Сделки, та пушек се вдига
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сделки, та пушек се вдига

Държавата също обмисля да продаде своя дял от ТЕЦ "Енел Марица-изток 3"

Сделки, та пушек се вдига

Две от големите топлоцентрали се продават и не липсват купувачи

Панайот Ангарев
5068 прочитания

Държавата също обмисля да продаде своя дял от ТЕЦ "Енел Марица-изток 3"

© Надежда Чипева


Големите сделки с цени от над един милиард лева са рядкост в България, а още по-трудно те се случват в криза. Дотук границата беше прескачана само от няколко компании - БТК, "Мобилтел", "Нова телевизия". Сега е ред в списъка да влязат енергийни дружества - само за седмица беше обявено, че се търсят нови инвеститори за две големи топлоцентрали. По-сигурната сделка е за една от най-големите такива в България - ТЕЦ "Енел Марица-изток 3". Италианският собственик Enel официално обяви плана си. Втората възможна промяна в собствеността е при ТЕЦ "Варна", където сегашният акционер CEZ търси нов партньор за развитие на дружеството. В първия случай цената вероятно ще е внушителна, защото в централата бяха вложени 700 млн. евро и инвеститорите едва ли ще са склонни да продадат под тази сума.

За България е важно кой ще влезе в двете централи, защото в тях са концентрирани около 20% от мощностите и те произвеждат около 18% от електроенергията в страната. Засега интерес към италианската централа проявява западен консорциум, а към морската - руски кандидат.

Наред са американци и австрийци

Твърдата информация около плановете на Enel може да се обобщи така: ще продават и има интерес. По думите на изпълнителния директор на италианската компания Фулвио Конти причината за решението е, че в България имат само един актив. Така страната ни вече не е на стратегическата карта на Enel и с продажбата на централата групата може да постигне друг резултат - намаляване на дълговете си. Италианската компания е публично дружество и инвеститорите ще са доволни, ако натрупаният дълг около придобиването на испанската Endesa се стопи.

В сделката може да участва и българската държава, защото 27% от капитала на ТЕЦ "Енел Марица-изток 3" са собственост на НЕК. Министърът на енергетиката Трайчо Трайков вече заяви, че знаят за подготвяната продажба и планират да предложат и българския пакет.

Сериозен интерес към сделката проявяват две компании, които имат бизнес в страната - американската AES и австрийската EVN, като никоя от тях нямала желание да купува цялата централа, твърдят източници на "Капитал". Затова в енергийните среди се говори, че е възможно те да постигнат договореност за партньорство в сделката, като по-вероятният кандидат за мажоритарния дял е AES. Очаква се минималната цена за 100% да бъде за минимум 700 млн. евро, за да покрие вложените в рехабилитацията инвестиции. От Enel не коментират цена, и това е логично, защото са в процес на преговори. Не обявяват и с кого разговарят, но неофициалната информация за AES и EVN съвпада с думите на Конти, че е логично централата да е интересна за вече присъстващите в страната енергийни инвеститори.

От EVN официално не потвърдиха информацията. "Но бихме искали да отбележим, че EVN неведнъж по различни поводи са подчертавали интереса си в средносрочен план да осигурят на своите клиенти в региона електроенергия, част от която да е произведена от собствени генериращи мощности", коментираха от дружеството. Австрийската компания държи електроразпределителната мрежа в Югоизточна България, където са разположени електроцентралите от източномаришкия комплекс. От трите ЕРП-та в България компанията е най-активна в инвестиции. За петте години след приватизацията EVN Bulgaria е инвестирала над 600 млн. лева. И през 2009 г., въпреки световната финансова криза, дружеството преизпълни одобрените от енергийния регулатор инвестиции.

АЕS e най-големият чужд инвеститор в страната. Компанията инвестира над 1.5 млрд. евро в нова мощност на "ТЕЦ Марица-изток 1" и построи най-големият ветроенергиен парк на Балканите – "Св. Никола" край Каварна. Вятърната централа е с мощност 156 мегавата. През февруари подразделението за инвестиции в соларни паркове на AES кандидатства и за лиценз за изграждане на фотоволтаична централа в България. Съоръжението ще бъде разположено край силистренското село Полковник Ламбриново. Очаква се инсталираната мощност да достигне 80 мегавата.

Не е изключено да се появи и друг купувач, който дори не присъства на пазара в България, коментира източник, близък до продавача. Според него все още е рано да се правят прогнози, тъй като процесът е в съвсем начална фаза. Очакванията и в компанията, и в сектора са за значителен интерес и поради факта, че модернизацията на ТЕЦ "Марица изток 3" приключи миналата година. С нея животът на централата бе удължен с 20 години, мощността й се повиши на 900 мегавата, централата има гарантиран пазар - 15- годишен договор с НЕК за изкупуване на електроенергията на цени, които гарантират възвращаемостта на инвестицията.

А може би и руснаци

Въпросителните около другата очертаваща мащабна сделка в енергетика – ТЕЦ "Варна", засега са много повече. Централата е собственост на чешката CEZ, която държи и електроразпределителната мрежа в Западна България. Според в. "Стандарт" заради финансови проблеми още от миналата година чешката компания преговаря за ТЕЦ-а с руския енергиен гигант РАО "Единни енергийни системи", която беше основен кандидат за централата още при приватизацията й през 2005 г. Тогава руското дружество предложи за теца 390 млн. евро, а заедно с увеличението на капитала и обещаните инвестиции достигаха 699.5 млн. евро. Компанията обаче се отказа по-късно от сделката, защото не получи исканите промени в договора за студен резерв с НЕК и в комплексното екоразрешително. Така централата беше продадена на втория в класирането – CEZ, която придоби ТЕЦ "Варна" за 206 млн. евро. Миналата година чехите са поискали за централата около 280 млн. евро. Тази цена обаче се е видяла твърде висока на руснаците, цитира "Стандарт" свои източници.

Официално засега тази информация не беше потвърдена нито от икономическото министерство, нито от чешката компания. Факт е обаче, че в началото на 2008 г. топлоцентралата във Варна имаше проблеми именно с активирането на студения резерв, заради който руснаците се отказаха. Дружеството дори отчете загуба през 2008 г. (виж таблицата) основно заради държавната политика по отношение на цените и използването на резервните мощности. Резултатите за миналата година все още не са готови, но от дружеството съобщиха, че са произвели с 38% по-малко електроенергия.

Проблемът с ТЕЦ "Варна" е, че модернизацията и изграждането на екологични инсталации, които ще изискват огромни инвестиции, тепърва предстоят.

"ЧЕЗ не възнамерява да напуска България", заяви Владимир Шмалц, висшият мениджър от централата в Прага, отговарящ за чуждестранните придобивания и член на надзорния съвет на "ЧЕЗ Разпределение България". "За инвеститорите в енергийния сектор ситуацията в момента е трудна и вече стана ясно, че някои обмислят възможности за оттегляне от страната. CEZ няма такова намерение и ще продължи да работи за развитие на бизнеса си, както и да инвестира в страната. Надяваме се, че заявените от новото българско правителство намерения за ускоряване на процеса по либерализация на енергийния пазар ще допринесат за подобряването на бизнес климата в сектора", коментира и Ян Вавера, регионален мениджър на CEZ за България.

"По отношение на ТЕЦ "Варна" CEZ обмисля възможности за увеличаване на производството", допълни Вавера. "Търсим най-доброто решение за развитие на централата и проучваме възможности за синергия и потенциални партньорства с други компании, например на базата на вертикална интеграция (доставка на въглища). Това не означава непременно продажба на ТЕЦ "Варна". CEZ ще избере такова решение, което, след внимателна преценка, ще доведе до оптимален режим на производството на електрическа енергия в централата, a също така ще осигури и достатъчно електроенергия за България в бъдеще", каза още той.

На този етап е ясно, че и към двата теца има инвеститорски интерес. Какъвто вероятно ще предизвикат и остатъчните държавни дялове, които ще се продават през борсата. И идва времето и за приватизация на останалите държавни монополи в енергетиката.

Двете централи

Enel стана мажоритарен собственик на "ТЕЦ Марица-изток 3" през 2003 г. Тя е една от трите електроцентрали в източномаришкия комплекс, които използват лигнитни въглища от "Мини Марица-изток". През 2009 г. Enel беше избрана за инвеститор на годината заради обновяването на ТЕЦ "Марица-изток 3", където компанията вложи над 700 млн. евро, от които 160 млн. бяха насочени за екологични дейности. ТЕЦ "Енел Марица-изток 3" има четири генериращи блока, всеки от тях вече модернизиран. Строителството на централата започва през 1973 г., като първият генериращ блок е въведен в експлоатация през 1978 г.

Италианците са собственици чрез "Енел грийн пауър България" има 13 ветрогенератора с обща инсталирана мощност 39 мегавата, разположени на черноморското крайбрежие в близост до Шабла и Камен бряг.

ТЕЦ "Варна" беше закупена от CEZ през октомври 2006 г. Централата е с обща инсталирана мощност 1260 мегавата и има шест блока по 210 мегавата, като три от тях са предназначени за студен резерв който се активира в случай на недостиг на електроенергия. През 2008 г. ТЕЦ "Варна" е осигурила електроенергия, отговаряща на 9.1% от общото потребление в България. Основното й гориво е вносни въглища.

Големите сделки с цени от над един милиард лева са рядкост в България, а още по-трудно те се случват в криза. Дотук границата беше прескачана само от няколко компании - БТК, "Мобилтел", "Нова телевизия". Сега е ред в списъка да влязат енергийни дружества - само за седмица беше обявено, че се търсят нови инвеститори за две големи топлоцентрали. По-сигурната сделка е за една от най-големите такива в България - ТЕЦ "Енел Марица-изток 3". Италианският собственик Enel официално обяви плана си. Втората възможна промяна в собствеността е при ТЕЦ "Варна", където сегашният акционер CEZ търси нов партньор за развитие на дружеството. В първия случай цената вероятно ще е внушителна, защото в централата бяха вложени 700 млн. евро и инвеститорите едва ли ще са склонни да продадат под тази сума.

За България е важно кой ще влезе в двете централи, защото в тях са концентрирани около 20% от мощностите и те произвеждат около 18% от електроенергията в страната. Засега интерес към италианската централа проявява западен консорциум, а към морската - руски кандидат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    x_x_x avatar :-|
    Х X X


    Абе руски инвестиции, мерси...

    Първо нека да си изравним търговското салдо с Русия, после да инвестират.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Първо на снимката е ТЕЦ Марица изток 2, а не ТЕЦ Марица изток 3 почти 22 км грешка и
    второ, ТЕЦ Марица изток 3, си е направо кокошка, която снася "златни яйца", така че мераклии винаги ще се намерят... да купят...... за колко ЕНЕЛ да му мисли....

  • 3
    vs avatar :-?
    SSS

    Статията е интересна :). Идея - има доста държавни дружества с големи задължения и апетитни активи. Пример: ГУСВ. Чудно какви ли са плановете на ресорното(строителното) министерство и правителството.

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#3] от "Virginia": да сравняваш ТЕЦ Марица изток 3 с ГУСВ е като да сравняваш кур с палец просто са в разни категории....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK