С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
47 29 апр 2011, 13:07, 12245 прочитания

"Булгартабак" - само за фаворити

ГЕРБ излезе с възможно най-непазарните условия за приватизацията на цигарения холдинг

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тютюнът има неподозирани свойства и специфична вреда по българските земи - той взривява всеки опит за нормална приватизация на "Булгартабак холдинг". Дотук на два пъти държавното дружество се разминаваше с продажбата на финала. Тогава господарят на тютюнопроизводителите - ДПС беше в управлението, Доган раздаваше "порциите в държавата" и в името на електората си прогони всички кандидати.

Сега очакванията бяха за икономически смислена приватизация, защото ГЕРБ се определя за дясна партия, а и Доган не е в управлението. Нищо подобно обаче не се случи. Тази седмица управляващите излязоха с най-социалната и непазарна идея за продажба на холдинга. Изборът на купувач ще зависи не от предложената цена, а от измислени обещания за изкупуване на тютюн (вижте карето с критериите за оценка). Най-едрите резултати ще са, че държавата ще получи по-малко пари, а качествените кандидати - тези, чиито интереси са само в бизнеса, ще бъдат отблъснати от сделката. Явно и прословутите обръчи от фирми, патент на ДПС, още работят.


Има две възможни обяснения защо продажбата се прави по този абсурден начин, като нито едно от тях не е приятно. Първото е, че има политическа сделка с ДПС. Тази хипотеза много трудно може да получи сигурно потвърждение, но е факт, че от заложените параметри на сделката печели основният електорат на Доган - тютюнопроизводителите. Идващите местни и президентски избори дават достатъчно възможности за политическо търгуване между управляващите и ДПС.

Другото възможно обяснение за този формат на приватизацията на "Булгартабак" е, че тя се прави в името на предварително известен купувач, който може да спечели само при непазарно състезание.

Премиерът каза



Технически решението за процедурата е на Агенцията за приватизация. Изпълнителният й директор Емил Караниколов обясни, че надзорният съвет е изискал доклада и предложенията на консултанта Citigroup и е направил корекциите. Допълни, че така сделката е получила политическа подкрепа, защото надзорниците са избрани от депутатите.

Така се стига до редакция на предложението на консултанта (което е било за 100% тежест на цената при избора на купувач), като представителите на ГЕРБ в надзора са допълнили тютюневите и социалните изисквания. "Решението ни е съгласувано на най-високо ниво - с премиера Бойко Борисов. Той настоя да има социални ангажименти и да гарантираме поминъка на тютюнопроизводителите", обясни председателят на надзора Юлия Ненкова. В синхрон и изпълнителният, и надзорният съвет отрекоха тези изисквания да правят сделката неизгодна. Но като политически назначения е логично да не противоречат на лидера си.

Случаят е интересен с още нещо - за пръв път надзорниците се намесват в приватизационна процедура още при определянето на условията за класиране на кандидатите. Прецедентът е спорен от юридическа гледна точка. Основната функция на съвета е да одобрява или отхвърля окончателните приватизационни договори като форма на контрол. Те имат и още няколко права, като например да дават задължителни предписания на изпълнителния съвет. Това обаче е за прилагането на закона, а не по конкретни процедури, коментира адвокат. "Сделката е изключително важна и голяма, затова се наложи да се намесим," обясни Ненкова.

Нито ресорният вицепремиер Симеон Дянков, нито икономическият министър Трайчо Трайков присъстваха на обявяването на старта на най-голямата приватизационна сделка в мандата на този кабинет. Отсъствието им може да е показателно за това кой диктува сделката и че те не биха предложили точно такава процедура.

Потърсен за мнение, Трайчо Трайков каза: "Критерии за избор на купувач, при които тежестите са разпределени по друг начин и акцентът не се пада върху тютюна, вероятно биха довели до по-висока цена. И лично аз съм привърженик точно на такъв тип по-пазарни условия." Симеон Дянков не бе открит за коментар.

Консултантът Citigroup също отсъстваше от събитието и запази мълчание след това. Според едни източници той не харесва така построената процедура и е изразил недоволство от социалните и тютюневите изисквания. Въпреки това има договор, ще вземе възнаграждение при продажба и затова продължава да работи съвместно с агенцията. Макар и да губи част от престижа си, че може да структурира добра сделка.

Сделка с политически привкус

Тютюневите условия дойдоха само дни след като правителството даде поредната субсидия от 143 млн. лв. за производителите. Двете действия веднага бяха разчетени като жест към ДПС и техния електорат. Най-директно това подозрение беше изказано от Георги Кадиев, бивш зам.-министър на финансите и член на ръководството на БСП. "Очевидно е, че сделката е политическа, защото няма икономически смисъл. Критериите за избор на купувач са откровена договорка между ГЕРБ и ДПС", каза Кадиев. И предположи, че става дума за "гласове срещу пари" заради предстоящите президентски избори. При тях в последните години винаги са били решаващи избирателите на ДПС, особено ако се стигне до втори тур.

Публично от ГЕРБ отрекоха такава договорка. Зам.-председателят на парламентарната група на партията Валентин Николов отхвърли обвиненията за сделка с ДПС. "Всички имаме интерес тютюнопроизводителите да имат поминък, защото това е важно за районите, където това е единственият засега шанс на хората да оцелеят", обясни той. Точно същите аргументи и в миналото, и сега обаче напълно съвпадат с публичните изказвания на представителите на партията на Доган. И макар да отрича сделка с ГЕРБ, зам.-председателят на ДПС Алиосман Имамов, каза: "Чух тези коментари и мисля, че те са прибързани." И одобри социалните и тютюневите критерии.
А със социалните ангажименти Бойко Борисов за пореден път си гарантира мир със синдикатите. Подобно примирие вече беше постигнато и при приемането на стратегията за следващото голямо държавно дружество - ВМЗ. Явно се оформя тенденция и подобни условия могат да се очакват и занапред в приватизацията, поне докато минат изборите.

Тютюнът вреди на икономическото здраве

Основният проблем с голямата тежест на тютюна е, че при наддаването ще спечели този, който направи най-щедро обещание за изкупуване на тютюна. Така явно предстои едно скъпо надлъгване. Например кандидат може да гарантира, че ще купува местната продукция хиляди години напред. Така ще вземе най-много точки, а отсега е ясно, че няма как да бъде контролиран от държавата векове наред. Освен това трудно може да се предположи как ще се развива производството на тютюн и цигари дори в близкото десетилетие. Ако кандидат предложи невъзможно големи количества и в бъдеще харчи пари за това, то все отнякъде трябва да си ги възвърне. Първо, ще даде по-ниска цена за държавния пакет. После може да се изкуши да пласира и цигари без платен акциз и ДДС. Тази вреда ще е най-дългосрочна, защото например само за миналата година "Булгартабак" е внесъл в бюджета около 750 млн. лв. от двата данъка. А пласирането на безбандеролни цигари изглежда лесно занимание, защото според пазарни данни контрабандните цигари имат дял около 40%.

Извън държавата, губят и всички миноритарни акционери в холдинга и в двете цигарени фабрики. Излиза, че те са инвестирали в компании, които ще са принудени от държавата да се държат непазарно, като увеличат ненужно разходите си за покупка на тютюн и така се превърнат в своеобразни складове за ненужна суровина. А не както са си мислели досега - че инвестират в силен производител на цигари.

Има проблем и със социалните клаузи, които ще влязат без дебат в приватизационния договор. Под натиска на синдикатите агенцията, явно подкрепена от премиера, задължи бъдещия собственик да не съкращава сегашните 2400 служители, да не намалява разходите за заплати и средният й размер през първите две години след сделката. Тези условия при предишни приватизационни сделки са водили само до едно - предлагане на по-ниска цена за държавния дял. Причината е, че вместо новият собственик да може да реши сам с колко точно служители трябва да работи, числото се спуска от държавата. Рано или късно инвеститорът ще съкрати ненужните работници, а държавата просто ще се е отказала от няколко милиона при сделката.

Мълчанието на кандидатите

Никой от потенциалните купувачи не реагира официално срещу обявената процедура. Първо, кандидатите едва ли ще са много - от стратегическите първоначален интерес са проявили три компании, а от финансовите 3-4, по информация от Емил Караниколов. В първата група са корейската KT&G, Japan Tobacco International и Philip Morris. Последната дори леко се разграничи като от българския офис на Philip Morris коментираха неофициално, че проявата на интерес към условията и искането на информация все още не означава участие в процедурата. От Japan Tobacco International потвърдиха официално, че имат интерес към процедурата. А за корейския интерес може да се съди от вече проведените няколко срещи на високо ниво с представители на управляващите.

Неофициалните коментари от представители на международните концерни обаче са в няколко аспекта, които сочат като неприемливи критериите за изкупуване на тютюн. Първият от тях е, че производството на цигари няма директна връзка с тютюна. Холандия например е един от най-големите световни производители на цигари, но на територията й не се отглежда нито един стрък тютюн. Освен това според представители на сектора, пожелали анонимност, големите концерни имат запаси от тютюни за години напред и начина, по който пазаруват суровина навсякъде по света изобщо не предполага ангажимент да "спасяват" тютюнопроизводството и работните места в холдинга.

Финансовите инвеститори са по-скоро обвити в мъгла. Най-често спряганото име като кандидат или поне финансираща страна е Цветан Василев, който чрез своята компания "Бромак" е собственик на 60% от Корпоративна търговска банка. Тя вече е миноритарен акционер в "Булгартабак" с 8% от капитала и отговаря на условията за активи и капитал. Проблемът е, че по закон банките не могат да контролират търговски дружества. Наскоро обаче "Бромак" (който също може да се похвали, че с контрола си над Корпоративна банка управлява активи над 1 млрд, евро) регистрира дъщерно дружество "Бромак инвест" с капитал 100 млн. лв.

Същевременно критериите не допускат основните външни финансови инвеститори, които са под формата на фондове. Причината е, че те нямат собствен капитал, а условието е той да е минимум 30 млн. евро. "Това изискване изхвърля от процедурата всички private equity фондове", потвърди и източник от изпълнителната власт.

Публичното мълчание на кандидатите е, защото се надяват критериите да се променят до 10 май (когато ще бъде публикувана обявата за конкурса), обясни консултант. Няма индикация, че вече се мисли в тази посока. Но този вариант не може да бъде отхвърлен напълно, защото премиерът често мени мнението си.

Другата възможност е Агенцията за приватизация да допише правилата на надзора и там да сложи максимални прагове за тютюн, които да са по-ниски от сега купуваните. В тази посока мисли и Трайчо Трайков: "Интересът на стратегическите инвеститори все пак би могъл да бъде запазен, ако в рамките на процедурата при уточняващите въпроси към Агенцията за приватизация, тя реши да постави разумни граници на критериите за тютюна." В този случай всички кандидати ще могат да ги покрият и така все пак ще се състезават по цена.

Ако условията не се променят, има огромен риск нито един стратегически инвеститор да не подаде оферта. Причината е, че спряганата минимална цена, под която държавата не иска да пада, е 100 млн. евро. Тя звучи възможно, ако няма непазарните условия за тютюна. С тях обаче изглежда висока. Така списъкът с кандидати може да бъде сведен до един. Много вероятно местен играч, който знае, че може да обещава щедро, а после да се разбере с рехавия следприватизационен контрол и гъвкавите политици.
Ситото за кандидатите

Изискванията към кандидат-купувачите са изключително високи. До процедурата ще бъдат допуснати два вида инвеститори – стратегически и финансови. Няма да могат да участват консорциуми.
Стратегическите инвеститори трябва да отговарят на четири условия: да е фирма, която преработва тютюн, произвежда и продава тютюневи изделия; да имат продажби за минимум 1 млрд. евро през всяка от последните три години; да имат общи производствени мощности за преработка на тютюн за най-малко 12 хил. тона годишно и производство на не по-малко от 35 млрд. къса цигари годишно и през последната финансова година да е преработила в предприятията си не по-малко от 10 хил. т тютюн или да е произвела не по-малко от 20 млрд. къса цигари. За сравнение - целият годишен легален пазар в България е по-малко от 18 млрд. къса цигари.

Финансовите инвеститори трябва да управляват активи или да притежават дялови участия от най-малко 1 млрд. евро или левовата им равностойност за последните три години. Кандидатстващата компания трябва да има собствен капитал не по-малък от 30 млн. евро.

В процедурата няма да се допускат офшорни дружества, лица, които имат просрочени публични задължения към българската държава и/или просрочени задължения към търговски дружества, в които българската държава притежава повече от 51% в капитала.
Състезание по изкупуване на тютюн

От 100 възможни точки, които може да получи кандидатът при класирането на офертите, 60 са свързани с тютюна. Така за предложената цена остават 35 точки, а за инвестициите през следващите две години – пет точки.

Агенцията за приватизация ще оцени с 25 точки предложението за изкупуване на минимални количества български тютюн за задължителния срок от пет години, с още 30 точки ще бъде възнаградено обещанието за изкупуване на реколтата след петте години - тук ще се предлагат и години, и минимални количества, а с пет точки бонус ще се ползва кандидатът, който предложи по-високо минимално авансово плащане на тютюнопроизводителите. Този ангажимент е изключително странен, тъй като на пазара на тютюни в момента никой, дори "Булгартабак", не плаща авансово, тъй като после трябва да съди с години тютюнопроизводител на минимално количество, който реши да продаде продукцията си на друг, както често се случва.
Колко различен е цигареният от тютюневия бизнес

По време на социализма България е произвеждала около 136 хил. тона тютюн годишно, като 80 хил. от тях са се влагали в цигари за бившия Съветски съюз, а 40 хил. т. директно са пътували към руските цигарени фабрики. След промените обаче подобен пазар няма и производството се движи между 35-50 хил. т годишно.

Самият "Булгартабак" отдавна не е фактор в изкупуването на тютюни. През последните няколко години цигарените фабрики на холдинга са изкупили между 9 и 15% от произведените в страната количества.

По думите на представител на международен цигарен концерн, няма пряка връзка между производството на цигари и производството на тютюн. Цигарените фабрики могат да правят своите смеси от най-различни видове тютюн, отгледани по цял свят. Изкупуването обаче съвсем не става директно от полето и производителя. Обикновено цигарените концерни контактуват с т.нар. първи преработватели – фирми, които изкупуват тютюн, сушат го и предлагат пълни гами от тютюни. С това се занимават световни гиганти като например Socotab, Alliance One International и др. Те самите, заедно с гръцки и местни фирми са основните фигури в изкупуването на тютюни в България. През миналата година само Socotab, които имат преработвателно предприятие край Пловдив, са изкупили 30 хил. т ориенталски тютюни.

"Булгартабак" ползва тютюни от преработвателната си фабрика в Плевен. Самата тя пък има офиси за изкупуване в районите, в които се произвежда тютюн – Кърджали, Гоце Делчев. Там си има отговорници по кампанията, които се договарят с производителите и разкриват пунктове за изкупуване през есента.

Цигареният холдинг не само ползва суровината, но и търгува с манипулиран ферментирал тютюн, като традиционните му пазари са Египет, Германия, Индонезия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Построеното от "Трейс Груп Холд" през 2019 г. Построеното от "Трейс Груп Холд" през 2019 г.

Българската компания успешно развива своята дейност на европейския строителен пазар

18 ное 2019, 560 прочитания

Американските компании са предпазливи за разходите заради търговската война 1 Американските компании са предпазливи за разходите заради търговската война

Ръководителите предвиждат слаб спад на капиталовите инвестиции и през четвъртото тримесечие

17 ное 2019, 668 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
WiMAX под обсада

Компаниите, разчитащи на безжичната технология, започват да буксуват

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10