Не като по вода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не като по вода

Параходство "Българско речно плаване" е с най-големи шансове за спечелването на пристанище Видин

Не като по вода

Концесиите на пристанищата Видин и Лом затънаха в съдебни битки, но сега са близо до развръзка

Калина Горанова
3678 прочитания

Параходство "Българско речно плаване" е с най-големи шансове за спечелването на пристанище Видин

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Още от древността пристанищата са били сред най-ценните градове за всеки владетел. За тях са се водели кървави битки, а за богатствата им са се носили легенди. Интересът към водния транспорт с годините не изчезва - портовете остават привлекателни активи, но вече за бизнеса. Затова никак не е чудно, че процедурите по концесионирането на две от българските пристанища на Дунав са толкова интересни.

По-напред е процедурата за пристанище Видин. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва до няколко месеца да избере концесионера му за следващите 30 години. Пристанището, което е от национално значение, е разположено на два европейски коридора, което го прави още по-привлекателно за инвестиции.

Към момента най-близо до порт Видин е "Химимпорт". Холдингът определено инвестира в транспортния сектор - в активите му присъстват компании като националния авиопревозвач "България еър", "Хемус еър", Параходство "Българско речно плаване", 40% от дружеството, което държи концесиите на летищата във Варна и Бургас (заедно с немския летищен оператор Fraport), както и концесиите на пристанището в Балчик и на варненския терминал "Леспорт".

"Химимпорт", който участва в процедурата чрез Параходство "Българско речно плаване", всъщност се превърна във фаворит благодарение на няколко решения на Върховния административен съд (ВАС).

Съдебната история

на търга за концесията на пристанище Видин започва през декември 2007 г. Консорциумът "Пристанищен комплекс Видин" с водещ инвеститор металургичният завод "Стомана индъстри" (част от гръцкия индустриален концерн "Виохалко") вече е избран от правителството за победител. Металургичният завод си партнира с германския пристанищен оператор и водеща компания в речната логистика "Праймессер Бетайлигунгс", която оперира около десетина пристанища в Германия, Австрия и Унгария. На второ място е класирана офертата на Параходство "Българско речно плаване", а много назад е третият кандидат "Обединение Фирман порт".

БРП обжалва избора на победител пред ВАС, който през юни 2008 г. излиза с решение, че отстранява победителя. Аргументът е, че консорциумът не отговаря на условията, тъй като "Стомана индъстри" не е пристанищен оператор. В действителност в условията на търга няма изискване кандидатът да бъде задължително пристанищен оператор. Условието е той да е или пристанищен оператор, или спедитор, или производител на товари, каквато е "Стомана".

Историята продължава с искане от страна на министерството на транспорта съдът да разтълкува защо ВАС отстранява само победителя, при положение че БРП и "Обединение Фирман порт" също не са пристанищни оператори. С тълкувателното решение от 24 септември същият състав на ВАС отказа да се произнесе дали другите два участника имат основание да се състезават. "Аргументите, изложени от съда относно недопускането до участие на един от участниците, в никакъв случай не намират генерална приложимост към останалите участници в процедурата", се казва в решението.

В резултат министерството на транспорта решава да прекрати процедурата. БРП обжалва в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която решава (през април 2009 г.), че процедурата не може да бъде спирана. В началото на декемрви 2009 г. ВАС потвърждава решението на антимонополната комисия и министерството на транспорта трябва да пристъпи към избор на концесионер между две оферти - БРП и "Обединение Фирман порт", който е дал доста по-лоша оферта. Между другото "Стомана" заедно с партньора си "Праймессер Бетайлигунгс" от средата на декември е собственик на частното пристанище на "Свилоза" в Свищов.

От министерството коментираха, че са изпратили уведомителни писма към кандидатите в тръжната процедура, които на свой ред да подновят желанието си за участие и банковите си гаранции. От БРП потвърдиха, че ще подновят офертата си. На този етап двата кандидата нямат право да правят промени в предложенията си.

Надолу по Дунав

В близките месеци се очаква разплитането и на още един сложен пристанищен възел - в Лом. Преди кризата и спирането на работата на металургичния комбинат "Кремиковци" през пристанището минаваха близо 1.5 млн. тона товари годишно. Там интересите си сблъскаха собственикът на хазартен и пътностроителен бизнес Васил Божков, инвеститорът в енергетика Христо Ковачки и бившият собственик на "Кремиковци" и настоящ на ОЦК -  Кърджали, Валентин Захариев. И отново попаднаха в съда. Процедурата по отдаването на концесия на пристанището в Лом за срок от 35 години сега пак е в ръцете на министерството. Предстои кандидатите да потвърдят офертите си.

Първоначално с най-добри показатели на офертата и спрягано за фаворит бе обединение "Бри порт", в което участват "Портови флот 99" и "Брикел" на Христо Ковачки. През пролетта на 2008 г. обаче комисията по концесиите към министерството на транспорта отстрани от надпреварата обединението. Основният мотив бе, че липсва анализ на паричните потоци. Сред експертите в пристанищния сектор не липсваха мнения, че много високите параметри на концесионното възнаграждение са нереални.

Така напред в класирането за кратко излезе вторият кандидат - "Кремиковци трейд", собственост на "Транс-Дунавия инвестмънт", компания, свързана с няколко дружества, в които участие има Васил Божков. Третата по-слаба оферта е на "Интерпорт" и е подадена от Валентин Захариев.

Отстраненият участник обжалва процедурата в КЗК. През март 2009 г. комисията излиза с решение, че оставя жалбата без уважение. Последва обжалване пред ВАС, който обаче връща в играта Ковачки, като излиза с решение, че предложението на "Бри порт" трябва да бъде разгледано. Сега министерството ще трябва да избере победител. Протакането във времето обаче промени ситуацията - товарите са по-малко заради спада в индустрията, а офертите на кандидатите са като за постоянно растящи товари.

Още от древността пристанищата са били сред най-ценните градове за всеки владетел. За тях са се водели кървави битки, а за богатствата им са се носили легенди. Интересът към водния транспорт с годините не изчезва - портовете остават привлекателни активи, но вече за бизнеса. Затова никак не е чудно, че процедурите по концесионирането на две от българските пристанища на Дунав са толкова интересни.

По-напред е процедурата за пристанище Видин. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва до няколко месеца да избере концесионера му за следващите 30 години. Пристанището, което е от национално значение, е разположено на два европейски коридора, което го прави още по-привлекателно за инвестиции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    ха!

    За концесии (съвместно между МРРБ и МТИС) плачат:
    - АМ Хемус (в участъка София - В. Търново - Русе)
    - Летище Русе
    - Железопътни гари, които да станат по-приветливи
    - яхтени марини, които да привличат по-платежоспособни туристи


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK