Германски милиарди за АЕЦ "Белене"

Сред играчите в едно състезание винаги има поне един фаворит. Дали играта ще е честна зависи от конкретните обстоятелства. При избора на инвеститор за АЕЦ "Белене" от самото начало фаворит за 49-процентния дял в бъдещата атомна централа беше RWE Power. След едногодишни преговори с кандидатите - първоначално десет, впоследствие сведени до два, състезанието за участие в четиримилиардния проект спечели именно германската компания.

Това не означава, че играта за "Белене" е била нечестна. Напротив, разликите между офертата на RWE и тази на отпадналия кандидат - белгийската Elektrabel (виж табл.), показват предимства, които са в полза на спечелилата компания. От Elektrabel очевидно оценяват процедурата като справедлива. Досегашните конкуренти в състезанието скоро дори може да станат партньори. Миналата седмица енергийният министър Петър Димитров обяви, че RWE печели процедурата, като до края на октомври й се дава възможност да привлече и Elektrabel като партньор, ако желае. Тази седмица от двете компании съобщиха, че вече са в преговори за подялбата на миноритарния дял в проекта. Останалите 51% ще бъдат собственост на Националната електрическа компания (НЕК).

Кои са RWE

RWE Power AG e част от RWE Group - петата по големина европейска ютилити компания. Като дъщерно дружество RWE Power покрива 30 от производството на електроенергия в Германия и 9% - в Европа. То е и лидер на пазара на въглища в света със около 100 млн. тона годишно производство. Приходите му за 2007 г. са 6.6 млрд. евро, а тези на групата RWE - 42.5 млрд. евро. RWE Group оперира и в газовия и водния сектор. Компанията осигурява електроенергия и природен газ на над 30 млн. потребители.

2.1 млрд. евро от RWE

Основната причина, заради която RWE е била предпочетена за партньор на НЕК, според участник в комисията за оценка на офертите е, че германската компания е готова да вложи пари в АЕЦ"Белене" веднага. Докато Elektrabel смята да направи това едва след като бъде структуриран проектът и се договори финансиране от банките, което се планира едва за края на следващата година.

Като стратегически инвеститор RWE дава общо 2.1 млрд. евро. От тях 550 млн. евро са премия - безвъзмездни средства, които НЕК ще получи веднага след подписване на споразумението с избрания кандидат.

Бъдещата "Енергийна компания Белене" ще е с капитал 2- 2.5 млрд. евро и се планира да бъде учредена до края на тази година. Част от 51-процентното участие на НЕК ще бъде с парична вноска, за която ще се използват и парите от RWE. Останалата част ще се осигури с апорт на съществуващи активи на площадката в Белене, на които тепърва ще се прави оценка. RWE ще участва с капиталова вноска от 1.275 млрд. евро. Смята се, че предвиденият капитал ще е достатъчен да обезпечи необходимото финансиране за строежа, за което ще се преговаря с международни банки.

Освен премията и капиталовата вноска, RWE декларира също, че ще отпусне 300 млн. евро под формата на корпоративен кредит на компанията "Белене", с които да се поръча и плати оборудването за изграждането на корпусите на двата 1000-мегаватови реактора. По договора с руската "Атомстройекспорт", която е изпълнител на строителството, за поръчката и доставката на оборудването ще са необходими около 425 млн. евро. За да не се забави изграждането на централата в сроковете, които са договорени с руснаците, оборудването трябва да се достави до края на 2009 г. Всяко закъснение означава оскъпяване на проекта, което впоследствие ще се плаща от потребителите чрез цената на тока от АЕЦ-а. Освен това то е свързано и с плащане на неустойки от двете страни. За разлика от RWE белгийската Elektrabel е отказала да се харчат пари за "Белене", преди да са договорени кредити за проекта, обясни представител на комисията по избора на стратегическия партньор. Другият голям плюс, който е натежал за избора на германската компания, е, че тя е предложила за изкупуването на електроенергията от централата да няма дългосрочни договори с НЕК, а токът да се продава свободно на пазарни цени.

Какво следва не се знае

Изключително положително за репутацията на проекта "Белене" е, че точно когато целият свят се тресе от финансовата криза, се стига до избора на стратегически инвеститор. Всяко забавяне или отлагане на тази процедура в момента би се изтълкувало като знак, че проектът крие много рискове. Вече тръгнаха спекулации, че някои от големите енергийни проекти, като газопроводът "Южен поток" например, може да се отложат.

За финансовото структуриране на проекта беше избрана да отговаря БНП "Париба". Нейната задача е да привлече други кредитни институции, които да го кредитират, но се очакваше и самата тя да се включи със заем в него. През лятото обаче банката обяви, че се е отказала от тази идея. За българското участие във финансирането на АЕЦ "Белене" досега са водени разговори с различни банки. Сред тях са "Джей Пи Морган", "Голдмън Сакс", "Дойче банк", "Лемън брадърс", "Креди Суис", "Газпромбанк", "Сосиете женерал", "Уникредит" и други като за някои беше оповестено, че отказват участие в проекта.

Твърди гаранции за финансирането на "Белене" засега дава само руската държава. Тази седмица това беше потвърдено и съвсем официално. "За да не поставяте въпроса дали финансовата криза ще затрудни намирането на кредити за АЕЦ "Белене", ще посоча, че руската страна потвърди, че е предвидила в бюджета си за 2009-2010 г. 3.8 млрд. евро за финансирането на строежа на централата", заяви Петър Димитров след 12-ата сесия в София на българо-руската икономическа комисия. Ако се стигне обаче до такъв вариант, финансирането от руска страна ще е обвързано с искане за гаранции от българския бюджет. А и не е ясно какви условия при това положение ще постави Русия пред българското правителство.