Борислав Иванов: Повечето български предприятия ще спечелят от търговията с емисии
Директорът на представителството на Deutsche Bank в България пред в. "Капитал"


Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Моментът, когато българските енергийни и индустриални компании най-после ще могат да купуват недостигащите им въглеродни емисии и да продават излишъците си на европейския пазар, очевидно наближава. За това говори засилващият се интерес на международни финансови институции към възможностите за сделки с български СО2 квоти.
След като наскоро една от най-големите английски банки - Barclays Capital, дойде в България, за да представи възможностите си като посредник, сега и най-голямата немска банка - Deutsche Bank, открито заяви намеренията си да посредничи активно на българските предприятия на европейската карбонова борса. "За миналата година Deutsche Bank е осъществила транзакции на въглеродния пазар за над 200 млн. тона. Търгуваме с компании във всяка европейска страна, като имаме над 200 клиенти", разказва Борислав Иванов, директор на българския клон на банката, с когото разговаряме за очакванията му към българския въглероден пазар. "Сега България е на прага на европейския въглероден пазар и за нас това е най-естествена причина да предложим услугите си и на българските предприятия", обяснява той. Въпреки сериозната конкуренция, която ще има на този пазар, банката смята, че може да привлече клиентите с по-изгодните си условия.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Смях ме напуши от твърдението "До момента има редица критики, че въглеродната търговия на практика не постига основната си цел - за реално намаляване на емисиите на предприятията."
А има ли някой, който мисли, че това наистина е била целта на цялата патардия, която се вдига около СО2-то последните десетина години? Целта е банки, посредници, политици, лобисти, и производители на технологии да правят пари.
Надай сек..е на пияни жени, та надайте се на "печалби" от емисии... където има намесени чиновници, а държавните чиновници определят "квотите" на емисии, няма печалба, печалба ще имате само ако ги прекарате на разни обществени поръчки с неясна цел, мътно финасиране и объркан контрол пак от чиновници ... но това не са емисии и не са квоти.....
Няма как българските предприятия да спечелят от схемата.
Тоя който дава парите за квотите СО2 определя как ще се харчат и кой ще ги вземе.
Пример - "Цанков камък" и Алпине Бау.
Или перките на Мицубиши и японски квоти.
Или испанците с тяхните смешни огледала.
Най-интересното е, че всъщност по схемата Киото донорите дори не дават и пари, а форма на кредит с който си длъжен да купиш тяхна технология по цени каквито те кажат и ги изплащаш следващите 20-30 и повече години с цената на енергията по която те определят.
От цялата шашмалогия със сигурност печелят банките през които минават парите, донорите продавайки нещо като индулгенции, остават и дребни трохи (колкото цената на половин перка) за местни доган-политикани да си направят кефа с някоя и друга силиконка през лятото край Созопол.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.