По правия път нагоре*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По правия път нагоре*

По правия път нагоре*

България иска да възстанови традициите си в електрониката, но предизвикателствата не са малко

Константин Николов
6812 прочитания

Когато бяхме хлапета, се събирахме у един приятел, за да играем на "Правец 8Д" (за по-младите читатели: не, това не е хипернапреднала, хиперизмерна версия на 3D технологиите). Великата машина на правешкия концерн Комбинат по микропроцесорна техника нямаше монитор, а се свързваше към телевизора. Програмите и игрите се зареждаха през касетофон вместо през флопидиск (всъщност по-младите читатели сигурно не помнят и това какво е). С трепет чакахме по пет минути, за да качим някоя игра. Някои от приятелите ми програмираха на BASIC през 8Д, а един от тях днес дори е софтуерен инженер в достатъчно престижен разработчик. "Правец"-а беше гордостта на България в Съвета за икономическа взаимопомощ и даваше статут на страната ни на едва ли не хай-тек производител в соцлагера. Над 25 години по-късно електрониката и електротехниката отново е поставена от държавата като един от най-перспективните сектори за развитие през следващите години и за привличане на чужди инвеститори. И въпреки традициите предизвикателствата хич не са малко.

По време на бума през 80-те години в сектора са били заети над 130 хил. души. В момента броят им е около 44 хил., а за последната цяла отчетена година (2009 г.) приходите са малко над 1.5 млрд. евро, или 1.9% от икономиката (виж инфографиката). Електротехниката носи по-голяма част от тези приходи - около две трети срещу една трета на компютри, електроника и оптични продукти. През последните две десетилетия водещите производители създадоха значителни бази в Централна Европа, но България така и не привлече някои от лидерите в сектора като Panasonic, Philips и Foxconn. Инвестициите в сектора у нас през последните 10 години са малко над 500 млн. евро. И макар да не изглеждат много на фона на регистрираните милиарди годишни инвестиции през златните 2006 и 2007 г., тези капиталовложения създадоха стабилни производства и работни места на реномирани компании като EPIQ, Liebherr, Yazaki, Melexis и др. "Голяма част от чуждите инвестиции бяха в имоти и не възпроизвеждаха стойност. Докато един завод за 50 млн. евро открива работни места, докарва съвременен мениджмънт, създава индустриален капацитет и мрежа от доставчици", казва Румен Атанасов, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).

Стратегията на Министерството на икономиката идентифицира няколко области в сектора на електрониката и електротехниката, които има потенциал да се развиват в България в следващите години - медицинско оборудване, енергетика, индустрия, автомобилна техника, производство на оригинално оборудване (OEM) и услуги в производството на електроника (EMS). Целта е да се привлекат средно големи инвеститори, най-вече от Германия, Италия и Великобритания. Според хора от бранша благоприятно за България може да се окаже регистрираният отлив на европейски инвестиции заради все по-високите трудови и производствени разходи на китайския пазар, който е абсолютният глобален лидер. В Азия се произвеждат повечето продукти за масовия пазар на електроника, докато Европа държи водещите позиции в професионалното оборудване и автомобилната техника. Повечето експерти са единодушни, че основно трябва да се залага на развитието на сектора у нас като доставчик с фокус върху индустриалната електроника - по-малки предприятия, които работят ефективно и произвеждат определени компоненти. Като плюс се изтъкват близостта ни до основни пазари, ниските трудови разходи и традициите в сектора.

В момента много от международните играчи в сектора, представени у нас, са именно такива - производители на електрически компоненти, кабели и други подобни части най-вече за автомобилния сектор като EPIQ, Yazaki и Melexis, които изнасят изцяло своята продукция. Те не са зависими от потреблението на вътрешния пазар, а от глобалното търсене в индустрията, и още в началото на икономическото забавяне свиха производството си заради намалелите поръчки от Европа.

"Първи усетихме кризата и първи излязохме от нея", твърди Марин Джеджоров, финансов директор на "Сензор найт", компания за производство на температурни сензори, която бележи стабилен растеж през последните години, а клиент й е Volkswagen Audi Group. Сега с възстановяването на западните пазари се засилва и търсенето на продуктите на българските заводи, чийто капацитет е запълнен почти на максимум. Джеджоров очаква растежът на сектора за автомобилни компоненти през следващите години да е 4.5-5% на годишна база. Компанията му може да отвори втори завод, ако се потвърдят очакванията за увеличаване на производството на автомобили в Индия и Китай.

Според анализаторите секторът у нас не бива да изпуска и евентуални възможности от големи производители на електроника, които търсят да преместят производството си, както и от китайски компании, които искат да навлязат на европейския пазар. Преди време имаше идеи за инвестиции на китайски производители на телевизори и климатици у нас, но до договор така и не се стигна.

Въпреки оптимистичните прогнози в сектора осъзнават, че следващите години ще определят дали индустрията им ще се възползва от предоставените възможности. На въпрос кои са най-големите проблеми пред техния бизнес от бранша вкупом отговарят: образованието и инфраструктурата. Липсата на квалифицирани кадри, излизащи от българските технически университети, принуждава много западни компании да назначават основно западни специалисти на мениджърски позиции. Или да инвестират в развитието на служителите си като германския производител на хладилници Liebherr, който създаде обучителен център.

"От нашите висши учебни заведения напоследък излизат основно имбецили", е крайната оценка на човек от сектора. Макар и думите му да са остри, мнението му се потвърждава и от други. "Недостигът на квалифицирани млади хора си е направо заплаха за бъдещето. Инженерните специалности са непопулярни", казва Румен Атанасов. Според него едно решение е европейската програма "Електра" - част от плана за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика. Основното предложение в нея е половината от завършващите средно образование да бъдат приемани директно в университет, а 50% от тях - в инженерни специалности. Според Марин Джеджоров проблем е и липсата на подходящи програми в нашите университети, които да подготвят млади мениджъри за специализираните компании от сектора. "Има нужда от комбинирани специалности, каквито има в западните университети - например инженерна индустрия и финансови познания", казва той. Още едни проблем пред бъдещето на сектора е и липсата на ясна държавна политика за инвестиции в хай-тек индустрията, което може да доведе до допълнително изтичане на мозъци. 

Инфраструктурните проблеми в цялата българска икономика са добре известни, но от сектора отново повтарят, че лошото състояние на пътищата е основна пречка  на бизнеса им. "През последните години около 30% от разходите ни са за структурни харчове", разказва мениджър от сектора.

Наглед тези проблеми не изглеждат толкова съществени и докато държавата се рекламира с ниския плосък данък и стабилността, тя някак забравя за тях. Взети заедно обаче, те правят планина, която, ако не започне да се стопява скоро, страната може и да си остане със спомените за Правец.

*девизът на гр. Правец.

 

в следващия брой четете за сектор "Земеделие" - втора част от поредицата за индустриите, откроени в инвестиционната стратегия на правителството

Когато бяхме хлапета, се събирахме у един приятел, за да играем на "Правец 8Д" (за по-младите читатели: не, това не е хипернапреднала, хиперизмерна версия на 3D технологиите). Великата машина на правешкия концерн Комбинат по микропроцесорна техника нямаше монитор, а се свързваше към телевизора. Програмите и игрите се зареждаха през касетофон вместо през флопидиск (всъщност по-младите читатели сигурно не помнят и това какво е). С трепет чакахме по пет минути, за да качим някоя игра. Някои от приятелите ми програмираха на BASIC през 8Д, а един от тях днес дори е софтуерен инженер в достатъчно престижен разработчик. "Правец"-а беше гордостта на България в Съвета за икономическа взаимопомощ и даваше статут на страната ни на едва ли не хай-тек производител в соцлагера. Над 25 години по-късно електрониката и електротехниката отново е поставена от държавата като един от най-перспективните сектори за развитие през следващите години и за привличане на чужди инвеститори. И въпреки традициите предизвикателствата хич не са малко.

По време на бума през 80-те години в сектора са били заети над 130 хил. души. В момента броят им е около 44 хил., а за последната цяла отчетена година (2009 г.) приходите са малко над 1.5 млрд. евро, или 1.9% от икономиката (виж инфографиката). Електротехниката носи по-голяма част от тези приходи - около две трети срещу една трета на компютри, електроника и оптични продукти. През последните две десетилетия водещите производители създадоха значителни бази в Централна Европа, но България така и не привлече някои от лидерите в сектора като Panasonic, Philips и Foxconn. Инвестициите в сектора у нас през последните 10 години са малко над 500 млн. евро. И макар да не изглеждат много на фона на регистрираните милиарди годишни инвестиции през златните 2006 и 2007 г., тези капиталовложения създадоха стабилни производства и работни места на реномирани компании като EPIQ, Liebherr, Yazaki, Melexis и др. "Голяма част от чуждите инвестиции бяха в имоти и не възпроизвеждаха стойност. Докато един завод за 50 млн. евро открива работни места, докарва съвременен мениджмънт, създава индустриален капацитет и мрежа от доставчици", казва Румен Атанасов, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

74 коментара
  • 1
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    Компютърът Правец си имаше и флопи диск и монитор, хайде стига сте заблуждавали хората. Това че пропиляхме 20 години, затрихме материалната база и унищожихме квалифицираните специалисти си е наша грешка и затова ще си плащаме години наред. Само ДЗУ навремето даваше работа на 20,000 души персонал и съвсем не произвеждаше лоша продукция. Печалбата му се измерваше в стотоци милиони долари и след 10 години кражби се продаде за 100,000 долара.

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Основното предизвикателство е Дянков - унищожителя на българския бюджет и проводника (поредния!) в България на интересите на едрия наднационален капитал (по-конкретно - на нюйоркските схеми за икономическа доминация над света).

  • 3
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    До коментар [#1] от "pavlin0511":

    У нас под "развитие" не се разбира лошото да се коригира към по-добро и конкурентоспособно, а да се унищожи или в по-добрия случай - да се фрагментира, разпродаде на части и пак да се унищожи накрая. Независимо, дали ще бъде заменено с нещо друго на негово място или (както стана в действителност) не! Важното е парите от бюджета (доколкото ги има все още след "мъдрото" Дянково управление) да идат директно, без усилия в състоятелните джобове, вместо да се дават за смислени начинания (образование, здравеопазване и т.н. буквално плачат за пари, ама...).

  • 4
    jamaisvu avatar :-|
    jamaisvu

    Към годината, в която са произвеждани, компютрите Правец/без значение коя серия/ са на едно доста сериозно ниво. Причината не е толкова в нашенския гений, а във виртуозното ни разузнаване- всеки, който има познати, работили там или в някое от други свързани предприятия, знае за какво говоря. В това все пак няма лошо, просто не трябваше да ги анатемосват като лоши, а да ги доразвиват. Същото, което не направиха с Чавдар- все още се подиграват хората на раздрънканите чавдар-ки, обаче едва ли има западни автобуси на 40 години и работещи. За съжаление и там не осъзнаха възможността от печалба за страната и печалбата я отнесоха само определени хора, загробвайки предприятието. Същото се отнася за Балканкар и за още доста производства, били на едно добро ниво. И вместо да създават в момента някакви измислени приятелски фирми за точене на европари за фотоволтаични не-знам-си-какво да хвърлят малко пари за създаване на нанотехнологичен център и след десетина години ще берем плодовете му. А не пак да сме последни по технологично производство.
    Колкото до девиза на Правец- по-добър е от стария / "Бунтовно място от памтивека", изказан от другаря Тодор Живков в реч и харесан за девиз от подмазвача Васил Златев, чиито син Валентин Златев толкова се прочу/ Все пак би било хубаво ако се сетят, че нагоре е само небето и по-редно би било да е напред, не нагоре.. Така звучи като някакъв оптимистичен гробарски хумор..

  • 5
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#4] от "jamaisvu":

    Че и САЩ редовно крадат чужди технологии посредством разузнаванията си, особено във военната сфера (с единствената разлика, че не просто ги копират, ами и леко ги поизменят по американски вкус, за да им придадат собствен облик)! А пък за Китай (най-бурно развиващата се днешна икономика) - да не говорим...

  • 6
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    До коментар [#2] от "Станислав Янков":

    допреди 2 години тук имаше цъфтяща електронна индустрия, но дойде дянков и изгони всички????????
    или мнението ти има неясна за мен ирония или си с нарушена умствена дейност

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#6] от "toshiro":

    Изглежда са неяснотите (те са си много ясни, ама само за тези, дето не искат нарочно да не забелязват същността)! Когато някой тук (от известно време насам - по случайност) стане добър специалист (програмист или нещо по-елементарно, но не и за България, където вече е "висока технология") - той моментално бяга в чужбина! На високите данъци, но и на по-качествените условия на живот и преди всичко - на по-високите заплати! Сещай се сам, колко ще дойде да се мъчи в България чужд добър специалист! (За мащабен инвеститор в сложна, наукоемка и капиталоемка инвестиция - да не говорим...)

    И така: противоречие ли е твърдението ми, че докато в България Дянков намалява данъците и осигуровките и условията за живот са отвратителни (добрите условия неизбежно вървят ръка за ръка с добро финансиране, произхождащо пък от високи данъци), както и докато Дянков намалява и заплатите (номинално замразени при ненулева инфлация) - не само никой сериозен специалист (и инвеститор) няма да дойде у нас, ами дребния и среден бизнес у нас ще бъдат дозакопани заради смачкваното (от Дянков) масово потребление?! Нали не си на Вие с факторите, които водят до конкурентоспособност на икономиките в днешно време?

  • 8
    gost22 avatar :-P
    gost22

    До коментар [#1] от "pavlin0511":
    Да много хубави антени за телевизори правеха ( онези, големите дискове бяха идеални за втора програма :)))
    А "Правец 8" се превежда така: "крадено Атари"

  • 9
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#8] от "gost22":

    Има много немски технологии, които след Втората световна война САЩ са "усвоили" (програмите от сорта на "Кламер" за преместване на ценни немски специалисти-нацисти в Щатите веднага след войната). Това как ще го преведеш? (Още не знам да се наричаме САЩ, та да се грижиме толкова усърдно за щатските интереси, за сметка на собствените ни! Много щедри сме станали нещо, да не повярва човек!) А по онова време с антените и останалите телевизори не са били много по-различни, нали? Единствената разлика другаде е, че нямаше приватизации от български тип...

  • 10
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Половината от тези 130 000 души бяха докарани от селата. Така че не е за очудване "високото" качество на електронната ни продукция от онова време.
    А когато настанеше лято цеховете опустяваха, тъй като всички се юрваха на частните си стопанства.
    И който плаче за тия отминали години, нека прочете някои глави от "Тайните фалити на комунизма" и "Империята на задграничните фирми" на Христо Христов. За да се излекува от с десетилетия насажданите заблуди колко велика е била родната ни електроника.
    Разбира се, почти всички от номенклатурните босове използваха опита и връзките си, така че сега си въртят частния бизнес. И то основно извън страната.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.