Пристанище "Дълг"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пристанище "Дълг"

Пристанището в Бургас има спешна нужда от товари

Пристанище "Дълг"

Желаещите терминала за въглища и метали в Бургас ще трябва да покрият заем за 56 млн. лв.

Калина Горанова
3957 прочитания

Пристанището в Бургас има спешна нужда от товари

© Надежда Чипева


Медиите отразиха напоително визитата на Бойко Борисов в Япония през януари. След поредицата описателни репортажи за каратето, сакето и сушито в крайна сметка не се разбра дали на министър-председателя е останало време да разговаря с японската страна по един доста важен въпрос. А именно японските заеми за българските черноморски пристанища, които страната трябва да изплаща.

През 1998 г. държавата сключва договор за заем с Японската банка за международно сътрудничество в размер 14.3 млрд. японски йени (или 247.2 млн. лева по сегашния курс на йената) за изграждането на нов терминал за насипни товари (въглища, метали и т.н.) на пристанището в Бургас. Старият терминал съществува от 1974 г., намира се в близост до жилищните сгради на града и е технологично остарял. Строителството обаче се проточва с години и в момента, в който терминалът започва работа през 2010 г. нещата стоят по друг начин. Металургичният комбинат "Кремиковци", който осигуряваше повече от половината товари в Бургас, вече е фалирал. Така терминалът остава почти празен, дружеството започва да трупа загуби и за него става все по-трудно да покрива вноските си към японската финансова институция.

За да реши този проблем, в близките дни транспортното министерство ще обяви търг за отдаването на двата терминала за насипни товари (стария и новия) на концесия. Това става близо година след като новото ръководство на министерството разкри стратегията си за пристанищните терминали и по-малките летища, която не се различава особено от концесионните намерения на предходните кабинети. В крайна сметка основното условие към кандидатите за Бургас ще бъде да осигурят покриването на вноските по заема към японската банка. Остава въпросът дали ще има интерес към терминал за подобен тип товари, при положение че те липсват и при положение, че бъдещето на шипинга е в превозите в контейнери, коментираха консултанти.

Бургаски заеми

От транспортното министерство обаче твърдят, че има интерес към терминала в Бургас. "Той е както от чужди основни големи пристанищни оператори, така и от български инвеститори", заяви зам.-министърът на транспорта Камен Кичев. Конкретни имена на този етап обаче не се споменават. Процедурата за набирането на оферти трябва да стартира до дни. Министерството предвижда да отдаде терминала за максималния по закон срок 35 години.

С най-голяма тежест при избора на победителя (55%) е компанията да поеме ангажимента за погасяването на вноските на пристанището по японския заем. На второ място по тежест в офертата с 30% се нарежда т.нар. инвестиционно предложение - как ще се развива терминалът. С по 10% тежест се нарежда концесионното плащане и с 5% бизнес предложението.

Основната част по заема (191 млн. лв.) се покрива от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Предприятието към министерство на транспорта отговаря за състоянието на кейовете по Черно море и по Дунава. Дружеството се финансира основно от различните държавни такси (кейови, пристанищни, тонажни, светлинни), които плащат корабите при акостиране. Самите портове отговарят за докерската техника, която служи за обработката и съхраняването на стоките. Затова и останалата част от заема се изплаща от държавното дружество "Пристанище Бургас". До 2019 г. то трябва да изплати 3.237 млрд. йени, или 55.9 млн. лева. С концесионирането на терминала това ще остане задача на бъдещия частен оператор. 

Има ли живот на терминала

През изминалата 2010 г. на терминалите за насипни товари в пристанище Бургас са обработени 1.3 млн. тона. Годишният капацитет на съоръженията обаче е  9 млн. тона. Терминалът, замислен още през далечната 1998 г., показва нагледно как, ако появата на необходимата инфраструктура закъснее твърде много, накрая тя може да се окаже просто безсмислена.

Затова и замисълът на министерството е концесионерът да го модернизира и разшири. Изискването е през първите 7 години да бъде направена инвестиция в размер не по-малък от 12.4 млн. евро. Инвестиционното предложение трябва да включва график на реализирането му, план за финансиране и оценка за ефекта върху потребителите. "За да спечели, инвеститорът трябва да ни убеди, че ще докара допълнителни товари", заяви Камен Кичев. За целта министерството предвижда да даде свобода на инвеститора по отношение на бъдещата им употреба. Там частната компания, ако желае, ще може да изгради съоръжения за обработка на контейнери, на течни товари, на зърно, обясни Кичев. От самото пристанище обясниха, че терминалите могат да се пригодят за всякакъв вид товари.

Затънали в йени

Дали тези условия ще привлекат инвеститорите, или министерството е надценило частния интерес ще се разбере в близките няколко месеца. Докато ведомството все пак е открило начин да гарантира вноските по стария японски заем, не бива да се забравя, че текат сроковете по още един такъв. Кредиторът отново е Японската банка за международно сътрудничество. Този път договорът е подписан през 2008 г. и е за заем от 37 млрд. японски йени, или 640 млн. лв. по сегашния курс. Към момента тече седемгодишен гратисен период, като връщането на парите трябва да започне през 2015 г. Първоначалните планове са да бъдат изградени два контейнерни терминала - по един във Варна и в Бургас.

След злополучната съдба на първия японски заем обаче през пролетта на миналата година транспортното министерство обяви, че ще се правят анализи, които да покажат дали искаме парите и ако да, дали да не се намали размерът им. Месеци по-късно все още няма яснота по този въпрос. А това заплашва след години на планиране, анализи и обмисляне да си отгледаме нов ненужен терминал, който да обслужва някой отмрял вече бизнес.

Кои са следващите

Освен процедурата по отдаването на концесия на терминалите за насипни товари в Бургас до края на пролетта предстои да бъдат пуснати и търговете за пристанище Русе. Все още не е ясно обаче дали дунавският порт ще бъде предложен на инвеститорите в неговата цялост или ще бъде раздробен на отделни терминали, обясниха от министерството. В сферата на авиацията ще бъдат обявени летищата в Пловдив, Русе и Горна Оряховица. До момента частни компании не са имали възможност да наддават за пристанище Русе и летището в Пловдив, което в края на мандата на предходното правителство се сдоби в нов пътнически терминал. Не така стои въпросът с по-малките летища - Русе и Горна Оряховица, които въпреки няколкото търга за тях, все още не са се сдобили с нов стопанин.

Медиите отразиха напоително визитата на Бойко Борисов в Япония през януари. След поредицата описателни репортажи за каратето, сакето и сушито в крайна сметка не се разбра дали на министър-председателя е останало време да разговаря с японската страна по един доста важен въпрос. А именно японските заеми за българските черноморски пристанища, които страната трябва да изплаща.

През 1998 г. държавата сключва договор за заем с Японската банка за международно сътрудничество в размер 14.3 млрд. японски йени (или 247.2 млн. лева по сегашния курс на йената) за изграждането на нов терминал за насипни товари (въглища, метали и т.н.) на пристанището в Бургас. Старият терминал съществува от 1974 г., намира се в близост до жилищните сгради на града и е технологично остарял. Строителството обаче се проточва с години и в момента, в който терминалът започва работа през 2010 г. нещата стоят по друг начин. Металургичният комбинат "Кремиковци", който осигуряваше повече от половината товари в Бургас, вече е фалирал. Така терминалът остава почти празен, дружеството започва да трупа загуби и за него става все по-трудно да покрива вноските си към японската финансова институция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kamendc avatar :-|
    Камен

    е след като от 9 млн. т. капацитет се ползва само 1, а останалите 8 са били за Кремиковци, трябвало е самото Кремиковци да си плати и да си изгради терминал. защо държавата е трябвало да прави това, и то с нашите пари?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK