С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
63 29 яну 2010, 13:45, 19675 прочитания

Купонна система

Моделът за разпределение на ваучерите за храна ражда проблеми и за държавата, и за компаниите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Купища писма от недоволни работодатели задръстват пощата на финансовото министерство. Съдържанието е едно и също и е в стил: дайте още купони за служителите ни. Пригласят им и синдикатите, които вдигат лозунга "Запазете топлата храна на работниците".

Това не е откъс от филм за комунистическа Куба, а реална случка в България от миналата година. Някъде през лятото операторите на ваучери за храна бяха поизхарчили годишната си квота и настояваха лимитът да бъде увеличен.


Сега пак има напрежение сред фирмите, които издават купони. Един от най-големите играчи отново превиши квотата си и има заповед на Министерството на финансите да му се отнеме разрешителното за работа. А други нови компании са се насочили към пазара с идеята да завземат мястото му. Този казус обаче показа, че системата на ваучерите не функционира безпроблемно, правилата не се спазват, има нелоялна конкуренция и изниква въпросът доколко те са полезни за бюджета по време на криза.

Купонна система в по-нов вариант


До 2002 г. никой в България не беше чувал за ваучери за храна. В момента около 300 хил. служители (около 10% от работещото население на страната) получават всеки месец талончета, с които могат да отидат в ресторантите или хранителните магазини и да платят с тях.

Работодателят поема разходите за ваучерите, но спестява данъци чрез тях. Във всеки случай той не плаща 10% данък върху доходите, които трябва да внесе, ако даде същата сума на служителите си като бонус, но под формата на социални разходи. Ако пък тези пари са част от заплата, тогава се дължат и осигуровки. Така той спестява до над 30% от стойността на ваучера - пари, които иначе трябва да внесе в бюджета. И в двата случая държавата се лишава от приходи "в името на социалното", както казват привържениците на този модел. Ваучерната система е разпространена именно в държавите със социален уклон. Не случайно най-големите оператори на талони в Европа са френски компании. Именно те още през 2001-2002 г. започнаха да лобират купоните да се въведат и в България.



Това стана по време на правителството на НДСВ през 2003 г. и не без участието на синдикатите. До 2007 г. нямаше данъчни облекчения и на практика системата не функционираше. След това се определи, че 40 лв. на месец на работник ще са необлагаеми, а от началото на миналата година сумата се качи на 60 лв. За да няма напрежение върху бюджета, още с въвеждането им е поставена и обща квота, която трябваше да се разпределя между операторите на ваучери.

През 2003 бяха направени и първите конкурси за оператори. Те са посредниците между държавата, от една страна, и работодателите и търговците, от друга. Първо седем компании получиха лиценз, а през следващите години се присъединиха и нови. До 2007 г. обаче фирмите само трупаха квоти, без да ги използват. С въвеждането на данъчните облекчения операторите започнаха да продават талони на работодателите по натрупаните си квоти до момента. Колкото по-стари бяха фирмите, толкова повече ваучери можеха да издават.

Бизнес моделът

Като регулиран пазар бизнесът с ваучери функционира по по-особен начин. Моделът е следният - oт едната страна е държавата, която определя квотите. По средата са операторите с определен брой ваучери, които могат да продадат през годината. Те сключват договор с работодателите срещу комисиона. Работодателите плащат номинала на ваучера, разходите за неговото отпечатване и комисионата. Операторът подписва и договор с магазините и ресторантите и от тях получава комисиона. По информация на фирмите от бранша комисионите варират между 2 и 5%.

Всички плащания се случват през специална банкова сметка, до която министерството има достъп и може да следи движението на ваучерите. Освен това всеки месец фирмите дават справка в НАП за работата си. Друго условие пред операторите е да имат капитал от над 2 млн. лв.

Бизнесът се определя като нискорисков и сравнително гарантиран. Затова и интересът към него расте и в момента вече има 15 фирми, които искат да продават ваучери. След началото на 2007 г. бизнесът тръгна и интересът на фирмите беше голям, разказа и Людмила Елкова, която през този период беше директор "Данъчна политика" в Министерството на финансите.

"Този бизнес е хубав. Перспективен. Колкото по-рано завземеш позиции на пазара, толкова по-добре" - така мениджърът на една от първите български фирми на този пазар - "Томбоу", Манол Курдаланов, мотивира решението да кандидатства за лиценз още през 2003 г.

"Бизнесът ни е интересен, защото действително има ниска възвращаемост, но и нисък риск. Има голяма предсказуемост в момента, в който завъртиш колелото. Клиентската маса е стабилна, защото компаниите поръчват ваучери всеки месец", каза финансовият директор на "ВМ Финанс груп" Петър Балников. Компанията  има лиценз от 2005 г., но едва сега започва да работи с ваучерите и има стабилен интерес към тях.

Колкото повече стават фирмите обаче, толкова оборотът им ще намалява, защото ще трябва да разпределят една и съща квота на по-малки парчета. Затова и в момента компаниите имат интерес да намират всякакви начини за заобикаляне на квотните ограничения или за завземане на пазарния дял на конкурентите си.

По крива пътека

Като изразходва квотата си, на практика една компания не може да поема повече клиенти и трябва да ги препрати към свой конкурент. През първите две години обаче наредбата, която регулира ваучерите, не беше изчистена и позволяваше заобикаляне на квотната граница. Още повече че в нея пишеше как квотата не трябва да се надвишава, но нямаше предвидена санкция. Документът не беше и еднозначен в частта колко е голяма квотата.

"Допускаше се двойно тълкуване на наредбата. Така някои компании смятаха квотата си с натрупване от предишните години", разказва Манол Курдаланов.

Реално фирми продаваха повече от позволеното, но не бяха санкционирани, съобщи източник на "Капитал" от финансовото министерство. Това се е случило както през 2007 г., така и през 2008 г. Най-осезаемото нарушение е направила една от трите големи френски компании за ваучери  - "Чек дежене".

На своя глава

За да спре тази порочна практика, от началото на миналата година Министерството на финансите направи нова промяна в наредбата. Вече еднозначно е записано, че квотата се дава година за година и е равна за всички оператори. Освен това, ако някой я надвиши, ще загуби лиценза си.

Въпреки това ограничение "Чек дежене" е надвишила квотата си и през 2009 г. Източник на "Капитал" съобщи, че и този път надвишението е близо два пъти. В резултат в началото на януари Министерството на финансите издаде заповед да се отнеме лицензът на френския оператор. Людмила Елкова потвърди: "Чек дежене" надхвърляха квотите и през 2008, и през 2009 г. и знаеха, че ще бъдат санкционирани. Предупреждавали сме ги на срещи неведнъж", каза тя.

От "Чек дежене" не приемат, че лицензът им е отнет основателно, и обжалват заповедта на министерството. Те искат да спрат нейното предварително изпълнение по съдебен път. Срокът за произнасяне още не е изтекъл. Пред "Капитал" управителят на компанията Марк Бюисон и генералният директор Чавдар Ваклев посочиха няколко мотива в своя защита. Първо, с превишаването на собствената си квота те не надхвърляли общата сума, определена за ваучери за миналата година. Имало компании, които въобще не работят и не са си използвали своите бройки. "Когато се издава обща квота, трябва да бъде изпълнена максимално, за да има по-голям достъп на хората до ваучерите", каза Бюисон.

Второ, Министерството на финансите всеки месец е виждало колко ваучери се издават и осребряват и надвишението не било изненада. Трето, с принципа на равните квоти министерството ограничавало пазара и възможността бизнесът на компанията да расте. "Многократно сме информирали министерството за несъвършенствата на системата", посочи Чавдар Ваклев.

Конкурентите естествено са недоволни от превишената квота на "Чек дежене". Представител на един от операторите на ваучери посочи, че по този начин компаниите не се съревновавали при равни условия. Получава се така, че едни фирми спазват квотите, други не и завладяват повече клиенти и пазарен дял. Освен това колко повече клиенти привличат, големите оператори намаляват разходите си и по този начин предлагат и по-ниски цени. Това изкривява конкуренцията, казва Манол Курдаланов.

Други пък виждат в в отнетия лиценз възможност да завземат по-големи позиции. Ако разрешителното на "Чек дежене" се отнеме след съдебните спорове, компанията няма да може да си го върне три години. Така нейните клиенти ще могат да се обслужват от конкурентите й.

Разклонения

Квотният режим ражда още едно изкривяване на пазара. Фирмите се опитват да заобиколят лимита, като създават нови компании и с тях кандидатстват за нов лиценз за оператор. Или пък големите сключват партньорство с малките и използват техните квоти. Така например от миналата година новата за пазара "Чек кадок България" има разрешение за оператор. Тя се управлява от генералния директор на "Чек дежене" Чавдар Ваклев. Същият е случаят с новорегистрираната "Аккор сървисиз тике ресторант", която е разклонение на един от топ 3 операторите в България - "Аккор сървисиз България".
Има и друга техника, която се използва за прекрачване на квотата. В доклада към финансовия си отчет "Аккор" е посочила, че има договор за обслужване с "Призма лукс" - друг оператор за ваучери. Френската компания "напълно обслужва клиентите и търговската мрежа на "Призма лукс", пише в отчета. Участници на пазара разказаха, че често се използва схемата, при която по-големите фирми си сътрудничат с по-малките. В някои случаи те делят комисионата, която получават от работодателите или търговските обекти.

За да се ограничи клонирането, през седмицата излезе поредната промяна в наредбата. Компаниите трябва да подадат декларации, в които да обявят своята свързаност с други оператори. Ако се докаже връзката в една "икономическа група", те ще получат обща квота.

И това не е гаранция, че ще спре раздробяването на фирмите. В България до момента не е намерен ефективен метод, който да разкрива общите връзки между различните компании. А дори и да има такъв, той лесно може да се заобиколи чрез регистрацията на офшорни компании.

Въпросителните

Подобно изкривяване отприщва дискусията доколко ваучерната система е ефикасна и дали негативните последствия от нея не са по-големи. Привържениците й застават на мнението, че освен социалния елемент системата на ваучерите има и по-широко положително влияние. "С помощта на ваучерите може да се бори сивата икономика. Всички, които работят с тях, трябва да са на светло. Бюджетът не е на загуба заради ваучерите, защото в него влизат приходите от ДДС, когато ваучерите се осребряват", коментира изпълнителният директор на "Содексо" Жан Истас. Зад това твърдение застават всички оператори.

От другата страна обаче са критиците на ваучерната сиситема, която не се вписва в данъчната философия на България. При плосък данък всякакви други данъчни преференции не са желателни, твърдят макроикономистите. Вторият аргумент против е свързан с кризата и логиката на бюджета, при който и тази година старанието е да се ограничат разходите и да се увеличат всички приходи. А при обща квота от около 200 млн. лв за миналата година загубите за бюджета са били между 20 и 60 млн. лв. (от спестен данък върху доходите и осигуровки). На трето място идва желанието на компаниите по-скоро да заобикалят квотния принцип, отколкото да го спазват. Ако тенденцията продължи, може да се надвиши сумата, която държавата и бездруго е предвидила като бюджетна загуба. И не на последно място е твърдението, че всеки бизнес е най-добре да се прави при изключително свободна конкуренция и режим. От всичко това може да се направи изводът, че ако не веднага, то през следващите години ще се наложи да се събуди дискусията за бъдещето на данъчно освободените ваучери.

Кой предлага ваучери

- Трите големи френски компании, които получиха лиценз още през 2003 г. - "Содексо", "Аккор" и "Чек дежене". Първите две през миналата година да реализирали между 17 и 22 млн. лв. ваучери всяка, с което се доближават, но не надвишават квотата от 22.5 млн. лв. Третата е с почти двойно повече издадени ваучери.
- "Томбоу" - също е сред първите на пазара. Компанията се управлява от Манол Курдаланов, който е бил изпълнителен директор на "Нова Деница", преди фирмата да стане собственост на Христо Ковачки. Историята на "Томбоу" започва от 1992 г., когато собственици са групировката "Трон" на Красимир Стойчев и Ангел Първанов.
- "Призма лукс" - също участва при първото раздаване на лицензите. Сега си сътрудничи с "Аккор", става ясно от финансовия отчет на френската компания.
- "Етап-адресс" - получава лиценза си също през 2003 г. Това е една от най-големите компании за автобусни превози. През миналата година е изразходвала около една четвърт от квотата си.
- "Виабел" - също има лиценз от 2003 г. и ползва малко над половината от квотата си. Еднолична собственост е на белгийска компания.
- "Фидуция" - има лиценз от 2005 г., но започва да работи едва през миналата година. Има символичен брой реализирани ваучери.
- "Поултрипродъктс" - фирма на Христо Ковачки. До момента не е била активна, въпреки, че има лиценз от 2005 г.
- "Билла сървисиз" - част от търговската верига BILLA. Издава ваучери само за собствените си магазини.
- "ВМ Финанс груп" - има лиценз от 2005 г., но едва в края на миналата година започна дейността си. Компанията има амбицията да навлезе активно на пазара.
- Новите от миналата година: "Чек кадок България", "Аккор сървисиз тике ресторант", "ЦБА асет мениджмънт", "Либърти фуд сървисиз", "Май меню сървисис".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: ваучер МФ храна

Прочетете и това

ЕVN инвестира 23 млн. лв. в пловдивската топлофиакция ЕVN инвестира 23 млн. лв. в пловдивската топлофиакция

Целта е до 2021 г. да бъде увеличена топлинната мощност със 100 мегавата

19 ное 2019, 242 прочитания

Най-големите гепарди Най-големите гепарди

Кои са компаниите с най-много служители, приходи и печалби в класацията на динамично растящия малък и среден бизнес "Гепард"

19 ное 2019, 311 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Metro за големи

Компанията залага на професионални клиенти, които ще привлича със собствени марки

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10