Преди резето да падне

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Ася Колева Смаляване

"Намерихме си посредник и продадохме въглеродните си квоти, след като се разбра, че държавата ще си загуби акредитацията. Предпочетохме да не ги запазваме, независимо дали сме доволни или не. Това е цената, която плаща пазарът." Думите са на Георги Николов - член на управителния съвет на германския медодобивен концерн "Аурубис", и са добра илюстрация за неочакваната ситуация, в която се оказаха много компании производители в България с разрешителни за емитиране на парникови газове. След като през април страната бе допусната за пръв път до търговията с европейски квоти, само три седмици по-късно стана ясно, че в края на юни ще загуби право изобщо да търгува въглеродните си емисии (виж карето).

Така тези компании се оказаха с ограничен "трансферен прозорец", в който да решат какво да направят с квотите си - или да ги продадат, или да ги прехвърлят в регистри на други европейски страни, откъдето да могат да оперират с тях. Тази ситуация очевидно е подействала ускоряващо на пазара в България и мнозина са решили да не разчитат на връщането на държавната акредитация, а да действат на момента.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив.

Когато корабът потъва..

От общо 140 български промишлени инсталации четири са прехвърлили в чужбина квотите, които имат по европейската схема за търговия (виж графиката). ТЕЦ "Варна", който е изцяло собственост на ЧЕЗ, например е прехвърлил известно количество от квотите към чешкия регистър, където е компанията майка. Няколко десетки други, като "Аурубис" например, са побързали да продадат тези квоти, а 13 пък са продали емисиите, които са спестили (от по-добра енергийна ефективност и от изграждане на ВЕИ мощности). "Продадохме си излишъка за 2009 г. и 2010 г., малко след като стартира регистърът и преди да се обяви, че държавата ще си загуби акредитацията. Знаеше се, че ще има проблем още преди това", обясни пред "Капитал" изпълнителният директор на циментовата компания "Холсим България" Тодор Костов. По думите му квотите на фирмата се управляват централизирано и решенията за покупка или продажба се взимат от централата в Швейцария.

Най-големият собственик на квоти извън ТЕЦ-овете, "Лукойл Нефтохим", не е прехвърляла към други регистри, а направо е продала излишъка си на борсата чрез посредник още през май, обясни за "Капитал" главният еколог на преработващата компания Николай Новачев. Има и компании, които са се опитали да хванат последния влак и да прехвърлят квоти в началото на тази седмица, но не са успели. Такива са например "Топлофикация - Перник" и "Радомир метал индъстрийс".



Въглеродна тишина

Общо за тези 3 месеца, в които пазарът беше отворен, българските предприятия са успели да продадат навън около 9.4 млн. квоти, показа справка в Изпълнителната агенция по околна среда, която управлява националния регистър. По цените, на които тези квоти се търгуваха, това е донесло приход до 140 млн. евро на фирмите.

След 28 юни единственият начин за търговия в България е между инсталации в страната, за което не е необходима връзка с централния регистър на Европейския съюз. Досега обаче са отчетени само две такива прехвърляния, за минимално количество квоти.

Така след бързата експлозия, тишината за пореден път се настани над българския пазар за въглеродни емисии. В нея има тревога - например за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", на която са дадени близо 20% от всички квоти по европрограмата, и която вероятно ще ги превиши. Ако очакванията се сбъднат и България успее да защити през ноември своя капацитет пред органа на ООН, наблюдаващ Протокола от Киото, то догодина този пазар може отново да зашуми. Ако не, то онези, които сега побързаха да продават и изнасят, може да се окажат - за съжаление - прави. 

По темата работи и Калина Горанова

Изключени от мрежата През април около 140 български индустриални предприятия бяха допуснати от Европейската комисия да търгуват с квоти в Европейската схема за търговия с емисии. Брюксел одобри дългоочаквания национален план за разпределение на 212 млн. квоти за периода 2008 – 2012 г. (42.4 млн. на година), след като два пъти връща документа на правителството за преработка. Еуфорията, която обзе индустрия, правителство, посредници и борсови агенти, обаче не продължи дълго. През май от органа за наблюдение на протокола от Киото заявиха, че отнемат правото на България да търгува с квоти заради нередности при изчисляването и докладването на емисиите. Вината беше хвърлена върху предишното ръководство на екоминистерството - България не е включила незаконните сметища и обезлесяването заради изваждане на земи от горския фонд. Сегашното ръководство пък обеща, че до края на годината ще върне България в голямата въглеродна игра, въпреки че международната проверка от декември 2009 г. също не е отчела напредък. На 28 юни официално беше отрязан достъпът на българското правителство чрез държавните квоти за въглероден диоксид, т. нар. предписани емисионни единици (AAU) и на бизнеса чрез европейските квоти (EUA) до международните пазари за търговия с парникови газове. Ден по-късно връзката между регистъра за транзакции на квоти в София и централния европейски регистър беше прекъсната.