

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Carrefour отвори първия си магазин в Бургас преди две години и от първата страница на седмичната брошура грееха банани на цена 99 стотинки за килограм. По същото време прекият конкурент по местоположение – Kaufland, пусна листовка с банани за 95 стотинки. Каква беше причината за това единомислие: а) търговците в двете вериги много обичат банани; б) бананите са били на промоция на някоя централнoевропейска платформа и всички са се втурнали да купуват от тях; в) имало изтичане на информация.
Шпионските истории са модерни през последните седмици. Приказките за СРС-та, бръмбари, подслушвания и записи се прокрадват във всеки разговор от най-горното държавно ниво до обикновените раздувки по кафетата. Истината е, че тази тема е изключително актуална и сред бизнеса. Особено сега, когато се преплитат няколко фактора: конкуренцията е голяма и пазенето на корпоративната информация става все по-важно; кризата направи компаниите чувствителни към всеки риск, който може да се отрази на приходите и печалбите; новите технологии вече са се развили до такава степен, че движението на информацията става почти невидимо. И не на последно място – WikiLeaks показа, че и най-големите корпорации не са застраховани от изтичане на важни данни за тях.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
15 коментара
"Причината бяха забраните на НЕОКОКОМ - стратегия на държавите от Запада..."
1.
Когато си толкова млад, че не помниш какво е било и когато си толкова самонадеян, че те мързи да си провериш информацията е редно да пишеш "причините са БИЛИ", а не "БЯХА".
2.
Как така neo-COCOM е опазвалo технологиите преди демокрацията, след като е подписано през 1996 година?
Това което действаше преди демокрацията беше COCOM. И не беше стратегия, а комитет - Coordinating Committee for Multilateral Export Controls.
3.
Neo-COCOM не е абревиатура, а жаргон и не се пише изцяло с главни букви. Точното му име е Васенаарско споразумение.
безработните са най-добре
"Само че практиката познава и случаи, когато фирмите слушат хората си тайно. Това е нарушение на личните права и служителят има право да съди работодателя си."
Освен ако HR не са пълни идеоти (обикновенно полвин идеоти), всеки договор има клауза за "сигурност и оперативна ефективност" by all means necessary ... въобще не дългиш обяснения на никого ако телефона, емаила, колата, интернет вкъщи и тн се плащат от компанията дори частично, ако влизат в личните си маили от служебни връзки/мрежа е fair game трафика от телефон, личен лаптоп ... има нещо друго, дори и да не ни пука какво правят, ако по някакъв начин нарушът закона от наще системи, по закон, компанията е съучасник в престъплението и хората от горе не само могат да бъдат глобени зверски ами и наказателна отговорнос, без въобще те да са имали идея за това ... а пък за ПР цената нема да почвам ако се разпърдят медиите ...
Напълно съм съгласен с Тамада (1).
Идеално би било в Капитал да има и малко по-възрастни редактори, които помнят седемдесетте и осемдесетте години. Тъй като сред читателите има доста "старци" като мен. За нас СОСОМ беше реалност дори и след промените.
Но принципната идея тук е за по-опитни (включително и по-възрастни) редактори. Поне в капитал, като седмичник, е по-лесно статиите да се изчитат от двама...
"Срещу определена сума служителите често се съгласяват да са източник на тайни."
Не е толкова често, повечето хора са честни, или се смятат за такива. Те биха предали фирмата, ако смятат, че фирмата ги е предала първа - чувстват се недооценени, особено в края на месеца, шефа или собственика се държат като зад***, отрязали са им премиите незаслужено, ет цетера.
Тази статия е открадната от друг вестник!
ivanchoLA,
Научи се да пишеш! Колкото и добър да е коментарът ти под статията, няма да има стойност, ако хора като теб не работят върху неграмотността си. След десетата грешка спрях да броя.
До коментар [#7] от "yavooor":
Е да беше дал линк, а? Или ще се цепим в стил "Яне Янев", с кухи обвинения?
По темата - все още са малко българските ТД, чиито мениджъри (и собственици) оценяват риска, и ако изобщо взимат някакви мерки, те често са в посока да се назначават пенсионирани милиционери за охрана, да стоят долу на рецепция да гледат страшно посетителите.
А автора на материала можеше да даде някакво сравнение с практиките по света, да посочи какви проценти от печалбите на големите корпорации се заделят за фирмена сигурност, как си взаимодействат със службите - ей такива работи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.