Милиарди на гости
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Милиарди на гости

Китайските компании пристигнаха с идеи и очаквания. С какво си тръгнаха, не стана ясно<br />

Милиарди на гости

Китайският бизнес дойде и предложи много, българският не успя да го вземе

Панайот Ангарев, Огнян Георгиев
10896 прочитания

Китайските компании пристигнаха с идеи и очаквания. С какво си тръгнаха, не стана ясно<br />

© Tsvetelina Angelova


Чоу Ченду е президент на компания, която е на 42-ро място в топ 500 на Китай. Заедно с още 125 китайски бизнесмени той дойде тази седмица в България, за да търси бизнес партньори. Като много от колегите си обаче Ченду дълго време седя сам на една от масите в зала "София" в хотел "Кемпински-Зографски" в очакване на представител на българския бизнес. Накрая стана и просто си тръгна.

Проблемът не е в китаеца. Неговата компания China Railway Materials Commercial Corporation е производител на материали за транспорта в Китай и притежава 27 предприятия, пет холдингови компании, четири задокеански дружества и един логистичен център. Въпреки че има по-ниски цени от европейските си конкуренти, тя не можа да привлече дори бегло вниманието на естествените си партньори - министерството на транспорта, БДЖ, частните превозвачи и други български строителни компании в пътната инфраструктура.

Българските фирми се оказаха недостатъчно подготвени, за да оползотворят шансовете, които им дава посещението на най-голямата бизнес делегация, идвала досега в страната. Китайските бизнесмени пристигнаха като част от обиколката си в България, Румъния, Унгария и Белгия, която бе планирана специално за взаимни инвестиции и търговско партньорство. Оборотите само на десет от дошлите азиатски фирми надхвърлят брутния вътрешен продукт на България.

Въпреки че за форума бяха регистрирани повече от 170 български компании, в крайна сметка само малка част от местните бизнесмени проведоха двустранни срещи. Това е озадачаващо в момент на икономическа криза, пресъхващи чуждестранни инвестиции и при положение че Китай е една от малкото държави, която разширява бизнеса си навън.

За потенциала на пропуснатото говори един договор, който е бил съгласуван предварително още преди посещението. Германската компания "Аурубис", собственик на медодобивен завод в Пирдоп, подписа шестгодишно споразумение за износ на електролитна мед на стойност 800 млн. долара. Договорът е с China Minmetals Corparation, която за миналата година има 6.8 млрд. долара приходи от продажби. Той предвижда всяка година да се изнася до 24 хил. тона годишно мед при цена от 5500 долара на тон.

Изгубени в общуването

Успехът на "Аурубис" се дължи на факта, че германският бизнес има дългогодишен опит в работата с Китай. В четвъртък това осезаемо липсваше в "Кемпински-Зографски". Организаторите на визитата от Агенцията за малки и средни предприятия бяха осигурили на бизнесмените необходимото време да промотират бизнеса си, да обсъдят възможностите за такъв и да си разменят контакти. На масите за преговори обаче имаше предимно представители на китайската страна. С изключение на представители на няколко български компании голяма част от българските бизнесмени или напуснаха конференцията по-рано, или предпочетоха да си говорят помежду си на чаша кафе или чай. Това беше доста озадачаващо за китайската делегация, която наблюдаваше с недоумение предполагаемите си партньори.

"Не намерих нито един партньор, с който да говоря за бизнес", обяснява Чоу Ченду, докато чака някой да го заговори и да се заинтересува какво произвежда и какъв партньор търси в България. Тъй като компанията му е един от големите производители на траверси, той смята, че би могъл да предложи на българската страна евтина, но в същото време с европейски стандарти продукция. Според него българската страна би трябвало да има интерес, тъй като железопътната инфраструктура у нас е отпреди 1980 г. В същото време се купува скъпа продукция от Белгия и Германия – той, разбираемо, си е направил труда да провери това.

Малката част български бизнесмени, които останаха, за да разговарят с китайските си колеги, пък имаха затруднения заради езикови бариери (голяма част от китайците не говореха английски), невъзможност да намерят фирмите, които ги интересуват, и заради неяснота какво точно предлага очакващият ги китайски партньор. Всичко това, въпреки че организаторите се бяха погрижили да предоставят пълен каталог на компаниите, които са дошли, и подробности за бизнеса им ("Капитал" го получи няколко дни предварително), а момичета, изучаващи китаистика, бяха готови да превеждат по време на срещите. Някои български бизнесмени обвиниха за бъркотията китайците, при които "нямало ред". Представители на организаторите пък обясниха ситуацията със стратегия на минимална отвореност от страна на китайската делегация.

"Има много възможности в такъв бизнес форум, но истината е, че българските фирми трябва да се възползват от тях. Всичко зависи от вас", каза пред "Капитал" малко преди цялата бъркотия кореспондент на един от големите китайски икономически вестници, който познава добре балканския регион. Според него, китайските фирми са изразили желание да дойдат в България и Румъния заради възможностите, които отварят подобни неразработени пазари в ЕС, откъдето може да се изнася безмитна продукция към целия общ пазар. "Франция, Германия, стара Европа - китайският бизнес няма нужда от подобни презентации там. С тях ние правим бизнес вече дълги години. В Западна Европа е много пълно - за да седнеш, трябва да се буташ с лакти. А тук масата е свободна."

Проблеми днес, уроци утре

В интервю за "Капитал" зам.-директорът на китайската агенция по инвестициите Ку Чи обясни, че България и Румъния са били единствените първоначални точки в маршрута, като останалите са добавени по-късно. "Ние имаме предимството да можем да инвестираме, така че е добре да се възползват от това", каза той. Същото сподели и представителят на китайската камара за лека промишленост Ли Уънфън, според когото правителството в Пекин насърчава фирмите да "излизат от дома".

Основните области, в които китайската делегация проявяваше интерес, бяха условията за придобиване на земя, за земеделие и животновъдство, износ на вина и розово масло, както и за инвестиции в лека промишленост. Няколко китайски компании дори споделиха за идеи за изграждането на индустриален парк, в който да участват съвместно, ако им бъде предоставена възможност да наемат земя с инфраструктура. "Как да дойдат да инвестират у нас, след като в Китай една сграда се построява за четири месеца и се продава, а в България е нужно минимум една година да се построи и след това поне 5 месеца, за да те вържат към енергото", посочва обаче Йордан Александров, управител на "Бул естейт къмпани". Той дава за пример построяването на индустриална зона във Варна, което се бави. Според него липсата на инициатива от страна на държавата да построи инфраструктура в бъдещата зона вече разубеждава китайските компании да инвестират там.

"Китайците идват с твърдото желание да правят бизнес. Те знаят какво искат и какво предлагат. В същото време българските предприемачи са по-скоро с нагласата да проверят, опипат, чуят какво може да се направи. Това е голямата разлика", казва представител на банка в България, който дълги години е живял и работил с Китай. Разликата в мащабите беше видима. "Колко струва декар обработваема земя – 1000 лева? Или не, по-скоро 10 хиляди", попита Уънфън, след като съобщи за желанието на китайски бизнесмени да инвестират в земеделие. В момента цената в повечето райони в страната се движи в рамките на няколкостотин лева на декар. Ако поискате да използвате оправданието, че България е малка държава с малък пазар обаче, то не звучи достоверно. Първо, страната е част от общия европейски пазар, което беше и най-важният мотив за идването на делегацията. Държави като Унгария пък са пример, че не мащабът, а инициативността е от значение. Централноевропейската страна е особено активна в Пекин, има стокообмен от 7.5 млрд. долара с Китай (българският е 1.26 млрд.), там работят над 5 хил. китайски компании, а това не й пречи да е от години европейския център на японската "Сузуки", която дава 1% от БВП на страната. На подобен форум в Будапеща през март, при само 38 китайски компании, интерес проявиха 170 унгарски. "България не обича да гледа към Азия. Тя не изпитва желание за това", констатира китайският репортер. "Тя иска да се възприема като част от Европа и гледа само натам."

В крайна сметка първата подобна среща в София с новите големи играчи на световния пазар е учебник за това, какви слабости пречат на българския бизнес да расте по-бързо. Бизнесът започва винаги с комуникация и взаимен интерес, а продължава с добра подготовка и активност. Независимо от резултатите от този форум той е доказателство, че Китай е отбелязал България на картата и има интерес към сътрудничество. Може би следващите срещи ще заварят българските компании по-подготвени.

По темата работи и Зорница Маркова

Чоу Ченду е президент на компания, която е на 42-ро място в топ 500 на Китай. Заедно с още 125 китайски бизнесмени той дойде тази седмица в България, за да търси бизнес партньори. Като много от колегите си обаче Ченду дълго време седя сам на една от масите в зала "София" в хотел "Кемпински-Зографски" в очакване на представител на българския бизнес. Накрая стана и просто си тръгна.

Проблемът не е в китаеца. Неговата компания China Railway Materials Commercial Corporation е производител на материали за транспорта в Китай и притежава 27 предприятия, пет холдингови компании, четири задокеански дружества и един логистичен център. Въпреки че има по-ниски цени от европейските си конкуренти, тя не можа да привлече дори бегло вниманието на естествените си партньори - министерството на транспорта, БДЖ, частните превозвачи и други български строителни компании в пътната инфраструктура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

55 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    Бизнесмйен

    Ако бяха предложили субсидийка, поръчица, поемане на половината заплата на работниците, врътка за намаляване на данъците и осигуровките (все неща, които българската държава ни осигурява) - да ги вземем. Те предлагат съвместна работа. С работа се става гърбва, а не се купува Бентли или Поршенце.

  • 2
    ruf4444 avatar :-|
    ruf4444

    С БАЙ ГАНЬО ДОШЛИ ДА ПРАВЯТ БИЗНЕС - ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА

  • 3
    Avatar :-|
    Чайна

    БеГе ентерпренюъра не би си мръднал задника да прави бизнес, щом не е свързан с комисона, рушвет под масата. В нааай-добрия случай трябва да е свързано с редене на кирпич, тютюн, прасета и кокошки и домати. За доматите не съм сигурен, май и тях ги внасяме от ... Китай.

  • 4
    Avatar :-|
    Любо

    Алексей Петров например, небезизвестният сътрудник на ДАНС и ДС за една година си увеличи капитала от 900 000 лева на 3,5 милиона лева (справка "Капитал"). Сигурен съм че той няма нужда от китайци.

  • 5
    Avatar :-|
    79

    Не е коректно да сравняваш обороти на фирми с БВП на страни , пример преди 10 години сравняваха оборота на GM с БВП на Пакистан , сега смятам знаеш как е .. хи хи представям си български бизнесмен опитваш да инвестира в Китай .

  • 6
    Avatar :-|
    Озадачен

    Явно китайците които са дошли са хора бизнесмени в общоприетия смисъл на тази дума.Разбиратот това което правят,знаят си цената,качеството и възможностите като производители.Но те са "голям мащаб".В България хората които си разбират от бизнеса са обикновенно от "малкия мащаб".Двете категорий не могат да имат допирна точка.
    В същото време "големите бизнесмени" в България не се интересуват от производство и други такива дейности с норма на печалба 10- 20 %.Те работят само на държавна поръчка и уредена далавера на печалба минимум от 100%.
    Питам се :За каква среща и интерес от българска страна да говорим??

  • 7
    Avatar :-|
    И таз в оназ

    Нашти бизнисмйени пак съ отаковали. Ни съ лий намерил един куфар с пачки да им даде някой китайски партиен колега? Ама верно, че там мутраци и подкупни държавни крадци заминават набързо към един по-добър свят след масова церемония на стадиона.

  • 8
    Avatar :-|
    Кобург Велчев

    Пари няма !! Оцеляване по ГЕРБ ....
    ГЕРБ съкращава разходи, уволнява хиляди, намалява бюджета на здравеопазването, оставя хора без грижи, лекарства, без 13-та заплата и добавки !!! ЛОШО, и ще става по-лошо. Нямало пари.
    Но ГЕРБавата банда не посмя да вдигне акциза на алкохола. Уж се грижела за селяните и тяхната ракийка. Които и без това не плащат акциз - бил той малък или голям. Всъщност щеше да бъде засегната алкохолната мафия. Която трови децата ни повсеместно. Пие се навсякъде : по улици, до училища, в чалгаджийници...., и то предимно фалшив или нелегален алкохол. Сигурно според Симеон ДЯНКОВ алкохола НЕ съсипва здравето и не скъсява живота на Българина ...
    Но ГЕРБ не иска да вземе заем от СБ или МВФ. Евтино финансиране, каквото много страни в Източна Европа взеха, включително и Румъния. Финансиране, което щеше да помогне на хората, на фирмите, а и на държавата. За сметка на това "героите" ГЕРБаджии отменят преференции за млади и стари, ще ни вдигнат данъците, ще ни оставят отново на пост и молитва. За да се бият в гърдите, че щели "да ни оправят" и изведат през кризата.... ЗА НАША СМЕТКА !! Пак.

  • 9
    myhappypond avatar :-|
    myhappypond

    Продал на дядо му нивате и станал строителен предприемач; сложил легла и телевизор в къщата в Черноморец и станал хотелиер; обзавели й салон за красота и станала бизнес-дама. Ей такива са 90% от нашите "бизнесмени". Какво очаквате от тях, да водят бизнес-преговори и да говорят сериозно, да мислят, да плануват? Те се скупчват там, където има далавера, евро-фондове...и следват свой собствен бизнес модел, който се крепи на максимата "Абе дай сега да го оскубем тоя като ни е дошъл."

  • 10
    Avatar :-|
    минал от там

    На такива "бизнес" форуми обикновено се ходи на ексурзия, политиците трупат точки, а бинесмените са привани да платят масрафа и да си направят по някоя снимка.

    Точно това и стана. Китайците бяха почти всички в залата един час преди откриването. Щракаха се усърдно на фона на видео-екрана с надпис "Българо-китайски форум". Нашия зам-министър пристигна с 10 минутно закъснение, но за сметка на това си тръгна веднага след като прочете кратка забележитено безлична реч, сякаш копирана стотици пъти през последните 20-30 години.

    Повечето българи присъстваха по силата на чиновническите си задължение. Имаше и такива, които явно отдавна се познават с китайския си партньор и се възползват от този форум като подходящ момент да си разменят гостуване. Докато директора на китайската агенция за инвестиции обясняваще как са добре дошли всички инвеститори в техните западни провинции, неговия колега от българска страна обясняваше надълго и на широко как България била вратата за Европа и Русия. Като че ли китайците ще почнат да си карат контейнерите до пристанище Варна вместо до Хамбург...

    Не бива да се бъркат тези форуми със селски сборове. Нито с търговки изложения и панаири. На тях поне върви алъш-вериша. Без предварителна подготовка и на двете страни не може да се очаква нищо сериозно. В разпространеното от организатора екселско файлче не може да се разбере кой от какво се интересува или предлага, нито какъв му е мейла или веб-страницата, че да се направи една поне предварителна уговрка.

    В българия купувачите на траверси и релси си седят в дълбоки луксозни кабинети. Очакват продавачите да се редят на опашка и с любезни усмивки да "забравят" дебели куфарчета в кабинетите, след като са подали офертата. Никой от хората, които подписват решенията, няма да хукне по каквито и да е форуми, пък били те и в кемпински. В бившия ресторант Сакура - може. Там е дискретно и манджата все още я бива. Особено ако не си я плащаш. И най вероятно траверсите ще се доставят от някоя фирма с 5-дневна история и новонзначен директор, който не прави разлика между релса и религия.

    Все едно да отидеш при шефа на ЧЕЗ и да му предложиш система за отчитане на електромери, която да му спести разходите по инкасатори. Бизнеса у нас се прави само от и с държавата. Всички други хоризонтални връзки са второстепенни. Дори храната в Била или Фантастико е свързана непряко с отпуснатите от държавата поръчки. И държавата като хлъцне всички ни хваща запек.

    Всъщност не се прави бизнес. Правят се далавери. Законно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK