Ерик Корню: Болничният сектор е като от времето на социализма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ерик Корню: Болничният сектор е като от времето на социализма

Корню смята, че продажбата на лекарства на всяка цена може да застраши изобретяването на нови

Ерик Корню: Болничният сектор е като от времето на социализма

Регионалният мениджър на Novartis за Европа пред "Капитал"

Десислава Николова
3688 прочитания

Корню смята, че продажбата на лекарства на всяка цена може да застраши изобретяването на нови


Корню смята, че продажбата на лекарства на всяка цена може да застраши изобретяването на нови

Профил

Ерик Корню оглавява отдел "Европа" в Novartis Pharma от февруари 2007 г. Той отговаря за дейността на компанията в 35 страни, включително Русия и Турция, в които работят 9000 служители. През 2010 г. неговият екип е постигнал продажби от 7 млрд. долара. От 2007 г. Ерик Корню е член на борда на директорите на EFPIA – Европейската асоциация на фармацевтичните индустрии и асоциации, и в момента е председател на изпълнителния комитет на EFPIA. Корню играе ключова роля при поглъщането на Ciba - Geigy - Sandoz през 1996 г. Завършил е право в University of Basel, Швейцария, и има магистърска степен по право в University of California – Berkeley. Той е швейцарец по рождение, говори френски, италиански, немски, английски и датски.

Как се развива бизнесът ви в България, която с малкия си бюджет може да си позволи най-малък достъп до най-новите лекарства и в същото време обществените фондове поемат плащането на едва 34% от покупките на медикаменти, а пациентите доплащат най-много?

Като цяло бизнесът се развива добре, портфолиото ни позволява да растем над пазара в повечето от сегментите. Това, което наблюдаваме - че Централна и Източна Европа, и по-специално България е засегната от финансовата криза, както и много други региони по света, но по различен начин. За разлика от Западна Европа ние тук не виждаме банковата криза, тук е по-скоро общо забавяне на икономиката. Виждаме също, че публичните финанси имат по-малък публичен дълг. Нещата не са чак толкова зле, но въпреки това виждаме как хората са много предпазливи по отношение на разходите и правителствата са много стриктни към ефективността на здравната система. Виждаме, че трудно се вземат решения за заплащане на нови лекарства от публичните фондове, виждаме и увеличена употреба на генерични лекарства.

Като правило в Novartis разговорите с правителството се осъществяват от съответните организации на индустрията в съответната държава. В България системата е недобре финансирана - за лекарства, платени от здравната каса, министерството и болниците отделят около 330 милиона евро годишно, което е четири пъти по-малко от това в Унгария например. И тези средства трябва да се увеличат, за да покрие увеличаващите се здравни потребности на населението.

От друга страна, трябва да имаме предвид, че през последните две години правителството не е в лесна позиция. Кризата причини бюджетен дефицит, с който то трябваше да се справи. Доколкото съм наясно, местната организация - Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании се опитва да водим проактивен диалог с правителството как най-добре да се управляват наличните средства. Доколкото можем да преценим, този процес е относително успешен.

Това, което трябва да се случи, е да се изяснят приоритетите, тъй като в системата има много неефективност в някои аспекти и най-вече в болничния сектор, който не е реформиран от социалистическо време.

По-лесен ли е достъпът до лекарства сега, отколкото преди?

Нещата в България не са прости. На теория в България ни трябват 120 дни за одобрение на лекарството, на практика двойно повече заради административните проблеми. Няма специфични проблеми, които могат да се назоват, но просто по-бавно се случват нещата по процедурите за регистриране на лекарства, даване на цена и достъп до финансиране.

Има липса на компетентни специалисти в администрацията, които да ускорят нещата. Освен това има някои изисквания на законодателството, които правят по-трудно пускането на пазара – например изискването за най-ниска цена в ЕС. Това означава, че компаниите са много нервни да пуснат лекарство на българския пазар, преди всички процедури в останалите държави да са приключили. Така има рискове и компаниите се въздържат да представят продуктите си. Например има правило, че един продукт не може да бъде реимбурсиран в България, независимо че за него има чакащи пациенти, без преди това да се плаща в още три други от референтните осем държави. Това веднага означава забавяне от 6 до 9 месеца. Примерно в момента пускаме нов продукт за множествена склероза, но в България го очакваме през януари-февруари другата година най-рано.

Асоциацията на оригиналните производители EFPIA прие правило, според което вече на лекарите ще се дава минимално количество мостри от медикаменти, а до момента те ги преотстъпваха на пациентите. Как ще се отрази това на пациентите?

Мострите не са за лекуване, а за запознаване на лекарите с продукта. Ние сме много щастливи да видим това развитие, защото тази прозрачност в начина, по който се отнасяме със здравеопазването, е един ключ. Когато поискаш публични средства, трябва да си сигурен, че хората, обществото, политиците имат увереността, че парите отиват за пациентите. Наскоро разбрахме, че моделът "две за година" за разпространение на мострите е вече заложен в кодекса на българската асоциация.
EFPIA води дълга и засега не крайно успешна битка с фалшивите лекарства и смята за един от нейните източници паралелната търговия. Как ще продължите в тази посока?

Това е едно от най-притеснителните неща. Представете си система, в която пациентът трябва да плати много пари, които отиват за лекарство, което не само не прави това, което обещава, но и влошава състоянието му. Това е неприемливо. Пациентите трябва да са сигурни, че като купят лекарство, това, което пише на него, е това, което е. Правим невероятно много проучвания, за да сме сигурни в нашите продукти. И ние призоваваме правителствата и дистрибуторите да ни помогнат в борбата срещу фалшивите лекарства. Това да си затваряме очите пред тази опасност е нечестно, проява на слабост и е неприемливо. Съществува голям риск в паралелната търговия, защото печалбите от нея не отиват нито в здравеопазването, нито във фармацевтичните компании и не се реинвестират в нови лекарства. Те просто отиват в ръцете на частни лица. Всеки път, когато се разбие целостта на опаковката, а паралелният пазар е пример за това, се създава риск за грешки – да сложиш грешния блистер в грешната опаковка с грешното предписание или по-лошо, да се опаковат фалшиви лекарства. Тези проблеми са известни за политиците, но те избират да затворят очите си и не разбирам защо. Това, което виждаме, е, че паралелният пазар в България се увеличава, но това все още не се усеща като дефицит на лекарства.

Част от вашите продукти не са регистрирани изобщо за продажба в определени държави,  защо се получава така? Дивизията ви за ваксини например изобщо не присъства тук, притеснява ви най-ниската цена на лекарствата в ЕС ли?

Нека бъдем откровени, целта ни е да представим всичките си продукти навсякъде по света. Разработването на нов лекарствен продукт е доста скъпо начинание и разбира се, че бихме искали да продаваме на колкото се може повече пазари. Но от друга страна, здравноосигурителните системи трябва да направят своя избор. Понякога ни казват, че не могат да приемат тази цена на този продукт, тогава ние трябва да си кажем "добре, но ние не искаме да продаваме на пазара на исканата от вас цена".

Вече сме в процес да установим присъствие в България на нашите ваксини и диагностични продукти, тъй като намираме увеличен интерес на здравните системи да работят в областта на превенцията, в която ваксините са ключов елемент.

По отношение на генеричните продукти нашето присъствие е дългосрочно и всичко, което разработваме, ще регистрираме на пазара освен в случаите, в които виждаме, че икономическите условия, или да бъдем по-ясни – цената, просто не е правилна. Няма да продаваме на загуба, няма да държим продукти на пазара, ако условията не са в рамките на нормалната икономическа логика. Това са част от трудностите, защото във фармацията ние не сме свободни сами да определяме цената. Тя често се определя от правителствата. Но в същото време в ЕС имаме свободно движение на стоките, затова трябва много да мислим, преди да решим да предложим едно лекарство на по-ниска цена, защото това би могло да застраши продажбите на други пазари, а оттам изплащането на инвестициите в съответния медикамент и изобретяването на нови лекарства.

През последните години фармацевтичният сектор все повече се консолидира в търсене на нови молекули лекарства - големите концерни купуват биотехнологични компании или генерични производители. Какъв е успешният път на развитие според вас?

Още от създаването й в Novartis сме се посветили на иновацията. Ако има едно нещо, което да ни отличава в рамките на индустрията, това е нашата способност постоянно да разработваме нови лекарства и чрез това да постигаме по-добри резултати. Специално като говорим за научноизследователска дейност, има три елемента, които определят нашата дейност – ние инвестираме 20% от приходите си за научноизследователска дейност, имаме научноизследователски центрове и един от тях е биотехнологичният ни институт в Кеймбридж, имаме едно от най-богатите портфолио от лекарства в производствен етап, които тепърва ще излязат на пазара. Ако се обедини всичко това с успешната работа на екипа, пътешествието по пътя на развитието е успешно и ще бъде успешно през следващите години.
Правилна стратегия ли е това, че всички останали международни концерни си купуват биотехнологични компании, а вие – не?

Когато сравняваме броя на одобрените нови лекарства, които сме получили в Европа, САЩ, Япония, ние имаме повече в сравнение с конкурентите. Заради модела, който следваме, сме имали по-малка нужда от другите да купуваме биотехнологични компании.

В групата продукти, които тепърва предстои да излизат на пазара, имаме един от най-високите дялове в биотехнологичната индустрия, но те са разработени от нас. Наистина други конкуренти предпочитат да купуват в ранните етапи на разработката нови лекарства, но тъй като при нас научноизследователската дейност е на първо място, ние предпочитаме сами да ги разработваме. Освен това вярваме, че компанията сама трябва да притежава знанието, ноу-хауто, за да разбира особеностите на тези лекарства и да може да довърши цялата разработка. Не можеш напълно да аутсорснеш научноизследователска дейност, трябва да я имаш в рамките на компанията.

Вашето решение да затворите цикъла на производство и да удължите живота на лекарствата, като придобиете и генерично производство, изглежда правилно от бизнес гледна точка. Как оценявате вливането на генеричните компании в Novartis?

Нека да погледнем от какво имат нужда здравните системи. През последните години те са подложени на финансов натиск заради кризата, независимо дали са публично или частно финансирани. Поради този натиск те търсят ефективност на разходите. Има болести, при които генеричните продукти могат да лекуват пациентите много добре. Затова вярваме, че трябва не само да предлагаме нови, по-добри медикаменти, но също и генерични. Нашата генерична компания Sandoz е втора по продажби в света от генеричните компании и ако погледнем числата, изглежда, че сме направили правилният избор.

Корню смята, че продажбата на лекарства на всяка цена може да застраши изобретяването на нови

Профил

Ерик Корню оглавява отдел "Европа" в Novartis Pharma от февруари 2007 г. Той отговаря за дейността на компанията в 35 страни, включително Русия и Турция, в които работят 9000 служители. През 2010 г. неговият екип е постигнал продажби от 7 млрд. долара. От 2007 г. Ерик Корню е член на борда на директорите на EFPIA – Европейската асоциация на фармацевтичните индустрии и асоциации, и в момента е председател на изпълнителния комитет на EFPIA. Корню играе ключова роля при поглъщането на Ciba - Geigy - Sandoz през 1996 г. Завършил е право в University of Basel, Швейцария, и има магистърска степен по право в University of California – Berkeley. Той е швейцарец по рождение, говори френски, италиански, немски, английски и датски.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Властта в България е от времето на социализма също!

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Само че цените на лекарствата са в десетки пъти по високи от времето на цоциализъма.... не без помощта на урбулешката приватизация на лостоваците, "демосрати-либерали"..... има някой за бой, но тъповатата публика пак не е в час..... май-пак ще трябва да се стрижат овците, този път в болничният сектор......

  • 3
    dan4eto avatar :-(
    dan4eto

    Бих казала, че дори е много по-зле от времето на социализма. Тогава поне всеки човек имаше досъп до Болнична помощ, а сега е доста ограничен и ако нямаш пари никой не ти обръща внимание

  • 4
    kamendc avatar :-|
    Камен

    @3 - а това, че нямаш пари, чий проблем е?
    колкото и грубо да звучи, това колко пари имаш, показва колко продуктивен член на обществото си, тъй като по презумпция всеки лев се плаща за нещо полезно - тоест, този който има пари, другите са му ги дали доброволно в замяна на неговия труд или стока или услуга, която той е произвел за тях.
    тук изключвам, разбира се, кражбите, изнудванията, монополите, и другите изкривявания, от които родната полиция трябва да ни пази.

    а при социализма безплатни болници наистина имаше, но пък нямаше банани, цветни телевизори, и западни коли. сега да не кажеш, че мисля тези материални неща за по-ценни от здравето - не, но мисля, че всеки трябва сам да определя кое е по-важно за него и да си харчи парите за каквото сам реши. без държавата да ги взема и после да казва - за това има, а за това няма, както при социализма.

  • 5
    roumen_galabinov avatar :-@
    Румен Гълъбинов

    Крайно време е да се даде зелена светлина на частните здравни фондове и желаещите доброволно да си избират пакети. Така е във всички европейски страни. Там пациентите си внасят вноски в частни здравни фондове. Българските граждани също трябва да разберат, че както си плащат за допълнително частно осигуряване, така се грижат по-добре за здравето си.
    Това трябва да залегне в Закона за здравното осигуряване и не трябва под никаква форма да се искат пари от пациентите на ръка, под масата или в плик!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK