Буболечки в офиса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Буболечки в офиса

Немалко фирми подслушват служителите си, за да се предпазят от изтичане на информация

Буболечки в офиса

Опазването на фирмената информация става все по-ключово за бизнеса

Зорница Маркова
7631 прочитания

Немалко фирми подслушват служителите си, за да се предпазят от изтичане на информация

© Надежда Чипева


Carrefour отвори първия си магазин в Бургас преди две години и от първата страница на седмичната брошура грееха банани на цена 99 стотинки за килограм. По същото време прекият конкурент по местоположение – Kaufland, пусна листовка с банани за 95 стотинки. Каква беше причината за това единомислие: а) търговците в двете вериги много обичат банани; б) бананите са били на промоция на някоя централнoевропейска платформа и всички са се втурнали да купуват от тях; в) имало изтичане на информация.

Шпионските истории са модерни през последните седмици. Приказките за СРС-та, бръмбари, подслушвания и записи се прокрадват във всеки разговор от най-горното държавно ниво до обикновените раздувки по кафетата. Истината е, че тази тема е изключително актуална и сред бизнеса. Особено сега, когато се преплитат няколко фактора: конкуренцията е голяма и пазенето на корпоративната информация става все по-важно; кризата направи компаниите чувствителни към всеки риск, който може да се отрази на приходите и печалбите; новите технологии вече са се развили до такава степен, че движението на информацията става почти невидимо. И не на последно място – WikiLeaks показа, че и най-големите корпорации не са застраховани от изтичане на важни данни за тях.

Големи тайни

Корпоративното шпиониране винаги е вървяло ръка за ръка с развитието на бизнеса. Колкото по-голям става той, толкова контролът и информацията увеличават значимостта си. Всяка голяма международна корпорация има собствено звено за сигурност, което дублира полицейските и шпионските държавни системи.

Истории за изтичане на информация има много. Достатъчно красноречива е тази от началото на януари. Трима от висшите мениджъри в автомобилния гигант Renault бяха заподозрени в промишлен шпионаж и източване на информация, а засегнатата компания обяви, че има сериозна заплаха за сигурността на активите й.

Последната вълна от документи в WIkileaks засегна и много частни корпорации. Бяха разкрити подробности от договори, отношения и детайли, които в аналоговата епоха бяха стриктно опазвани на хартия. В момента група от швейцарски банкери спят неспокойно в очакване на поредните "течове", след като създателят на Wikileaks Джулиан Асандж открито им обеща изненади.

България, макар бизнес интересите тук да са миниатюрни на фона на световните, не остава незасегната от манията за корпоративния шпионаж. Не е тайна, че преди демокрацията голяма част от бизнеса и индустрията, държавно контролирани, разчитаха на копирането на нови технологии отвън. Причината бяха забраните на COCOM - стратегия на държавите от Запада да опазват технологичния си напредък по време на Студената война. В разузнавателното управление на ДС е имало цяло направление за научнотехническо разузнаване, чиято задача е основно кражби на технологии. След промените в страната започнаха да влизат чуждите компании, които донесоха методите си за опазване на собствената информация и домогването до тайните на конкуренцията, а бившите ченгета от ДС се настаниха в звената по сигурност на новооткритите частни банки и фирми.

Ти не знаеш, но те те виждат

"Всяка по-голяма компания вече има така наречените звена за сигурност. По-изтънчено те се наричат "Управление на риска". Това е екип от хора, който има задачата да гарантира сигурността на компанията, като тук не говорим да охранява шефа или жена му. Тези хора внимават във фирмата да не попадне грешен човек, който да злоупотреби с положението си и с достъпа си до информация, проучват го, преди да го назначат. От друга страна, ако компанията има нужда да разбере какво прави конкуренцията, тези хора трябва да й осигурят необходимите данни", разказа източник на "Капитал", който от години се грижи за сигурността на различни компании като външен консултант. "Едва ли има вече голяма фирма, която да не се застрахова поне профилактично от посегателство на информацията си", каза той.

Шпионската терминология не е позната само в полицейските и политическите среди. Тя фигурира и сред корпорациите, но е облечена в по-представителни имена. Кадровото дело се казва фирмено досие, а проучването на конкуренцията се нарича store check.

На акаунт или при специална поръчка

Някои фирми инсталират техника в офиса си, с която да следят разговорите или срещите на служителите си. Интересът е насочен обикновено към ключовите хора, които вземат решения или разполагат с важна информация. По-параноичните фирми обаче "слушат наред", каза източник на вестника. Изразът "не е за телефона" не е пантентован само за престъпниците.

Когато проследяването е със знанието на служителите, тогава няма законов проблем. Една компания в сферата на медиите например предлага на новоназначаваните да подписват договор заедно с декларация, че са съгласни да бъдат снимани с камера и слушани по телефона. Ако не се съгласят, просто не стават служители.

Само че практиката познава и случаи, когато фирмите слушат хората си тайно. Това е нарушение на личните права и служителят има право да съди работодателя си. От друга страна обаче, така корпорациите неведнъж са разкривали злоупотреби на подчинените си.

"Засякохме съмнителни разговори на търговци. След това задълбочихме наблюдението. Оказа се, че имат паралелна дейност и точат компанията през собствени фирми", разказа шефът по сигурността на голяма международна компания в сферата на търговията.

Някои корпорации прибягват до услугите на частните полицаи само при специални случаи. Например преди сделка. Участник в подобна акция разказа пред "Капитал", че международна фирма в България влизала в период на преговори със свой доставчик. Тогава тя се обърнала към експерти по сигурността да "подготвят терена". Тяхната задача е да проучат служителите, които ще водят преговорите и да предотвратят евентуална двойна игра. Стига се дори до проследяване нощем и записване с кого и къде се срещат.

"Подобни проекти струват скъпо на компаниите. За да проуча например петима техни служители, ще им дам приятелска цена от 5 хил. евро. Но фирмите плащат, защото знаят, че невниманието може да им струва много по-скъпо", разказа източникът. Много по-важни проучвания правят големите компании, когато искат да купят дадена фирма, банка или производство в България. За западните дружества е важно не само цената на сделката, а също така каква е репутацията на покупката, кои са собствениците, откъде са първите капитали, има ли скрити играчи, какви отношения има с политиците и още много, много информация, която би ги предпазила от грешен ход. За целта те наемат чужди консултантски фирми, в които работят българи или местни стрингери - най-често бивши ченгета с достатъчно контакти и връзки в полицията и данъчните.

Преди счетито, сега ИТ-то

Освен че си пазят информацията, компаниите все по-често се опитват да се доберат до тайните на конкурентите си. Например това в момента е изключително гореща тема сред търговските вериги, тъй като на пазара в един и същ период от време влязоха много нови играчи и всички те са прелюбопитни как се движат конкурентите.

Точенето на информация може да става със супер модерна техника. Една от мощните корпорации в България например е инвестирала преди време 300-400 хил. евро, за да си набави мобилна техника за подслушване и проследяване.

Каквото и оборудване да се използва обаче, най-често изтичането на данни става през човешкия фактор. Срещу определена сума служителите често се съгласяват да са източник на тайни. Преди години, когато бизнесът не беше компютризиран, целта на вербовчиците бяха счетоводителите. През тях минаваха всички сметки и данни на компаниите. "Сега е достатъчно да имаш някое ИТ и цялата информация може да е твоя. Понякога ИТ-тата дори не разбират до какви данни имат достъп", разказа източник на вестника.

Мениджър на търговска компания разказа, че при него се появил човек, който му предложил да му дава периодично информация за бизнеса на негов конкурент – договори, цени, партньори. Такива данни трудно могат да се изнесат без знанието на компютърните специалисти, коментира той.

Темата за корпоративното шпиониране не е нова. Но определено ще става все по-популярна. И не само заради нейното подклаждане от полицейските СРС-та, а защото достъпът до информация става все по-лесен, а опазването й – все по-ключово.

Carrefour отвори първия си магазин в Бургас преди две години и от първата страница на седмичната брошура грееха банани на цена 99 стотинки за килограм. По същото време прекият конкурент по местоположение – Kaufland, пусна листовка с банани за 95 стотинки. Каква беше причината за това единомислие: а) търговците в двете вериги много обичат банани; б) бананите са били на промоция на някоя централнoевропейска платформа и всички са се втурнали да купуват от тях; в) имало изтичане на информация.

Шпионските истории са модерни през последните седмици. Приказките за СРС-та, бръмбари, подслушвания и записи се прокрадват във всеки разговор от най-горното държавно ниво до обикновените раздувки по кафетата. Истината е, че тази тема е изключително актуална и сред бизнеса. Особено сега, когато се преплитат няколко фактора: конкуренцията е голяма и пазенето на корпоративната информация става все по-важно; кризата направи компаниите чувствителни към всеки риск, който може да се отрази на приходите и печалбите; новите технологии вече са се развили до такава степен, че движението на информацията става почти невидимо. И не на последно място – WikiLeaks показа, че и най-големите корпорации не са застраховани от изтичане на важни данни за тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    e_mil avatar :-|
    tamada

    "Причината бяха забраните на НЕОКОКОМ - стратегия на държавите от Запада..."

    1.
    Когато си толкова млад, че не помниш какво е било и когато си толкова самонадеян, че те мързи да си провериш информацията е редно да пишеш "причините са БИЛИ", а не "БЯХА".
    2.
    Как така neo-COCOM е опазвалo технологиите преди демокрацията, след като е подписано през 1996 година?
    Това което действаше преди демокрацията беше COCOM. И не беше стратегия, а комитет - Coordinating Committee for Multilateral Export Controls.
    3.
    Neo-COCOM не е абревиатура, а жаргон и не се пише изцяло с главни букви. Точното му име е Васенаарско споразумение.

  • 2
    veskes1 avatar :-|
    veskes1

    безработните са най-добре

  • 4
    ivanchola avatar :-P
    ivanchoLA

    "Само че практиката познава и случаи, когато фирмите слушат хората си тайно. Това е нарушение на личните права и служителят има право да съди работодателя си."
    Освен ако HR не са пълни идеоти (обикновенно полвин идеоти), всеки договор има клауза за "сигурност и оперативна ефективност" by all means necessary ... въобще не дългиш обяснения на никого ако телефона, емаила, колата, интернет вкъщи и тн се плащат от компанията дори частично, ако влизат в личните си маили от служебни връзки/мрежа е fair game трафика от телефон, личен лаптоп ... има нещо друго, дори и да не ни пука какво правят, ако по някакъв начин нарушът закона от наще системи, по закон, компанията е съучасник в престъплението и хората от горе не само могат да бъдат глобени зверски ами и наказателна отговорнос, без въобще те да са имали идея за това ... а пък за ПР цената нема да почвам ако се разпърдят медиите ...

  • 5
    nea avatar :-|
    nea

    Напълно съм съгласен с Тамада (1).

    Идеално би било в Капитал да има и малко по-възрастни редактори, които помнят седемдесетте и осемдесетте години. Тъй като сред читателите има доста "старци" като мен. За нас СОСОМ беше реалност дори и след промените.

    Но принципната идея тук е за по-опитни (включително и по-възрастни) редактори. Поне в капитал, като седмичник, е по-лесно статиите да се изчитат от двама...

  • 6
    minavasht avatar :-|
    Минаващ

    "Срещу определена сума служителите често се съгласяват да са източник на тайни."

    Не е толкова често, повечето хора са честни, или се смятат за такива. Те биха предали фирмата, ако смятат, че фирмата ги е предала първа - чувстват се недооценени, особено в края на месеца, шефа или собственика се държат като зад***, отрязали са им премиите незаслужено, ет цетера.

  • 7
    yavooor avatar :-|
    yavooor

    Тази статия е открадната от друг вестник!

  • 8
    ilia_p avatar :-|
    ИЛИЯ

    ivanchoLA,

    Научи се да пишеш! Колкото и добър да е коментарът ти под статията, няма да има стойност, ако хора като теб не работят върху неграмотността си. След десетата грешка спрях да броя.

  • 10
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#7] от "yavooor":
    Е да беше дал линк, а? Или ще се цепим в стил "Яне Янев", с кухи обвинения?

    По темата - все още са малко българските ТД, чиито мениджъри (и собственици) оценяват риска, и ако изобщо взимат някакви мерки, те често са в посока да се назначават пенсионирани милиционери за охрана, да стоят долу на рецепция да гледат страшно посетителите.
    А автора на материала можеше да даде някакво сравнение с практиките по света, да посочи какви проценти от печалбите на големите корпорации се заделят за фирмена сигурност, как си взаимодействат със службите - ей такива работи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK