С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
37 24 апр 2009, 15:20, 17819 прочитания

Спасителят от пустинята

Кое докара оманските инвестиции в България и какво може да ги прогони от страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Трябва да приемем това, което е полезно за нас, и да отхвърлим безполезното - тихомълком и без много да привличаме вниманието." Това е цитат от реч на султана на Оман Кабус бин Саид. Ако човек вникне в думите му, ще разбере и причините за притока на омански капитали в България през последните няколко месеца.

Султанатът Оман със сигурност би спечелил наградата за най-голям инвеститор у нас по време на кризата. Сметката показва, че в "българския" портфейл на Оман влизат над 20 проекта в различни сфери на бизнеса - от банки и имоти, през туризъм и търговия чак до софийския боклук. Трудно е да се прецени на колко точно възлизат оманските инвестиции, тъй като цената на всички активи падна значително покрай кризата, но със сигурност те представляват деветцифрена сума в евро. Звучи като приказка от 1001 нощ, нали?


Приказките обаче винаги имат край. Ако прочетете още веднъж думите на султан Кабус, ще разберете и защо интересът на Оман към инвестиции в България е спаднал рязко в последните седмици според отлично информирани източници. Причината не е само световната финансова криза. По-големият проблем е медийният шум, който се вдигна покрай скандалите със софийския боклук. След като Столичната община прекрати договорите за чистота на "Новера" (дъщерна фирма на "Екуест", в която Султанатът Оман притежава индиректно 32.27%), в българската преса се появиха не особено ласкави квалификации за султан Кабус бин Саид. "Султанът на Оман е новият Вълк", гласеше едно от заглавията.

Публикациите, достигнали до арабската държава, са предизвикали основателно гнева на местните власти. За един султан не е приятно името му да стои до снимки на преливащи от боклук кофи. Още по-малко пък да го свързват с бизнесмени със спорна репутация като Румен Гайтански-Вълка.

"Те бяха безкрайно обидени и дори имаха намерение да прекратят всякакви отношения с България", коментира местен бизнесмен, който има общи проекти с оманския фонд. "За жалост попаднаха в един водовъртеж от събития покрай софийския боклук, за който не бяха подготвени. Вестниците в България явно не правят разлика между Султаната Оман и султан Кабус", добави същият източник. Истината е, че въпреки че Оманският общ държавен резервен фонд се контролира 100% от султана на Оман, той не е негова собственост. Приходите от него се събират от различни източници и принадлежат на оманския народ, а не лично на султана.



Защо точно Оман

Най-краткият отговор е: защото богатата на природни ресурси арабска държава има свободни пари. Държавният общ резервен фонд на Оман (State General Reserve Fund - SGRF) е създаден през 1980 г. В него постъпват 15% от годишните приходи на страната от продажба на нефт и газ. Идеята е те да се инвестират в други сектори, които след изчерпването на находищата ще носят доходи на арабската държава. Самият фонд се управлява от директорски борд, който се ръководи от Варит ал Харуси. Наскоро той влезе в управата на "Екуест" заедно с Фейсал ал Риями, който отговаря за инвестициите на SGRF. Двамата бяха избрани и в надзорния съвет на Корпоративна банка, в която фондът придоби 30% през март.

Самият фонд не е публична институция - в интернет няма информация за структурата на неговия портфейл, нито за размера на управляваните от него средства. Смята се, че активите му възлизат на около 10-12 мрд. евро, но никой не знае колко точно и къде са. По неофициална информация в последните месеци тече процес на пренасочване - от САЩ и Великобритания към по-малко развити пазари в Далечния изток като Виетнам, Китай, Тайланд.

Очевидно част от тази стратегия е и агресивното навлизане на омански капитали в България. Доскоро SGRF беше известен главно с инвестицията си в проекта "Супер Боровец", който продължава да съществува все още само на хартия. След това SGRF изкупи 32.27% от инвестиционния фонд "Екуест". Така само с една-единствена сделка фондът се оказа собственик на повече от дузина компании и проекти в България, чиято стойност преди кризата се оценяваше на 450 млн. евро. В момента активите на фонда в България са поевтинели над два пъти, но въпреки това той продължава да е един от големите собственици на имоти (виж инфографиката).

Последната оманска придобивка засега е покупката на 30% от Корпоративна банка срещу 185 млн. лв. Твърди се, че оманците от дълго време са търсили възможност да придобият дял от местна банка, за да финансират свои проекти в Европейския съюз по модела на т.нар. ислямско банкиране. То включва придобиване на миноритарни дялове от дружествата, на които се отпуска кредит, тъй като по законите на шериата лихвата е смятана за "дяволска работа" и даването на пари назаем срещу лихва не е разрешено.

SGRF не е единственият, който проявява интерес към България. Още две институции са пращали свои пратеници за проучване на проекти в България. Става дума за държавната петролна компания (Oman Oil Company) и другият инвестиционен фонд на Оман (Oman Investment Fund). Делегация, водена от Ахмед ал Уахиби, главен изпълнителен директор на петролната компания, и Адил ал Раизи, член на борда на директорите на фонда, посещава България през септември 2006 г. Приети са от Румен Овчаров и Йордан Цонев. Твърди се, че са преговаряли по конкретни проекти в областта на енергетиката. Ал Уахиби и Ал Раизи се срещат и с шефа на "Лукойл Нефтофим" Валентин Златев и шефа на "Главболгарстрой" Симеон Пешов.

Защо в България

 
Има различни версии за причините оманските пари да дойдат в България. Най-разпространената гласи, че причината за това е приятелството на Симеон Сакскобургготски със султан Кабус бин Саид. Двамата се познават още от времето, когато бившият български цар живее в изгнание в Испания. Твърди се, че навлизането на омански капитали в българската икономика е било договорено по монархическа линия още при правителството на НДСВ и ДПС. В подкрепа на тази версия е фактът, че първата инвестиция на оманския фонд беше участието в "Супер Боровец" - проект, оценяван за над 600 млн. евро, към който бившият български монарх не крие пристрастията си. Самият той присъстваше на символичната първа копка на проекта през август 2007 г., когато в Боровец беше и Варит ал Харуси. Близостта на Симеон с оманския владетел обяснява и получените 300 000 долара помощ за наводненията, които Оман изпрати през 2006 г.

Впоследствие се разбра, че вместо за помощи на пострадалите парите са били похарчени за купуването на джипове от министерството на Емел Етем и линейки.
Симеон е посочил и човек, подходящ да представлява интересите на Оман тук - Стоян Денчев. По негова препоръка бившият вицепрезидент на "Мултигруп" и ексдепутат от ДПС беше назначен от султан Кабус за почетен консул на арабската държава в България. Оттогава с неговото посредничество са били осъществени няколко визити на омански министри и пратеници в София, както и на български политици в султаната. Първото официално посещение на български министър в Оман беше на Румен Овчаров през 2007 г. В компанията на тогавашните заместник-министри Корнелия Нинова (на икономиката) и Георги Кадиев (на финансите) той посещава арабската държава, където е приет от министъра на националната икономика Ахмед Маки. Източници на "Капитал" потвърдиха, че след това Ахмед Маки поне на два пъти е бил в България - веднъж официално и още веднъж неофициално. Именно той е инициаторът на активните омански инвестиции, последвали по-късно. Като доказателство се сочи фактът, че почетен консул на България в Оман е бизнесменът Мунир Ахмед Сюлейман, който е смятан за част от обкръжението на Ахмед Маки.

Важна роля за засиленото присъствие на омански капитали в последно време има и бизнесменът Георги Крумов, който е управляващ съдружник в инвестиционния фонд "Екуест". Крумов успява да убеди шефовете на оманския фонд да направят следващата стъпка след "Супер Боровец", купувайки акции от "Екуест инвестмънтс Болканс" (Equest Investments Balkans Ltd. - EIB) - дружество, търгувано на неофициалния сегмент на Лондонската фондова борса. В портфейла му влизат над дузина различни проекти в България, сред които и бизнесът със софийските отпадъци.

Оманците купуват първите си 5% от акциите на фонда в края на ноември. През януари те на няколко пъти увеличават участието си, достигайки 32.27% от капитала на EIB. По същото време фондове, контролирани от италианско-египетския фонд Karos, придобиват 20.50% от капитала на EIB. Така заедно двамата нови акционери получават 52.77% от капитала на "Екуест", което им осигурява контрол върху дружеството.

Два месеца по-късно, през март, гръмва скандалът със софийския боклук, след като дъщерната на "Екуест" фирма "Новера" отказва да чисти българската столица с аргумента, че общината й бави плащанията за извършени услуги. Следва прекратяване на концесията и закани за съдебни дела за десетки милиони евро обезщетение от страна на "Новера".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Барселона" стана първият футболен клуб с годишни приходи от над 800 млн. евро "Барселона" стана първият футболен клуб с годишни приходи от над 800 млн. евро

В топ 20 са най-много отборите от Висшата лига на Англия

18 яну 2020, 1102 прочитания

Мораториум върху вноса на боклуци ще спре заводи за метали, стъкло, пластмаси 6 Мораториум върху вноса на боклуци ще спре заводи за метали, стъкло, пластмаси

Забраната противоречи на европейското законодателство

18 яну 2020, 2603 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
От Изтока с любов

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10