С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 15 апр 2011, 12:43, 15210 прочитания

Един път купи, три години режи

Фирми от групата на "Надин" ще изчистят метала от терена на "Кремиковци". Възможно е само малко производство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво купува новият собственик
"Елтрейд къмпани" става собственик на 7655 дка земя, общо 15 производствени мощности, 170 км релсов път, четири железопътни гари, 895 вагона и сгради с оценка 95.1 млн. лв., както и активи и стоки, чието описание е над 1000 страници.

Къде отиват милионите
Платените 316 млн. лв. тепърва трябва да се разпределят по сложи правила от синдика Цветан Банков. Отсега е ясно, че далеч не всички кредитори ще получат по нещо, защото дълговете на комбината са между 2 и 3 млрд. лева. По закон първи по ред за получените средства са кредиторите с обезпечения. Те ще вземат такава сума, каквато е получена за обезпечението им. Това означава най-малко, че облигационерите няма теория да си възвърнат средствата. Затова пък почти сигурно ще има пари за работниците, които са следващите по ред. Дори е възможно държавата да получи част от дължимите й данъци. Кой колко ще вземе ще стане ясно най-късно до края на годината. За акционерите в публичното дружество "Кремиковци" няма никаква надежда.
Купувачът предстои да плати и сума от порядъка на поне милион на Столична община - това ще е местния данък за придобиването на недвижимите имоти и транспортни средства.

Почти половин век след откриването му най-голямото и най-задлъжнялото предприятие в страната - комбинатът "Кремиковци", вече е празен от съдържание. Ключовите активи на фалиралия завод от тази седмица имат нов собственик - новорегистрираната българска фирма "Елтрейд къмпани", която плати 316 млн. лв. за тях.

Сделката носи радост за най-различни кръгове - за милионна София, която няма да бъде тровена; за част от кредиторите и работниците в завода, които до месеци ще получат част от дължимите им суми; евентуално малко средства ще вземе и държавата. Новите собственици категорично обещаха "Кремиковци" да стане по-чисто място. Дали там ще има някакво малко производство е въпрос, който тепърва ще се решава.


Метал трио

Още преди месец в металургичните кръгове се заговори, че търговецът на скрап "Надин" се интересува от "Кремиковци". Появата на свързаното дружество "Елтрейд къмпани" (виж карето В сянката на "Надин") на търга просто потвърди слуха. Анализът на това дали платената цена е висока или ниска е безсмислен, при положение че за тази сума се появи само един кандидат. Факт е, че това е втората по големина сделка в страната за годината (след продажбата на ТЕЦ "Енел Марица-изток 3"). Освен това активите на "Кремиковци" бяха продадени сравнително бързо - за по-малко от година след обявяването в несъстоятелност, вместо да се прави протяжен и неясен план за оздравяване.

Всъщност зад купувача "Елтрейд" стоят още две групи компании, съобщи консултантът по сделката Любомир Тодоров. Единият инвеститор е холдингът "Надин", представляван от няколко свои фирми. Вторият участник е "Валпет консулт", която е регистрирана през август 2009 г. и е еднолична собственост на Валентин Петров Войнов. Финансирането също е разпределено на три. "Елтрейд" плаща 59 млн. евро със заем от Първа инвестиционна банка. "Надин" осигурява сама около 100 млн. лв., а остатъкът е от "Валпет", уточни Тодоров. В петък от Първа инвестиционна банка официално съобщиха, че финансират цялата сделка, т.е. и трите групи инвеститори.



Какъв е планът

Трите фирми ще поемат три отделни дейности на територията на бившия комбинат. Логично "Надин" ще отговаря за събирането на метала от площадката. По предварителни оценки на компанията там има около 2 млн. тона скрап. Металът може да бъде преработван на място или в рециклиращите заводи на групата, или да бъде изнасян. "Надин" вече имал договори с Duferco, както и с турски металургични компании. "Количеството скрап е достатъчно, за да се възобнови и модерно и чисто производство в "Кремиковци", в което може да работят 2000 човека", допълни Тодоров. Но уточни, че производство ще има само ако икономическия анализ докаже, че е рентабилно. По негови изчисления пускането на мощностите ще струва между 10 и 15 млн. лева. Те ще отидат за екоинвестиции като филтри и сероочистки и ремонт и пуск на оборудването. За да заработят електропещта, линията за леене на стомана и производството на ламарина, първо трябва да се издаде екоразрешително. Това вероятно ще отнеме месеци. И ако това малко производство все пак бъде възстановено, то с абсолютна сигурност може да се твърди, че най-мръсните части (коксохимическото, агломерационното и доменното) не могат и няма да бъдат възстановени. По същия некатегоричен начин дали въобще ще има някакво производство отговарят и от финансиращата банка: "Дали и как ще стане това е въпрос на преценка от страна на фирмата купувач", само че по техни изчисления там може да работят приблизително 1000 души.

Самата "Надин комерс" има годишен оборот от изкупуване на метали около 500 млн. лв. и може да възстанови инвестицията си от 100 млн. лв. за около една година, каза Тодоров.

Тон скрап в момента се продава за около 500 лв. "В "Кремиковци" обаче има лесен скрап и труден. Преди 5-6 години имаше изчисления, че извличането на метала от доменните пещи ще струва по 530 долара за тон, колкото струва и готовата стомана", каза представител на комбината.

Вторият от групата - познат вече като "младия купувач", ще отговаря за останалите активи. Тодоров обясни, че "Елтрейд" ще управлява всичко, което е купено - и най-вече 8-те хил. декара земя, както и сградите, които имат разгъната застроена площ от 1.5 млн. квадрата, вагонния парк и др.

Няма детайли какво точно стои зад понятието управление. Някои от сградите са в плачевно състояние и вероятно трябва да бъдат разрушени. Складовете обаче могат да се ползват веднага.

На теория земята би могла да бъде почистена и продадена. Според оценителите земята под комбината струва 14.40 лева на декар, или ако се продаде на тази цена, ще струва над 110 млн. лв. "Никой обаче не може да каже реално каква е стойността й в момента, тъй като замърсяването от производството е много голямо и разходите за рекултивация и разчистване на терена ще са огромни. Те са неизбежни, ако някой в далечна перспектива иска да строи там", коментира Младен Митов, анализатор в агенцията за недвижими имоти "Явлена".

Това обаче вероятно ще остане в по-далечното бъдеще - докато се почистят старите производствени мощности и когато самият имотен пазар в София се съживи. Сделки за земя се сключват изключително рядко, на цени с 50-60% по-ниски от офертните. 

Малък плюс е, че с последните промени в общия устройствен план на София точно за този терен е предвидено високо строителство с голяма разгърната площ – бизнес центрове, офиси, леки производства.

Планът на третия участник в групата е най-неясен. Най-общо той е да възстанови старите машини на "Кремиковци" и да ги продаде на металургични заводи в чужбина. Става въпрос за сравнително новото специализирано оборудване, което може да се модернизира, каза Тодоров. Компанията вече е направила проучвания и има клиенти.
 
Пролетно почистване

Обещанието на всички от групата е да разчистят, като това се случи за около 2-3 години. "Ние сме група от хора, които сме се събрали да направим нещо положително. Без сензации, искаме и ние да спечелим, и държавата, и хората да работят", обобщи Тодоров.

Всичките им действия обаче трябва да минат през ресорното министерство. Заместник-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева обяви пред "Капитал", че до средата на следващата седмица междуведомствена работна група трябва да огледа всички обекти на територията на комбината и да направи съответните предписания към собственика за неговите задължения. "Нито един претендент не може да си прави илюзиите, че може да влезе там, без да има разходи за околната среда. Само за рязането на скрап не е необходимо комплексно разрешително. Но нито една от инсталациите не може да работи без такова", коментира Манева.

Ако се тръгне към сценария с възстановяването на малко производство с капацитет 40 хил. тона стомана месечно, екорешението може да е готово едва след няколко месеца. В него със сигурност трябва да залегнат строги норми за замърсяването, за да не се появи отново кремиковският смог.

Друг важен за столичани детайл е, че всички обекти с големи и опасни стари замърсявания не са обект на сделката. Повечето от тях като хвостохранилището и черните купчини, наречени табани,  вече са частни. Купищата сгур от въглищния ТЕЦ, трупани до 1989 г., все още са на земя на фалиралия "Кремиковци" (но не са част от сделката с "Елтрейд"). За старите замърсявания отпреди приватизацията през 1999 г. обаче отговорност носи държавата. До момента тя не е направила нищо за почистването на терена. А май е време.

Защото, ако всеки си изпълни обещанието и задължението, бившият комбинат може да стане атрактивна зона под южния склон на Стара планина.

Текстът на статията е променен в петък, 15 април, след редакционното приключване на броя на "Капитал"

В сянката на "Надин"
Много често инвеститорите в голям проект създават специални дружества за целта. Идеята е така рискът да се обособи и при провал да не засегне останалия бизнес на групата. При продажбата на активите на "Кремиковци" също се ползва подобна тактика, макар и с друга цел. Купувачът Лъчезар Варнаджиев чрез своята новорегистрирана фирма "Елтрейд къмпани" лесно се свързва с търговеца на скрап "Надин". Целта вероятно е да се заобиколи ограничението в Закона за кредитните институции, според което банка не може да отпуска кредити към едно лице или свързани лица в размер над 25% от собствения й капитал. Първа инвестиционна банка, която финансира цялата сделка, е основен кредитор и на "Надин" и чрез участието на друго формално несвързано дружество, ПИБ може да заобиколи ограничението, макар и не напълно. В петък стана ясно, че ПИБ финансира и трите фирми, които участват в проекта "Кремиковци" - "Елтрейд къмпани", "Надин металс трейд" и "Валпет консулт". От финансовата институция заявяват, че "трите дружества нямат икономическа свързаност съгласно действащите разпоредби и в тази връзка не формират голяма експозиция".
Справка в Търговския регистър все пак открива връзки между купувача "Елтрейд", "Надин" и ПИБ. Завършилият Университета за архитектура, строителство и геодезия Варнаджиев доскоро е работил като проектант-конструктор в "Лупо-инженеринг", но след това по думите на колегите и роднините му се е преместил в "Надин". Освен това при търга в "Кремиковци" Варнаджиев беше заобиколен от двама консултанти, близки на "Надин" - Любомир Тодоров и Симеон Стоянов.
Тодоров всъщност беше човекът, който подробно разказа плана на купувача пред "Капитал" (виж основния текст). Според източници от сектора той отговаря за ключовите решения в "Надин". Тодоров е и основен собственик на фирмата за рециклиране на автомобили "Автоекобул" (според Търговския регистър е държал 84% от капитала към средата на миналата година). Няколко месеца по-рано акционерно участие е имала и Галина Чернаева, която за кратко ръководеше "Надин". Има и друга връзка, която сочи към фирмата за преработка на метални отпадъци - "Елтрейд" (която също има предмет на дейност търговия с цветни и черни метали) е регистрирана на адреса на "Надин-Н" на софийската улица "Перник" №120, където пък е домашният адрес на един от директорите на "Надин" - Радослав Босилков.
Симеон Стоянов пък е едноличен собственик на "Надин металс трейд" (една от трите фирми, финансирани от ПИБ) и е член на борда на директорите на "Автоекобул". Според сайта на "Надин" двете компании имат договор за съвместна дейност от 2005 г. Учредената през март тази година  "Надин металс трейд" е регистрирана на адреса на "Надин" ЕАД и още няколко фирми от групата - в Нови Искър на ул. "Победа" №35.
Още през 2009 г. източници на "Капитал" разказаха, че собствеността в "Надин" се е сменила и е преминала към дружество, свързано с основния й кредитор - Първа инвестиционна банка.
Консултантът на сделката Тодоров е в ръководството на няколко фирми, финансирани или свързани с ПИБ - ТЕЦ "Марица 3", ЕАЗ, "Драфт". Симеон Стоянов също има допирателна - той е в мениджмънта на "София ленд" и ЕАЗ. Радослав Босилков пък е съсобственик на "Никстрой реал естейтс", компанията, построила централата на Първа инвестиционна банка.
Освен това на 23 март ПИБ пласира частно емисия облигации за 20 млн. евро. Те са хибриден инструмент - нямат падеж, като лихвата от 12.75% годишно се изплаща на собствениците на книжата, докато ги държат. Това позволява на банката да ги вкара в капитала си. Така тя може да увеличи капиталовата си база и съответно да раздава повече кредити. От ПИБ обясниха, че планират на база на тази емисия да увеличат кредитния си портфейл с над 320 млн. лв. - сума, подозрително близка до цената, предложена от "Елтрейд къмпани". Банката не може да отпуска кредити към едно или свързани лица в размер над 25% от собствения й капитал. Според годишния й консолидиран отчет той е 430 млн. лв. и лимитът е около 110 млн. лв., а след хибридната емисия може да се покачи до около 120 млн. лв.
Това също добре кореспондира с официалното съобщение на ПИБ, че финансира покупката на активите на "Кремиковци" с 59 млн. евро. От банката обявиха още, че "кредитът е обезпечен с активите", а "останалата част от средствата е осигурена от проектния инвеститор". От банката не пожелаха да коментират кредитната си експозиция към "Надин". В момента ПИБ няма вземания от "Кремиковци", но преди продажбата му на Прамод Митал беше основна обслужваща банка на комбината и добре познава активите.
 



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Малки, средни и все по-важни Малки, средни и все по-важни

В годишната класация "Гепард" за най-динамични малки и средни предприятия за пръв път попадат над 2200 компании, чиито приходи са нараснали с 30% през 2018 г.

18 ное 2019, 542 прочитания

Първи инвеститор в старозагорската Индустриална зона "Загоре" Първи инвеститор в старозагорската Индустриална зона "Загоре"

Няколко чуждестранни компании проучват възможността да изградят свои предприятия в зоната

18 ное 2019, 411 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Кралицата на смартфоните

Шер Уан успя да превърне тайванската НТС в един от най-големите производители в света

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10