Преди резето да падне

"Намерихме си посредник и продадохме въглеродните си квоти, след като се разбра, че държавата ще си загуби акредитацията. Предпочетохме да не ги запазваме, независимо дали сме доволни или не. Това е цената, която плаща пазарът." Думите са на Георги Николов - член на управителния съвет на германския медодобивен концерн "Аурубис", и са добра илюстрация за неочакваната ситуация, в която се оказаха много компании производители в България с разрешителни за емитиране на парникови газове. След като през април страната бе допусната за пръв път до търговията с европейски квоти, само три седмици по-късно стана ясно, че в края на юни ще загуби право изобщо да търгува въглеродните си емисии (виж карето).

Така тези компании се оказаха с ограничен "трансферен прозорец", в който да решат какво да направят с квотите си - или да ги продадат, или да ги прехвърлят в регистри на други европейски страни, откъдето да могат да оперират с тях. Тази ситуация очевидно е подействала ускоряващо на пазара в България и мнозина са решили да не разчитат на връщането на държавната акредитация, а да действат на момента.