На чужд гръб, сто ипотеки

БТК стана първата едра жертва на спорен законов текст

Най-скъпият имот на телекома, Телефонната палата в София, също е в списъка на ипотекираните активи
Най-скъпият имот на телекома, Телефонната палата в София, също е в списъка на ипотекираните активи
Най-скъпият имот на телекома, Телефонната палата в София, също е в списъка на ипотекираните активи    ©  Георги Кожухаров
Най-скъпият имот на телекома, Телефонната палата в София, също е в списъка на ипотекираните активи    ©  Георги Кожухаров

Традиционно август е най-спокойният месец за бизнеса. Мениджърите са изключили мобилните си телефони и се наслаждават на ваканцията си, а малкото останали служители  офиса се занимават основно с рутините си задачи. В новата централа на Българската телекомуникационна компания обаче този август освен горещ се очертава да е и много напрегнат. До броени седмици се очаква да стане ясен новият собственик на компанията, а оттам и посоката, в която ще се развива. В същото време пред финал е сделката за продажба на 50% от дъщерното й дружество Национално управление "Радио- и тв станции" (НУРТС), а междувременно от компанията вече повече от година се опитват да влеят свеж капитал в основния си бизнес, продавайки ненужните си имоти. Всъщност опитът за приключване на една такава продажба на малка сграда в близост до Варна показва, че връхната точка на напрежението предстои.

Часове преди да се осъществи прехвърлянето купувачът установява, че върху имота има ипотека. Изненадан от откритието е не само той, а и компанията продавач. След справка в имотния регистър се оказва, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) е наложила аналогични възбрани на голяма част от недвижимото имущество на дружеството. Към днешна дата броят на ипотекираните имоти в полза на агенцията надхвърля 850 за обща стойност над 60.5 млн. лв. 


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
17 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bill_doors avatar :-|
    bill_doors
    • - 3
    • + 16

    ъъ, наложен е ЗАПОР, а не ИПОТЕКА?
    Най-малко защото ипотеката не се НАЛАГА?

    Нередност?
  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • - 8
    • + 43

    Хайде хайде не на нас тия. Стига с тия "добросъвестни" купувачи. Заради това 20 години сме на тоя хал. Купувачът да е гледал какво купува.

    Все едно Х да открадне кола и да я продаде на У за 2 лева. След това У се явява добръсъвестен купувач и никой да не може да му вземе колата. Даже истинският собственик.

    Нередност?
  • 3
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi
    • - 3
    • + 26

    Не схващам реално защо някой се бил "наказвал"?!? Бъдещия "добросъвестен" купувач би трябвало да е наясно, че компанията не изпълнила задълженията си по ДОГОВОР! Това кой е собственика едва ли би имало особено значение...
    Тъй като не съм юрист бих искал да попитам какво би трябвало да се случи при следния казус. Една компания оценена на няколко милиона прави нарушение (примерно нелоялна конкуренция или подобно), което се наказва с висока глоба и междувременно компанията сменя собственика си. Тогава новият "добросъвсестен" собственик ще носи ли отговорност или държавата ще си търси задължението от стария собственик?
    Друго нещо, което ми е много любопитно е защо тези държавни претенции не се предявяват при сключването на подобни сделки, а пак става след дъжд качулка. За какъв чеп са тези агенции, нотариуси и друга сган. Също така ми е интересно не спазването на условията по следприватизационния договор не е ли в разрез с Конституцията и Европейското право и "будните" граждани къде са спали до сега...

    Нередност?
  • 4
    daledon avatar :-|
    Красимир
    • - 1
    • + 21

    "bill_doors" е прав. ЗАПОР е много по различно понятие от ИПОТЕКА. Засрамете се, икономически вестник ми били. УЖАСССССССССС

    Нередност?
  • 5
    varnenec avatar :-|
    Варненец
    • - 1
    • + 17

    ипотеката си я учредяваш сам и доброволно........ чрез запора се пробват да вземат това което дължиш.......

    Нередност?
  • 6
    hrist0 avatar :-|
    Hristo Hristov
    • + 31

    Всъщност като се препродава едно дружество, в договорът между двете страни трябва да пише изрично дали новият купувач поема или не задълженията на стария. Ако има кредити кой точно ги плаща, новият собственик или старият, който ги е теглил?

    А защо точно му е на омбудсмана да защитава интересите на частни фирми, не ми е много ясно? Според функциите му той трябва да предпазва гражданите, а не монополни институции. БТК нямат пари да си платят на цял правен отдел, който да ги защитава ли?

    Нередност?
  • 7
    dreamer79 avatar :-|
    атанас
    • + 22

    В повечето случаи компания се купува с всички нейни активи и пасиви, но Христо правилно каза, че принципът е да се описва това в договора. При покупка на компания като БТК не е ли ясно на новия собственик, че старото прехвърляне на собствеността е по договор с условия, които го правят валидно? Т.е. Viva ventures придобиват правото да закупят БТК срещу клаузи няколко години да задържат персонал, да инвестират еди колко си, да платят някаква сума. Ако те не изпълнят тези задължения, компанията би трябвало да се приеме, че не е изплатена. Ако се купува БТК и проблемната клауза е за задържане на персонал, то това задължение е тежест върху самата БТК и няма как чисто логически да остане такава за Viva, а върви при всеки нов собственик, който по време на покупката се е запознал със счетоводните документи и договорите относно закупеното дружество. Ако купиш апартамент с тежест да живее в него наемател години напред, то тази тежест ти се предава и на теб.
    Да не говорим, че често случаят с приватизираните компании се описва в следния пример(Нека е пак с апартамент.):
    Продаваш си жилището с договор, че ще се изплаща няколко години на вноски, при някоя от вноските купувачът спира да ги плаща, но продава жилището на трето лице. Третото лице казва, че тези вноски не са негово задължение, а твоят купувач вече няма дири. Така реално нищо не е изплатено, но ти оставаш с чаша студена вода.
    Друг е въпросът, че поради политическата намеса в сделките и продажбата на свои хора няма създаден механизъм, според който собствеността да се прехвърли след изплащане, а не то да е едва ли не пожелателно. В момента ни трябва сериозна проверка за такива пропуски, дали са нарочни и с престъпна умисъл и гонене да се изплаща или да се върне собствеността на държавата, а тя вече да си сключи нови сделки с ясни параметри и добра защита, при която да се получат пари в бюджета. Споровете между купувачи и продавачи след приватизационната сделка да са си по правилата за всички- те се съдят за измамата. Ако договорите са толкова скапани, че това е невъзможно, то подписалите ги може да бъдат съдени, да се проследи собствеността им и тази на свързаните с тях лица- съдружници, съпрузи, деца, роднини(Знаем кланът Велчеви каква собственост има, Костови, Станишеви и те...), тя да се използва за покриване на част от загубите поради факта, че в основата й са пари от корупционни схеми за подписване на лошите договори. Май най-лошото е в това, че собствеността е прехвърляна в момента на подписване на договора без никакви тежести свързани с изплащането, а можеше да се направи вид ипотека, която да се заличи с последната вноска и при изпълняване на всички клаузи или отделни имоти на порции да се освобождават, за да може купувачът във времето да има възможност да ипотекира и да получава кредити за развитие, можеше дяловете да са под възбрана за продажба до края на изплащането и с ясно описване, че се връщат на държавата при проблем. Можеше даже да има прост договор, че лице Х получава управлението и държи приходите на компанията, а след изплащане държавата е длъжна да му прехвърли дяловете си(И това е нормална практика при придобиванията.). Държавните юристи толкова ли са некадърни, че при сделки за стотици милиони да не знаят и една процедура за защита на правата на продавача, който представляват? Едва ли...
    Национализацията е лошо нещо, но и държавната собственост и държавните пари са на данъкоплатците. Затова и не трябва собственост да остава държавна, а просто да се продаде на печалба и да има приходи от тази продажба.

    Нередност?
  • 9
    drake avatar :-|
    drake
    • - 2
    • + 27

    Харесва ми пламенната защита на частната собственост и заклеймяването на неприемливата държавна намеса в икономиката. Но дотук. Предполагам, че този памфлет е написано искрено и лично без всякакви влияния от страна на БТК ( аз съм идеалист и това презумирам макар и наивно- не ми се иска да мисля ,че скоро ще има реклами на БТК в Капитал, екскурзии за журналисти и т.н ). Сега на въпроса: статията удобно заобикаля въпроса БТК чували ли са due diligence или не. Защото ако бяха чували щяха да внимават много ,когато купуват. Или щяха да направят ескроу акаунт , в който да държат част от продажната цена като гаранция за добро изпълнение. Или щяха да си купят застраховка – има такива включително за политически риск и законодателни промени. Измиването на ръцете с „добросъвестността” е просто опит за измъкване от батака ,който сами се си набъркали. Казано по-друг начин „ който плаща зле плаща два пъти”. Или с думи прости: кьорав карти не играе нито лови риба в мътна вода щото може да хване пираня.

    Нередност?
  • 10
    blue_apollo avatar :-|
    blue_apollo
    • + 15

    Запор или ипотека??? Бих посъветвал, всеки преди да се изказва, да прочете съответния закон. Да, запорът се налага, но се отнася само до движими вещи, а тук говорим за ипотека и то законна. Тя се учредява.
    По отношение на недвижим имот може да се налага възбрана (както е при принудителното изпълнение)
    Ето и законовия текст: § 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2008 г., в сила от 22.07.2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) За приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 4, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на приватизираното дружество и върху имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм., бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., бр. 42, 45, 68 и 85 от 1996 г.; попр., бр. 86 от 1996 г.; изм., бр. 55, 61, 89, 98 и 122 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г.; попр., бр. 41 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г., бр. 47 от 1999 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 56, 84 и 96 от 1999 г., бр. 20, 99 и 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г.; отм., бр. 28 от 2002 г.), върху имуществото на приватизираното дружество.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал