С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 21 яну 2011, 16:27, 6491 прочитания

Лекарства за всички, които ги пожелаха

По-леките изисквания за участие в търговете на болниците уплашиха фармацевтичните компании

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Две нови събития са на път да пренаредят фармацевтичния пазар в най-интересната му част - лекарствата, за които плаща държавата. Първото е методиката за провеждането на търгове от болниците, а второто е жалба до антимонополния регулатор за това кои търговци на едро с лекарства могат да доставят медикаменти на здравната каса (виж втория текст). Извън корпоративните размествания те могат и сериозно да повлияят на много болни пациенти. Тежките процедури, по които досега ставаха покупката на животоспасяващи и животоподдържащи продукти, ще се улеснят, но пък изходът от търговете ще стане много по-несигурен.

Лекарственият пазар не случайно е един от най-строго регулираните. Държавните органи не само контролират строго пътя на всяко хапче от производството до аптеката, но и влияят на оборотите и печалбите. Цената на много продукти зависи от администрацията, която определя кои медикаменти да се плащат от здравната каса, болниците и самото министерство. Затова всяка намеса на държавата в сектора се наблюдава изключително внимателно от всички компании в сектора.


Как се продава на държавата

До този момент правителството и болниците купуваха лекарства по правилата на Закона за обществените поръчки - чрез търг. Производителите се явяваха на наддаването в здравното министерство и лечебните заведения чрез собствените си фирми или чрез дистрибутор, който са упълномощили да ги представлява и да извършва доставките. В условията за участие фигурираха банкова гаранция за добро изпълнение (която министерството може да усвои, ако доставката не бъде извършена навреме), както и документ, че дистрибуторът, който извършва доставката, има договор с производителя/вносителя и разполага на склад с нужните медикаменти.

По отношение на цената здравното министерство изискваше като условие за спечелване най-ниската цена, а болниците - или това, или икономически най-изгодната оферта. Под последното се разбира комплекс от няколко показателя с различна тежест, като за част от болниците по-важно от цената е отложеното плащане. От март обаче здравното министерство ще прехвърли търговете, с които се занимаваше, на болниците. За това как те да се снабдяват с лекарства има съвместна методология на здравното министерство и Агенцията по обществени поръчки, която е консултирана с Комисията за защита на конкуренцията. В методологията обаче няма документ, с който да се докаже, че производителите имат съответната стока на склад и ще я продадат на съответния дистрибутор. Така се създават условия за проваляне на доставката на определен вид медикаменти.



Опасност зад ъгъла

Фармацевтичните компании са изключително притеснени, тъй като предстоят търгове в 22 лечебни заведения за над 107 млн. лв. за скъпи онкологични медикаменти и продукти за хемодиализа. Всяка болница ще състави свой списък лекарства, които ще купи за своите пациенти и ще избира доставчици.
Опасенията са в няколко посоки. "В момента няма процедура, по която да бъдат задължени болничните директори да искат документи, че дистрибуторите наистина представляват производителите и ще могат да доставят поръчката", коментира Деян Денев, директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании, която обединява 23 световни производители.

Това би могло да върне старата практика отпреди години, при която дистрибутор печели търг в болница, без до този момент да е имал каквито и да било търговски отношения с производителя и без да притежава стоката. А като липсва декларация от производителя, поръчката може и да не бъде изпълнена. Резултатът ще е, че медикаментите няма да достигат до пациентите навреме.

Освен това самият дистрибутор би могъл да не отговаря на изискванията за съхранение и транспорт на лекарствата на съответната фирма. Според "БГФарма", която обединява производителите на генерични лекарства, това е важно, защото лекарствата са под специален режим на производство, съхранение и продажба и често има специални изисквания и към онези, които ги разпространяват до пациентите.

Не на последно място стои финансовият въпрос. В търговете е предвидено болниците да могат да искат до 150 дни отложено плащане, при положение че до момента министерството плащаше до 60 дни.

"Да предплатят медикаментите на производителя и след това да кредитират болницата за 150 дни могат да си позволят само няколко от най-големите национални дистрибутори", коментира Денев. Търговците на едро с лекарства в България обаче са 190, някои от тях все още развиват дейността си от гаражи и апартаменти. При абсолютно либерализиран пазар и липса на контрол за това кой как работи дори и случаен доставчик има възможност да спечели търга. Подобни случаи имаше преди няколко години, когато производителите предоставяха на консигнация или срещу отложено плащане стоката си и след това с години не можеха да си съберат парите от доставчика. По сходен начин и сега финансово нестабилни дистрибутори може да спечелят търг и след това да започнат да оказват натиск върху компанията производител за отложено плащане. В една от големите фирми - производител на онколекарства, вече има 4 искания за евентуална покупка при спечелване на търг от сегашните й партньори и още седем от фирми, с които тя никога не е работила, които обаче искат отложено плащане. "Фармацевтичната компания ще прецени дали да даде отложено плащане на база на финансовата стабилност на дистрибутора и дългосрочното партньорство, а не база на резултатите от търга", смята Денев.

Свръхрегулация или нормални правила

С методологията по Закона за обществените поръчки здравното министерство няма как да препоръча дори на собствените си болници да изискват документ, че доставчикът притежава медикаментите и ще ги доставя редовно. "Лечебните заведения биха могли да поискат гаранции за доставката в рамките на Закона за обществените поръчки, стига да не налагат дискриминационни изисквания", коментира Гергана Павлова, заместник-министър на здравеопазването. Според нея това може да означава обороти за съответната година, складови площи, автомобили, ангажимент за доставка до определен брой часове, декларация за налични количества, декларация за сключен договор.

Според закона обаче, ако спечелилият се откаже да доставя, защото не притежава стоката, това трябва да стане в писмен вид или да се изчака известен период от време, в който да се докаже, че лекарства не са получени. "Няма механизъм, според който следващият в класирането бързо да поеме доставката, за да няма липси на лекарства, и затова бихме искали министерството да намери начин да препоръча на болниците да изискват и допълнителни уверения, че ще имат медикаментите", казва Денев.

По думите на Юлиян Узунов, управител на консултантската компания ТМА, държавата може да регламентира всичко, особено като става въпрос за регулиран пазар на продукти, които касаят пряко живота и здравето на хората. "Болниците не би трябвало да позволяват при тях да спечели доставчик, който очевидно не е упълномощен, няма условия да работи и не е финансово стабилен. За да защитят държавния интерес, институциите трябва да създадат сигурност и за доставките, и за самата бизнес среда и да не се получава така, че фирмите се отказват и има липси заради това, че ненадежден играч е спечелил", казва Узунов. Според него съществува реална опасност от липса на определени медикаменти, ако на болниците не бъде казано да включат определен набор гаранции. Тъй като става въпрос за скъпи животоподдържащи лекарства, той смята, че в случая държавата трябва да продължи да пази обществения интерес.

Преди няколко месеца по въпроса имаше дори още по-смешно предложение. Тъй като става въпрос за скъпи лекарства, варненският бизнесмен Веселин Марешки поиска дистрибуторите да не купуват медикамента, а само да получават от министерството такса за неговата доставка от склада на производителя до болницата.

От Комисията за защита на конкуренцията съобщиха, че до момента не са сезирани за методиката, за да се произнесат. Така се оказва, че в случай, в който всички участници имат равен и неограничен достъп до един силно чувствителен пазар, съществува опасност от дефицити. Звучи странно, но напълно възможно.

Частен случай

Пренареждане и на доставчиците на аптеките може да настъпи през следващите месеци, ако Комисията за защита на конкуренцията наложи и на здравната каса да премахне защитата си от ненавременни доставки.

В момента договорни партньори на касата са аптеките и производителите на лекарства. За да гарантира наличието на медикаменти в аптеките, с които има договор, здравната каса изисква от производителите декларация кои търговци на едро продават на аптеките продуктите на съответния фармацевтичен завод. 

Срещу тази декларация и изискването компаниите да посочат определен брой дистрибутори има жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Вносителят й е "Фармнет", дружество на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Според него списъкът с дистрибутори на здравната каса поставя търговците в неравноправно положение.

Предисторията на жалбата също е интересна. През миналата година Марешки купи дистрибутора "Хигия", към който са основните му задължения, после подаде искане за несъстоятелност и на негово място основа "Фармнет", която обаче няма договори с производителите.

По думите на Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, доставчиците на здравната каса, които са около 15, са най-големите, финансово стабилни и с пълно портфолио търговци на едро с лекарства. От 1450 лекарства в листата на касата едва 20 се продават ексклузивно от един дистрибутор. В останалите случаи търговците на едро поддържат цялата гама и тя може да се намери почти във всички аптеки. "Очевидно става въпрос за частен случай, в който определен доставчик не е завоювал доверието на фармацевтичните компании или не иска да предплати доставките", смята той.

От КЗК съобщиха, че в рамките на проучването са изискали становища от всички заинтересувани страни и в момента събира допълнителна информация от министерството и касата. Окончателното становище ще бъде изготвено в началото на февруари, съобщиха от антимонополната комисия. Според неин експерт, който участва в проучването, казусът с декларациите от производителите наистина е сложен и излиза от границите на Закона за обществените поръчки и лекарствения закон.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Tencent обяви изненадващо по-слаби резултати 1 Tencent обяви изненадващо по-слаби резултати

Китайската компания, известна с приложението WeChat, усеща влиянието на продължаващите протести в Хонконг и забавянето на икономиката

16 ное 2019, 1030 прочитания

Трудни времена за SoftBank Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

15 ное 2019, 1613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
От Русия с петрол

Сделката между BP и "Роснефть" носи много рискове. Заедно с 40 млрд. барела нефт

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10