Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 18 сеп 2009, 13:49, 2527 прочитания

Членът на надзорния съвет на БТК и управляващ директор на AIG Capital Partners Пиер Мелингер: Кризата не ни отказва да мислим за нови инвестиции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Пиер Мелингер е управляващ директор на инвестиционния фонд AIG Capital Partners, който стана мажоритарен собственик на БТК през 2007 г. Той беше в България по повод представянето на новия бранд, под който ще работи телекомът - VIVACOM. Мелингер има над 20-годишен опит в управлението на директни инвестиции. Професионалният му път преминава през френското министерство на финансите, Европейската банка за възстановяване и развитие и др. В момента е член и на надзорния съвет на БТК. AIG Capital Partners имаше инвестиции в JetFinance и Обединена българска банка.


Как се промени средата за правене на бизнес в България през последните години?
От 18 години редовно идвам в България и помня много добре колко лоша беше ситуацията тук до средата на 90-те години. Положението и в момента не е леко, но определено нямам усещането, че страната отново се e преобърнала с главата надолу заради проблемите си, както беше през 1997 г. Историята ви е научила да се справяте с предизвикателствата в тези тежки времена.

Как според вас се отрази кризата на региона?
Тя беше изключително жестока за страните от региона, но по причини, за които те нямат вина. Всъщност чрез нея държавите откриха, че са част от глобалната икономика. Върху България ефектът дойде от пресушаването на чуждите инвестиции и свитото финансиране, от които зависеше високият икономически ръст дотогава. Моят най-голям страх все пак остава някоя чужда банка да спре да финансира поделенията си в региона и да се обърне към местната централна банка или правителство с молба за помощ. Едва ли обаче ще се стигне до подобен сценарий, тъй като всички институции бяха достатъчно отговорни до момента да не излагат на допълнителен риск финансовата система. В ситуация на криза всеки мисли само за себе си. Въпреки действията на чуждите си собственици банките в страната се държат изключително отговорно.
Разбира се, България имаше и върху какво да работи през последните години, като дефицита по текущата сметка и високата инфлация. Кризата дори помогна донякъде да се облекчат част от тези предизвикателства.
В същото време България зависи от външни сили повече от други страни в региона. Затова е важно всички да са наясно, че в случая впечатлението за нея е по-важно от реалността. По тази причина бях доволен от статията в "Уолстрийт джърнъл", която похвали новия финансов министър Симеон Дянков в началото на септември. Именно подобни новини променят впечатлението за страната. Ако международните пазари не вярват, че България е добра страна за инвестиции и че има правилната политика да оцелее в кризата, тя определено ще има проблем с валутния борд и външната си подкрепа.
Затова е много важно страната да изчисти лошия имидж, който може да има в определени международни кръгове. Всичко около това, как се управляват еврофондовете, корупцията и въобще проблемите с неефективността на части от системата, създава негативно впечатление на външните пазари. Затова е важно то да се прочисти изоснови, тъй като това е наследство от миналото. Няма по-добър механизъм за прочистване освен чрез работата на новото правителство, което вече заяви подобни намерения.


Равнопоставени ли са инвеститорите за България?
Отношението е справедливо. Когато купихме БТК, единствената ми молба към тогавашния премиер беше да има справедливо и равнопоставено отношение към нас. В крайна сметка е видно, че сме важен инвеститор за страната. За нас е и много важно да чувстваме, че България е доволна от чуждите инвеститори, които влагат парите си тук. Защото нашата основна цел е да подобрим компаниите, в които влагаме пари - корпоративната им структура, отношението към клиента и въобще цялата организация. Това е и целта на ребрандирането на БТК във VIVACOM.
От друга страна, силно се надявам, че в България все повече ще се прилагат европейските правила. Например по отношение на телекомуникационните услуги страната все още е най-скъпата страна, а в същото време е с най-нисък стандарт на живот. Уверен съм, че телеком регулаторът ще предприеме нужните стъпки за прилагане на правилата, което в крайна сметка ще бъде в интерес и на всички потребители

Как виждате развитието на VIVACOM в следващите две-три години?
Ще го продължим. Под управлението на Бернар Москени (главен изпълнителен директор на БТК - бел. ред.) компанията доби много силни позиции на пазара на мобилни услуги. Преди тя беше просто третият GSM оператор, а сега има очевидна динамика на пазара и имиджът на нашия продукт е значително подобрен.
Междувременно сме и основният доставчик на фиксирана телефония, като ще се стараем да предлагаме най-високото качество. Правим всичко възможно хората да запазят фиксираните си телефони, предлагайки и допълнителни услуги като широколентов достъп до интернет, което по-трудно се задоволява чрез мобилен телефон. Крайната цел е да осигурим комбиниран продукт – мобилни, фиксирани и интернет услуги, с което клиентите да се чувстват задоволени, че имат всичко необходимо за комуникация и получаване на съдържание.

А промениха ли се представите ви за риск?
Винаги сме преценявали риска изключително внимателно. Това е въпрос на култура. Последните 20 години не просто сме управлявали парите на нашите инвеститори, а сме били и социално отговорни към инвестициите си. В живота си съм бил член на борда на директорите на поне 20 компании. Да, има дружества, които се провалят и не са печеливши, но аз искам да ме запомнят като част от управлението на успешна компания. Затова полагаме допълнителни усилия да сме сигурни, че влагаме парите си на правилното място.
Трябва да призная обаче, че кризата не ни накара да преоткрием себе си, но все пак се поучихме от случилото се. Промяната е по-скоро в отношението на инвеститорите. Пазарите се изнервиха. Изнервиха се и банките, защото те самите имаха проблеми. Урокът дойде обаче от високото ниво и зависимост от дългово финансиране - т.нар. ливъридж (leverage). То беше завишено до такива нива, за които всички знаехме, че в даден момент щяха да станат неустойчиви. За щастие опитът ми показа тази опасност, защото пазарите са циклични - след всеки възход има криза, но и последващо възстановяване. Нужно е да се поучим, че трябва да има граници на нивото на поемания ливъридж и риск, както и на очакванията за растеж.
Затова и сега, когато разглеждаме дадена инвестиция, я подлагаме на допълнителни тестове за устойчивост. Например имаме интерес в сектора на бързооборотните стоки и затова основният въпрос, който тестваме, е ще се възстанови ли отново търсенето или ще има един продължителен период на забавяне, защото хората ще предпочетат да спестяват, отколкото да потребяват. Глупаво е да мислим, че растежът от 5-6% в Източна Европа ще се върне скоро и ще продължи със същия темп до безкрайност.
Поуките са, че трябва да сме по-внимателни с поемането на риск и ние сме такива. Но това не означава, че не се интересуваме от нови инвестиции. Напротив, и в момента го правим, но просто тестваме повече очакванията си за бъдещия ръст. Същевременно сме и по-взискателни по отношение на цената за покупка, тъй като все пак оценките на компаниите паднаха в цял свят. Затова моментът е подходящ за пазарна консолидация, не говоря конкретно за телекомуникационния сектор, а по принцип, защото спокойно може да си купите отслабен конкурент на приемлива цена.



В момента сме свидетели на няколко големи сделки по сливане и придобиване в световен мащаб. Кога според вас обаче секторът ще се активизира?
Това е част от въпроса какво сме научили от кризата. Осъществяването на сливане или придобиване само за да има такова, не трябва да е основна цел. Важното е на един фрагментиран пазар да има окрупняване с цел подобряване на компаниите и самия сектор. Повече усилия трябва да се насочат в увеличаването на ефективността на тези компании. Да си играеш с една компания, все едно играеш "Монополи" е грешно, особено в Източна Европа, където бизнесът има нужда да се развива и подобрява ефективността си. От друга страна, идеята, че имаш най-добрата компания, обаче не само ще е от полза за акционерите й, но и за всички останали заинтересувани страни. Затова и сделката не трябва да е самоцелна, защото в такъв случай тя ще е изгодна само за консултантите и банките по нея. Целта трябва да е компанията да се подобри и в крайна сметка да има социална полза от инвестицията за клиентите и страната й.

Говорите за обществена полза. Как обаче оценявате състоянието на БТК предвид високата й задлъжнялост и продължаващата политика компанията да изплаща крупни дивиденти от резервите си въпреки кризата?
Когато купихме БТК, използвахме значителен дял заемни средства. Съотношението беше 25% собствен капитал спрямо 75% дълг при средно за онези времена 10% към 90%. Просто няма как подобна крупна сделка да се реализира изцяло със собствен капитал.
А значителният дивидент, който впоследствие компанията продължи да разпределя, е за изплащането на дълга. Ние като членове на надзорния съвет дори не взимаме възнаграждения и не плащаме пътуванията си с пари на компанията. Всички дивиденти и средства, извадени от телекома, са за изплащането на задълженията по придобиването, които са към банките.
Да, дългът е значителен и скъп, но тогава имаше много ликвидност. Впоследствие банките се разтревожиха за риска на инвестициите си и затова и ние полагаме всички усилия да управляваме правилно ситуацията. Разговаряме редовно с тях, за да сме сигурни, че и те осъзнават сложността на ситуацията. В крайна сметка и те трябва да поемат своята отговорност за нея.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

AirBnB ще компенсира с 250 млн. долара наемодателите си покрай коронавируса AirBnB ще компенсира с 250 млн. долара наемодателите си покрай коронавируса

Не се очаква сериозен ефект от помощта върху бизнеса с краткосрочни наеми в България

31 мар 2020, 808 прочитания

Собственикът на текстилната "Калинел" Марин Радевски: Работим с 30% от капацитета си Собственикът на текстилната "Калинел" Марин Радевски: Работим с 30% от капацитета си

Почти всички европейски магазини на основния клиент на производителя на възглавници и завивки IKEA не работят

31 мар 2020, 921 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Имаме сделка

Advent ще плати за водата "Девин" малко над борсовата цена

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10