Салами втора употреба
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Салами втора употреба

Крайчетата на тези салами могат да бъдат доходоносен бизнес

Салами втора употреба

Предлагането на краища от колбаси е добър бизнес, ако се спазват правилата

Мара Георгиева
20369 прочитания

Крайчетата на тези салами могат да бъдат доходоносен бизнес

© Надежда Чипева


С какво се храним? Този въпрос вече все по-често се задава и извън средите на маниаците на тема здравословен живот. От една страна - заради влезлия в сила стандарт "Стара планина". От друга - заради проверките  на ГДБОП и Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) във фабрики за пакетиране на колбаси. И въпреки че отначало името на акцията "Дупетата" (както се казват нарязаните краища на колбаси на професионален жаргон) даде леко смешен привкус, историята е доста сериозна.

"Целта беше да се провери дали внасяни в страната количества крайщници от колбаси отговарят на сроковете на годност, дали имат необходимите придружителни документи за произход, качество, съдържание и т.н.", обобщи за "Капитал" д-р Йордан Войнов, директор на НВМС.

"Става дума за производството и предлагането на колбаси и месни продукти със суровини, предназначени за унищожаване. Бяха проверени доста складове, за които имаше предварителна информация, че това се случва. Проверени са и преработвателни предприятия", коментира за "Капитал" министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

След акцията беше наложена възбрана на близо 194 тона месни продукти с изтекъл и изтичащ срок на годност и с нередовни документи, по които не може да се установят произходът и срокът на годност, посочен от производителя на изрезките. От тях близо 187 тона са на фирмите "САФ Магелан" и "Юнона" - собственост на Георги Костадинов, съобщиха от НВМС (виж карето "Количества под възбрана").

Последваха специални изявления, пресконференции и дори размяна на персонални квалификации между контролните институции и Костадинов. "САФ Магелан" дори разпространи открито писмо до медиите, че ще потърси помощ от европейски органи за защита правата на човека, за защита на конкуренцията и за ветеринарното дело във връзка с отправени заплахи и обвинения към дружеството.

Какъв все пак е този бизнес

На пръв поглед - малък. Според данни на Националния статистически институт, предоставени от Асоциацията на месопреработвателите, преди 2008 г. в страната годишно се произвеждат около 80-90 хил. тона месни продукти. През 2008 г. следва бум в продажбите и обемите на продадените колбаси достигат 114 хил. тона. В същото време доставката на кренвирши и салами от чужбина е 3515 тона. За 2009 г. данните са съответно – произведени 112 хил. тона и внесени 3903 тона. Значителна част от тях са въпросните крайчета от салам, луканки, прошуто и др. (виж таблицата).

Тези изрезки се получават след нарязването на продуктите на парчета, но не се продават с останалата нарязана част от колбаса заради по-малкия си диаметър, който "разваля" външния вид на пакетирания продукт. Собственикът на "САФ Магелан" Георги Костадинов обясни, че е в бизнеса с вноса на такива крайчета от шест години. Те се доставят от Холандия, Испания, Франция, Италия, Австрия, Германия. Продуктите се внасят в две форми – готови за търгуване, вече пакетирани в чужбина, или в по-големи разфасовки, примерно от 20 кг, които се пакетират в по-малки опаковки тук в България.

"Идеята за този бизнес ми хрумна още преди влизането на България в ЕС. С годините го усъвършенствахме. Той не е лесен. Внасяме само свежи продукти. След това трябва за 20-30 часа да ги пакетираме, за да са перфектни на външен вид, въпреки че имат срок на годност 30 дена. Всичко това изисква сериозна организация", разказва Костадинов. Изрезките, които неговата фирма внася, се продават основно в супермаркетите под търговските марки "Камарко", "Стотинка", "Белла Италия" на цени от 6-9 лв./кг в зависимост от артикула. Това е между два и четири пъти по-евтино от аналогичните продукти на българските производители, уточнява Костадинов. От две години "САФ Магелан" ги продава и в Румъния и Македония.

С тази дейност се занимават още около 15 фирми в страната, твърди собственикът на САФ "Магелан". Йордан Вачев, собственик на "Лалов и Вачев", обяснява, че неговата компания има разрешение за препакетиране и прави това за краища от колбаси, внесени от друга фирма - "Делита трейд". "Имам отделен входящ дневник за стоката на "Делита трейд". Във всеки един момент може да се направи справка какви количества са влезли в моето предприятие, колко са пакетирани, на каква стойност е услугата, която съм предоставил. Едно кило не съм пакетирал за моята фирма", казва Вачев. И уточнява, че винаги слага срока на годност, посочен от производителя на месния продукт.

Същата практика твърди, че прилага и Юлиян Колев, собственик на "Колев комерс" - Бургас. Това е една от проверените по време на акцията фирми. "Контролните органи откриха несъответствие с документите на една партида от Италия, но италианският ни партньор вече потвърди документацията и ние сме представили всички доказателства за това на регионалната ветеринарномедицинска служба", обясни Колев. Той внася от две години различни месни продукти, сред които и изрезки от колбаси, които предлага само на регионални търговци. "Пакетираните от нас продукти винаги носят срока на годност, даден от производителя. Правим лабораторни анализи всеки месец и резултатите от тях се съхраняват", обясни още Колев.

Бизнесът има и плюсове. "Безспорно това е доходоносен бизнес, защото цената на тези продукти в страните, от които идват, е много ниска, което позволява на търговците да работят с един добър марж на печалба", казва Тони Трайкова, управляващ партньор в КФМ – Благоевград. Сериозна причина за разрастването на тези доставки е, че кризата сви потреблението като цяло. "Хората търсят предимно евтини продукти. Критерий за пазаруването е само цената. Водим живот на промоция", казва Атанас Янев, съсобственик на "Браво" - София.

В българските месопреработвателни предприятия също остават крайчета от колбаси. Обичайната практика е тези количества да се изкупуват от служителите във фабриката на ниска цена. Тези остатъци се предлагат и в някои западноевропейски супермаркети или складове за храни. Друг е въпросът дали това е масово явление. В същото време там е обичайна практика, като поискаш да ти нарежат салам на щанда, да отстранят краищата и да не ти ги продават, обяснява българка, живееща в Австрия.

Вредни ли са изрезките

Заради акцията и проверките въпросът дали тези краища от колбаси са безвредни стана много остър. "Те не са вредни, ако са спазени изискванията за съхранението им и са в срок на годност", категоричен е директорът на НВМС. "За съжаление един от най-големите вносители и търговци на този вид продукти [Георги Костадинов] заяви публично, че удължава срока на годност с 60 дни чрез препакетирането и вакуумирането им в България. Това е абсолютно забранено по закон", коментира още д-р Войнов.

"Срок на годност може да се определя единствено от производител на месни продукти, каквито вносителите на обрезките не са. Освен това, за да се определи този срок, е необходимо да се извършат редица лабораторни анализи и наблюдения, за да се прецени една шунка например колко дълго време може да е годна за консумация и безвредна за здравето на потребителите", уточни още Войнов.

Георги Костадинов обаче има друго мнение. Той коментира, че "Юнона" - Плевен, където пакетира изрезките, е производствена фабрика, защото "пакетажът е производство по смисъла на европейска директива". Костадинов съобщи също, че извършва лабораторни анализи за всяка партида. А удължаването на срока аргументира с факта, че вакуумната опаковка по принцип осигурява условия за по-голяма издръжливост на всеки продукт.

Собственици на месопреработвателни фирми в страната също намират за неприемлив подхода с удължаването на срока на годност след пакетирането. "Ако това се смята за нормално, всеки от нас малко преди изтичане на срока на трайност на колбаса ще го препакетира, за да удължи живота му, вместо да го бракува и да плати на екарисаж за унищожаването му", коментира управител на фирма, пожелал анонимност.

"Ако срокът на тези изрезки е удължаван при пакетирането им в България, това е вид нелоялна конкуренция. На нас като производители няма кой да ни разреши да правим това", казва председателят на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев. И допълва. "Не водим лична война с никого. От два месеца изразявам позициите на бранша. Единственото, което искаме, е контролът за вносителите да е със същата сила, също тъй строг и прецизен, както е при българските производители."

Според собственика на "Лалов и Вачев" Йордан Вачев при опаковането на месни изрезки в българско предприятие трябва да се спазва срокът на годност, даден от чуждестранния производител. Защото окислителните процеси текат от деня на производството, а този продукт е преминал хиляди километри.

Съмненията остават

Някои от първоначално лансираните твърденията за установени нарушения бяха опровергани и от вносителите, и от българските производители. Като например, че изрезките се влагат в други колбаси.

Проверките обаче продължават. Основните нарушения, установени засега, са свързани с нередности в документацията и етикетирането. Д-р Йордан Войнов издаде заповед, с която забрани вноса на изрезки от колбаси от разнородни партиди. Целта е допусканите до пазара крайчета да са само от една партида, така че ветеринарните власти да могат да проследяват техния произход, датите на производство и срока на годност, обясниха от НВМС. Още повече, че проследяемостта на храните по цялата верига – от фермата до трапезата, е изискване на европейски регламент.

Собственикът на "САФ Магелан" и "Анона" Георги Костадинов побърза да разпространи официално становище, че приветства това решение и уточни, че "неговите фирми никога досега не са си позволявали да внасят различни партиди колбаси от Западна Европа в една и съща транспортна опаковка. Всяка партида е в отделен кашон или пале".

В цялата сага около изрезките започна и комплексна проверка на Районната ветеринарномедицинска служба (РВМС) в Плевен заради съмнения, че служители на тази служба са прикривали нарушения на фирма "Анона", където бяха задържани най-големи количества крайчета от колбаси. Докато приключи инспекцията временно бе отстранен от длъжност директорът на РВМС - Плевен.

Сред една от последните констатации на проверяващите е, че етикетите върху крайчета от няколко европейски предприятия, са с еднакъв състав. "Това практически е абсолютно невъзможно, тъй като всяко едно предприятие работи по собствена техническа документация, която е уникална и е резултат от собствени разработки и рецептури", коментира Йордан Войнов. От НВМС обявиха още, че от "Анона" - Плевен, са изчезнали мариновани агнешки плешки под възбрана и че в предприятието са правени опити за подмяна на палетни списъци и партидни номера на продукти. Георги Костадинов пък твърди, че нарушенията, в които са били обвинени фирмите му, с времето се редуцират.

Защо сега

Според месопреработватели от няколко години в бранша зрее недоволство срещу вноса на изрезки от колбаси, които не подлежат на същия щателен контрол както продукцията на българските фирми. През декември Асоциацията на месопреработвателите дори изпратила официално запитване до НВМС и получила отговор, че всички проверки отчитат, че няма нередности. Преди месец на среща с министъра на земеделието и храните фирмите в сектора отново поставили този въпрос.

Искането на българските компании да не се прилагат двойни стандарти, а правилата да важат за всички, обяснява защо проверките са толкова силни точно сега, след като бизнесът с крайчета съществува от години.

Според Тони Трайкова друга възможна причина за акцията е фактът, че "много бавно, но сигурно" тръгва процесът на осъзнаване на това с какво се храним. "Нека не забравяме, че преди да се заговори за тези изрезки, имаше редица критики към качеството на колбасите на българските производители", казва Трайкова. И уточнява, че фирма КФМ "никога не е внасяла изрезки от крайчета, особено такива с изтекъл срок на годност". "През 2008 г. във връзка със започналата еуфория в потреблението на такива продукти и под силен натиск от страна на търговците внесохме еднократно от Австрия малко количество нарязано сушено и пушено филе, но не крайчета." Проблемът бил, че поради високото качество на продукта цената му била по-висока в сравнение с аналозите на пазара, затова бързо се отказали от това начинание.

Усърдието по време на проверките се свързва и с кампанията по налагане на стандарта "Стара планина" за месните продукти.

"В резултат на акцията предотвратихме предлагането в пазарната мрежа, и то на една доста висока цена, на продукти, които излагат на риск здравето на хората. Това естествено води до лишаването на тези фирми от реализираните досега огромни печалби, тъй като те или вземат безплатно тези изрезки, или ги вземат на много ниска стойност", обобщи Мирослав Найденов."Съжалявам", че нарушихме дългогодишното спокойствие на недобросъвестни търговци. Недопустимо е да излагат на риск здравето на хората, като пускат в българската търговска мрежа отпадъчен продукт, който следва да бъде унищожен", заяви още министърът на земеделието и храните.

Акцията предизвика интерес и извън България. От НВМС съобщиха, че са получили две запитвания за резултатите от проверката – от ЕК и от Русия. "Изчакваме цялостните резултати от проверката, за да информираме подробно нашите партньори в тези страни. Запитванията са притеснителни, тъй като Русия по преценка би могла да блокира целия ни износ на месни продукти и така има опасност да пострадат изрядните български производители и търговци", заяви д-р Йордан Войнов.

Количества под възбрана

- "Кайков" ЕООД – склад Пловдив - 230 кг. Колбаси, 3 000 кг. пилешко и свинска разфасовка

- "Саф Магелан" АД – Пазарджик – склад - 624 кг. Салами, 200 кг. замразена риба, 78 102 кг. шунка, колбаси, бекон, прошуто и агнешко и агнешки глави

- "Анона" - ООД – Плевен - 100 034 кг. Колбаси, 7 165 кг. Колбаси, преработени в заготовки за сандвичи

- "Инфантис България"ЕООД – Първомай - 1 175 кг. колбаси

- "Саф Магелан" АД – София - 850 кг. кренвирши

- "Делта Трейд" – София - 762 кг. Прошуто, 627 кг. – месни продукти

- "Бенет"ЕООД – Брезник – 334.5 кг. прошуто, луканков салам, колбаси

Източник: НВМС

С какво се храним? Този въпрос вече все по-често се задава и извън средите на маниаците на тема здравословен живот. От една страна - заради влезлия в сила стандарт "Стара планина". От друга - заради проверките  на ГДБОП и Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) във фабрики за пакетиране на колбаси. И въпреки че отначало името на акцията "Дупетата" (както се казват нарязаните краища на колбаси на професионален жаргон) даде леко смешен привкус, историята е доста сериозна.

"Целта беше да се провери дали внасяни в страната количества крайщници от колбаси отговарят на сроковете на годност, дали имат необходимите придружителни документи за произход, качество, съдържание и т.н.", обобщи за "Капитал" д-р Йордан Войнов, директор на НВМС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    amodomio avatar :-|
    AModoMio

    Много от супермаркетите в Италия предлагатат така наречените “дупета“ много по-евтино, но с много точно обозначение на срока на годност. Но италианците много държат на това с което се хранят и много редко купуват тези остатъци. По принцип когато се купува прошуто, колбас, шунка, мортадела се нарязва в момента на тънки филии пред клиента. Краищата които остават са така наречените “дупета“. Ако се закупи предварително вакумирани парчета, тогава никой не реже “дупета“. Прошуто има поне 5-6 вида ако не и повече с различен вкус и цена. Тук в Бг как се предлагат тези различни видове или всичко на куп?

  • 2
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    То дрехи втора употреба, коли втора употреба, храна втора употреба, или просто лайна ядем. Колко ги изядохме и не се знае още колко ще ядем. Имаше един разказ преди години от български автор за храната втора употреба.

  • 3
    boyanv avatar :-|
    boyanv

    В тази връзка - мога да предложа на много от малките кръчми следната последователност:
    Ден 1 - пържоли
    Ден 2 - шишчета
    Ден 3 - кюфтета, кебапчета
    Ден 4 - мусака.

    Виждал съм я, затова я описвам.

  • 4
    stenk avatar :-|
    Stanimir Kosev

    Тези които съм виждал се продават отделно във вакумирани опаковки.
    Няма смесване на различени видове колбаси.

  • 5
    ozd05563707 avatar :-|
    ozd05563707

    Перфектна продукция! Ям дупета и шунка на Камарко от години. Адски вкусни са и нямат нищо общо като съдържание и вкус с БГ боклуците. Оня ден изхвърлих един БГ салам Бургас на 10 лв килограма, защото го ядох СЛЕД шунка на Камарко и вкуса беше... КОШМАРЕН. Междудругото, като следствие то цялата тая история, вчера за първи път видях опаковка с луканкови дупета и слайсове на Камарко произведени къде? В РУМЪНИЯ. Да им е честито на всички съкратени в производството на Дупета в България. Ей така се прави. Като ти създават проблеми местните, отиваш в чужбина.

  • 6
    amodomio avatar :-|
    AModoMio

    Нямам нищо против срещу така наречените “дупета“. Но от наблюденията ми в супера където пазарувам един бут от прошуто или някакъв вид салам се свършва поне за 1-2 дена. (италианците купуват по 100 до 200 грама), а асортимента е страшно богат и различен. Това означава, че стои поне няколко дни по рафтовете преди да се стигне да се получи “дупе“. Но по-правилното ще бъде тези дупета да се вакумират в Италия или от където идват по техните стандарти. Така всеки ще види кога е произведено. срок на трайност, до кога е годно за консумация, кога е вакумирано. Не трябва да се прави ново вакумиране в Бг.

  • 7
    blackfrogg avatar :-|
    blackfrogg

    Изрезките, дори с изтекъл срок на годност, са по читава храна от нашенските месни буламачи от мърша и нискокачествена соя. Конкурентните им цени подбиваха "нашенските" саламоподобни продукти. Това си е чисто поръчкова акция, както и измисления стандарт "Стара планина", който не искам да си представям как се сертифицира от несертифицираните ни лаборатории.

  • 8
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    В продължение на два дни гледах спора между Войнов и Господина Производител.
    Моите уважения към опитите на държавата да вкара в ред нещата, но Войнов изобщо не беше убедителен. Някак си взех страната на бизнесмена. Не се сещам за името му, но знам, че има връзка с Камарко. Та Войнов не успя да ме убеди, че "най-добър до" и "срок на годност" са едно и също.
    Първо цялата шумотевица изглеждаше като начин да отстранят определена фирма от пазара, и второ - продукцията на Камарко е по-скъпа, но я предпочитам от българската. За българската знаем защо.

  • 9
    longanlon avatar :-|
    Longanlon

    №7 "Изрезките, дори с изтекъл срок на годност, са по читава храна от нашенските месни буламачи от мърша и нискокачествена соя."

    Подкрепям абсолютно! Тия дупета са същите колбаси които си купувах в Германия - средна ръка, не много скъпи, но с немско качество и на светлинни години пред нашенските. Да не говорим, че тия дупета тук са и по-евтини.

    3.20 евро за кило нискокачествени български соеви кренвирши, при условие, че чистата сурова свинска пържола е на 7-8 лв. (3.5-4 евро)?!?!!?!?!

  • 10
    don_quixote avatar :-?
    Jim Stark

    НИКОГА ДО ПРЕДИ СЕДМИЦА НЕ БЯХ ЧУВАЛ ЗА ТЕЗИ "ДУПЕТА".....
    НИЕ В ЕДНА И СЪЩА ДЪРЖАВА ЛИ ЛИ ЖИВЕЕМ?!?!?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Книгите се завръщат

Книгите се завръщат

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK