Истории за изтичане на информация има много. Достатъчно красноречива е тази от началото на януари. Трима от висшите мениджъри в автомобилния гигант Renault бяха заподозрени в промишлен шпионаж и източване на информация, а засегнатата компания обяви, че има сериозна заплаха за сигурността на активите й.

Последната вълна от документи в WIkileaks засегна и много частни корпорации. Бяха разкрити подробности от договори, отношения и детайли, които в аналоговата епоха бяха стриктно опазвани на хартия. В момента група от швейцарски банкери спят неспокойно в очакване на поредните "течове", след като създателят на Wikileaks Джулиан Асандж открито им обеща изненади.

България, макар бизнес интересите тук да са миниатюрни на фона на световните, не остава незасегната от манията за корпоративния шпионаж. Не е тайна, че преди демокрацията голяма част от бизнеса и индустрията, държавно контролирани, разчитаха на копирането на нови технологии отвън. Причината бяха забраните на COCOM - стратегия на държавите от Запада да опазват технологичния си напредък по време на Студената война. В разузнавателното управление на ДС е имало цяло направление за научнотехническо разузнаване, чиято задача е основно кражби на технологии. След промените в страната започнаха да влизат чуждите компании, които донесоха методите си за опазване на собствената информация и домогването до тайните на конкуренцията, а бившите ченгета от ДС се настаниха в звената по сигурност на новооткритите частни банки и фирми.

Ти не знаеш, но те те виждат

"Всяка по-голяма компания вече има така наречените звена за сигурност. По-изтънчено те се наричат "Управление на риска". Това е екип от хора, който има задачата да гарантира сигурността на компанията, като тук не говорим да охранява шефа или жена му. Тези хора внимават във фирмата да не попадне грешен човек, който да злоупотреби с положението си и с достъпа си до информация, проучват го, преди да го назначат. От друга страна, ако компанията има нужда да разбере какво прави конкуренцията, тези хора трябва да й осигурят необходимите данни", разказа източник на "Капитал", който от години се грижи за сигурността на различни компании като външен консултант. "Едва ли има вече голяма фирма, която да не се застрахова поне профилактично от посегателство на информацията си", каза той.

Шпионската терминология не е позната само в полицейските и политическите среди. Тя фигурира и сред корпорациите, но е облечена в по-представителни имена. Кадровото дело се казва фирмено досие, а проучването на конкуренцията се нарича store check.

На акаунт или при специална поръчка

Някои фирми инсталират техника в офиса си, с която да следят разговорите или срещите на служителите си. Интересът е насочен обикновено към ключовите хора, които вземат решения или разполагат с важна информация. По-параноичните фирми обаче "слушат наред", каза източник на вестника. Изразът "не е за телефона" не е пантентован само за престъпниците.

Когато проследяването е със знанието на служителите, тогава няма законов проблем. Една компания в сферата на медиите например предлага на новоназначаваните да подписват договор заедно с декларация, че са съгласни да бъдат снимани с камера и слушани по телефона. Ако не се съгласят, просто не стават служители.

Само че практиката познава и случаи, когато фирмите слушат хората си тайно. Това е нарушение на личните права и служителят има право да съди работодателя си. От друга страна обаче, така корпорациите неведнъж са разкривали злоупотреби на подчинените си.

"Засякохме съмнителни разговори на търговци. След това задълбочихме наблюдението. Оказа се, че имат паралелна дейност и точат компанията през собствени фирми", разказа шефът по сигурността на голяма международна компания в сферата на търговията.

Някои корпорации прибягват до услугите на частните полицаи само при специални случаи. Например преди сделка. Участник в подобна акция разказа пред "Капитал", че международна фирма в България влизала в период на преговори със свой доставчик. Тогава тя се обърнала към експерти по сигурността да "подготвят терена". Тяхната задача е да проучат служителите, които ще водят преговорите и да предотвратят евентуална двойна игра. Стига се дори до проследяване нощем и записване с кого и къде се срещат.

"Подобни проекти струват скъпо на компаниите. За да проуча например петима техни служители, ще им дам приятелска цена от 5 хил. евро. Но фирмите плащат, защото знаят, че невниманието може да им струва много по-скъпо", разказа източникът. Много по-важни проучвания правят големите компании, когато искат да купят дадена фирма, банка или производство в България. За западните дружества е важно не само цената на сделката, а също така каква е репутацията на покупката, кои са собствениците, откъде са първите капитали, има ли скрити играчи, какви отношения има с политиците и още много, много информация, която би ги предпазила от грешен ход. За целта те наемат чужди консултантски фирми, в които работят българи или местни стрингери - най-често бивши ченгета с достатъчно контакти и връзки в полицията и данъчните.

Преди счетито, сега ИТ-то

Освен че си пазят информацията, компаниите все по-често се опитват да се доберат до тайните на конкурентите си. Например това в момента е изключително гореща тема сред търговските вериги, тъй като на пазара в един и същ период от време влязоха много нови играчи и всички те са прелюбопитни как се движат конкурентите.

Точенето на информация може да става със супер модерна техника. Една от мощните корпорации в България например е инвестирала преди време 300-400 хил. евро, за да си набави мобилна техника за подслушване и проследяване.

Каквото и оборудване да се използва обаче, най-често изтичането на данни става през човешкия фактор. Срещу определена сума служителите често се съгласяват да са източник на тайни. Преди години, когато бизнесът не беше компютризиран, целта на вербовчиците бяха счетоводителите. През тях минаваха всички сметки и данни на компаниите. "Сега е достатъчно да имаш някое ИТ и цялата информация може да е твоя. Понякога ИТ-тата дори не разбират до какви данни имат достъп", разказа източник на вестника.

Мениджър на търговска компания разказа, че при него се появил човек, който му предложил да му дава периодично информация за бизнеса на негов конкурент – договори, цени, партньори. Такива данни трудно могат да се изнесат без знанието на компютърните специалисти, коментира той.

Темата за корпоративното шпиониране не е нова. Но определено ще става все по-популярна. И не само заради нейното подклаждане от полицейските СРС-та, а защото достъпът до информация става все по-лесен, а опазването й – все по-ключово.