място в събранието на кредиторите.

Лакшми Митал отдавна обяви, че иска да купи активите на "Кремиковци" срещу 500 млн. долара, като гарантира инвестиции в екология. Облигационерите също смятат, че комбинатът трябва да работи възможно най-ефективно, за да си получат парите. В този смисъл единодействие между тях е твърде вероятно. Към тази група може да се присъедини и GSHL на сегашния собственик на "Кремиковци" Прамод Митал, който не криеше желанието си да продаде комбината на по-големия си брат, както и неговата компания "Финметалс", която държи акциите на "Кремиковци", и индийската STC. В другия лагер засега най-сигурно изглежда, че държавата ще обедини своите вземания с тези на държавните НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ. Дори и това обаче не стига за желаното мнозинство, а други прогнози в тази посока са твърде рисковани. Всякакви подобни сметки обаче може да се окажат и "без кръчмар" в края на октомври. Тогава изтича последният срок екоминистерството да издаде или да откаже комплексно разрешително на "Кремиковци". Ако комбинатът остане без документа, просто трябва да спре производство.

Защо всички се бият да вземат една затънала в дългове компания като "Кремиковци"? Ами най-общо, защото всеки си търси нещо от нея. Дали ще успее да си го намери обаче е леко съмнително, защото задълженията на металургичния комбинат продължават да растат главоломно дни преди насроченото за 26 септември събрание на кредиторите. Нито един от тях обаче няма да може самостоятелно да диктува решения на събранието, защото никой няма над 50% от вземанията. Това обещава интересни комбинации между кредиторите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK