Като решаващи за избора се изтъкват както мястото в центъра на Европа и данъчните преференции, така и наличието на малки биотехнологични компании в района. В новата централа ще работят около 150 души от 29 националности, сред които и десет българи. "Ако решите да преместите толкова много хора от цял свят в страна с такъв висок стандарт на живот, е трудно да убедите тези хора да загубят част от покупателната си способност, за да дойдат тук. Тук наемите са високи, училищата са скъпи, ресторантите и храната също. Трябва да увеличите значително заплатите, за да компенсирате тези цени. Но Цуг направи страхотно предложение за данък общ доход за нашите служители. Така покупателната способност на тези хора се увеличи без нужда от голям скок на възнагражденията. Разбира се, за нашите служители от България увеличението беше по-значително", уточнява Албрехт. Според неофициални източници данък общ доход за служителите на Actavis е около 16%, далеч по-нисък от други страни в Западна Европа.         

България - с американска мечта

При българския бизнес на групата огромни промени не се очакват - скоро няма да се продава нищо, след като през последните години групата се раздели с дистрибутора си и разградската си фабрика. Затова пък може да има увеличаване на обемите и нови продукти. През последните години оборотът на основната компания "Актавис" се движи около 100 млн. лв. Основното предимство на местните фабрики са ниските производствени разходи. Освен това се правят и специализирани продукти като тези в завода в Троян за сиропи и гелове.

"Заводът ни в Дупница е един от най-важните за бъдещето ни заедно със строящия се в Индия", заяви Албрехт и добави, че все по-голяма част от производството на компанията ще се премества към страната. Actavis планира инвестиции в България, в производството на нов вид лекарствени гранули, наречени пелети, което да разшири портфолиото на компанията.

През следващата година се очаква инспекция от Американската агенция за контрол върху лекарствата и храните (FDA), която да разреши износа за американския пазар. С което пък може да нарасне тежестта на българското поделение в групата.

Пасивната банка

Германският гигант Deutsche Bank финансира с 4 млрд. евро покупката на мажоритарен дял в Actavis през 2007 г. от исландския милиардер Тор Бьорголфсон, известен у нас и като бивш собственик на БТК и на 48.6% в СИБанк. След като бизнесът на магната пострада тежко от глобалната финансова криза, през 2010 г. Deutsche Bank се съгласи да преструктурира дълговете му и влезе в Actavis. Сега Бьорголфсон, който е бивш мажоритарен акционер и бивш председател на управителния съвет, присъстваше на откриването на новата централа в Цуг. В международните информационни агенции няма информация дали Бьорголфсон все още има дял и какъв е той.

Според Албрехт германската банка по никакъв начин не се бърка в управлението на компанията. "Банката е най-големият ни кредитор и се допитваме до нея при подготовка на евентуално придобиване и бъдеща сделка. Но вярвам, че банкерите трябва да си стоят в банките, а фармацевтичните мениджъри - във фармацевтичните компании", добавя Албрехт. През миналата година банката се съгласи да финансира офертата на Actavis за покупка на номер две в сектора - германската Ratiopharm (чийто бивш изпълнителен директор е Албрехт). Исландската компания предложи 2.8 млрд. евро, но загуби от лидера в сектора - израелската Teva, която купи Ratiopharm за 3.6 млрд. евро.

Приходите на Actavis достигнаха 1.7 млрд. евро през 2010 г. Изпълнителният директор прогнозира те да скочат до 2 млрд. евро през 2011 г. и среден годишен растеж от 10% през следващите три години. "Индустрията ни е странна - когато хората страдат, компаниите в нашия сектор се представяме добре", казва Албрехт.

Напред към биотехнологиите

Австриецът не крие, че генеричните производители са изправени пред редица предизвикателства, най-вече все по-евтините медикаменти. Здравните системи в страни като Холандия и Германия вече организират търгове за доставки на лекарства, което драстично сваля цените на генеричните медикаменти. Същевременно същите тези фактори са и възможност пред Actavis. "Можем да се борим с ценовата ерозия или чрез намаляване на разходите, или чрез повече лекарства", казва Албрехт. Именно по тази причина Actavis е в процес на разработка на над 300 медикамента, които евентуално да пусне на пазара през следващите години. Групата представи новата си фирмена философия, която предвижда доставките за здравните системи на дозирани опаковки според нуждите на всеки пациент. Този индивидуален подход ще намали разходите както на фармацевтичната компания, така и на публичните фондове.

"В бъдеще медицината ще се фокусира върху индивида чрез т.нар. таргетирани терапии", обяснява мениджърът и посочва, че продължителността на живота се удължава и хората са на медикаменти за по-дълго време. Здравното обслужване ще е ориентирано към основните заболявания - сърдечно-съдови, онкология, диабет и астма. Именно върху тях съсредоточава силите си и Actavis. Тя развива две фабрики за онкологични лекарства - в Румъния и Италия. В Аctavis се надяват скоро да станат и първата компания в сектора, която ще предлага генеричен инсулин чрез евентуалното споразумение с полския производител Bioton. "По света има 230 млн. диабетици и ние ще сме първата компания, която предлага най-широкото портфолио от медикаменти за тази болест", казва Албрехт.

В Actavis смятат, че разликите между традиционните фармацевтични групи и генеричните производители все повече се размиват и последните ще изчезнат в днешния си вид през следващите десет години. Глобалният сектор ще се промени, след като водещите компании загубят патентите си през следващите години. "От най-продаваните 20 медикамента през 2016 г. повече от половината ще са биотехнологични продукти, а останалите ще са трудни за производство генерични лекарства като инхалатори", казва изпълнителният директор на Actavis.

Новата централа в Цуг

Фотограф: Actavis

Автор: Капитал

Преглед на оригинала