Спасителят от пустинята

Кое докара оманските инвестиции в България и какво може да ги прогони от страната

Султан Кабус бин Саид
Султан Кабус бин Саид    ©  Капитал
Султан Кабус бин Саид
Султан Кабус бин Саид    ©  Капитал

"Трябва да приемем това, което е полезно за нас, и да отхвърлим безполезното - тихомълком и без много да привличаме вниманието." Това е цитат от реч на султана на Оман Кабус бин Саид. Ако човек вникне в думите му, ще разбере и причините за притока на омански капитали в България през последните няколко месеца.

Султанатът Оман със сигурност би спечелил наградата за най-голям инвеститор у нас по време на кризата. Сметката показва, че в "българския" портфейл на Оман влизат над 20 проекта в различни сфери на бизнеса - от банки и имоти, през туризъм и търговия чак до софийския боклук. Трудно е да се прецени на колко точно възлизат оманските инвестиции, тъй като цената на всички активи падна значително покрай кризата, но със сигурност те представляват деветцифрена сума в евро. Звучи като приказка от 1001 нощ, нали?

Приказките обаче винаги имат край. Ако прочетете още веднъж думите на султан Кабус, ще разберете и защо интересът на Оман към инвестиции в България е спаднал рязко в последните седмици според отлично информирани източници. Причината не е само световната финансова криза. По-големият проблем е медийният шум, който се вдигна покрай скандалите със софийския боклук. След като Столичната община прекрати договорите за чистота на "Новера" (дъщерна фирма на "Екуест", в която Султанатът Оман притежава индиректно 32.27%), в българската преса се появиха не особено ласкави квалификации за султан Кабус бин Саид. "Султанът на Оман е новият Вълк", гласеше едно от заглавията.

Публикациите, достигнали до арабската държава, са предизвикали основателно гнева на местните власти. За един султан не е приятно името му да стои до снимки на преливащи от боклук кофи. Още по-малко пък да го свързват с бизнесмени със спорна репутация като Румен Гайтански-Вълка.

"Те бяха безкрайно обидени и дори имаха намерение да прекратят всякакви отношения с България", коментира местен бизнесмен, който има общи проекти с оманския фонд. "За жалост попаднаха в един водовъртеж от събития покрай софийския боклук, за който не бяха подготвени. Вестниците в България явно не правят разлика между Султаната Оман и султан Кабус", добави същият източник. Истината е, че въпреки че Оманският общ държавен резервен фонд се контролира 100% от султана на Оман, той не е негова собственост. Приходите от него се събират от различни източници и принадлежат на оманския народ, а не лично на султана.

Защо точно Оман

Най-краткият отговор е: защото богатата на природни ресурси арабска държава има свободни пари. Държавният общ резервен фонд на Оман (State General Reserve Fund - SGRF) е създаден през 1980 г. В него постъпват 15% от годишните приходи на страната от продажба на нефт и газ. Идеята е те да се инвестират в други сектори, които след изчерпването на находищата ще носят доходи на арабската държава. Самият фонд се управлява от директорски борд, който се ръководи от Варит ал Харуси. Наскоро той влезе в управата на "Екуест" заедно с Фейсал ал Риями, който отговаря за инвестициите на SGRF. Двамата бяха избрани и в надзорния съвет на Корпоративна банка, в която фондът придоби 30% през март.

Самият фонд не е публична институция - в интернет няма информация за структурата на неговия портфейл, нито за размера на управляваните от него средства. Смята се, че активите му възлизат на около 10-12 мрд. евро, но никой не знае колко точно и къде са. По неофициална информация в последните месеци тече процес на пренасочване - от САЩ и Великобритания към по-малко развити пазари в Далечния изток като Виетнам, Китай, Тайланд.

Очевидно част от тази стратегия е и агресивното навлизане на омански капитали в България. Доскоро SGRF беше известен главно с инвестицията си в проекта "Супер Боровец", който продължава да съществува все още само на хартия. След това SGRF изкупи 32.27% от инвестиционния фонд "Екуест". Така само с една-единствена сделка фондът се оказа собственик на повече от дузина компании и проекти в България, чиято стойност преди кризата се оценяваше на 450 млн. евро. В момента активите на фонда в България са поевтинели над два пъти, но въпреки това той продължава да е един от големите собственици на имоти (виж инфографиката).

Последната оманска придобивка засега е покупката на 30% от Корпоративна банка срещу 185 млн. лв. Твърди се, че оманците от дълго време са търсили възможност да придобият дял от местна банка, за да финансират свои проекти в Европейския съюз по модела на т.нар. ислямско банкиране. То включва придобиване на миноритарни дялове от дружествата, на които се отпуска кредит, тъй като по законите на шериата лихвата е смятана за "дяволска работа" и даването на пари назаем срещу лихва не е разрешено.

SGRF не е единственият, който проявява интерес към България. Още две институции са пращали свои пратеници за проучване на проекти в България. Става дума за държавната петролна компания (Oman Oil Company) и другият инвестиционен фонд на Оман (Oman Investment Fund). Делегация, водена от Ахмед ал Уахиби, главен изпълнителен директор на петролната компания, и Адил ал Раизи, член на борда на директорите на фонда, посещава България през септември 2006 г. Приети са от Румен Овчаров и Йордан Цонев. Твърди се, че са преговаряли по конкретни проекти в областта на енергетиката. Ал Уахиби и Ал Раизи се срещат и с шефа на "Лукойл Нефтофим" Валентин Златев и шефа на "Главболгарстрой" Симеон Пешов.

Защо в България

Има различни версии за причините оманските пари да дойдат в България. Най-разпространената гласи, че причината за това е приятелството на Симеон Сакскобургготски със султан Кабус бин Саид. Двамата се познават още от времето, когато бившият български цар живее в изгнание в Испания. Твърди се, че навлизането на омански капитали в българската икономика е било договорено по монархическа линия още при правителството на НДСВ и ДПС. В подкрепа на тази версия е фактът, че първата инвестиция на оманския фонд беше участието в "Супер Боровец" - проект, оценяван за над 600 млн. евро, към който бившият български монарх не крие пристрастията си. Самият той присъстваше на символичната първа копка на проекта през август 2007 г., когато в Боровец беше и Варит ал Харуси. Близостта на Симеон с оманския владетел обяснява и получените 300 000 долара помощ за наводненията, които Оман изпрати през 2006 г.

Впоследствие се разбра, че вместо за помощи на пострадалите парите са били похарчени за купуването на джипове от министерството на Емел Етем и линейки.

Симеон е посочил и човек, подходящ да представлява интересите на Оман тук - Стоян Денчев. По негова препоръка бившият вицепрезидент на "Мултигруп" и ексдепутат от ДПС беше назначен от султан Кабус за почетен консул на арабската държава в България. Оттогава с неговото посредничество са били осъществени няколко визити на омански министри и пратеници в София, както и на български политици в султаната. Първото официално посещение на български министър в Оман беше на Румен Овчаров през 2007 г. В компанията на тогавашните заместник-министри Корнелия Нинова (на икономиката) и Георги Кадиев (на финансите) той посещава арабската държава, където е приет от министъра на националната икономика Ахмед Маки. Източници на "Капитал" потвърдиха, че след това Ахмед Маки поне на два пъти е бил в България - веднъж официално и още веднъж неофициално. Именно той е инициаторът на активните омански инвестиции, последвали по-късно. Като доказателство се сочи фактът, че почетен консул на България в Оман е бизнесменът Мунир Ахмед Сюлейман, който е смятан за част от обкръжението на Ахмед Маки.

Важна роля за засиленото присъствие на омански капитали в последно време има и бизнесменът Георги Крумов, който е управляващ съдружник в инвестиционния фонд "Екуест". Крумов успява да убеди шефовете на оманския фонд да направят следващата стъпка след "Супер Боровец", купувайки акции от "Екуест инвестмънтс Болканс" (Equest Investments Balkans Ltd. - EIB) - дружество, търгувано на неофициалния сегмент на Лондонската фондова борса. В портфейла му влизат над дузина различни проекти в България, сред които и бизнесът със софийските отпадъци.

Оманците купуват първите си 5% от акциите на фонда в края на ноември. През януари те на няколко пъти увеличават участието си, достигайки 32.27% от капитала на EIB. По същото време фондове, контролирани от италианско-египетския фонд Karos, придобиват 20.50% от капитала на EIB. Така заедно двамата нови акционери получават 52.77% от капитала на "Екуест", което им осигурява контрол върху дружеството.

Два месеца по-късно, през март, гръмва скандалът със софийския боклук, след като дъщерната на "Екуест" фирма "Новера" отказва да чисти българската столица с аргумента, че общината й бави плащанията за извършени услуги. Следва прекратяване на концесията и закани за съдебни дела за десетки милиони евро обезщетение от страна на "Новера".

"Елате в страната на розите и киселото мляко"

След като през март оманският фонд придоби 30% от Корпоративна банка, представителите на арабската държава са били затрупани от оферти за изкупуване на дялове от български компании. "Чувал съм, че има над 40 предложения от български фирми, които искат да правят общ бизнес с Оман", заяви източник на "Капитал". Още преди кризата обаче оманците били много предпазливи и трудно се съгласявали да инвестират в каквото и да било без сериозни проучвания и консултации. Като пример се сочат несполучливите преговори за изкупуване на дялове от компанията БББ, производител на едноименната марка сокове. По информация на вестника преговорите със собственика Пламен Минчев са били в напреднала фаза, но оманците са се отказали от подписването на договор по съвет на адвокатите си. Неуспешни са били и опитите на наш бизнесмен да накара оманците да инвестират в проект за голф игрище в района на Каварна.

Правителството също удари на камък няколко пъти в желанието си да осигури омански инвестиции в големи проекти. Най-яркият пример е "Кремиковци", за който потенциален кандидат е била оманската "Шанфари груп". Представители на правителството са убеждавали собственика й - шейх Адил ал Шанфари, да инвестира във фалиралия металургичен комбинат. Преговорите са стигнали до доста напреднала фаза, но извършеният финансово-правен анализ показал, че "Кремиковци" няма бъдеще. Това е казал и шейх Ал Шанфари на срещата му с икономическия министър Петър Димитров, когато става ясно, че оманците се отказват от сделката.

Въпреки това поведение на оманските инвеститори различните лобита в кабинета "Станишев" продължават да предлагат множество проекти в България с надеждата, че те ще се харесат на властите в арабската държава. Един от тези мегапроекти е строителството на новия правителствен комплекс на Четвърти километър. "Новото сити" на София, както беше наречен проектът, ще струва стотици милиони евро, които още не са осигурени. "Капитал" научи, че лично премиерът Сергей Станишев е предложил проекта на оманците. Това е станало при срещата му с шефа на SGRF Варит ал Харуси, който беше в България в края на март за участие в общото събрание на акционерите на Корпоративна банка. Все още не е ясно дали оманците са дали отговор на офертата.

Любопитното е, че на Оман е бил предлаган и съседният проект - за нов бизнес център и небостъргач на мястото на ИПК "Родина". Имотът е притежание на собственика на Корпоративна банка Цветан Василев и бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Наскоро те сключиха сделка с правителството на Станишев да построят нова сграда на Националната агенция за приходите, като в замяна ще получат три сгради на данъчните в центъра на София и парцела с лице към "Цариградско шосе". Скандалният бартер беше прокаран през кабинета въпреки съпротивата на министрите от НДСВ и огромния медиен натиск. И въпреки че предложението за замяната дойде от финансовия министър Пламен Орешарски, най-яростен защитник на непрозрачната сделка се оказа министър-председателят Станишев. В телевизионно интервю по Великден той дори разви тезата, че бартерът няма да е изгоден за тандема Ирена Кръстева - Цветан Василев. "Аз лично малко се съмнявам, че дори финансово ще излезе сметката на инвеститора", каза Станишев.

Ще си отидат ли оманците

Източници на "Капитал" заявиха, че този скандал, в който оманците отново се оказаха въвлечени косвено (заради участието на оманския фонд в Корпоративна банка), също е накарал властите в султаната да внимават повече със следващите си стъпки в България. Местен бизнесмен, който представлява част от техните инвестиции, призна неофициално, че представители на султан Кабус бин Саид са останали много разочаровани от целия шум около оманските инвестиции. "Това е държавен фонд, стриктно контролиран, и всякакви спекулации ги обиждат. В тяхно лице може да загубим сериозен инвеститор", заяви източникът ни.

По негови преценки до момента SGRF е вложил в България около 200 млн. евро. Той обаче е категоричен, че в следващите няколко години оманците няма да инвестират нищо повече в България. Има дори информация, че те са разпоредили на мениджърския екип на "Екуест" да търси купувачи за по-голямата част от проектите. В официално съобщение до инвеститорите на лондонската борса от края на март беше заявено желанието на фонда да се раздели с някои от периферните си бизнеси и да вдигне капитала си, за да може да посрещне бъдещите плащания към кредиторите. Смята се, че незасегнати от предстоящата разпродажба на активи ще бъдат само веригата от магазини "ТехномаркетДомо" и проектът "Супер Боровец". Натоварен със задачата да търси купувачи за останалите проекти е Георги Крумов. Първата сделка вече е договорена - тя е за продажбата на компанията "Авто юнион", която е вносител на няколко марки автомобили в България (виж стр. 51).

Очевидно проблемите на "Екуест" от началото на кризата притесняват и българското правителство. В началото на април кабинетът "Станишев" върна в бизнеса с боклука на столицата фирмата "Новера", като й възложи отново да чисти града. За целта беше обявено дори кризисно положение, а от бюджета на държавата бяха отпуснати 10 млн. лева. Тези пари обаче няма да са достатъчно за изплащане на дълговете от 35 млн. евро, които компанията има към чуждестранни банки и фондове. Затова няма да е изненада, ако подаръците от държавата продължат и в оставащите месеци до края на мандата.

Скоро се очакват и други жестове на кабинета в подкрепа на оманските инвестиции. До няколко седмици пътната агенция, която е на пряко подчинение на премиера Станишев, възнамерява да обяви процедура по отдаване на концесия за магистрала "Рила". Това е пътят, който се очаква да свърже София и Дупница с курорта "Супер Боровец". Почти сигурно е, че тя ще бъде спечелена от "Главболгарстрой", който е инициатор на проекта. Фирмата има пряк интерес от изграждането на пътя, тъй като е съдружник на оманския фонд и "Екуест" в компанията "Рила Самоков 2004", която ще строи бъдещия курорт. "Главболгарстрой" има още една причина да настоява за бързото прокарване на магистралата. Компанията участва в друг голям проект в съседство със "Супер Боровец". Става дума за големия ваканционен комплекс в Белчин баня, Самоковско, до който също ще се стига по новото шосе.

Времето ще покаже дали тези опити на властите в София да задържат интереса на оманските инвеститори към страната ще са успешни. Едно е сигурно - в условията на криза държавата поне не трябва да пречи на чуждестранните инвестиции. С непрозрачните си сделки и спорни решения правителството на Станишев обаче по-скоро прави лоша услуга на султан Кабус бин Саид. И така, ако арабските пари действително напуснат страната ни, вината няма да е на медиите.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


37 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Petro

    Тез петролни държави и магнати що не вземат да инвестират в направата на нова политическа партия в БГ и да вземат да завземат властта вместо да плащат тлъсти комисионни на наште политици
    www.rox-invest.org

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Не се кахъри № 1, когато му дойде времето и това ще направят!
    Арабите ги разбират много добре търговските работи!
    Добре че са дошли в България, да гледаме да не ги изгоним от простотия и завист!
    Общо взето за да вървят работите, трябва капитала да управлява, сериозният, нали за това му се вика капитализъм?
    А то ако ще я караме с лозунги да си беше останал Тато!

  • 3
    Avatar :-|
    Juriskonsult

    Аз съм правил договора за защит ана инвестициите с Оман, когато работех в Министерството на Икономиката. Ето че направихме нещо полезно. Наздраве на всички.

  • 4
    Avatar :-|
    EU

    Парите от Европа где са ??? Изтървахте питомното сега гоните дивото.

  • 5
    Avatar :-|
    Бивш бакшиш

    Абе аз имам една Шкода за продаване, ако има интерес у някой омански инвеститор да пише.

  • 6
    Avatar :-|
    lol

    станишев какво се е опаковал като дебил, защо все трябва да е в ролята на дежурния идиот?

  • 7
    aaa avatar :-|
    aaa

    Истини и полуистини, дори неверни твърдения..

    Класика ;)

    Понеже сте заченали ГБС и сградата на НАП да припомним, че договор за строителство не беше подписан заради високата цена искана от изпълнителите.

    Не карайте, малкото хора които бачкат за интересите на тази държава да престанат да го правят просто защото всеки който върши нещо тук е виновен до доказване на противното!

  • 8
    t avatar :-|
    т

    В България повечето големи инвеститори играят играта на ДС. Няма значение дали са от запад, изток, север или юг. Например онзи исландец, който също беше приятел на (сина на) царя и беше инвеститор на годината един път, а сега е почти фалирал...

  • 9
    Avatar :-|
    К.

    Боби, верно арабите обичат и разбират търговията, обаче мразят да ги краднат. От лъжата не се дразнят толкова - смятат го за част от играта на пазарлък, но веднъж сключили договор няма тинтири минтири.
    Докато нашто милиционер кат му свърши кеша е свикнало да кара през просото като през Татово време.
    Отпиши ги оманските инвестиции. Шейховете разбраха за кво става дума и с кви хора си имат работа на местна почва.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход