Шахматната дъска на инвестирането

България залага на ниски заплати и географска близост

България е на първо място сред страните от региона. И не, този път не става въпрос за класация за най-корумпиран държавен сектор или за спрени в най-големи размери европейски средства. Подреждането е за най-атрактивни за изнасяне на част от страничните дейности на мултинационални компании към външни партньори и към по-евтини държави, или иначе казано - за аутсорсинг.

Страната се намества на фаталната 13-та позиция в тазгодишния доклад на анализаторската компания A. T. Kearney. Така България (заедно с Румъния, която е на 19-та позиция) остава най-предпочитаната европейска държава за внос на бизнес (виж таблицата). Причините не са изненадващи. Страната вече е член на Европейския съюз. Едновременно с това остава в ниския ценови сегмент по отношение на заплащането на човешкия труд и съпътстващите разходи за инвеститорите. А това са основните мотиви на предприемачите за износ на бизнес в чужбина.

Според повечето експерти България би могла да извлече повече позитиви в сферата на аутсорсинга по време на криза, отколкото минуси. Плюсовете идват оттам, че към момента всички се опитват да намалят разходите си. В това отношение България е конкурентоспособна, особено що се отнася до компании, чиято цел са европейските пазари. "Една географска и времева отдалеченост особено в сферата на онлайн услугите е излишен разход", обяснява Евгени Кънев от консултантската компания Maconis. Другият фактор, който е много важен за всеки инвеститор в условията на криза, остава сигурността и елиминирането на всеки допълнителен риск. "Евтината работна ръка в Далечния изток върви в комбинация с чужда валута и различна култура", коментира Виктор Манев, управляващ съдружник в консултантската компания MMC. Кризата, от друга страна ,стопира растежа и дори коригира надолу заплатите.

На стари лаври

Освен с евтината си работна ръка и географската си близост до европейските пазари обаче България трудно може да се похвали с нещо друго. Въпреки престижната 13-та позиция страната отстъпва с четири места на фона на миналогодишните си постижения, когато беше на 9-то място в класацията. Деветата позиция тогава беше съвсем логична. През 2007 г. страната стана пълноправен член на Европейския съюз. Беше въведен и плоският данък. От този момент нататък обаче не се случи нищо значително за привличането на чуждестранни инвестиции, коментират анализатори. Нещо повече - започнаха да се забелязват някои негативни тенденции.

"Минусите идват и оттам, че бизнес климатът се влоши силно през последните 2-3 години", коментира Кънев. Това потвърждава и Ян ван дер Орд, вицепрезидент на A.T. Kearney. "България запазва силните си позиции по отношение на цената на труда, но губи по отношение на фактора "бизнес среда", смята той. Международните компании нямат никаква сигурност, че ако се наложи да разчитат на съдебната система, ще успеят да защитят интересите си. Инвеститорите възприемат лошо и постоянните сигналите за корупция и безпрецедентното за страна, членка на съюза, спиране на еврофондовете, разказват консултанти.

"Всички инвеститори, и то не само тези от САЩ или Великобритания, но и от страни като Полша например, казват, че България има лош имидж", заяви Кънев. В негативна посока действат и демографските показатели на страната. Именно качеството на човешкия ресурс е и най-слабият параметър на страната. "Докато ниските разходи остават основна движеща сила при аутсорсинга, качеството на местната работна ръка започва да придобива все по-голямо значение", казва Норберт Йокер, партньор на A. T. Kearney и изпълнителен директор на Global Business Policy Council. Застаряването на населението е лош индикатор, ако инвеститорът иска да навлиза дългосрочно на този пазар.

Другият негативен фактор, поне в краткосрочен план е, че в много страни, като Румъния например, местната валута беше девалвирана и това доведе до намаляване на всички разходи на компаниите. Резултатите са налице. От 33-то място в миналогодишната класация Румъния влиза в топ 20 през тази година. "В България бизнес средата е стабилна. В Румъния тя се подобри значително. Ниските разходи, в комбинация с по-големия местен пазар са предимство, когато има равенство при останалите параметри", обяснява твърдия положителен тренд в класацията на северната съседка Ян ван дер Орд.

Нови условия

Освен показателите на всяка страна през година важна роля в географията на аутсорсинага ще играе и международната финансова криза. Нуждата от сигурност води и до разместване в най-атрактивните сектори за износ на бизнес. Така с най-голям потенциал за привличане на инвестиции в България остават секторите, при които възвращаемостта е гарантирана в голяма степен. Такива са възобновяемите енергийни източници например, при които има сигурно изкупуване на енергията, и то на преференциални цени. Също така производството и търговията на бързооборотните стоки от първа необходимост, както и търговията на дребно. В България, в сравнение с Румъния например, все още има ниска концентрация на търговски центрове и търговията, която минава през тях, е доста малък процент. Традиционно атрактивна остава и сферата на информационните технологии, като колкото по-висока е добавената стойност, толкова по-добре се възприема тя от инвеститорите, коментират експерти.

Въпреки всичко все пак в световен мащаб се наблюдава свиване при износа на бизнес. "Този сектор, като всеки един, беше ударен от кризата", коментира Ян ван дер Орд. Цифрите показват, че компаниите свиват с 30% износа на бизнес, допълва той. Освен това се появяват и нови възможности пред инвеститорите в самите развити страни. В един изцяло растящ пазар България беше една от най-бързо развиващите се. При повсеместния спад на пазарите обаче страната вече не е чак толкова атрактивна и интересна, коментират експерти.

"Съвсем доскоро например възвращаемостта в сферата на недвижимите имоти в Западна Европа беше от порядъка на 5-6%, а в България - около 10%", коментира Виктор Манев. Сега обаче се наблюдава по-голяма възвращаемост на инвестициите дори в една английска провинция, обяснява той. Така инвеститорите започнаха да предпочитат сигурността в една развита страна пред навлизането на чужд пазар. Компаниите, които се опитват да получат помощ от държава в условията на криза, пък усещат известен политически натиск. За тях би било доста трудно да оправдаят нуждата от подобна помощ, ако възнамеряват да изнасят работни места извън страната.

Едно обаче остава безспорно - основният въпрос пред страните дестинации за изнасяне на бизнес остава не просто дали инвеститорите ще минат оттам, а дали ще се задържат трайно.

По света

На картата на аутсорсинга се забелязват някои размествания. Страните от Централна Европа, като Полша, Чехия, Унгария и Словакия, станаха по-малко привлекателни, заради бързо растящите разходи за труд, инфлацията и по-скъпата спрямо долара валута. В същото време балтийските страни започват да изпъкват като алтернатива на Централна Европа. Пример за това е Литва, която се предвижва с много места напред в класацията до 21-во място. Междувременно и евтини страни от Близкия Изток и Северна Африка отбелязват значителен скок през тази година. Страни като Египет и Йордания се наредиха за първи път в топ 10 на класацията. Основните причини са качеството на човешкия труд, което постоянно се подобрява, както и близостта им с европейските пазари. Държавите от Латинска Америка пък са привлекателни заради близостта си със САЩ. Традиционните цели за аутсорсинг като Индия, Китай и Малайзия обаче запазват челните си места и тази година и то с голяма преднина пред останалите.