На прицел

Държавата продава последният си оръжеен завод, но отслаби ръководството на основния си износител

Чуждите оръжейни компании са само част от невъзможните мечти в Сопот. Другата е да получат заплати.
Чуждите оръжейни компании са само част от невъзможните мечти в Сопот. Другата е да получат заплати.    ©  АСЕН ТОНЕВ
Чуждите оръжейни компании са само част от невъзможните мечти в Сопот. Другата е да получат заплати.
Чуждите оръжейни компании са само част от невъзможните мечти в Сопот. Другата е да получат заплати.    ©  АСЕН ТОНЕВ

Държавата рядко стреля в оръжейния бранш. Сега само за дни изстреля два куршума в две от последните си дружества - единият точно в десетка, а другият - направо извън мишената. Силното попадение е, че държавата най-сетне ще приватизира последния си военен завод ВМЗ - Сопот. Слабият ход по оценки на представители на сектора е смяната на опитния директор на оръжейния търговец "Кинтекс". Дружеството, което всички предприятия в бранша възприемат като "голямата майка", е основен координатор на износа на специализирана продукция. Заедно с мениджъра обаче България може да се сбогува и с ценни контакти.

Движенията идват в момент, в който оръжейната индустрия на България е в подем - само за пет години износът се е утроил. В сектора има бизнес, има пари, назначават се служители, правят се оръжия. Но за да не се прекъсне тенденцията, трябва цялостна политика, без резки грешни движения.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се