Небето на неограничените възможности
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Небето на неограничените възможности

Дали авиокомпаниите ще се възползват от зелената<br /> светлина, ще покаже пазарът

Небето на неограничените възможности

ЕС отмени предпазната клауза срещу българското въздухоплаване

Калина ГОРАНОВА
3089 прочитания

Дали авиокомпаниите ще се възползват от зелената<br /> светлина, ще покаже пазарът

© Капитал


Доскоро българската гражданска авиация приличаше на студент с диплома от българско висше учебно заведение, която не се признава никъде в Европа. Или поне не и преди да премине през много и тежки приравнителни изпити. От няколко дни обаче въздушният ни транспорт поне теоретично е равнопоставен с този в останалите държави на Стария континент.

Знакът за равенство, поне от нормативна гледна точка, беше поставен с официалното отменяне на предпазната клауза за българската гражданска авиация. То стана факт в началото на миналата седмица. Европейският съюз (ЕС) въведе ограничението в края на 2006 г. с аргумента, че транспортът ни по въздух не отговаря на критериите за безопасност.

По силата на тази предпазна клауза българските авиокомпании, въздухоплавателната ни администрация и авиационната ни индустрия бяха третирани като субекти от трети страни, външни за ЕС. Авиокомпаниите нямаха право да поддържат линии между две страни в ЕС, ако и двете са различни от България. Същото важеше и за регионални полети между два града в рамките на една и съща държава. Освен това ЕС препоръчваше на останалите цивилни авиации да не признават издаваните от Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА) към Министерството на транспорта лицензи и сертификати на авиокомпании, самолети, технически бази и учебни центрове (т.е. подлагаше на съмнение ефективността на контрола от страна на българската държавата).

В резултат на предпазната клауза въпреки приемането на България в ЕС вратата пред авиацията остана само леко открехната. Година и половина въздухоплавателният бранш продължи да работи на принципа на двустранни споразумение със страните членки. Въпреки настоящото пълно отваряне едва ли в скоро време ще станем свидетели на полети на български авиокомпании от Лондон до Манчестър или от Виена до Прага например. Възможностите пред авиобизнеса обаче са по-големи, тъй като вече липсват нормативни прегради към пазара на ЕС с неговите над 500 млн. потребители, повече от 4700 самолета и над 400 големи международни летища. Основният успех към момента е най-вече изчистването на имиджа на българската гражданска авиация.

Да си върнем доброто име

"Първата предпазна клауза, наложена от ЕС на страна членка, беше на България, и то заради авиацията", коментира Захари Алексиев, главен директор на ГВА. Тя беше прецедент, но и падането й е толкова важно - не само за авиацията, но и за България въобще, продължава той. "Отмяната на наказателен рестриктивен регламент за България е нещо, с което сигурно ще се сблъскваме и в бъдеще. Важно е да се изучи целият процес и как се е стигнало до отмяната му", смята пък Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании. Според него това нямаше да стане без съвместната работа на държавата и бизнеса, без инвестиции в нова техника, в бази за техническо обслужване, учебните центрове, системите за качество и т.н. Според Йордан Карамалаков, представител на Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), за България признаването, че авиацията ни отговаря на европейските изисквания, ще е и основната икономическа полза за българските авиокомпании. "Това дава отражение върху обществото, пътниците и бизнес партньорите", обяснява той.

С отпадането на предпазната клауза се премахва препоръката към останалите цивилни авиации да не признават издаваните от ГВА лицензи и сертификати. Така освен авиокомпаниите нови възможности получават базите за техническо обслужване и обучителните центрове за техническия персонал (за пилотите все още няма единен европейски регламент). Така например базата на Lufthansa Technik в София вече ще може да работи свободно на европейския пазар, обяснява Захари Алексиев. "Европейските документи се признават практически навсякъде. Така те ще могат да получават и да ремонтират самолети от цял свят", продължава той. Досега тази дейност беше възможна само ако администрацията на отсрещната страна дойде, одитира и сертифицира наша база.

В ръцете на пазара

Облекчаването на бюрокрацията ще облагодетелства значително авиокомпаниите. Досега, за да летят до държава от ЕС, българските въздушни превозвачи трябваше да получат разрешение от съответната администрация, да договорят капацитет, брой полети и т.н. Сега процедурата ще бъде максимално облекчена. "Процесът не е разрешителен, а регистрационен", обяснява Светослав Станулов. "Само се договаряш с летището и можеш да летиш, където искаш", продължава той. От бранша коментират, че резки промени едва ли ще настъпят. Не е ясно и дали българските авиокомпании ще намерят пазарна ниша извън България. Освен че на тях ще се гледа с по-добро око обаче, падането на предпазната клауза ще улесни и откриването на нови линии.

Според Камен Кичев, представител на Австрийски авиолинии за България, отпадането на предпазната клауза е много добра възможност за българските авиокомпании, като например "България ер", които имат шанса да увеличат броя на полетите си и дестинациите си от България. "Не е реално да се смята обаче, че българска авиокомпания към момента може да отиде на друг пазар и да вземе бизнеса на тамошните", коментира той. Като допълва, че подобни опити често завършват неуспешно за традиционните превозвачи. За първите шест месеца на 2008 г. пътникопотокът на международните компании от и до летище София е двойно по-голям от броя на пътниците, предпочели българските авиофирми. Към момента броят на компаниите, лицензирани от ГВА за въздушни превозвачи, е десет, като повечето от тях извършват чартърни полети. От "България ер" - въздушният превозвач, която в най-голяма степен би имал интерес от падането на предпазната клауза - отказаха да коментират дали и по какъв начин биха се възползвали.

Завръщане на каргото

Очаква се също така, че нормативната промяна ще даде нов тласък на товарния авиотранспорт. "Със сигурност ще се възползваме", коментира Ангел Петров от "Карго ер". Това е изцяло българска карго авиокомпания, която предстои да получи лиценз до края на месеца. Нейни представители коментират, че падането на предпазната клауза е "един много хубав бонус". "Карго ер" води началото си от "Вега ерлайнс", която преди време беше сред товарните превозвачи, на които им беше отнет лицензът. Сега фирмата има нова структура, обновен летателен състав и самолет "Боинг 737". Инвестицията е на стойност над 13 млн. долара, а машината е била предназначена за превоз на пътници, преди да бъде конвертирана в товарна. На практика "Карго ер" става единственият изцяло български товарен превозвач. Прогнозите и на председателя на Асоциацията на българските авиокомпании Светослав Станулов са, че карго авиацията има шансове да се възроди.

Именно карго авиацията пострада най-тежко при въвеждането на предпазната клауза. Шест фирми остават без лиценз, като на четири от тях той е отнет от ГВА, а останалите две се отказват сами. Основната критика на ЕС, свързана с летателната годност на въздухоплавателните средства, регистрирани в България, е предизвикана от огромния брой руски самолети в регистъра (Ан-12 и Ан-24). Машините нямат типов сертификат, което не им позволява да присъстват в който и да било регистър на европейска държава. Българската страна се надява такъв документ да бъде издаден, но това не се случва. По този начин ненавременното изваждане на руското авиационно наследство приземява за година и нещо свободното летена над Европа.

Сега обаче, ако не равностойна, българската авиация вече има шанс да бъде равноправна. А дали в даден момент може да бъде конкурентоспособна, само пазарът може да каже.

Доскоро българската гражданска авиация приличаше на студент с диплома от българско висше учебно заведение, която не се признава никъде в Европа. Или поне не и преди да премине през много и тежки приравнителни изпити. От няколко дни обаче въздушният ни транспорт поне теоретично е равнопоставен с този в останалите държави на Стария континент.

Знакът за равенство, поне от нормативна гледна точка, беше поставен с официалното отменяне на предпазната клауза за българската гражданска авиация. То стана факт в началото на миналата седмица. Европейският съюз (ЕС) въведе ограничението в края на 2006 г. с аргумента, че транспортът ни по въздух не отговаря на критериите за безопасност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK