Не късай кабелите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не късай кабелите

Липсата на Акт 16 за част от каналната мрежа е една от сериозните дупки в аргументите на БТК

Не късай кабелите

БТК продължава да затруднява използването на каналната й мрежа от конкурентни телекоми

Андриан Георгиев
14009 прочитания

Липсата на Акт 16 за част от каналната мрежа е една от сериозните дупки в аргументите на БТК

© Надежда Чипева


Финландия и Естония са първите държави, които провъзгласяват достъпа до интернет за основно човешко право. За всички в развития свят е ясно, че ползването на глобалната мрежа е станало като тока и водата - задължително трябва да го има вкъщи.

Българските потребители обаче често изпитват трудности да се доберат до насъщната си доза онлайн информация, комуникация или забавления. Причината е, че практиката да се режат кабели е стандартен прийом от арсенала на телекомите, когато изясняват отношенията помежду си. Потърпевши са крайните клиенти, които плащат за услуга, но дълго време не я получават.

50%

по-скъпо е полагането на кабели под земята, отколкото те да висят във въздух

Поредният епизод от сагата започва на 27 януари, когато служители на БТК прекъсват подземен кабел на софийския интернет доставчик "Онлайн директ" в района на Медицинска академия. Кабелът е маркиран. Това означава, че бившият държавен телеком знае, че прекъсва трасе, собственост на доставчик, с когото има договор. Причината е, че "Онлайн директ" дължи 90 хил. лв. на БТК. По-голямата част от дълга е за неплатен наем за ползване на каналната мрежа, поддържана от бившия държавен телеком.

Поставянето на кабели под земята излиза грубо казано с 50% по-скъпо, отколкото прокарването им "във въздуха" (което е и незаконно), но е по-сигурно, защото в шахтите на БТК има инсталиран СОТ. Бившият държавен телеком реже кабела самоволно, без предупреждение, без съдебно решение, без присъствие на полицаи или пък на съдебен изпълнител. На "Онлайн директ" е отказан достъп до "аварията", докато LAN доставчикът не изплати дълговете си. Между двете компании започват преговори.

Междувременно "Онлайн директ" търпи загуби, които трудно може да се изчислят. "Изгубени са няколкостотин абоната. Клиентите ни в кварталите "Крива река" и "Хиподрума" остават без интернет", обяснява Борислав Божилов, основател и изпълнителен директор на LAN оператора. Компанията наема трасе от своите конкуренти, за да доставя интернет.

От БТК поставят ултиматум

доставчикът да плати половината сума до 15 февруари, а останалите 45 хил. лв. до края на март. В противен случай договорът с "Онлайн директ" ще бъде прекъснат. Това би означавало доставчикът да фалира, тъй като цялата негова мрежа се намира под земята. От "Онлайн директ" внасят 50% от сумата до 10 февруари.

Един ден преди това обаче БТК решава да наложи нова, по-строга схема - LAN доставчикът да плаща по 10 хил. лв. седмично до изплащане на дълга. В крайна сметка компанията на Борислав Божилов изчиства дълговете си до края на февруари. Рискът 90-те служители на компанията никога да не получат заплатите си е избегнат. На 1 март "Онлайн директ" получава достъп до каналната мрежа и вече може да отстрани "повредата" месец след "настъпването" й.

Версията на БТК, разбира се, е друга. От компанията твърдят, че по принцип предупреждават седмица-две преди да отрежат кабел. Всъщност обаче това звучи като доста странно самопризнание, тъй като те нямат право дори и на това.

Съгласно общите условия БТК има право при нарушение на клаузите "временно да преустанови предоставянето на ползване на подземната канална мрежа и да извади кабелите на оператора, но не и да нарушава целостта на съоръженията на ползвателя", коментират от КРС. В случая според Борислав Божилов обаче има унищожено телекомуникационно оборудване, което е престъпление по Наказателния кодекс. Според управителя на "Онлайн директ" ремонтът ще му струва поне 3 хил. лв.

Борислав Божилов коментира, че в офиса не са получавани предупредителни писма, въпреки че фактурите на БТК винаги пристигат навреме. Той заяви, че ще подаде сигнал за действията на бившия държавен монополист до прокуратурата, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Страхил Иванов, изп. директор на компанията "Спиди нет", която по нейни данни доставя интернет на 22 хил. абонати също твърди, че е имал случай на отрязан кабел от страна на БТК през декември. Заради инцидента 5000 абонати временно остават офлайн. Интересното е, че "Спиди нет", за разлика от "Онлайн директ", няма дългове към БТК. От бившия държавен телеком не откриха информация за този случай.

Подобни спорове са част от

по-широкомащабния конфликт

между малките телекоми и БТК. "В момента има три вида канална мрежа със сравнително добра инфраструктура - на БТК, "Енергоразпределение" и "Улично осветление", разказва Иво Джоков, мениджър в софийския интернет доставчик "Мегалан". Компанията има 60 хил. абонати и около 13 млн. лв. приходи за 2009 г.

Изборът на операторите обаче до голяма степен е привиден. "В каналната мрежа на "Енергоразпределение" никой кабелен оператор няма регламентирано право да полага кабели от гледна точка на електробезопасност", допълва той. По неговите думи "Улично осветление" не е алтернатива на БТК, тъй като неговата мрежа обхваща само големите булеварди и чрез нея не може да се стигне до предблоковото пространство.

"Наскоро "Улично осветление" преустановиха практиката да сключват договори за ползване на каналната си мрежа с операторите", продължава Джоков. "Инфраструктурата от кабелните колектори, собственост на "Пътища и съоръжения", пък е твърде малка", заключава мениджърът на "Мегалан".

60%

от интернет потребителите в България имат LAN достъп по данни на сдружението на независимите доставчици

Ами каналните мрежи на големите мобилни оператори? Няма практика те да отдават своята инфраструктура или да оповестяват цени, е отговорът на Димитър Хинков, изпълнителен директор на "Пауър нет", която по собствени данни има 35 хил. абонати. С други думи, каналната мрежа на

БТК няма алтернатива

За да получат достъп до шахтите на БТК, доставчиците подписват договор с общи условия, одобрени от КРС. В момента действащите общи условия обаче не са подписани от нито един конкурент на БТК. Те са валидни и без одобрение, тъй като са продължение на старото споразумение, обясняват от бившия държавен монополист.

Има три основни проблема в новия договор за достъп до каналната мрежа, казват от Сдружението на независимите интернет доставчици. Един от тях е цената от 20 ст. на линеен метър кабел, с която БТК таксува месечно своите конкуренти. Те твърдят, че реалната цена е 5 ст. От БТК обаче коментират, че тарифата е разходоориентирана, одобрена от КРС и потвърдена от ВАС. Представителите на бившия държавен телеком обаче не коментират какви разходи включват в изчисляването на тази такса.

Според Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации, БТК изчислява разходоориентираната цена, като взима приходите само от доставчиците, наемащи нейната мрежа. По този начин излиза, че те финансират поддръжката на цялата мрежа, а не само там, където са техните кабели. Според Захов по-обективно е да се вземат предвид и собствените приходи от мрежата на БТК. Така заради по-голямата обща сума ще се начислят по-ниски разходоориентирани цени за доставчиците.

От началото на март има и нов регламент от страна на БТК за полагане на кабел. "Трябва да изчакаме цялата тромава бюрократична процедура от подаване на заявление за проучване - през изготвяне на работен проект - до получаване на разрешение, продължаваща на практика не по малко от месец и половина", казва Иво Джоков. За сравнение, "Онлайн директ" например гарантира включване към интернет на нов клиент до три дни. По думите на Иво Джоков новата бюрокрация увеличава месечните разходи на "Мегалан" с между 2 и 5 хил. лв.

Третият проблем е, че отскоро вече се "заплаща всеки положен кабел, независимо дали в съществуващата тръба има друг кабел, положен по-рано. По този начин месечните разходи на "Мегалан" се увеличават с близо 70%, казва Иво Джоков.

Има сериозни заплахи от БТК, но засега нямаме случаи на отрязани трасета на кабелни [телевизионни] оператори, казва Магдалена Георгиева, изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори. Според нея в ЕС практиката е разнопосочна, "но в повечето случаи каналната мрежа не е собственост на историческия оператор [какъвто е БТК], а на държавата или общините". От КЗК не пожелаха да коментират казуса, тъй като изчакват да бъдат сезирани, за да започнат производство.

В случая обаче позицията, която заемат конкурентите на БТК, е рядък случай на консенсус. Тя гласи, че КРС трябва да ревизира общите условия на БТК. В момента регулаторът анализира този пазар и след приключването му ще разберем дали държавата ще вземе мерки срещу подобни действия на бившия държавен монополист.

Отсега е ясно обаче, че по-ниските цени и облекчената процедура ще увеличат конкуренцията и ще позволят предлагането на повече услуги. Това е важно за LAN доставчиците, тъй като те все повече се позиционират като пълнокръвни телекоми, осигуряващи не само интернет, но и телевизия и телефония. Което със сигурност не се харесва на историческите монополисти.

"БТК проявява това отношение към всички доставчици", казва Борислав Божилов, изп. директор на "Онлайн директ".
Фотограф: Надежда Чипева

Финландия и Естония са първите държави, които провъзгласяват достъпа до интернет за основно човешко право. За всички в развития свят е ясно, че ползването на глобалната мрежа е станало като тока и водата - задължително трябва да го има вкъщи.

Българските потребители обаче често изпитват трудности да се доберат до насъщната си доза онлайн информация, комуникация или забавления. Причината е, че практиката да се режат кабели е стандартен прийом от арсенала на телекомите, когато изясняват отношенията помежду си. Потърпевши са крайните клиенти, които плащат за услуга, но дълго време не я получават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    dragozow avatar :-?
    dragozow

    Глупава българска работа. Не може всеки оператор да си копае подземна мрежа. Би трябвало същата да е държавна или общинска собственост и да я ползват всички срещу определено заплащане, а собственика да развива и подържа мрежата. БТК все още действа като монополист.

  • 2
    santa_claus avatar :-|
    Santa_Claus

    Така е по света, така трябва да е и у нас - като не си плащаш ти спират кранчето. Браво на БТК.

  • 3
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    Интересно защо не се сезира КЗК за факта, че другите мобилни оператори също отказват достъп до своите мрежи? Нали помните, че БТК ги задълшжиха със закон, да отдават шахтите си под наем точно поради антимонополни причини.

  • 4
    delian avatar :-|
    Делян (delian) Делчев

    До коментар [#3] от "Sinergy":

    Другите оператори имат частни кабелни канали, и това още не се третира от закона. Както статията тук изключително коректно казва, БТК не е собственик на кабелните канали - те са собственост на общините, и това е определено със закон. Малко странно, спорно законно (не стигна до съд поради други причини) за период от време бе определено в договорът за приватизацията на БТК, компанията да оперира каналите за известен период от време. Така че тези канали са публични и БТК не може да откаже достъп до тях, ако са изпълнени общите условия. Също така БТК няма право да печели от тях и приходите трябва да са разходно ориентирани.

  • 5
    ranjit_dakkar avatar :-|
    Ranjit Dakkar

    А защо трябва да се опъват нови кабели като има възможност за DSL? Изградена телефонна мрежа. Докога БТК ще имат монопол над DSLAM-те и централите, я се поразровете в Капитал има ли друга такава държава в ЕС с толкова неразвит DSL пазар ?

  • 6
    bo avatar :-|
    BoKa

    До коментар [#5] от "Ranjit Dakkar":
    Има, има такава страна - това е Белгия. Всъщнот Белгия е на десетина години след БГ в областта на ІТ сектора, а май и не само в него. До преди няколко месеца в Белгия нямаше практически интернет с неограничен лимит на downloud-а. Аз имам по договор скорст 18 Мb/s и 1 Mb/s upload с лимит от 60 GB месечно. Това удоволствие ми струва "само" 57 евро. Реално скоростите ми са 8 Mb/s и 400 Kb/s... ама Белгаком е все още почти изключително държавна и практически конкуренция на пазара няма. Та и тук е като БГ със собствеността на кабелите и трасетата... Та когато в БГ се оплаквате и си мислите, че от условията в БГ няма по-лоши, проверявайте дали наистина е така или само ви се струва. Да не говорим за цените на мобилните разговори - тук можем да си мечтаем само за тарифите на Мтел!

  • 7
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    "но в повечето случаи каналната мрежа не е собственост на историческия оператор [какъвто е БТК], а на държавата или общините"

    Много вярно. Същият номер прилагат и от енерготата. Нещо, което е било частно или общинско в момента на приватизацията, но се е обслужвало от тях, по закон естествено, автоматично става тяхна собственост само на базата на това, че те си го включват в баланса и това е, точка. Нямат никакви документи за собственост нито сметки от строителството нито нищо, но твърдят че е тяхно. Достатъчно е съдът да се размърда малко повече и ще си намерят майстора.

  • 8
    yassen avatar :-|
    Ясен Пекунов

    До коментар [#6] от "BoKa":

    А ние пък само си мечтаем за вашите доходи.

    С други думи покопателната способност на Белгийците е поне 10 пъти по-висока от тази на българите.



    Поздрави,
    Я. П.

  • 9
    ranjit_dakkar avatar :-P
    Ranjit Dakkar

    До коментар [#6] от "BoKa":

    Хе хе, то Белгия както се изрази Найджъл Фарадж си е "нон-кантри" .. ;-)
    Това на майтап де!

  • 10
    ranjit_dakkar avatar :-P
    Ranjit Dakkar

    До коментар [#8] от "Ясен Пекунов":

    Белгийците си мечтаят за българския интернет, а българите за белгийските доходи, англичаните за българското слънце и т.н. ;-) ех мечти, мечти...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK