Когато магазините са празни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато магазините са празни

И мениджърите на молове, и самите търговци се надяват от есента клиентите да напълнят коридорите на новите търговски центрове

Когато магазините са празни

И новите молове отгледаха недоволни търговци

Зорница Маркова
10272 прочитания

И мениджърите на молове, и самите търговци се надяват от есента клиентите да напълнят коридорите на новите търговски центрове

© Надежда Чипева


Преди пет месеца възбудени търговци сновяха по претъпканите коридори на новите молове с чаши шампанско в ръце и еуфорично "Да ни е честито" на уста. Сега пак обикалят същите, но вече пусти коридори, в доста по-минорно настроение.

И търговците, и представителите на новите молове в София не скриват реалността, че бизнесът в момента е труден, а в някои случаи дори критичен. В един и същ момент в столицата се появиха толкова много нови магазини, а клиентите останаха същите. Дори и да има купувачи, заради кризата те харчат много по-малко пари за дрехи и обувки, защото мнозина изпитват финансови затруднения. В допълнение - първите работни месеци на моловете съвпаднаха с активния летен сезон, когато градът, а с това и магазините, се изпразват от клиенти.

Така само пет месеца след премиерата на новите лъскави търговски центрове в София се стигна до естествената ситуация на напрежение и недоволство. Почти няма наемател в The Mall или "Сердика център", който да не иска предоговаряне на условията по договорите и намаляване на наемните нива. На моменти добрият тон отстъпва място на закани за по-крути мерки, като не е изключено скоро търговци и управители на молове да се срещат в съда (виж карето).

Клиентите изчезнаха

Не може да се генерализира кой от двата нови мола - The Mall или "Сердика център", работи по-добре. Някои магазини правят по-добри обороти на едното място, други - на другото, показва допитване до фирмите. Като цяло обаче се оказа проблем фактът, че едни и същи марки дублираха присъствието си и в двата комплекса. Миксът се припокрива  70-80%, което намалява значително факторите за предпочитание на един от двата мола.

"Клиентите са едни и същи, просто магазините са повече. Това направи самата продажба по-скъпа", коментира Любомир Гетов, който е мениджър на Levi's за България.

С новите молове дойде и реалната конкуренция на големите марки от ранга на New Yorker и ZARA. Те "откраднаха" тези клиенти, които са чувствителни към цената, и намалиха потока към марките, които бяха познати от по-преди в България.

"В един момент клиентите ни просто изчезнаха. Не знам дали спряха да пазаруват, или се насочиха към други марки. Ако преди в наш магазин влизаха по 400 човека на ден, сега минават по сто", коментира представител на марка от средно високия ценови сегмент.

При всеки търговец спадът в бизнеса е с различна амплитуда. Има и такива, които преди кризата са правили по 140 хил. лв. месечен оборот от магазин, а сега едва стигат и 40 хил. лв.

Дори и някои от новите големи марки, които изглеждат сравнително имунизирани срещу кризата, не скриват, че резултатите им са под очакваното. Търговец разказа, че има магазини от 800-1000 кв.м, които в слаби дни правят по 3-4 хил. оборот на ден. А за да не е на загуба, същият този магазин би трябвало да продава поне два пъти повече.

Има и още по-затруднени случаи. Отскоро магазинът на португалските дънки Salsa в "Сердика център" е временно затворен. Представителят на марката Ана Геновска разказа пред "Капитал", че се е получил вакуум между смяната на лятната с есенно-зимната колекция и причината е, че компанията е изпитала затруднения с оборотните средства. Подобен сценарий не е изключен за никой, който не може да покрие разходите с текущите приходи.

Възможни ходове

Когато един търговец е в затруднение, той няма много полезни ходове, които биха го извели от липсата на ликвидност. Тогава търси възможност за намаляване на разходите, като най-голямото перо са наемите, а на второ място - парите за заплати. С цените не може да се играе чувствително, защото повечето фирми работят с препоръчителни цени и при по-големи намаления те или губят маржа си, или работят на загуба.

Това, разбира се, е в случаите, когато бизнесът е на светло и не ползва скрити ресурси.

"Ако един търговец е директен представител на марка, здравословният разход за наем би трябвало да е 12-15% от оборота. Ако е на франчайзинг - процентът не бива да е повече от 7-8%. В момента масово търговците дават половината от оборота си за наем", каза председателят на Българската ритейл асоциация и собственик на веригата "Хиполенд" Мариян Колев.

Високите разходи за наеми в моловете идват оттам, че, първо, оборотите са малки и, второ - нивата са договаряни преди две-три години, когато пазарната ситуация изглеждаше безоблачна, а потенциалът за бизнес - необятен. И тук идва големият проблем - сега търговците имат претенции към моловете за намаляване на наемите, въпреки че това не е предвидено в подписаните от тях договори. Изнасянето от даден магазин също не е най-лесното решение, тъй като ритейлърите вече са вложили пари в оборудването и довършителния ремонт на магазина и са заключили пари като гаранция. Инвестицията в един магазин може да достигне и 100 хил. лв., а гаранцията е в размер на три-четири месечни наема.

От друга страна, един мол няма пряк интерес да отстъпва от договорените нива. Това би означавало по-малко приходи, което го дискредитира пред банките или инвеститорите, финансирали изграждането на мола. Но ако търговецът не може да си плаща високия наем, това само ще увеличава неговата задлъжнялост... Като дяволски кръг е.

Ледът, по който в момента танцуват мениджърите на молове и техните наематели, е изключително тънък. И едните, и другите разбират, че са взаимозависми, защото никой няма интерес от празни молове и фалирали магазини. И двете страни се опитват да притеглят чергата към себе си - търговците искат по-ниски наеми, моловете не искат промяна.

Голямото очакване

Ситуацията в момента е тупане на топката. Наемателите не получават отказ. Но вместо до реални действия се стига до обещанието, че разговорите за наемите с някои могат да се възобновят след коледната кампания. Голямата надежда на оптимистите е, че есенният сезон ще е много по-успешен за бизнеса и че клиентите ще се върнат из коридорите на моловете. "По принцип есента и зимата се правят много по-високи обороти от пролетта и лятото. За един чифт ботуши трябва да продам 20 чифта чехли", коментира мениджърът на Humanic за България Венцислав Огнянов. Според представителя на Samsonite за България Рая Попова очакването за увеличение на бизнеса е неоснователно. "Зимата домакинствата имат много по-големи разходи", казва тя.

Мениджърът на The Mall Франк Уайтинг коментира пред "Капитал", че да, ситуацията действително е сложна. "Има и недоволни търговци, бизнесът е слаб, но положението не е бедствено", каза той. На въпроса дали мениджърите на мола са готови да дискутират условията по договорите, той каза, че всеки случай е строго индивидуален.

Игра за двама

Вината за дискомфорта и на търговците, и на наемодателите, трябва да се потърси и у двете страни. Едните се втурваха да отварят нови магазини без да преценят риска от бързата експанзия. Другите - обещаваха перспективен бизнес без реалното подплатяване със статистика и числа. Дори и да не се беше намесила кризата, бурното развитие на пазара и буквално масовото отваряне на нови молове криеше сериозни рискове.

Както вината за тази ситуация е повсеместна, така и решаването на проблема би могло да се случва с общи усилия. Това включва диалогичност и от двете страни и прилагане на нови методи в изчисляването на наемите. Би могло да се въведе временно намаление за слабите периоди, обвързване с оборотите, смаляване на неустойките при преждевременно напускане. "Аз не искам да печеля на чужд гръб, но би било редно да си поделим загубите, за да са по-малки", коментира наемател в един от моловете.

Всъщност играта на търговците и моловете започна да се играе в България едва преди няколко години и нейните правила тепърва ще се учат. А както се казва в една известна максима: It takes two to tango.

Стопански не понасям този договор

Има един член в търговския закон, който през следващите месеци все повече ще занимава адвокатите по търговско право. Ако по съдебен път се докаже, че при договорните отношения има стопанска непоносимост, договорите могат да бъдат прекратени. Но за да има стопанска непоносимост, трябва да са налице трайни, обективни изменения на общата финансова и икономическа среда, които да правят договора недобросъвестен, несправедлив и нечестен за двете страни, в противоречие с добрите нрави.

Съдебната практика по този член е толкова бедна, че е невъзможно да се даде пример за минали дела. В същото време все повече компании се обръщат към този член с надеждата,ч е той ще реши проблеми, възникнали между страните в следствие на кризата, коментират адвокати. Такъв е случаят и с някои търговци на моловете, които в търсене на изход от противоборството си с търговските центрове, не изключват възможността да заведат дела по този член.

В българската съдебна практика няма още дело, печелено по "стопанска непоносимост". И тъй като няма опит, е много трудно да се прецени дали пледирането на непоносимост ще е в интерес на ищеца. В същото време определения като "несправедливост", "честност", "добронамереност" са понятия, които са много трудно доказуеми. Има и още подробности - настъпилите изменения трябва да са такива, че да не са могли да бъдат предвидени при сключването на договора. С други думи, не е изключено търговец да спечели дело по този член, но срещу висока цена и рискове.

Преди пет месеца възбудени търговци сновяха по претъпканите коридори на новите молове с чаши шампанско в ръце и еуфорично "Да ни е честито" на уста. Сега пак обикалят същите, но вече пусти коридори, в доста по-минорно настроение.

И търговците, и представителите на новите молове в София не скриват реалността, че бизнесът в момента е труден, а в някои случаи дори критичен. В един и същ момент в столицата се появиха толкова много нови магазини, а клиентите останаха същите. Дори и да има купувачи, заради кризата те харчат много по-малко пари за дрехи и обувки, защото мнозина изпитват финансови затруднения. В допълнение - първите работни месеци на моловете съвпаднаха с активния летен сезон, когато градът, а с това и магазините, се изпразват от клиенти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    1024 avatar :-|
    1024

    Не само магазините за парцалки по моловете работят на загуба. Аз се подвизавам като HR в средно голяма фирма, и имам няколко кандидати, съкратени от Карфур. Това не е добре за магазин, стартирал наскоро. Или някой не си е направил добре сметката "нает персонал / оборот", или хипермаркетите станаха прекалено много за двумилионното ни село.

  • 2
    damianrm avatar :-|
    damianrm

    Наскоро обикалах моловете да си купувам дрехи - 2 дни обикалях и доста скъпо ми се видя, съм с повече от 2000 лв. месечен доход. Кой може да пазарува на тези цени, не знам .. е похарчих 300 лв и толкова.

    И друго. Имам пари и мога да ги давам, трябва да се плаща за качество, ама на прозиводителя, ама в тези цени половината е за излишна показност като скъп наем в луксозна сграда и заплати на наконтени г-ци които си клатят краката по цял ден. Не ми харесва да спонсорирам тази част ...

  • 3
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Каквото и да си говорим, на българите ни е слаб коловоза за пазаруване по МОЛ-ове. Кесиите отъняха още повече под натиска на милионите зле преценени потребителски кредити. Реални клиенти могат да бъдат само хора с доход над 1000 евро, а редовни - поне с 3000 и нагоре.
    Ако търговците смятат да избият по Коледа под мотото "ден година храни", по-добре от сега да стягат коланите.

    Няма работеща икономика, няма заплати, няма и реално търсене.

    Честито на печелившите!

    КЛЮЧАРЪ

  • 4
    stenk avatar :-|
    Stanimir Kosev

    dekster , иди например в Италия или Испания да видиш , как зверски се пазарува в моловете , а там повечето хора не получват 3000 евро.
    Е в повечето случаи и цените са доста по-добри от тези в България.
    Ако тук например една риза в "Зара" е 30 лева на разпродажба там е 7-10 евро.

  • 5
    amodomio avatar :-|
    AModoMio

    До коментар [#4] от "stenk":

    Наистина е така, но не знам защо в Бг винаги нещата са наопаки. В Италия за Коледа и Великден се правят страшни намаления, в Бг се увеличават цените. А по време на сезонните намаления италианците пазаруват като луди, след като имат възможност да закупят хубава стока на половин цена. Е и аз успях от такива намаления да закупя доста неща.

  • 6
    aha avatar :-P
    aha

    До коментар [#5] от "AModoMio":
    До коментар [#3] от "dekster":
    Те затова им се радвам на моловете, колкото повече - толкова повече конкуренция и по-добро обслужване. Печалбите на българските ''ретейлъри'', както им викат на дюкянджиите последно време са огромни за сметка на оборота. Времето на селяните със скъпи маркови дрехи си отива, това което ще се търси трябва да бъде ефтино и удобно. Повече ''кашониране'' и по-малко кич покрай пазаруването е единствения сух излаз от кризата.

  • 7
    sasvirco avatar :-|
    sasvirco

    Как искам нецензурно да се изкажа за българският мол "бизнес", включващ както собствениците така и наемателите или още казано "ритейлъри", тази нова думичка в обръщение, заменила соц. звучащото "търговия на дребно". Добре че има интернет, да си купи човек свестни дрехи на свестни цени.



  • 8
    sasoss avatar :-|
    sasoss

    В Добрич видях "аутлет" на ... дрехи втора употреба. Развесели ме.
    Миналата седмица видях аутлети в Мол Варна. Единият на ... всички известни марки. Освен това имаше надпис, че бил "luxury outlet". Другият беше новоткрит. Попитах ги на коя марка са outlet - "амииииии на mexx, reebok и други". Вече не ми е весело. Явно куфарните търговци (по манталитет или направо по действия) са намерили начин да оцелеят.

  • 9
    ruhl avatar :-(
    Георги Георгиев

    Винаги съм твърдял,че в България бизнес не може да се прави.Никой не знае как да накара клиентите си да останат при него.Така е из всяка точна на тази държава..та какво остава за голямото село?

  • 10
    lazarev avatar :-?
    R.L.

    Грешиш, драги. Има хора които го правят, и си ги задържат:) От много години. Просто засега са прекалено малко на общия фон.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK