Няма отчет, няма проблем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Няма отчет, няма проблем

Shutterstock

Няма отчет, няма проблем

Много фирми не подават финансови данни в Агенцията по вписванията, но никой не ги наказва за неспазването на закона

Константин Николов
15540 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Не може да се очаква от нас да доносничим" - тази реплика не е дело на някой герой, който издържа на нечовешки мъчения, но така и не издава бойните си другари, а е на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Агенцията по вписванията Анастас Георгиев. И е отговор на прост въпрос - следи ли агенцията компаниите, които не са подали годишните си финансови отчети в Търговския регистър и дава ли детайлна информация към Националната агенция за приходите (НАП), която да глоби нарушителите на закона. Така се получава порочен кръг - много фирми не разкриват финансовото си състояние, двата държавни органа си прехвърлят отговорността и в резултат всяко трето дружество безнаказано скрива информация.

Ето малко предистория и факти.

Когато след дълги перипетии електронният Търговски регистър заработи в началото на 2008 г., беше направена добра крачка към

Корпоративната прозрачност

в България. Целта беше бизнес партньори да могат с няколко кликвания да намерят подробна информация един за друг онлайн: какво е финансовото им състояние, каква е собствеността върху фирмата и т.н. По закон всички фирми (еднолични търговци, дружества и кооперации) трябва да публикуват годишните си финансови отчети (ГФО) до 30 юни на следващата година. Ако те не сторят това в срок, законът предвижда глоби от 3000 лв. на неподаден документ (изискват се между два и пет документа за различните видове дружества). Но данните от Агенцията по вписванията показват друго: прогнозата на ведомството е, че от общо около 300 хил. регистрирани търговци в края на 2009 г., до 30 юни ще бъдат подадени около 200 хил. отчета . Което означава, че една трета от фирмите по различни причини ще пропуснат срока, т.е. ще са нарушили закона. Оттук започва нищонеправенето на двете държавни агенции.

Не е наша работа

да следим кой е подал и кой не е, казва Анастас Георгиев. И прехвърля отговорността към Националната агенция за приходите, която по закон трябва да глобява. "Не може да се търси от нас нещо, което не ни е вменено като задължение", заявява още той. Според него цялата база данни се предава по електронен път към НАП и данъчните служители можели сами да си направят справка. Тук отваряме скоба, че Агенцията по вписвания не можа да отговори на запитването на "Капитал" какъв процент от фирмите са предали отчетите си за 2008 г., а щом те не могат да обработят получените при тях данни, какво остава за друго по-незапознато с материята ведомство. На въпроса дали не е по-лесно Агенцията по вписванията да прави списък на фирмите, които не са подали навреме финансовите си отчети и да ги предава на НАП, Георгиев отговори: "Няма изискване да анализираме тези данни, тъй като НАП реализира отговорността."

От Националната агенция за приходите заявиха, че не водят статистика за дружествата, които не са предали отчетите си, и затова не могат да кажат колко са проверените и наказани. Заместник изпълнителният й директор Стоян Марков отчете, че и сега фирми са глобявани за тези нарушения, но не методично, а само при извършване на данъчна ревизия. Марков смята, че е лесно да се направи списък на неподалите финансови данни, но е важно да се отчете, че сред тях има изключения: някои са закъснели с подаването, други са предали само отделни документи, трети не са задължени по закон. Той обясни, че до няколко месеца ще бъде готова методология, която да определи точно кои фирми следва да бъдат проверени. Не е ясно обаче защо това не се е случило преди две години, когато заработи Търговският регистър. "Искаме да сме максимално коректни, защото може да предизвикаме негативна реакция, ако глобим всички фирми", твърди Марков.

Ако перифразираме един стар виц за Тодор Живков: и фирмите се крият, но никой не ги и търси. Неофициално данъчни служители признават, че санкционирането на фирмите за неподадени отчети

Въобще не е приоритет

и по-скоро чувстват тази задача като изкуствено вменена. Още повече че за целите на НАП фирмите подават годишна данъчна декларация, в която вече са си представили финансовите данни. Това обаче не оправдава приходната агенция за липсата на контрол, когато става въпрос за Търговския регистър и изискваната по закон информация от бизнеса.

Сегашното статукво поставя в неравностойно положение компаниите, които разкриват финансовите си данни в Търговския регистър и онези, които не го правят. За по-големите компании не е никакъв проблем да платят глоба от 15 000 лева и да продължат да не подават годишните си отчети. Причината за нежеланието им е прозаична. "Не си даваме отчетите, защото това е политика на компанията във всички страни. Отчетите са фирмена тайна и защо трябва да я разкриваме пред конкурентите си", коментира мениджърът на една от големите германски търговски вериги в България. "Предпочитаме да си плащаме глобите, отколкото да си разкриваме финансовите резултати. Санкцията е такава, че не може да ни накара да си публикуваме отчетите", каза представител на един от големите хотели в София. От другата страна са десетките хиляди малки фирми, които не искат да плащат глоба от няколко хиляди лева и чинно изпълняват закона.

Изрядните фирми страдат и от друго - подаването на отчет струва пари. Съгласно тарифата на Агенцията по вписванията подаването на отчет на гише струва 50 лв. и 35 лв. по електронен път. Приходите на агенцията от тази дейност през миналата година са около 8.6 млн. лв. от подадени 184 654 заявления, но тук влизат и отчети за предишни години на пререгистрираните дружества. Общите постъпления са 60 млн. лв. за 2009 г., а разходите са 17 млн. лв. Така излиза, че агенцията е на плюс с десетки милиони левове, които отиват в бюджета. По закон държавната такса трябва да отговаря на разходите по извършване на услугата. Но разликата от десетки милиони показва, че държавата всъщност надвзима суми. Което от своя страна означава, че фирмите и гражданите плащат нещо като

Допълнителен данък регистър

Излиза, че е крайно време таксите да бъдат намалени. "Работим по този въпрос с ресорния заместник-министър на правосъдието Жанета Петрова и ще бъдем готови с предложение през февруари", заяви Анастас Георгиев пред "Капитал", но обясни с колко ще бъдат намалени. От отчета на ведомството излиза, че може да бъдат свалени над три пъти.

Временният изпълнителен директор на агенцията не можа да отговори оправдана ли е таксата от 50 лв. за подаване на отчет. "Имало е финансова обосновка, когато е определена такава стойност на услугата. Отчитат се фактори като материално-техническите разходи и фактът, че таксите трябва да дават възможност за усъвършенстване на услугата, като например развитие на системите", смята Георгиев. Според него се забравя фактът, че таксите покриват и предоставянето от агенцията на информация до всякакви държавни организации. Георгиев не пожела да коментира дали смята таксата от 50 лв. за висока и посочи, че има алтернатива -  35 лв. за подаване по електронен път. От Министерството на правосъдието за две седмици не намериха начин да отговорят на въпросите на в. "Капитал" дали се работи и кога ще бъде готово предложението за намаляване на таксите.

Макар в повечето случаи причините за неподаване на годишни отчети да не са финансови, намаляването на държавните такси може да стимулира повече фирми да спазват закона. По-важното е да се намери начин (или методология, както я наричат в двете отговорни агенции) да бъдат контролирани фирмите, които не подават годишните си отчети. И да се уточни кой наистина отговаря за този контрол, за да няма постоянно прехвърляне на топката от институция към институция. Чак тогава електронният търговски регистър ще бъде наистина напълно прозрачен, а фирмите - равнопоставени.

"Не може да се очаква от нас да доносничим" - тази реплика не е дело на някой герой, който издържа на нечовешки мъчения, но така и не издава бойните си другари, а е на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Агенцията по вписванията Анастас Георгиев. И е отговор на прост въпрос - следи ли агенцията компаниите, които не са подали годишните си финансови отчети в Търговския регистър и дава ли детайлна информация към Националната агенция за приходите (НАП), която да глоби нарушителите на закона. Така се получава порочен кръг - много фирми не разкриват финансовото си състояние, двата държавни органа си прехвърлят отговорността и в резултат всяко трето дружество безнаказано скрива информация.

Ето малко предистория и факти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    1111

    Автора не е прочел добре закона и отново тръгват некомпетентни журналисти да коментират. Фирмите, които не са пререгистрирни не са длъжни да подават. Това става в момента на пререгистрация и срока е до края на тази година.

  • 2
    u2h2 avatar :-|
    u2h2

    Има нещо сбъркано. Щом веднъш си уведомил един държавен орган (приходната администрация) за отчетите, защо трябва да го правиш отново и отново и то да плащаш за това?

  • 3
    Avatar :-|
    Емигрирал

    Уважаеми г-н Николов (авторът на тази статия), далеч по-просто е след като НАП получи декларацията, да я попълни и в търговския регистър, а фирмите да бъдат оставени на спокойствие за да могат да изкарат заплатите на тези от НАП. Докато не се научим да ценим времето на тези които произвеждат реален продукт, не можем да очакваме нищо добро за икономиката !

  • 4
    Avatar :-|
    До 1111

    До коментар [#1] от "1111":
    В статията става въпрос за вече пререгистрираните и новорегистрираните, които са длъжни да подадат отчет, а около една трета от тях не са го направили

  • 5
    Avatar :-|
    наивник

    Регистрирах фирмата си в Търг. регистър още в 2008 г.,за да не стане после като всичко останало-паника и тичане в последния момент.Сега чета,че щели да удължат срока поне с 3 месеца.За тези 3 години подавам финансов отчет и плащам като поп по 35 лв. всяка година.И какво излиза-аз,редовният,ще платя 105 лв. повече заради това,че съм спазил закона съвестно,а за тези ,които чакат последния момент-отсрочка?!И че всеки малоумен чиновник ще ми иска "актуално състояние",а аз ще му обяснявам,че след като съм се регитрирал в Търг.регистър,не може да иска "актуално състояние",а просто трябва да провери он -лайн.Познайте какво става след това!Е,да ви пикая на законите и още нещо по роднинска линия да ви кажа,държавни управници!!!

  • 6
    Avatar :-|
    Маслева (адвокат)

    Аз много се надявам, като платя тея 35 лева (вариант подаване с електронен подпис), повече никой да не ме занимава с глупости. Агенцията за защита на личните данни да приеме, че съм оператор на данни, защото първо съм приложил справка за брой служители, второ въртя обороти - значи съхранявам и даннни за контрагенти. Второ, да не ме безпокоят от НСИ, защото статистиката работи със статистически извадки. Ако нещо ги вълнува, да си пуснат извадка от ТР, вместо да ровят по мазетата сред чувалите с данни, които 1 милион фирми са им изпратили с обратна разписка по принудата на закона. Трето като отида в КАТ, да не ме карат да нося актуално състояние, защото това е противозаконно. Те това го знаят и като им направи човек забележка, ходят до единствения компютър с интернет и се чакат един-друг по 5 минути. Това са малоумия, които подлудяват цялата държава, изсмукват енергията, губят времето и разболяват хората.

    Аз ако бях един политик, за мен би било гъдел хората да казват "По времето на еди кое си народно събрание, министър еди кой си разписа края на това малоумие". Някак си по-ме блазни това, отколкото да прибера рушветеца на някоя печатница за бланки.

  • 7
    Avatar :-|
    Meco

    Аз бих казал "Няма булстат - няма проблем". Отвори фирма, не дай Боже по ДДС се регистрирай и екшънът почва. Забавена с 1 ден месечна ДДС-декларация: 500 лева глоба. Нищо, че е била нулева. И нулевите им трябвали. Назначен 1 работник: най-голямата ти грешка. Всеки месец декларация 1, декларация 6 и пачка различни бордера към НОИ, на брой 7. Нищо, че залатата си му е все същата - забавиш ли се, 100 лева е глобата. Фонд ГВРС - 40 стотинки, платежното: 1,20 лева. Както казва народа по този повод, "банките са бутнАли сухо на кого требе"! Ако дойде и някоя ревизийка, още по-зле става. Все някоя разходна фактура ще си загубил, или данъчното събитие било предния месец според договора, или се водело "доставка на услуга с отсрочено плащане", или фирмата, от която си пазарувал вече я няма - т.е. насрещната проверка не е потвърдила разхода...

    И така мъчих се аз, мъчих се, па накаря минах в сивата икономика и рахатясах. А като мене много, многооооооооооо и все повече ще стават!

  • 8
    herrny avatar :-?
    HerrNY

    Некой май се е пообъркАл;-)

    Изпълнителният директор на АВ:

    "Не е наша работа да следим кой е подал и кой не е, казва Анастас Георгиев. И прехвърля отговорността към Националната агенция за приходите, която по закон трябва да глобява. "Не може да се търси от нас нещо, което не ни е вменено като задължение", заявява още той."

    Закон за търговския регистър:

    Чл. 5. В търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.

    Чл. 6. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Актовете по чл. 40, ал. 1 - 3 от Закона за счетоводството се заявяват и представят за обявяване в търговския регистър по реда и в сроковете, предвидени в Закона за счетоводството.

    Чл. 40. (1) Лице, което е задължено, но не заяви вписване на обстоятелство по чл. 4 или не представи акт по чл. 5 в определения от закон срок, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

    Чл. 41. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на агенцията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.

  • 9
    Avatar :-|
    SD

    Подкрепям u2h2. Съгласно чл. 2 ал 1 на Закона за електронното управление Търговкият регистър (Агенция по вписвануията) трябва да си събере отчетите, подадени пред НАП

  • 10
    Avatar :-|
    незнаещ

    Какво става с фирмите, които няма да бъдат пререгистрирани ? Фирмата ми е замразена от 10 години и не искам да я подновявам. Ходих до агенцията по вписванията да питам, казаха ми, че ще има глоба. В момента, в който си отворих устата да попитам колко ще е, служителката каза "Сега сигурно ще питате колко ще е глобата?". На утвърдителното ми кимане, тя отговори, че досега няма никакъв издаден документ по този въпрос и никой не знае колко ще е глобата. Моля за съвет как да постъпя - да предприема закриване на фирмата ( разходи за адвокат, съдебна такса и т.н.) или да изчакам ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK