Край на цяла ера

в Le Monde: управлението на журналистите, което беше основополагащо в досегашната 66-годишна история на вестника. Le Monde е създаден през 1944 г., след германската окупация по личната молба на генерал Шарл де Гол към журналиста Юбер Бьов-Мери. Като условие за участието си Бьов-Мери изисква пълна редакционна независимост. За да запази извоюваната свобода от всякакво вмешателство, основателят на вестника предлага на репортерите и редакторите невиждани дотогава права, включително контролен дял и правото да уволняват главния редактор и директора.

Сега журналистите в Le Monde се разделиха с независимостта си и приеха офертата без никакви възражения, тъй като от наливането на свежи пари зависи оцеляването на целия вестник. Според профсъюза на работещите във всекидневника 90% от служителите са гласували за изкупуването. В Надзорния съвет нещата са били по-различни, като 11 от членовете на борда са подкрепили триото Пигас - Ниел - Берже, докато 10 са се въздържали.

Новите инвеститори наследяват огромни задължения от около 100 млн. евро. Състоянието на Le Monde не е различно от останалите френски вестници, които се задъхват под високи разходи за печат и разпространение заради могъщия профсъюз на печатарите. Анализатори смятат, че тези проблеми допринасят и за слабите продажби на печатните издания. Много вестници в страната оцеляват единствено чрез държавни субсидии, а няколко бяха продадени. През последните десет години тиражът на Le Mondе падна с 25% до 320 000 бройки в момента. Рекламните приходи през миналата година бяха с 20% по-ниски от предходната. А и както останалите вестници в цял свят, Le Monde изпитва трудности в генерирането на приходи през уебстраницата си. Тя е разделена от печатното издание и друг френски издател - Lagardеre, държи 34% в Lemonde.fr.

Новите собственици

разполагат с нужните пари, за да съживят Le Monde. И тримата са добре познати фигури във френските бизнес среди, но много наблюдатели се съмняват в мотивите им да инвестират в подобно задлъжняло начинание, което няма особени изгледи да увеличи приходите си в близко бъдеще. От "триумвирата" Пигас има най-сериозен опит в медиите: 42-годишният директор на инвестиционната банка Lazard във Франция купи през миналата година списанието за култура Les Inrockuptibles, което планира да превърне в по-традиционен седмичник. Но по-голямо внимание будят политическите му връзки. Пигас завършва престижния университет Еcole Nationale d’Administration, известен като ковачница на таланти за всички високи позиции във френската държава. Бил е съветник във финансовото министерство на социалиста Доминик Строс-Кан, който в момента е управляващ директор на МВФ. Всъщност, амбициозният банкер е повече от добре познато лице във френската левица. Освен близък до Строс-Кан, който е сочен като кандидат на следващите президентски избори през 2012 г., е и създател на анализаторската организация Les Gracques, чиято основна задача е модернизацията на френската социалистическа партия. Тези връзки веднага породиха съмнения за интереса на Пигас към Le Monde.  

Друг от тримата инвеститори, който никога не е криел политическите си пристрастия, е 82-годишният Пиер Берже. Патронът на изкуствата основава с Ив Сен Лоран легендарната модна къща през 1958 г. Двамата са партньори в живота цели 50 години до смъртта на дизайнера през 2008 г. Берже, чиито приятели през годините са били Жан-Пол Сартр и Албер Камю, има дългогодишен интерес към пресата. През 1985 г. основава списанието Globe, а е подкрепял финансово и седмичния дайджест Courrier International. Берже беше сред най-силните поддръжници на социалиста Франсоа Митеран, а на президентските избори през 2007 г. застана зад кандидатката на левите Сеголен Роаял.

Третият инвеститор от триумвирата е корено различен от Пигас и Берже. Ниел никога не е учил в университет, а е завършил "училището на живота": започва самостоятелен бизнес на 16 години, минава през инвестиции в сексшопове и еротични чатове и накрая създава телекома Iliad, който неотдавна спечели четвъртият лиценз за мобилен оператор във Франция. Днес богатството му се оценява на милиарди евро. Ниел обича да се представя пред обществото като бунтар, а през 2006 г. получи двегодишна условна присъда за злоупотреби и нерегламентирани доходи от секс шоповете си, които незаконно предлагали на клиентите си услугите на компаньонки. Ниел няма особени връзки с политиката, но подкрепя два разследващи сайта, които са силно критични към настоящото десноцентристко правителство.

Успехът на този колоритен консорциум е

Трън в очите на президента

Никола Саркози, който предизвика скандал през миналия месец, като привика в Елисейския дворец директора на Le Monde Ерик Фоторино. Според източници от президентството държавният глава открито е подкрепил другата оферта за вестника. Тя е от собственика на списанието Le Nouvel Observateur Клод Педриел, зад когото стои France Telecom, в която основен дял има държавата. Според френски политически наблюдатели Саркози е най-разярен от факта, че новите собственици на Le Monde подкрепят Строс-Кан, който е най-вероятният негов съперник на изборите през 2012 г.

Вмешателството на президента явно не се е понравило на журналистите във всекидневника и според експерти то също е наклонило везните в полза на офертата на Пигас - Ниел - Берже. Но за тях най-важното е, че Le Monde оцеля, въпреки че според анализатори възможността изданието да спре да излиза никога не е стояла на дневен ред. "Le Monde е като банка: твърде голям, за да фалира. Въпреки всичките си проблеми, вестникът остава най-добрият във Франция", заяви пред в. New York Times журналистът Тиери Друсар, който преподава в парижкия Институт за политически науки. Журналистите са наясно, че ще трябва да се разделят с правото си да избират директора на вестника, но искат да запазят свободата да избират главния редактор, смята Жил ван Коте, президент на организацията, която контролира дела на журналистите в Le Monde. Служителите искат от инвеститорите гаранции за работата си, след като през последните пет години броят на редакторите и репортерите намаля с 25% до 270 души. Засега изглежда, че и двете страни са доволни. Но кой може да каже дали целите на новите собственици са просто алтруистични, политически или са чист бизнес?