С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 5 мар 2010, 16:21, 5919 прочитания

Борислав Иванов: Повечето български предприятия ще спечелят от търговията с емисии

Директорът на представителството на Deutsche Bank в България пред в. "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Моментът, когато българските енергийни и индустриални компании най-после ще могат да купуват недостигащите им въглеродни емисии и да продават излишъците си на европейския пазар, очевидно наближава. За това говори засилващият се интерес на международни финансови институции към възможностите за сделки с български СО2 квоти.

След като наскоро една от най-големите английски банки - Barclays Capital, дойде в България, за да представи възможностите си като посредник, сега и най-голямата немска банка - Deutsche Bank, открито заяви намеренията си да посредничи активно на българските предприятия на европейската карбонова борса. "За миналата година Deutsche Bank е осъществила транзакции на въглеродния пазар за над 200 млн. тона. Търгуваме с компании във всяка европейска страна, като имаме над 200 клиенти", разказва Борислав Иванов, директор на българския клон на банката, с когото разговаряме за очакванията му към българския въглероден пазар. "Сега България е на прага на европейския въглероден пазар и за нас това е най-естествена причина да предложим услугите си и на българските предприятия", обяснява той. Въпреки сериозната конкуренция, която ще има на този пазар, банката смята, че може да привлече клиентите с по-изгодните си условия.


"Като първичен търговец на емисии можем да предложим много по-добри цени от така наречените вторични търговци, каквито са брокерите. Когато един брокер оперира с емисии, той трябва да ги препродаде на някой като нас." Банката на практика действа като борса и така няма допълнително оскъпяване от препродажби. "Голямата маса от клиенти ни помага да предложим конкурентна цена. Печелим от количеството", продължава Иванов. По принцип на пазара на въглеродни емисии цените на комисионите варират между 10 и 30 евроцента на тон.

ПРОФИЛ

Борислав Иванов е роден през 1973 г. в гр. Варна. Магистърската си степен по бизнес администрация защитава през 1999 г. в Свободния университет в Берлин, Германия.По време на следването си заема стажантски позиции в различни компании в Испания и САЩ в сферата на финансовите и бизнес консултации. От 2000 г. до днес развива кариерата си в рамките на Deutsche Bank. През първите четири години заема различни позиции в консултантския отдел по сливания и придобивания на клона на банката във Франкфурт, Германия. През следващите четири години е ангажиран с разрастването на бизнеса на Deutsche Bank по света, като достига до позицията на вицепрезидент на отдела за стратегическо развитие на Югоизточна Европа. Първо е работил на места, където банката е утвърдена, а по-късно на пазари, на които институцията развива бизнеса си – Русия, Полша, Румъния. В последните две години, преди завръщането си в България, той оглавява представителството на Deutsche Bank в Москва. От средата на 2007 г. Иванов е директор на официалното представителство на Deutsche Bank в София.


Въглерод на сметка
Всъщност банката започва разговорите с предприятията още преди две години. Още тогава се очакваше компаниите да започнат да продават излишните си емисии на борсата или да купуват емисиите, които не им достигат. Причината това да не се случва и до днес е повече от банална. Държавата, която трябваше да разпредели количествата безплатен въглерод между компаниите в сферата на енергетиката и индустрията, вървеше няколко стъпки назад и планът за разпределението на емисии се забави с около две години. Търговията се очаква да започне в момента, в който Европейската комисия одобри плана, който за последно бе преправен в началото на есента. В най-добрия вариант това означава сделки да са възможни още в близките няколко месеца.



Въпреки че това ще е първата година на реална търговия на карбоновата борса, Иванов очаква, че българските предприятия ще проявят активност. "На някои компании определено ще им трябват допълнителни сертификати. Други ще имат излишък. Очаквам, че второто ще преобладава поради кризата в момента и това, че не всички произвеждат на пълна мощност. Емисиите са инструмент, с който компаниите ще могат много бързо да вкарат ликвидност. Мисля, че всеки ще използва тази възможност", коментира той.

Директорът на Deutsche Bank -България, се въздържа да дава общовалидни съвети към фирмите за това какво да бъде поведението им на борсата. "Дали да продават или да оставят емисиите си в резерв за по-късен етап, когато ще имат повече нужда от тях, зависи от предприятието. Важно е какво е финансовото състояние на компанията и какъв е потенциалът за намаляване на емисиите в производствения процес."

Освен да продава или запазва емисиите си по европейската схема (EUA), компанията може да замени 12.5% от тях срещу емисии по друга световна схема (т.нар. съвместно изпълнение - CER) и да ги депозира в банка. "Лихвата е в рамката на 10 цента на сертификат на годишна база, което не е много, но все пак е по-добре, отколкото излишъкът да стои в чекмеджето", смята банкерът.
 
Кислород за въглерода
Българските предприятия ще имат възможност да се включат в търговията във време, в което пазарът на въглеродни емисии се съвзема от кризата. През 2008–2009 г. въглеродният пазар претърпя същия спад, както и всички останали пазари, като достигна дъното през февруари миналата година. Сриването на въглеродната борса имаше и своите положителни страни. "Падането на цената на емисиите в крайна сметка намали финансовото напрежение върху предприятията, каза Иванов и допълни: Това, което показа кризата, е, че пазарът на въглеродни емисии работи."

Цените на емисиите, търгувани по европейската схема, сега се движат в много малки граници - от 12.50 до 13.50 евро на тон разрешителни. "Прогнозата е, че към средата на годината може да се очаква възстановяване на пазара, т.е. цените да се върнат на нивата от 15-16 евро", коментира Борислав Иванов. Анализаторите смятат, че ще има по-голямо търсене на емисии заради активното запасяване на предприятията с енергия от всякакъв вид, което пък означава повече бизнес и емисии в енергетиката. От друга страна, този сектор ще бъде със значително намалени безплатни въглеродни разрешителни след 2012 г. според европейския пакет "Енергетика – климат". Тогава ще започне да купува емисии предварително, за да увеличи запасите си. Тези сделки вероятно ще започнат още през тази или през следващата година, когато цената им е сравнително ниска.

Въпреки Копенхаген
До момента има редица критики, че въглеродната търговия на практика не постига основната си цел - за реално намаляване на емисиите на предприятията. От Deutsche Bank обаче смятат, че цената на въглерода представлява достатъчно голяма финансова тежест за предприятията, за да не бъде взета под внимание. А неубедителните резултати към момента се дължат по-скоро на факта, че промените и подобренията в технологиите изискват по-дълго време и просто не стават от година за година.
Незадоволителният резултат на срещата в Копенхаген, на която трябваше да бъде подписано ново глобално споразумение за борба с климата, което да наследи протокола от Киото, породи известна несигурност за бъдещата търговията с емисии по света. "Неясна остава съдбата на емисиите на развиващите се държави като Индия и Китай например, които биха могли да играят голяма роля на глобалния пазар", обяснява Иванов.

За продажбите и покупките на въглерод на европейската борса ефектът на Копенхаген е минимален. Основното въздействие за европейската въглеродна борса от незадоволителния резултат на срещата е, че целта за намаляване на емисиите към 2020 г. за европейските държави остава 20% (както е по пакета "Енергетика – климат"), а не 30%, (каквито бяха заявките на ЕС за новото глобално споразумение), смятат от банката. "Срещата в Копенхаген беше разочарование от гледна точка на търговията в глобален мащаб, но регионалните пазари продължават да функционират", коментира Иванов.

Остава само и българските предприятия да успеят да се включат в търговията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За втора година млади предприемачи могат да кандидатстват в програмата на ABLE За втора година млади предприемачи могат да кандидатстват в програмата на ABLE

Крайният срок за участие е 15 декември

8 дек 2019, 103 прочитания

General Motors и LG Chem ще инвестират над 2 млрд. долара в завод за батерии в САЩ General Motors и LG Chem ще инвестират над 2 млрд. долара в завод за батерии в САЩ

Компаниите ще си сътрудничат в произвоството на нови модели електромобили

8 дек 2019, 210 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Последни приготовления преди откриването на Sofia Outlet Center

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10