Кюршад Тюзмен: Очаквах турските инвестиции в България да са много повече
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кюршад Тюзмен: Очаквах турските инвестиции в България да са много повече

Градски вестник

Кюршад Тюзмен: Очаквах турските инвестиции в България да са много повече

4101 прочитания

Градски вестник

© Капитал


В България местните строителни фирми се оплакват от навлизането на турски строителни компании, които са субсидирани от турското правителство чрез държавна банка, която предоставя нисколихвени кредити на експортните компании и чрез данъчни облекчения. Смятате ли, че това противоречи на правилата на Световната търговска организация, както твърдят българските компании? Обмисляте ли промяна на тези стимули?

Преди всичко бих желал да отбележа, че Турция от самото начало е страна по Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), а по-късно веднага след създаването на Световната търговска организация е станала неин член. В Турция няма никакви практики и държавно субсидиране, които да са в разрез с правилата както на Европейския съюз, така и на Световната търговска организация. Особено турските строителни фирми не са насърчавани от държавата, както се твърди.

По правило всички страни събират данъци за стоките и услугите, реализирани на територията, върху която се простира техният суверенитет, а за изнасяните стоки и услугите, извършвани в чужбина, не начисляват данъци. Това важи и за България. Турция не начислява ДДС за стоките, изнасяни за България, но при вноса българските митници начисляват данък на тези стоки. Ако се твърди, че не е начислен данък, в този случай не турската държава, а българските митници и финанси са органите, в чиито правомощия е този въпрос. От друга страна, между двете страни съществува Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, според която при данъчни начисления за услуги или доходи в едната страна в другата това не се прави.

Как влизането на България в Европейския съюз се отрази на търговията с Турция? А на турските инвестиции в България?

Между Турция и ЕС се прилагат правилата на митническия съюз, който влиза в сила през 1996 г. При търговията с индустриални стоки между двете страни не се прилагат никакви мита и количествени ограничения. Освен това към трети страни е въведена обща митническа тарифа. След като България стана пълноправен член, тя е част и от този митнически съюз. Това създаде по-подходящи условия и общият стокообмен между двете страни нарасна от 1.88 млрд. евро през 2005 г. на 3.1 млрд. евро през 2007 г. Освен членството в ЕС намаляването на корпоративния данък и на данъка върху доходите на 10% увеличиха привлекателността на България за турските инвеститори.

Aз обаче очаквах турските инвестиции в България да са на много по-високо ниво. Има две причини, поради които това не е така. Първата е затегнатите процедури, които затрудняват турските бизнесмени при получаването на бизнес визи и разрешения за пребиваване за България. На турските бизнесмени с шенгенска виза, които влизат безпроблемно дори в страните от евросъюза, или въобще не се издава виза за България, или след дълга процедура се издават само краткосрочни визи. Първо условие за търговията и развиването на бизнес за тези, които ще се занимават с тази дейност, е да могат да се движат безпроблемно и гъвкаво. Проучването на пазара, търсенето на подходящ търговски партньор, управлението на бизнеса, ангажираността с разрешаването на проблемите на място са неща, които правят наложително свободното движение.

Друга пречка са проблемите, с които се сблъскват по-специално строителните фирми при назначаването в България на турски квалифицирани кадри, от които временно имат нужда за изпълнявания проект. Нека не се разбира грешно! Не говорим за една постоянна миграция на работна сила. Говорим примерно за възможността на една турска фирма, която изгражда комин на централа и не може да намери квалифицирани работници в България според нуждите си, да доведе своите специалисти в България, докато трае проектът. Улесненията в този аспект ще дадат възможност за приключване на поетите ангажименти в срок.

Каква е тенденцията при турския износ от началото на годината? Какъв е спадът и какви мерки е предприело правителството за стимулиране на търговията?

За януари – март износът се е свил с 32.9% спрямо същия период на предходната година и е достигнал 22.3 млрд. долара. Основната причина е значителното свиване на пазара на ЕС, който е най-важният търговски партньор на Турция. През същия период износът ни за страните от ЕС е намалял с 37.6%. Една от основните мерки, които предприехме, е разнообразяване на пазарите. Паралелно на отношенията ни с традиционните ни търговски партньори направихме разработки за развиване на отношенията и със страни, неинтегрирани със световната икономика и съответно повлияни в по-малка степен или неповлияни от кризата.

Как конкретно ще се отрази девалвацията на турската лира (26.5% спрямо долара от началото на декември) на турския експорт, особено за близки държави, в това число за България?

За съжаление негативното влияние от свиването на пазарите вследствие на световната икономическа криза е това, което ни пречи да се възползваме от девалвацията на лирата в степента, която искахме. Предвиждаме, че ефектът от кризата ще намалее към края на 2009 г. и работим в този аспект. Целта ни е Турция през 2023 г. да влезе в първата десетка на страните с най-голям външнотърговски стокообмен.

Какво сочи статистиката за двустранната търговия между България и Турция? Какви са последните тенденции по отношение на стойността на износа и вноса, както и на търгуваните стоки?

Най-големият спад се наблюдава при двустранната търговия с изделия от черни метали, метали от рода на мед, цинк и алуминий, строителни материали и моторни превозни средства. Въпреки че търговията с тези изделия е намаляла, в същото време това са стоките с най-голям потенциал. Особено стоковите групи, свързани с инфраструктурата, за кратко време при всички положения ще покажат развитие.

Сферите с потенциал са машини и устройства, храни, мебели, осветителни тела, керамични изделия, оборудване за инфраструктурни съоръжения, всякакви материали за водни и електрически инсталации, автомобили и резервни части за тях.

Бел.ред. Интервюто е взето по електронна поща

Профил

Кюршад Тюзмен е държавен министър на Република Турция по външната търговия от май 2003 г. Преди това е заемал за кратко поста министър на околната среда, директор на Агенцията по външна търговия, главен директор на Главна дирекция "Свободни зони" в Агенцията по външна търговия. Има магистърска степен по международен мениджмънт от Университета в Илинойс и бакалавърска по мениджмънт от Близкоизточния технически университет в Анкара.

В България местните строителни фирми се оплакват от навлизането на турски строителни компании, които са субсидирани от турското правителство чрез държавна банка, която предоставя нисколихвени кредити на експортните компании и чрез данъчни облекчения. Смятате ли, че това противоречи на правилата на Световната търговска организация, както твърдят българските компании? Обмисляте ли промяна на тези стимули?

Преди всичко бих желал да отбележа, че Турция от самото начало е страна по Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), а по-късно веднага след създаването на Световната търговска организация е станала неин член. В Турция няма никакви практики и държавно субсидиране, които да са в разрез с правилата както на Европейския съюз, така и на Световната търговска организация. Особено турските строителни фирми не са насърчавани от държавата, както се твърди.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-P
    Евгени

    "Една от основните мерки, които предприехме, е разнообразяване на пазарите. Паралелно на отношенията ни с традиционните ни търговски партньори направихме разработки за развиване на отношенията и със страни, неинтегрирани със световната икономика и съответно повлияни в по-малка степен или неповлияни от кризата."
    Ашколсун! Тук не можем и да мечтаем за това...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK