Плевенската фабрика
Фабриката е с капацитет над 300 млн. бр. стъклени опаковки - безцветни и зелени бутилки годишно, както и буркани от всички разфасовки. Две трети от продукцията й е за вътрешния пазар. Нейни клиенти са почти всички винарски изби, пивоварните, фирмите за безалкохолни напитки и хранително-вкусовата промишленост, а пряк конкурент - гръцката "Юла глас". "Рубин" изнася предимно на Балканите - Гърция, Македония, Турция и Румъния. В Сърбия плевенската компания е собственик на най-голямата фирма за стъклени изделия - Сръбска фабрика за стъкло – Парачин, която от своя страна има шест дъщерни дружества.Мажоритарен собственик на компания, който изкупува изцяло емитираните от нея облигации, обезпечени с трета поред ипотека. Планове за инвестиции и модернизации на производство за повече от 50 млн. евро, които отнемат три години и продължават и през кризата. И всичко това в сектор, който определено привлича интереса на предприемачите в последните години. Тази амалгама от учудващи и нормални бизнес факти всъщност представлява историята на плевенския завод за стъкло "Рубин".
Компанията е собственост на "Рубин индъстри" (с 50.12% от капитала) и австрийската Teos holding (с 49.7%), а шеф на надзора й е българската "Делта ком холдинг груп". Собственик на "Рубин индъстри" от своя страна е адвокат Стилиана Орлинова Белова-Цветанова. На адреса на дружеството в столичния квартал "Красно село" са регистрирани още две дружества - "Дивал-59" и компания, в която "Дивал-59" е акционер - "Велинград пропъртиз". От своя страна "Дивал-59" е акционер и във ВАМО, компанията, която се свърза със собственика на Корпоративна банка - Цветан Василев.
Отношенията между Корпоративна банка и "Рубин" обаче не се ограничават до това. През 2007 г. плевенското дружество решава да започне мащабна инвестиционна програма в рамките на 50 млн. евро. Целта е дружеството да купи нови машини и да построи нови пещи, за да започне да произвежда висококачествени стъклени опаковки. Компанията тегли кредити от три банки - за модернизацията си и за оборотни средства. Това са Уникредит Булбанк, Корпоративна банка и Първа инвестиционна банка.
Проектите на стъкларската компания продължават вече три години. През 2008 г. фирмата увеличава капитала си от 5 на 25 млн. лв., а през 2009 г. - на 26 млн. лв. Резултатите са факт - фирмата произвежда висококачествени опаковки и успява да се препозиционира във високите ценови сегменти, измествайки конкуренти. Първите три месеца на 2009 г. по време на газовата криза обаче са много тежки за компанията. "Спадът в продажбите е около 30% за 2009 г. Стъклопроизводството е непрекъснат процес, през първите месеци заради намаленото подаване на газ обаче ние произвеждахме само стъкломаса, но не и готова продукция", коментира източник на "Капитал" от дружеството. Компанията започва да изпитва затруднения при плащанията и Уникредит Булбанк учредява първи по ред особен залог върху цялото предприятие. Дългът на "Рубин" е 12 млн. евро със краен срок за погасяване е 18 март 2015 г. Предмет на залога е цялото сегашно и бъдещо имущество на търговското дружество, търговските му марки, движими и недвижими вещи. От Булбанк коментираха, че "Рубин" изплаща навреме задълженията си и е коректен клиент. По това време като особен залог в полза на Корпоративна банка и Първа инвестиционна банка са вписани и дълготрайни материални активи. Вторият поред особен залог на предприятието е за Корпоративна банка за вземане на стойност 16 млн. лв., предоставени като банков кредит през септември 2006 г. и изменен с последващи анекси. Предмет на залога са и акциите на "Рубин" от стъкларската й фабрика в Сърбия.
Амбициите на "Рубин" обаче не се огъват пред проблемите. Компанията ще открие нова пещ в средата на тази година. Инвестициите ще бъдат финансирани с първата за дружеството облигационна емисия за 20 млн. евро, която ще бъде изкупена изцяло от мажоритарния й акционер "Рубин индъстри". Източник от компанията отбеляза пред "Капитал", че средствата от емисията ще се използват и за преструктуриране на финансовите задължения на завода. Лихвата по облигациите пък е по-ниска от тази по банковите заеми. Срокът на заема е 4 години, лихвата е 5% годишно, а периодът на плащане е 6 месеца. Довереник на облигационерите отново е Корпоративна банка.
А какъв ще е краят на историята, с която започнахме? Не е ясно, но нестандартните решения за финансирането сигурно помагат на "Рубин".
Плевенската фабрика
Фабриката е с капацитет над 300 млн. бр. стъклени опаковки - безцветни и зелени бутилки годишно, както и буркани от всички разфасовки. Две трети от продукцията й е за вътрешния пазар. Нейни клиенти са почти всички винарски изби, пивоварните, фирмите за безалкохолни напитки и хранително-вкусовата промишленост, а пряк конкурент - гръцката "Юла глас". "Рубин" изнася предимно на Балканите - Гърция, Македония, Турция и Румъния. В Сърбия плевенската компания е собственик на най-голямата фирма за стъклени изделия - Сръбска фабрика за стъкло – Парачин, която от своя страна има шест дъщерни дружества.Мажоритарен собственик на компания, който изкупува изцяло емитираните от нея облигации, обезпечени с трета поред ипотека. Планове за инвестиции и модернизации на производство за повече от 50 млн. евро, които отнемат три години и продължават и през кризата. И всичко това в сектор, който определено привлича интереса на предприемачите в последните години. Тази амалгама от учудващи и нормални бизнес факти всъщност представлява историята на плевенския завод за стъкло "Рубин".
0 коментара