С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 23 апр 2010, 12:41, 12653 прочитания

Nice, a!*

Киното в България все още не е успешен бизнес, но има сигнали, че ще стане

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Французите имат хубава максима - "за вкусове не се спори". Затова за естетическите качества на филма "Мисия Лондон" в този текст няма да става дума. Ще се говори за бизнес и пари.

За начало - новият български филм дойде и счупи рекорд. Стана най-касовият местен кинопродукт за последните години. Само за три дни събра 355 хил. лв. приходи от билети. Което е повече от общо събраното от досегашния роден шампион "Дзифт" (с постижение от 256 хил. лв.). От екипа на "Мисия Лондон" дори се похвалиха, че през първия си уикенд са близо до резултата на рекордьора "Аватар", и дори са го били, ако се смятат зрителите към броя на екраните, на които е показан филмът.

"Мисията" разби и още едно постижение - с 2.74 млн. лв. стана българският филм с най-висок бюджет. Детайлите за какво точно са похарчени парите, какъв е бизнес планът и очакваните печалби не бяха разкрити от продуцента и режисьора Димитър Митовски. Но от филма са видими няколко тенденции - бизнесът "българско кино" расте, бюджетите са по-големи, маркетингът става по-силен, зрителите повече... Естествено, засега задължителна част от формулата е държавната субсидия, но така е и в Европа. Остава и последната крачка за всеки бизнес проект - филмите да носят поне малка печалба на създателите си.




Пари оттук, пари оттам

Голяма част от българските филми досега са били създавани предимно с държавни пари и по утвърдени схеми, които не са включвали търсенето и намирането на рекламодатели, медийни партньори и спонсори. В България процентът на държавната субсидия за кино продължава да е най-висок в Европа - до 70%. Причина за това са и сравнително евтините филми, и ниските суми, които държавата отпуска.



През последните две-три години обаче киноиндустрията започна да се еманципира и да търси алтернативни източници на финансиране. Проектът "Мисия Лондон" не е единственият показателен в това отношение. Преди това по същия начин бяха създадени и "Дзифт", и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".

В "Мисия Лондон" държавата участва със сумата от 1.31 млн. лв. Това е около 50% от общия бюджет на филма, който е 2.74 млн.лева. Тези средства се разпределят и отпускат от Националния филмов център (НФЦ) чрез конкурс. Парите всъщност идват от Министерството на културата. С проекта "Мисия Лондон" SIA са кандидатствали и са получили субсидия и от два европейски фонда - EuroImage и програмата Media; първата за развитието, а втората за реализацията на проекта.

Димитър Митовски (който е и един от съсобствениците в продуцентска компания SIA) смята, че "в Европа се прави кино с държавни пари, защото от него пари не могат да се върнат, а държавите правят кино, защото е част от тяхната културна идентичност. И тези пари са пари за култура."

Филмът е международна копродукция, което означава, че участие във финансирането му имат и частни компании от общо пет страни. Продуцентите не се ангажираха да съобщят нито сумата, която те са инвестирали в проекта, нито тези на чуждите участници. В процентно съотношение обаче най-голям дял е вложила България (56%). Следват Унгария и Македония с по 12% и Швеция и Англия с по 10%. 

Българското кино все още не се е еманципирало и доказало дотам, че да спечели доверието на банките за кредитирането на филмови проекти. Продуцентът на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" Стефан Китанов обяснява: "Пазарът е малък и неясен и шансът да не се върне този кредит е твърде реалистичен."

Продуцентите на друг успешен български филм - "Дзифт", "Мирамар филм" също като другите казват, че най-трудното и най-несигурното при всеки нов филмов проект е финансирането му. "Тръгнахме да реализираме "Дзифт" със съзнанието, че може да ни се наложи да бръкнем в собствените си джобове, което се и случи. Още в началото виждахме дефицит", коментира единият от продуцентите Илиян Джевелеков. По думите на колегата му Матей Константинов дори дистрибуторите доскоро не са виждали бизнес смисъл в български кинопроекти. "Трудно убедихме "Александра филм", които са основният разпространител на филма, че български филм може да има успех, а и те с право не вярваха, тъй като имаха лош опит преди това", разказва той.

Инвестицията се връща трудно, защото българският пазар е малък (най-високата бройка зрители, привлечени в киносалоните досега, е 400 хил. души от филма "Аватар" - бел. ред.), а създадените в България филми имат и езиково ограничение, което прави разпространението им извън страната по-трудно. "В киното субтитирането не се обича особено и е бариера. На чуждоезичния филм му пада цената от това, че не е на английски, испански или руски. В Европа начинът на финансиране на филми се различава от този в САЩ, защото има много държави, които говорят на различни езици", обяснява Иван Дойков.

Качествен филм може да се направи и с малко пари и това беше доказано от "Източни пиеси" на сценариста и режисьор Камен Калев, който имаше бюджет от 200 хил. евро. Липсва обаче информация какви приходи е направил филмът до момента.

"Рамката, в която се вмества бюджетът на новите български филми, е от Калев до Митовски или от 200 хил. до 1.4 млн. евро", казват  продуцентите от "Мирамар филм". А колко са достатъчни? Според продуцента на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" Стефан Китанов е важно всеки филм да може да оцени реалните си нужди и да се насочва към външно финансиране само при необходимост, но и при наличие на потенциал в проекта за това. "Успехът на един филм не зависи от факта дали е национална или международна продукция, нито дали е ниско- или високобюджетен", казва той и продължава: "Феноменът на новото румънско кино например е в нискобюджетните национални продукции. Но много филми са невъзможни без наличието на копродукция, какъвто е случаят със "Светът е голям".

След салона накъде?

Според продуцентите на "Мисия Лондон" в България по-голямата част от филмите успяват да привлекат в киносалоните средно около 100-150 хил. души. По думите им инвеститорите в кино добре осъзнават, че с подобна аудитория няма модел, по който да си възвърнат вложеното. Така например 50% от приходите от продадени билети остават в самото кино. От останалите 50% се приспадат разходите за копия, разпространение, реклама и позициониране на филма. Представете си колко малка част от сумата остава за продуцента, който стои на края на веригата (освен хонорара му, разбира се, който е заложен в бюджета на филма).

"Мисия Лондон" обаче е от проектите, които получават финансова подкрепа и от частни компании като "Загорка", bTV, Bulgaria Air, KFC. И това не е прецедент - филмът "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" също разчиташе на спонсори (ОББ, Jameson, София Ауто) и медийни партньори.

Според Димитър Митовски влизането на частни пари във филмопроизводството ще се отрази позитивно на пазара. "Но няма как да привлечеш частни пари в негледаем филм", казва той и обяснява, че са положили сериозни усилия, за да докажат на рекламодателите, че амбициозният им бизнес план ще сработи. Как и с какви суми обаче участват партньорите им в "Мисия Лондон" продуцентите също не пожелаха да разкрият.

Когато животът на един филм приключи на големия екран и съответно изчерпи възможностите си да носи приходи, следващата логична стъпка на разпространението му е да излезе в DVD формат и да бъде излъчен в голяма телевизия. Паралелно с това вървят и преговорите за продажбата на лентата на международни пазари. Иван Дойков от SIA обяснява, че за България е нормално DVD-то да се пусне на пазара не по-рано от шест месеца, след появата на филма на голям екран. На други по-големи пазари (с добре развита онлайн търговия) има практика DVD-то да излиза паралелно с филмовата премиера. "Българинът няма културата да си купува DVD-та, без да искам да кажа нещо лошо. В мига, в който излезе DVD-то на пазара, същата вечер ще бъде качено в интернет", обръща внимание Дойков.

По принцип продажбата на DVD-та не е съществена част от приходите на един филм, но Димитър Митовски твърди, че е замислил нестандартен начин на продажба, от който очаква добри резултати. "Най-вероятно ще продадем ексклузивните права на някой да издава филма в България, но ще си запазим световните права и ще се опитаме да го продадем на всички български емигранти по света", издава той.

Рекламни хитрини

Въпреки че е все още рано да се определи като печеливш бизнес проект, тръгването на "Мисия Лондон" по екраните беше повече от успешно. И до голяма степен това се дължи на добре замислената и реализирана маркетингова кампания. Самите продуценти от SIA разказват, че са започнали да работят по нея преди една година, още докато са течели снимките на продукцията. Сред успешните им похвати е решението да започнат да рекламират "Мисия Лондон" в прожекциите на боксофис хита на годината "Аватар". Важна роля за провокиране на интерес към филма преди премиерата изигра партньорството на продуцентите с най-гледания тв канал bTV. "Като асоцииран партньор на филма, освен с рекламни клипове, нашата медия го подкрепи и с голяма част от предаванията си. Ние представихме повечето актьори и продуцентския екип в "Тази сутрин", в "Денят е прекрасен", в "bTV Новините", в "Шоуто на Слави", както преди неговата премиера, така и в най-важната първа седмица от излизането му на големия екран, коментира пред "Капитал" директорът "Корпоративни комуникации" в bTV Петя Терзиева и добави, че това е част от дългосрочния ангажимент на медиата да подкрепя български филмови проекти.

Според Иван Дойков агресивната рекламна кампания обаче е издържала първия му уикенд на голям екран. "Въпросът е какво ще се случи след това", казва той. Димитър Митовски е на мнение, че маркетингът от уста на уста в киното е много важен и благодарение на него едни филми могат да станат хитове, а други да се сгромолясат. Засега "Мисия Лондон" събира повече от положителни коментари в социалните мрежи, като само във Facebook филмът има 25 хиляди почитатели. Според самите продуценти стратегията им за налагане и поддържане на интереса към проекта е следвала класическите холивудски маркетингови похвати.

Продуцентът на "Мисия Лондон" Димитър Митовски казва, че разчита на маркетинга от уста на уста да поддържа интереса към филма след успеха през първия уикенд.

Фотограф: Цветелина Ангелова


Колегите им от "Мирамар филм" също подчертават, че е от ключово значение създателите на филма да мислят за проекта си като за продукт и да полагат усилия да го рекламират. "Има много от тях, на които сякаш не им пука и така ставаме свидетели на филми, които остават мъртвородени, защото предварително не са рекламирани, така че да се събуди интересът на потенциалните зрители", казват Джевелеков и Константинов.

Не на последно място важно за имиджа на филма и успеха му при бъдещи продажби в чужбина е участието му на международни фестивали. Така например моделът на разпространение на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" беше първо да успее навън, печелейки позитивни оценки на конкурси, а след това да се наложи и в България. Продуцентите на "Мисия Лондон" пък разказват, че вече са ангажирали международна дистрибуторска компания, която е поставила филма на първо място в портфолиото си и ще го представи на фестивала в Кан. По думите им това ще се отрази положително на продажбите на филма в Централна и Източна Европа и Русия.

Въпреки плахо проправящите си път примери на успешно реализирани кинопроекти българските продуценти са наясно, че киното е рисковано бизнес начинание. Те има да извървят още път, докато се научат как се намират пари за кино, как се прави филм и как се връща инвестицията в него. И това се разчита и в поведението им - все още са много предпазливи, когато трябва да разкриват детайли от финансовите параметри на проектите си.

"Бумът, който прави "Мисия Лондон" е изключителен, но това е и извънредна ситуация, непозната в новото ни кино. Тепърва ще анализираме последствията от този феномен за родното ни кино. Надявам се този български бокс офис хит да накара публиката да гледа и други наши филми, да върне още повече доверието й. От друга страна, интересно е как филмът ще бъде приет извън България", коментира Стефан Китанов. Според него "най-трудното е да направиш филм, който да бъде едновременно харесван от публиката и от професионалистите. "Смятам, че през последните няколко години киното ни напипа вярната посока", убеден е Китанов.

Най-точна оценка къде се намира българското кино по пътя си към световните стандарти обаче дава един от продуцентите на "Дзифт" - Матей Константинов: "Киното в България още не е бизнес, но ще стане." А първите положителни сигнали се четат в имената "Дзифт", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Източни пиеси" и "Мисия Лондон".

*"Nice, a!" е една от най-култовите реплики от филма "Мисия Лондон"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

Великобритания започва обучения за разпознаване на екстремисти в компаниите Великобритания започва обучения за разпознаване на екстремисти в компаниите

Програмата Prevent ще обхване фирми като McDonald's, Tesco и River Island

23 мар 2019, 98 прочитания

Растеж след буря Растеж след буря

Основаната в България софтуерна фирма "Станга" отбелязва впечатляващ ръст на оборота от близо 30%, след по-ранен срив

22 мар 2019, 2385 прочитания

24 часа 7 дни

22 мар 2019, 4231 прочитания

22 мар 2019, 2422 прочитания

22 мар 2019, 2031 прочитания

22 мар 2019, 1995 прочитания

22 мар 2019, 1754 прочитания

Всички новини

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (25 февруари – 3 март)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (18 - 24 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Каква е ползата от обучението на юристите

По-добрите съдебни процедури водят след себе си до по-висок икономически растеж

Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

PwC България подкрепя студенти и докторанти по педагогически специалности

Консултантската компания ще даде на 11 младежи едногодишни стипендии и едномесечен стаж по специалността

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Стефан Китанов: През последните години киното ни напипа вярната посока

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

Трудната раздяла на Германия с въглищата

Берлин от години призовава международната общност за намаляване на вредните емисии, но тепърва обърна поглед към собствените си проблеми

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

Книга: Стефан Цвайг и Максим Горки - "Писма"

Изданието събира кореспонденцията между двамата писатели в периода 1923 – 1936 г.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.03.2019 Прочетете