С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 22 май 2009, 14:19, 2250 прочитания

Парников дефект

Докато администрацията бездейства, 140-те български предприятия, които трябва да търгуват СО2 -емисии, не знаят какво да правят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Европейският въглероден пазар
Схемата за търговия с емисии е основният инструмент на ЕС за противодействие на промените в климата. Тя е стимул заводите да инвестират в нисковъглеродни производства. По данни на Европейската комисия СО2 търговията ще генерира приходи между 30 и 50 милиарда евро в целия ЕС до 2012 г. Поне 20% от тези приходи трябва да се инвестират в екоиновации, възобновяема енергия и енергийна ефективност.
Точно 200 000 спестени квоти за парникови емисии. Това е годишната рекапитулация за 2008 г. на две от 140-те предприятия в страната, които трябва да участват в европейската търговия с емисии - циментовите "Вулкан" и "Девня цимент". Причината за излишъка е известна - кризата сви производствата в края на миналата година. При сегашните цени на квотите в Европа (1 квота = 1 тон СО2) около 15 евро, това прави възможен приход от около 6 млн. лв. - сума, която никому не е излишна в рецесията. Двата циментови завода обаче в момента не могат да ги продават, защото институциите, начело с Министерството на околната среда и водите, не си свършиха работата и България все още няма одобрен национален план за разпределение на въглеродните квоти сред индустрията. Без потвърждението от Европейската комисия, предприятията не могат да предлагат на пазара излишъците си от въглеродни емисии - дотогава в сметките им в българския онлайн регистър на транзакциите, администриран от екоминистерството, няма да има нищо.

В момента това не е голям проблем за двете фирми, но в следващите месеци се очертава да бъде. Заради намаленото производство тази година те очакват 40% по-малко въглеродни емисии от раздадените им квоти (малко над 2 млн.), посочи генералният директор на девненския завод Александър Кар. "Излишъкът ни за 2009 г. ще бъде около 800 000 квоти, така че, ако не получим възможност да ги реализираме, ще пропуснем приход от около 20 млн. лв.", казва Кар. Невъзможността да търгуват би била като капак на затрудненията, причинени от вноса на турски цимент в последно време, отбелязва той.


Заплаха от евросанкции

Преди седмици агенция "Блумбърг" съобщи, че Европейската комисия се кани да открие нова наказателна процедура срещу страната, защото не участва в европейската схема за търговия с парникови емсии. Въпреки че засега тази информация не е потвърдена официално, факт е, че България вече трета година закъснява с разпределението на въглеродните квоти и предприятията не могат да се включат в карбоновата търговия. Всъщност екоминистерството направи национален план, но заради критики от Брюксел трябва да го преработи. Забележките са известни на правителството от два месеца, но още нищо не е свършено.

Докато администрацията бездейства, 140-те български предприятия, които трябва да търгуват емисиите си, все още не знаят какво да правят. В момента те имат право само да купуват квоти за бъдещи доставки (фючърсни контракти), но заради несигурността стоят в позиция изчакване. Така някои може да изпуснат изгодни сделки на европейския въглероден пазар. По-слабо засегнатите от световната криза фирми, които не са намалили производството си и изхвърлят повече СО2, пропуснаха шанса да си купят недостигащите квоти по 8 евро на тон СО2, сега цената на тон е почти двойна и се очаква да се вдига още. Другите, които кризата не пощади и по принуда икономисаха квоти, не могат да ги продават и да си осигурят допълнителни приходи, които в този момент не са им излишни.



В тежката енергийна категория

ТЕЦ "Марица-изток 2", най-крупният български участник в търговията с емисии, по проектоплана, внесен в Европейската комисия, *вече *е в голям дефицит. Държавната централа има около 8.5 млн. квоти за миналата година. Верифицираният й доклад сочи, че ги е надхвърлила с около 600 000 тона. При сегашни цени на квотите това означава, че за да си купи недостигащите емисии, тя трябва да похарчи около 18 млн. лв.  От централата отказаха да коментират забавянето на българския план и намеренията си за в бъдеще.

Големи разходи за квоти се очертават и при други две топлоцентрали - "Енел Марица-изток 3" и "Бобов дол". Само за преразхода на квоти на ТЕЦ "Марица-изток 2" и ТЕЦ "Енел Марица-изток 3", където държавното участие е 27% за миналата година държавата трябва да плати около 45 млн. лв., обяви пък изпълнителният директор на Националната електрическа компания Мардик Папазян. Този разход е една от основните причини за исканото от НЕК 19-процентно повишение на цената на тока.

Обречени да купуват квоти

Фирмата за производство на негасена вар "Калцит" е сред слабо засегнатите от кризата. Поради това при нея вече се сбъдват песимистичните прогнози на ръководството от миналата година, че ще й се налага да купува много квоти. "При 100 600 квоти, отпуснати ни в националния план за 2008 г., сме емитирали 112 хиляди тона СО2", казва зам-директорът на предприятието Стойко Стойчев. В следващите години дружеството очаква много по-голям дефицит. "Планираме до 2012 г. да разширим производството си, прогнозата ни е, че тогава ще емитираме по около 140 000 тона годишно", казва Стойчев. Според плана всяка година квотите на предприятията ще намаляват с определен процент. Затова е почти сигурно, че в бъдеще "Калцит" ще трябва да купува няколко десетки хиляди квоти годишно. Би било логично дружеството отсега да започне да се запасява с евтини квоти, но ръководството все още се въздържа от това. Фирмата възнамерява до няколко месеца да направи разчет за средномесечния си недостиг на квоти и вероятно ще започне да купува, казва Стойчев.

С един крак на въглеродния пазар

"Агрополихим" - Девня, има съвсем малък излишък от квоти, сочат данните от доклада й за емисиите от миналата година. По плана предприятието е получило 212 356 квоти за 2008 г., а е емитирало 209 146 тона СО2, което означава, че има "свободни" 3000 тона, приходът от които е едва 90 хил. лв. Другояче стои въпросът за тазгодишните емисии (които ще се отчитат догодина). "От началото на 2009 г. работим с под 50% от капацитета си и очакваме излишъкът ни за годината да достигне 60 000 - 70 000 квоти, или около 30% от лимита ни според сегашния национален план", казва изпълнителният директор на торовия завод Красимир Бербенков. А това вече е значителна сума дори при сегашните цени - близо 2 млн. лв. Така че за следващата година за предприятието ще е важно да може да търгува. В нормална (безкризисна) година обаче предприятието, както и много други, би било на минус.

"Агрополихим" от години печели от международната търговия с парникови емисии по Протокола от Киото (по-мащабна от европейската, която борави само с квоти за СО2), продавайки генерирани кредити за емисии азотни окиси на датското правителство. Тази схема ще продължи до 2012 г. За миналата година (т.е. по данни за спестените емисии от 2007 г.) приходът му по договора е бил 960 хил. евро, а за тази (т.е. по данни за емисиите от 2008 г.) се очакват около 1.2 млн. евро, казва Бербенков.

Готови за старт... трета година

Заради кризата ветеринарният завод "Биовет" също намали производството си в края на ноември. И при него обаче това не е довело до значителни икономии. То е било с 5% под лимита си от 110 000 квоти за 2008 г., определени му в разпределителния план, казва изпълнителният директор на "Биовет" Ангел Желязков. Да продаде този излишък при сегашни цени би било приход от около 160 000 лв. За следващите години пък предприятието не купува квоти, защото няма яснота колко ще са му нужни. Преди Еврокомисията да нотифицира българския план, нищо не е сигурно, посочва Желязков.

За "Биовет", също както за останалите компании, проблем е не толкова забавянето на търговията, колкото малкото квоти, определени на България. "Ако зависеше от индустрията, тя, разбира се, не би участвала в европейската търговия с емисии. Но след като България като член на ЕС има такова задължение, е по-добре да имаме яснота с какво разполагаме, за да можем да планираме разходите и приходите си", казва Бербенков. От друга страна, отбелязва той, предприятията като "Агрополихим", които не разполагат с много излишни квоти, нямат изгода да натискат институциите да си свършат работата начаса. "Не се знае дали така няма да си вкараме автогол", каза изпълнителният директор на предприятието. Българските фирми все още хранят надежда, че Еврокомисията може да увеличи квотите на България. От време на време от Брюксел долитат такива сигнали, а и държавата води дело срещу решението на Еврокомисията да намали българския национален таван от 68 млн. тона за година на 42.3 млн. т годишно. Според експерти, запознати с хода на делото, не е изключено то да приключи с успех за България, при това скоро.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Apple и Foxconn нарушават трудовите правила в Китай Apple и Foxconn нарушават трудовите правила в Китай

Компаниите потвърждават, че в завода работят много временни работници, показва доклад на China Labor Watch

18 сеп 2019, 203 прочитания

Саудитска Арабия възстанови частично производството в атакуваната рафинерия Саудитска Арабия възстанови частично производството в атакуваната рафинерия

Кралството обяви, че Иран е замесен в атаката, Франция изпраща експерти на място да разследват атаката

18 сеп 2019, 293 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Девствено бъдеще за Playboy?

Компанията Virgin на Ричард Брансън може да купи американското еротично списание

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език