Преди резето да падне

Български компании продадоха и изнесоха въглеродните си квоти, преди да загубят правото да търгуват с тях

Бизнесът побърза да остави държавата да оправя кашата си, след като тя не успя да защити акредитацията си за участие във въглеродната търговия.
Бизнесът побърза да остави държавата да оправя кашата си, след като тя не успя да защити акредитацията си за участие във въглеродната търговия.    ©  Цветелина Ангелова
Бизнесът побърза да остави държавата да оправя кашата си, след като тя не успя да защити акредитацията си за участие във въглеродната търговия.
Бизнесът побърза да остави държавата да оправя кашата си, след като тя не успя да защити акредитацията си за участие във въглеродната търговия.    ©  Цветелина Ангелова

"Намерихме си посредник и продадохме въглеродните си квоти, след като се разбра, че държавата ще си загуби акредитацията. Предпочетохме да не ги запазваме, независимо дали сме доволни или не. Това е цената, която плаща пазарът." Думите са на Георги Николов - член на управителния съвет на германския медодобивен концерн "Аурубис", и са добра илюстрация за неочакваната ситуация, в която се оказаха много компании производители в България с разрешителни за емитиране на парникови газове. След като през април страната бе допусната за пръв път до търговията с европейски квоти, само три седмици по-късно стана ясно, че в края на юни ще загуби право изобщо да търгува въглеродните си емисии (виж карето).

Така тези компании се оказаха с ограничен "трансферен прозорец", в който да решат какво да направят с квотите си - или да ги продадат, или да ги прехвърлят в регистри на други европейски страни, откъдето да могат да оперират с тях. Тази ситуация очевидно е подействала ускоряващо на пазара в България и мнозина са решили да не разчитат на връщането на държавната акредитация, а да действат на момента.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал