С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 5 мар 2010, 13:01, 3815 прочитания

Вятърничева промяна

Поправки в Закона за земеделската земя ще ограничават инвестиционния интерес към зелена енергия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Огромният инвестиционен интерес към изграждането на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България, изглежда, скоро ще бъде пречупен. Официално решението за мораториум върху проектите за зелена енергия  отпадна. Реално обаче разрешения не се издават, твърдят фирми от сектора. От друга страна, се подготвят няколко нови законодателни инициативи. Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране планира да подложи компаниите на по-строг контрол при издаването на линцензи, като ще иска гаранции за това, че те могат да осигурят финансирането на съответния проект.

Искрата, която е на път да запали пожар


Остро недоволство в сектора предизвикаха подготвените от Министерството на земеделието и храните поправки в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Ведомството единствено има правомощия да разреши промяна на статута на земеделските земи, така че на тях да може да се извършва строителство, индустриално производство или други неземеделски дейности.
В проектозакона е записана точка, която ограничава изграждането на инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория (най-плодородните). Аргументът е, че така ще се опазят земите с най-продуктивни качества. Другите идеи на министерството са в комисиите по земеделски земи да бъдат включени и експерти от Министерството на икономиката и енергетиката заради повишения брой искания, свързани с енергийни обекти.

Планира се и нов данъчен ред. Досега данък за земеделска земя въобще не се плащаше. Единствено, ако в рамките й има постройка, се дължи данък сгради, по смисъла на Закона за местните данъци и такси. Промените в ЗОЗЗ обаче предвиждат, след като статутът на земята се промени, дори на нея да няма застрояване, тя да се облага, защото вече ще е урбанизирана територия. Механизмът, по който ще се изчислява ставката, все още не е ясен. Ще има препратка в Закона за местните данъци, която ще урежда това ново положение, по информация от министерството.

Хубаво за държавата, лошо за бизнеса




Според Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия, достъпът до 98% от земята, която е подходяща за изграждането на ВЕИ, ще бъде блокиран с приемането на този закон. Това е дискриминационна мярка, защото е насочена само към един бизнес сектор, смята той. Логичен е въпросът защо поправките не въвеждат обща забрана за строителство, изграждане на бензиностанции и пътища например. Киряков обяснява, че изграждането на ветрогенератори или фотоволтаици в земеделски земи не пречи на паралелното развиване на земеделски дейности в тези парцели. Такава е била практиката досега в страната.

Изчисления на експерти от Българската фотоволтаичната асоциация (БФА) показват, че процентът на земеделска земя, която би била използвана за целите на индустрията, е нищожен. "Пазарът на фотоволтаични инсталации в България за следващите 5 - 10 години е приблизително 1800 Мв инсталирана мощност. При нужни средно 30 дка на инсталиран мегават това прави площи в размер на около 54 000 дка, или под 0.002% от земеделските площи в България. Тези данни са валидни при хипотеза, че за инсталиране на фотоволтаици ще бъде използвана само обработваема площ - без покривни инсталации и върху земя, подлежаща на рекултивация и индустриални терени", пише председателят на БФА Никола Газдов в своето становище, изпратено до медиите.

Председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Борислав Петков разказва, че в момента в България има над 4 млн. дка пустеещи земи и трябва да се помисли в посока как те да бъдат рекултивирани. Критерият, по който са категоризирани земите, е по-съществената слабост на регулацията в момента, смята Петков и добавя: "Има земи, които попадат във втора категория, но всъщност в рамките на парцела има скали."

Защитата на плодородните земи вероятно има своята сериозна обосновка, а идеята за промяна на закона - важния си аргумент. Но България като страна - членка на ЕС, е поела определени ангажименти за нарастване на дела на възобновяемите източници - до 2020 г. 16% от потребяваната енергия трябва да е зелена. Ако сегашният курс на управлението се запази, това със сигурност няма да се случи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Netflix посреща 2020 г. под натиск от конкуренцията Netflix посреща 2020 г. под натиск от конкуренцията

Инвеститорите са загрижени, че стартиращите нови платформи ще се отразят върху представянето й

23 яну 2020, 482 прочитания

"Булгартрансгаз" обяви поръчка за тръби за газифициране на Средногорието "Булгартрансгаз" обяви поръчка за тръби за газифициране на Средногорието

Заедно с разклоненията до Свищов и Разлог проектът се съфинансира от фонд "Козлодуй"

22 яну 2020, 1508 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Да спечелиш Световното

Големите производители на спортни стоки Nike и Adidas се надяват на рекордни продажби заради Мондиал 2010

Още от Капитал
Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10