Вероятно е прав, защото държавата вместо да полага грижи за това предвидените срокове и екологичното законодателство да се спазват, се втурна да спасява на ниво Европейски съюз не само брикетната фабрика на Ковачки, но и още четири, свързани с него топлоелектрически централи - ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Република" – Перник, и ТЕЦ "Сливен". На 30 декември България, и по-специално Министерството на икономиката и енергетиката, поиска отлагателен период от две години от Европейската комисия (ЕК), за да могат петте компании да изградят необходимите съоръжения за постигане на екологични изисквания. Сега към икономическото ведомство се присъедини и това на екологията, което след разговори с Асоциацията на топлофикационните дружества в България и на база направените от асоциацията сондажи в Брюксел се "ангажира да окаже съдействие за организирането на среща" в Европейската комисия, на която да бъдат обсъдени възможните действия от страна на България.

В очакване на Брюксел

Досега позицията на Брюксел по въпроса със замърсяванията от големите горивни инсталации е повече от категорична - страната има второ предупредително писмо от комисията от месец март за това, че не може да влезе в лимитите си за серен диоксид. През 2008 г. например големите горивни инсталации са емитирали 594 хил. тона серен диоксид при таван 179 хил. тона, или три пъти над допустимото. От тях цели 141 хил. тона са емитирани от две от компаниите на Ковачки - "Брикел" и "Марица 3" - Димитровград, за които е поискано удължаване на експлоатацията. Следващата стъпка от страна на Брюксел е завеждане на дело срещу страната, което може да завърши с налагането на глоби, които ще се плащат от всички. Вместо обяснения защо от 2007 г. насам сме в нарушение на екозаконодателството в края на миналата година (последния възможен срок) Брюксел получи писмо от България, в което държавата се позовава на член 36 от Акта за присъединяване към ЕС, според който "ако в период от три години след присъединяването възникнат трайни и сериозни затруднения в който и да е сектор на икономиката, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, държавата може да поиска разрешение за предприемането на защитни мерки".

"Става въпрос за запазването на българския въгледобив", коментира Валентин Терзийски, председател на доминираната от Ковачки топлофикационна асоциация, който е ходил на посещение в Брюксел като представител на неправителствената организация. Петте ТЕЦ-а на Ковачки, държавната "Марица-изток 2" и "Енел Марица-изток 3" работят с български въглища, останалите използват внос. "Важно е да има диверсифициране на енергийните доставки, а от друга страна Жозе Мануел Барозу представи 2010 г. като годината на социалните ангажименти", продължава Терзийски. "Получихме становище от евродепутати и членове на дирекции към еврокомисариата, че основанията ни са резонни", коментира още той.

Въпреки позитивните сигнали в Брюксел, видени от Терзийски, официално решение на комисията все още няма. От Брюксел съобщиха пред "Капитал", че още анализират случая и ще излязат с решение, което ще бъде взето на събрание на 27-те комисари в следващите няколко седмици. До момента позоваването на член 36 не е довело до голям успех за България. Той е използван от страната при опитите да се отложи затварянето на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ "Козлодуй". "Такъв беше случаят и с ТЕЦ "Варна", за който миналата година предишното правителство поиска отсрочка – Европейската комисия се съгласи, но при условие че се спазят нормите за вредни вещества на страната, а това беше кауза пердута", коментира преди време Караджова. Само преди седмици екоминистерството беше убедено, че исканията на централите на Ковачки не могат да бъдат удовлетворени.

Социално, но за кого

Сега всички чакат решението на Брюксел и по-всяка вероятност "Брикел" ще работи повече от позволеното му. Не е много обяснимо защо, след като екологичните изисквания към тецовете са известни на собствениците им още от 2004 г. "На практика по-голяма част от инсталациите (бел. ред. - 27 инсталации с мощност над 50 Мв) вече отговарят на изискванията", коментираха от МОСВ. Има и изоставащи, разбира се. Само за инсталациите на Ковачки обаче се иска удължаване, въпреки че ТЕЦ като "Свилоза" например също закъснява и дори се сдоби със акт от районната инспекция във Велико Търново за това.

Оправдание за липса на инвестиции може да е и липсата на средства, но бизнесът с брикети в Гълъбово може да се похвали с приличен марж на печалбата - 13-14 процента. За 2008 г. печалбата на компанията е била 25.3 млн. лв. при приходи 184.4 млн. лв. Печалбата за 2007 г. е била 23.7 млн. лв. За изграждането на сероочистващо съоръжение на инсталация с мощност 50 Мв например са необходими 50 млн. евро по думите на Терзийски. Брикетната фабрика беше приватизирана през 2004 г. за 29.2 млн. лв. от консултираната от Ковачки "Калиста 2004". Дълговете на дружеството тогава бяха в размер на 50 млн. лв. В последствие "Брикел" продаде част от терена си на AES за 14.7 млн. евро и на практика с една сделка беше избита голяма част от покупната цена.

По време на предходното правителство пък при разпределянето на квотите парникови емисии лимитираните часове на работа на "Брикел" не бяха взети под внимание. Предприятието тогава получи 1.7 млн. тона повече или 21 млн. евро, ако квотите се продадат при цена от 12 евро на тон. Новото ръководство на МОСВ коригира тези количества в началото на есента на 2009 г. Последните действия на държавните институции към предприятията на Ковачки обаче дават индикации, че подаръците към него не секват. А когато те са в нарушение на еврорегламенти, най-вероятно ще се плащат от всички.