Затишие на ул. "Консервна"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Затишие на ул. "Консервна"

&bdquo;Спадът на поръчките за продажби в чужбина е средно около 20-30% в сравнение с миналата година, което не е непреодолимо.&ldquo;<br /> <em>Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци</em><br />

Затишие на ул. "Консервна"

Преработвателите на плодове и зеленчуци страдат от липса на българска суровина и отчитат спад на продажбите

Мара Георгиева
13064 прочитания

&bdquo;Спадът на поръчките за продажби в чужбина е средно около 20-30% в сравнение с миналата година, което не е непреодолимо.&ldquo;<br /> <em>Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци</em><br />

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Миризмата на печени чушки и вряща лютеница в крайблоковите пространства с годините намалява. Хората се поотказаха да приготвят и домашни компоти. Скъпите плодове и зеленчуци, липсата на време и изгодните предложения от промишлени производители промениха донякъде навиците на част от домакинствата. Това предопредели възходящия тренд на консервната индустрия, който обаче бе прекъснат в средата на миналата година.

Около 150 фирми в страната произвеждат 150 хил. тона консерви годишно. Повечето работещи предприятия са в областите Пловдив и Стара Загора. Зад граница се продават 70-75 хил. тона консерви. Тази година обаче количествата ще са по-малко заради световната финансова криза.

"Браншът не е засегнат в такива размери като тежката индустрия. Пазарите не са изцяло затворени, но спадът в продажбите на традиционни консерви на вътрешния пазар е около 35-40% на годишна база спрямо 2008 г.", посочва Валентин Ламбев, собственик на "Екоплод" – Велико Търново. Според него намалението при търсенето на замразени плодове и зеленчуци е дори по-голямо - с над 50%, въпреки световната тенденция да се купуват повече замразени вместо стерилизирани храни.

Някои от компаниите продават със същите темпове като миналогодишните, но за сметка на "много промоции, постоянни отстъпки и реверанси към търговците", отчита Борис Калибацев, собственик на "Филикон" - Пловдив.

Производителите си дават сметка, че кризата е добър повод да се иска намаляване на цените на продуктите. Според Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци и собственик на "Конекс Тива", натискът към фирмите е повсеместен – и от страна на търговците, и заради предпочитанията на купувачите към по-евтини продукти.

Пазарът действително е много чувствителен ценово. В същото време плащанията от страна на дистрибутори и търговци закъсняват. Това изисква от компаниите да завишат оборотните си кредити с около 50%, за да посрещнат текущите си разходи, обяснява Стойко Кировски, собственик на "Джем и Джем" – Пловдив. Според него липсата на финансов ресурс вече е принудила някои малки фирми да затворят врати. Това освобождава пространство за останалите.

За хора с еднакви вкусове

Половината от продукцията на българската консервна промишленост се продава зад граница. Продажбите в ЕС заемат около 50-60% от общия експорт на консерви като количества. Следват пазарите на САЩ и Русия. По правило фирмите работят за конкретни клиенти и се съобразяват с техните изисквания. Масовият износ на консерви е предназначен за т.нар. етничес­ки пазари в чужбина, където купувачи са българи, руснаци, турци, македонци и др. с близки вкусови предпочитания. Нова тенденция в продажбите са т.нар. етнически щандове, които се обособяват в големите вериги магазини, особено в САЩ и Израел. Много от фирмите пък откриват необичайни, но добри пазари, като Австралия например. За там се изнасят предимно компоти и сладка от горски плодове.

Още в средата на миналата година обаче руският пазар затвори врати за българските консерви. "В резултат на обезценяването на рублата и огромните лихви по кредитите руските партньори не могат да се разплатят с българските компании. Затова изпълнението на поръчките за миналата година е под 50%. На практика от средата на 2008 г. износът за Русия спря драстично", обяснява Константин Ламбрев.

Европейският пазар също не приема големи количества български консерви. Подобна е реакцията и на американските търговци. "Етническите пазари сега са значително по-консервативни в очакванията си за продажби. Спадът на поръчките за тях е средно около 20-30% в сравнение с миналата година, което не е непреодолимо. Но факторът страх у дистрибуторите е много силен", казва Константин Ламбрев.

"За някои от фирмите спадът на продажбите зад граница е над 60-70%. Големите търговски структури в Европа купуват само количества, които със сигурност продават", потвърждава Валентин Ламбев от "Екоплод".

В резултат – в момента има доста голямо количество складирани консерви, за които мениджърите търсят възможности за продажба, обяснява Павлина Параскова, директор на Института по консервна промишленост в Пловдив. Според нея причина за запасите са не само свитите международни пазари, но и благоприятната пазарна конюнктура през миналата година. "Практика е при добри цени на плодовете и зеленчуците предприятията да консервират по-големи количества".

Кисели краставички от Виетнам

От години основен проблем на сектора е недостатъчната като количество и качество суровина. Тенденцията при производството на плодове и зеленчуци е низходяща. Поради това консервните фабриките работят с вносни продукти.

Най-драстично е намаляло производството на домати за промишлена преработка, от които страната преди 1989 г. е произвеждала до 1 милион тона годишно. А през миналата година количествата са символични – само около 6000 - 7000 тона. Затова преработвателите често използват доматено пюре. Но и то е от внос. На година се потребяват около 13-17 хил. тона доматено пюре за промишлени нужди. Официалното му производство в страната е само 160 тона, обяснява Константин Ламбрев.

Браншовата организация от години настоява да се подкрепят производителите на плодове и зеленчуци. В противен случай тенденцията да се ядат пресни домати от Турция и кисели краставички от Виетнам, Индия и Китай ще се задълбочи, предупреждават мениджъри.

Тази година кампанията по изкупуването на български плодове и зеленчуци за промишлено производство е по-спокойна, въпреки че количествата, които се предлагат, са с около 20% по-ниски в сравнение с 2008 г. Причината е, че търсенето на пазара за свободна консумация също е по-слабо, което улеснява преработвателите, отбелязва Константин Ламбрев.

Сериозни, а не сезонни играчи

Засега не се очакват повсеместни фалити в сектора. Но фирмички, които ту отварят, ту затварят и са на границата на закона, със сигурност ще престанат да работят, прогнозира Павлина Параскова от Института по консервна промишленост в Пловдив. Според нея обаче причина за фалитите ще бъде не само кризата, а и пазарът, който изостря претенциите на купувачите и намалява броя на тези, които все още "искат да ядат буламачи".

Върху качеството на предлаганите консерви акцентира и Константин Ламбрев. Той открива и плюсове в кризата. "Секторът ще се изчисти още малко. Сега е време за още един процес на преструктуриране. А това е важно за всички – и за играчите в бранша, и за потребителите. Важно е да знаем какво ядем."

Валентин Ламбев от "Екоплод" смята, че ще оцелеят само тези фирми, които имат натрупани запаси от продукция и пари в брой и които успеят да намалят разходите си. Вероятно фабриките ще потърсят резерв, като намалят броя на сезонните работници, които назначават в този период от годината. Повечето мениджъри са убедени, че печалба в криза се прави трудно, затова смятат, че бъдещето е на сериозните, а не на сезонните играчи.

Миризмата на печени чушки и вряща лютеница в крайблоковите пространства с годините намалява. Хората се поотказаха да приготвят и домашни компоти. Скъпите плодове и зеленчуци, липсата на време и изгодните предложения от промишлени производители промениха донякъде навиците на част от домакинствата. Това предопредели възходящия тренд на консервната индустрия, който обаче бе прекъснат в средата на миналата година.

Около 150 фирми в страната произвеждат 150 хил. тона консерви годишно. Повечето работещи предприятия са в областите Пловдив и Стара Загора. Зад граница се продават 70-75 хил. тона консерви. Тази година обаче количествата ще са по-малко заради световната финансова криза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    Hagerty

    Byzikaite se oshte s bylgarskia selskostopanski proizwoditel! Da widim kyde shte mu izleze kraia! Samo deto kato presyhne rekata i brakonierite umirat ot glad! Da wi e sladko, dragi prerabotwateli!!!!!!!!!!!!!!!!! Wreme wi e i na was da pogladuwate!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.