Nice, a!*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Високият (като за български филм) бюджет на "Мисия Лондон" се дължи и на привличането на международни актьори като Алън Форд.

Nice, a!*

Киното в България все още не е успешен бизнес, но има сигнали, че ще стане

Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА
13607 прочитания

Високият (като за български филм) бюджет на "Мисия Лондон" се дължи и на привличането на международни актьори като Алън Форд.

© SIA


Французите имат хубава максима - "за вкусове не се спори". Затова за естетическите качества на филма "Мисия Лондон" в този текст няма да става дума. Ще се говори за бизнес и пари.

За начало - новият български филм дойде и счупи рекорд. Стана най-касовият местен кинопродукт за последните години. Само за три дни събра 355 хил. лв. приходи от билети. Което е повече от общо събраното от досегашния роден шампион "Дзифт" (с постижение от 256 хил. лв.). От екипа на "Мисия Лондон" дори се похвалиха, че през първия си уикенд са близо до резултата на рекордьора "Аватар", и дори са го били, ако се смятат зрителите към броя на екраните, на които е показан филмът.

"Мисията" разби и още едно постижение - с 2.74 млн. лв. стана българският филм с най-висок бюджет. Детайлите за какво точно са похарчени парите, какъв е бизнес планът и очакваните печалби не бяха разкрити от продуцента и режисьора Димитър Митовски. Но от филма са видими няколко тенденции - бизнесът "българско кино" расте, бюджетите са по-големи, маркетингът става по-силен, зрителите повече... Естествено, засега задължителна част от формулата е държавната субсидия, но така е и в Европа. Остава и последната крачка за всеки бизнес проект - филмите да носят поне малка печалба на създателите си.

Автор: Капитал

Пари оттук, пари оттам

Голяма част от българските филми досега са били създавани предимно с държавни пари и по утвърдени схеми, които не са включвали търсенето и намирането на рекламодатели, медийни партньори и спонсори. В България процентът на държавната субсидия за кино продължава да е най-висок в Европа - до 70%. Причина за това са и сравнително евтините филми, и ниските суми, които държавата отпуска.

През последните две-три години обаче киноиндустрията започна да се еманципира и да търси алтернативни източници на финансиране. Проектът "Мисия Лондон" не е единственият показателен в това отношение. Преди това по същия начин бяха създадени и "Дзифт", и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".

В "Мисия Лондон" държавата участва със сумата от 1.31 млн. лв. Това е около 50% от общия бюджет на филма, който е 2.74 млн.лева. Тези средства се разпределят и отпускат от Националния филмов център (НФЦ) чрез конкурс. Парите всъщност идват от Министерството на културата. С проекта "Мисия Лондон" SIA са кандидатствали и са получили субсидия и от два европейски фонда - EuroImage и програмата Media; първата за развитието, а втората за реализацията на проекта.

Димитър Митовски (който е и един от съсобствениците в продуцентска компания SIA) смята, че "в Европа се прави кино с държавни пари, защото от него пари не могат да се върнат, а държавите правят кино, защото е част от тяхната културна идентичност. И тези пари са пари за култура."

Филмът е международна копродукция, което означава, че участие във финансирането му имат и частни компании от общо пет страни. Продуцентите не се ангажираха да съобщят нито сумата, която те са инвестирали в проекта, нито тези на чуждите участници. В процентно съотношение обаче най-голям дял е вложила България (56%). Следват Унгария и Македония с по 12% и Швеция и Англия с по 10%. 

Българското кино все още не се е еманципирало и доказало дотам, че да спечели доверието на банките за кредитирането на филмови проекти. Продуцентът на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" Стефан Китанов обяснява: "Пазарът е малък и неясен и шансът да не се върне този кредит е твърде реалистичен."

Продуцентите на друг успешен български филм - "Дзифт", "Мирамар филм" също като другите казват, че най-трудното и най-несигурното при всеки нов филмов проект е финансирането му. "Тръгнахме да реализираме "Дзифт" със съзнанието, че може да ни се наложи да бръкнем в собствените си джобове, което се и случи. Още в началото виждахме дефицит", коментира единият от продуцентите Илиян Джевелеков. По думите на колегата му Матей Константинов дори дистрибуторите доскоро не са виждали бизнес смисъл в български кинопроекти. "Трудно убедихме "Александра филм", които са основният разпространител на филма, че български филм може да има успех, а и те с право не вярваха, тъй като имаха лош опит преди това", разказва той.

Инвестицията се връща трудно, защото българският пазар е малък (най-високата бройка зрители, привлечени в киносалоните досега, е 400 хил. души от филма "Аватар" - бел. ред.), а създадените в България филми имат и езиково ограничение, което прави разпространението им извън страната по-трудно. "В киното субтитирането не се обича особено и е бариера. На чуждоезичния филм му пада цената от това, че не е на английски, испански или руски. В Европа начинът на финансиране на филми се различава от този в САЩ, защото има много държави, които говорят на различни езици", обяснява Иван Дойков.

Качествен филм може да се направи и с малко пари и това беше доказано от "Източни пиеси" на сценариста и режисьор Камен Калев, който имаше бюджет от 200 хил. евро. Липсва обаче информация какви приходи е направил филмът до момента.

"Рамката, в която се вмества бюджетът на новите български филми, е от Калев до Митовски или от 200 хил. до 1.4 млн. евро", казват  продуцентите от "Мирамар филм". А колко са достатъчни? Според продуцента на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" Стефан Китанов е важно всеки филм да може да оцени реалните си нужди и да се насочва към външно финансиране само при необходимост, но и при наличие на потенциал в проекта за това. "Успехът на един филм не зависи от факта дали е национална или международна продукция, нито дали е ниско- или високобюджетен", казва той и продължава: "Феноменът на новото румънско кино например е в нискобюджетните национални продукции. Но много филми са невъзможни без наличието на копродукция, какъвто е случаят със "Светът е голям".

След салона накъде?

Според продуцентите на "Мисия Лондон" в България по-голямата част от филмите успяват да привлекат в киносалоните средно около 100-150 хил. души. По думите им инвеститорите в кино добре осъзнават, че с подобна аудитория няма модел, по който да си възвърнат вложеното. Така например 50% от приходите от продадени билети остават в самото кино. От останалите 50% се приспадат разходите за копия, разпространение, реклама и позициониране на филма. Представете си колко малка част от сумата остава за продуцента, който стои на края на веригата (освен хонорара му, разбира се, който е заложен в бюджета на филма).

"Мисия Лондон" обаче е от проектите, които получават финансова подкрепа и от частни компании като "Загорка", bTV, Bulgaria Air, KFC. И това не е прецедент - филмът "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" също разчиташе на спонсори (ОББ, Jameson, София Ауто) и медийни партньори.

Според Димитър Митовски влизането на частни пари във филмопроизводството ще се отрази позитивно на пазара. "Но няма как да привлечеш частни пари в негледаем филм", казва той и обяснява, че са положили сериозни усилия, за да докажат на рекламодателите, че амбициозният им бизнес план ще сработи. Как и с какви суми обаче участват партньорите им в "Мисия Лондон" продуцентите също не пожелаха да разкрият.

Когато животът на един филм приключи на големия екран и съответно изчерпи възможностите си да носи приходи, следващата логична стъпка на разпространението му е да излезе в DVD формат и да бъде излъчен в голяма телевизия. Паралелно с това вървят и преговорите за продажбата на лентата на международни пазари. Иван Дойков от SIA обяснява, че за България е нормално DVD-то да се пусне на пазара не по-рано от шест месеца, след появата на филма на голям екран. На други по-големи пазари (с добре развита онлайн търговия) има практика DVD-то да излиза паралелно с филмовата премиера. "Българинът няма културата да си купува DVD-та, без да искам да кажа нещо лошо. В мига, в който излезе DVD-то на пазара, същата вечер ще бъде качено в интернет", обръща внимание Дойков.

По принцип продажбата на DVD-та не е съществена част от приходите на един филм, но Димитър Митовски твърди, че е замислил нестандартен начин на продажба, от който очаква добри резултати. "Най-вероятно ще продадем ексклузивните права на някой да издава филма в България, но ще си запазим световните права и ще се опитаме да го продадем на всички български емигранти по света", издава той.

Рекламни хитрини

Въпреки че е все още рано да се определи като печеливш бизнес проект, тръгването на "Мисия Лондон" по екраните беше повече от успешно. И до голяма степен това се дължи на добре замислената и реализирана маркетингова кампания. Самите продуценти от SIA разказват, че са започнали да работят по нея преди една година, още докато са течели снимките на продукцията. Сред успешните им похвати е решението да започнат да рекламират "Мисия Лондон" в прожекциите на боксофис хита на годината "Аватар". Важна роля за провокиране на интерес към филма преди премиерата изигра партньорството на продуцентите с най-гледания тв канал bTV. "Като асоцииран партньор на филма, освен с рекламни клипове, нашата медия го подкрепи и с голяма част от предаванията си. Ние представихме повечето актьори и продуцентския екип в "Тази сутрин", в "Денят е прекрасен", в "bTV Новините", в "Шоуто на Слави", както преди неговата премиера, така и в най-важната първа седмица от излизането му на големия екран, коментира пред "Капитал" директорът "Корпоративни комуникации" в bTV Петя Терзиева и добави, че това е част от дългосрочния ангажимент на медиата да подкрепя български филмови проекти.

Според Иван Дойков агресивната рекламна кампания обаче е издържала първия му уикенд на голям екран. "Въпросът е какво ще се случи след това", казва той. Димитър Митовски е на мнение, че маркетингът от уста на уста в киното е много важен и благодарение на него едни филми могат да станат хитове, а други да се сгромолясат. Засега "Мисия Лондон" събира повече от положителни коментари в социалните мрежи, като само във Facebook филмът има 25 хиляди почитатели. Според самите продуценти стратегията им за налагане и поддържане на интереса към проекта е следвала класическите холивудски маркетингови похвати.

Продуцентът на "Мисия Лондон" Димитър Митовски казва, че разчита на маркетинга от уста на уста да поддържа интереса към филма след успеха през първия уикенд.
Фотограф: Цветелина Ангелова

Колегите им от "Мирамар филм" също подчертават, че е от ключово значение създателите на филма да мислят за проекта си като за продукт и да полагат усилия да го рекламират. "Има много от тях, на които сякаш не им пука и така ставаме свидетели на филми, които остават мъртвородени, защото предварително не са рекламирани, така че да се събуди интересът на потенциалните зрители", казват Джевелеков и Константинов.

Не на последно място важно за имиджа на филма и успеха му при бъдещи продажби в чужбина е участието му на международни фестивали. Така например моделът на разпространение на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" беше първо да успее навън, печелейки позитивни оценки на конкурси, а след това да се наложи и в България. Продуцентите на "Мисия Лондон" пък разказват, че вече са ангажирали международна дистрибуторска компания, която е поставила филма на първо място в портфолиото си и ще го представи на фестивала в Кан. По думите им това ще се отрази положително на продажбите на филма в Централна и Източна Европа и Русия.

Въпреки плахо проправящите си път примери на успешно реализирани кинопроекти българските продуценти са наясно, че киното е рисковано бизнес начинание. Те има да извървят още път, докато се научат как се намират пари за кино, как се прави филм и как се връща инвестицията в него. И това се разчита и в поведението им - все още са много предпазливи, когато трябва да разкриват детайли от финансовите параметри на проектите си.

"Бумът, който прави "Мисия Лондон" е изключителен, но това е и извънредна ситуация, непозната в новото ни кино. Тепърва ще анализираме последствията от този феномен за родното ни кино. Надявам се този български бокс офис хит да накара публиката да гледа и други наши филми, да върне още повече доверието й. От друга страна, интересно е как филмът ще бъде приет извън България", коментира Стефан Китанов. Според него "най-трудното е да направиш филм, който да бъде едновременно харесван от публиката и от професионалистите. "Смятам, че през последните няколко години киното ни напипа вярната посока", убеден е Китанов.

Най-точна оценка къде се намира българското кино по пътя си към световните стандарти обаче дава един от продуцентите на "Дзифт" - Матей Константинов: "Киното в България още не е бизнес, но ще стане." А първите положителни сигнали се четат в имената "Дзифт", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Източни пиеси" и "Мисия Лондон".

*"Nice, a!" е една от най-култовите реплики от филма "Мисия Лондон"

Французите имат хубава максима - "за вкусове не се спори". Затова за естетическите качества на филма "Мисия Лондон" в този текст няма да става дума. Ще се говори за бизнес и пари.

За начало - новият български филм дойде и счупи рекорд. Стана най-касовият местен кинопродукт за последните години. Само за три дни събра 355 хил. лв. приходи от билети. Което е повече от общо събраното от досегашния роден шампион "Дзифт" (с постижение от 256 хил. лв.). От екипа на "Мисия Лондон" дори се похвалиха, че през първия си уикенд са близо до резултата на рекордьора "Аватар", и дори са го били, ако се смятат зрителите към броя на екраните, на които е показан филмът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    vivapopov avatar :-|
    Alexander The Great

    Гледах филма с трепет и съм щастлив, че за първи път от 20 години с кеф гледам наш филм. Браво! Филма (пък и книгата) са чудестни! Ще си го купя и на ДВД, когато излезе! Горд съм, че най-сетне има какво да покажем навън и да се хареса (надявам се) :-)!

  • 2
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    На когото не е ясно, Мисия Лондон е продължение на Алеко и Бай Ганю тръгва по ЕвропаТА. Забавно..
    Европейците всъщност сме много на ти със субтитрите... Въпросът е да има мрежа, чрез която да се разпространяват. Аз например, предпочитам испанските сапунки, но няма кой да ги преведе...
    А всяка страна има сума като зонафилми

  • 3
    gyorev avatar :-|
    Емил Гьорев

    Аз съм в Англия, но с нетърпение очаквам да го пуснат и тук или поне да мога да си купя ДВД-то :) Сигурен съм че ще се смея с глас

  • 4
    kokorbashiyata avatar :-|
    kokorbashiyata

    Аз съм впечатлен от мартенговата и рекламна стратегия на филма. Определено продуцентите успяха да съсредоточат вниманието на всички върху тях. Искрено се надявам да пожънат успех и това да мотивира и други големи компании да инвестират в българското кино. Що се отнася до самия филм аз също го гледах, но честно казано не бях очарован. Димитър Митовски очевидно е добър продуцент, но като режисьор и част от сценарния екип не мисля, че се е справил. Филма е не много успешна имитация на модерния британски стил на Гай Ричи от края на 90те и началото на новото хилядолетие (който вече се поизтърка) с вплетени елементи от българската действителност. За съжаление според мен и в двата елемента филмът не е убедителен, т.е. далеч е като сюжет и действия от най-добрите образци - „Гепи“ и „Две димящи дула“ и в същото време не разнищва до край бай ганьовския манталитет, като накрая определено цари хаос в действието и сюжетните линии вместо логически да се обединят по-скоро се изгубиха в хаоса. Иска ми се обаче да отлича Любо Нейков, който въпреки не особено разнообразните си реплики успява дори само с присъствието си да разсмее всички. Искрено се надявам в повече комедии да се появява. Юлиян Вергов също се справя доста добре, както и Ани Пападополу. Голяма част от останалите актьори за съжаление, по мое скромно мнение, бяха твърде еднообразни и скучни, а кастинга за някои от ролите очевидно е чисто комерсиална цел.
    В заключение ми се иска да кажа, че определено българското кино е във възход, доказателство за това са великолепните: „Дзифт“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и „Източн пиеси“, а „Мисия Лондон“ се появява в точният момент, за да покаже, че след като го има качеството има вече и успешен бизнес модел за финансиране. Надявам се да успее, за да даде шанс за още по-качествено българско кино!

  • 5
    norm avatar :-|
    Dimitar Velkov

    OFF TOPIC* **

    Когато тея хора спрат да се опитват да правят великия БЪЛГАРСКИ филм и се опитат да направят просто добър филм с простичка история, която не е за прехода, българския народ, а просто за главните герои и техните конфликти, тогава ще имаме нещо. Добрата история трябва да може да бъде пренесена навсякъде. Спрете с тоя пишман патриотизъм. Опитайте се да напишете герои, които да изглеждат истински, за да могат зрителите да се идентифицират с тях и да им симпатизират.Направете го откорвенно. Направете ги хора, после ги вкарвайте в тези прекрасни типично български клишета, които "да се харесат. Ако са написани реалистично и откровенно, ще се харесат, колкото и да не приличат на някой от прекрасните цветисти персонажи от Актьорската вечер на дългуча..или как му беше името на другото.
    Не е задължително историята ви да включва мутри, наркотици, проститутки, комунисти и т.н. Разбирам, че това е социалната реалност в момента, обаче има и други измерения, в които може да гледате. Един човек не е само народност.
    Гледайте "Момчето си отива". Въпреки, че филма носи до голяма степен духа на времето, в което е направен, има в сърцето си много простичка концепция за съзряването и младостта и бунта и любовта и бла бла бла, които са разказани много просто и често. Оркестър без име, Топло - тези филми ни харесват, защото ни пука за героите им, защото са написани и изиграни искрено и органично. Не е нужно да се стремите да вкарвате "лафчета" в сценария". Ако е написан добре и предизвиква емоционална реакция, диалогът няма нужда от целенасочено писане на catchphrases, защото публиката сама ще избере именно силно написаните моменти и ще започне да ги цитира. "Е са си е** майката" е жалко, евитно, просто и долно и настина си е ебало майката.
    До публиката: Знам че много ви се иска да има хубав български филм и затова сте склонни да не изисквате толкова много от тях. Сега хванете програмата за тази седмица. Гарантирам ви, че има 4 други филма, които си струва да гледате повече от този. Това, че е български и че е популярен не означава, че е качествен. Вдигнете критериите си за да ги вдигнат и тея.

    * - не съм чел горната статия. просто тролвам. изнервен съм от живота си и вентилирам в интернет. съдете ме.

    **-не съм гледал филма и не искам. знам. знам.

  • 6
    com_marques avatar :-|
    Comandante Marques

    аз е много вероятно да го гледам първо на пиратско копие, а като се прибера в България да си купя и ДВД-то и да отида и на кино - толкова добри отзиви за филм рядко съм чувал :)

  • 7
    jivkodimitrov avatar :-|
    Димитров

    До коментар [#5] от "norm":

    Коментарът ти ме изкефи. Наистина си прав - нужна е истинска и човешка история. Специално тази история има данни. Не съм гледал филма, защото искам да дочета книгата преди това. Но според мен, тази история има и наднационални измерения. Дали са уловени във филма? В началото на годината бях в Берлин, където книгата беше на бестселърските щандове във всички книжарници, но под друго заглавие. За мен, другото й заглавие беше подходящо, защото беше избягало от акцента върху българското посолство. В крайна сметка - бай Ганьовци има навсякъде по света - и на запад, да не говорим на изток. И на север и на юг - дал Бог.

    Но да се върнем на парите - нали сравняваме с Аватар. Средно, приходите в бокс офис класациите са около 1/3 от родния пазар, съответно 2/3 от останалия свят. При Аватар около 1/4 са от родния пазар, а приблизително 3/4 от продажби зад граница. Добре, Мисия Лондон е българска продукция и това има значение и за нас, и за останалия свят. Но за да приемем този филм за финансов успех, трябва действително да очакваме от него да направи три пъти повече приходи зад граница, отколкото в България. Особено като вземем предвид размера на нашия пазар. В крайна сметка, защо да субсидираме културата, ако тя не носи положителен имидж за страната ни в чужбина?

  • 8
    norm avatar :-|
    Dimitar Velkov

    А? Целта на културата НЕ е да носи добър имидж на страната-производител. Тя е за личното удовлетворение на създателите и публиката. Казвайки това, имайте предвид разликата между изкуство(култура) и забавление. Този филм е второто.

    Що се отнася до бюджета и боксофиса на филма. Практиката на запад е да се лъже за първото, а понеже тук нямаме обективни данни за второто, предполагам и за него. Много ще ми е интересно да видя на колко чужди екрани ще го пуснат и колко хора ще отидат да го гледат. Аз залагам на "не много".

  • 9
    fleur avatar :-|
    Гери Б

    Все още не съм гледала филма,но при първа възможност ще го направя.Аз съм във Франция и гледах " Източни пиеси" на киното,зарадвах се като видях интереса на хората.Нека развититето на българското кино продължава,имаме този потенциал и трябва да му се обърне внимание.Успех на филма и дойде времето да покажем,че българското кино съществува и има успехи! Късмет!

  • 10
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    http://polit-analizi.blogspot.com/2010/04/blog-post_23.html

    Хубаво! Дано да отбележим още подобни родни рекорди! Само дето, рано или късно това ще доведе до изтичане на родни таланти към Холивуд... Ама, по-добре с теч таланти, отколкото въобще без възможност да възникнат такива!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK