Да посееш инвестиции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да посееш инвестиции

България вече има известен опит в био производството

Да посееш инвестиции

Земеделието и производството на биохрани са с потенциал, но все още не успяват да привлекат много чужди капитали

Силвия Радославова
6828 прочитания

България вече има известен опит в био производството

© Надежда Чипева


На стар краставичар краставици не се продават. Популярната българска поговорка не важи за много от компаниите - производители на биохрани, които намират реализация на пазари с традиции в земеделието, като Германия например.

В момента над 90% от произведените от България екохрани и суровини са предназначени за експорт. Статистиката е красноречива за потенциала на този сектор, още повече че търсенето на храни в световен мащаб расте. Затова не е случайно, че в Стратегията за привличане на чужди инвестиции на Министерството на икономиката земеделието и производството на храни е определен като един от секторите с най-голям потенциал. Фокусът е точно върху развитието на страната като производител на био- и органични суровини и продукти.

И докато в сектора на храните и напитките вече влязоха няколко мултинационални компании (виж инфографиката), в производството на земеделска продукция все още няма достатъчно инвеститори. Според стратегията България има какво да им предложи -  добри климатични условия, плодородни почви и достатъчно на брой предприятия, които могат да произвеждат храни. Има и проблеми - технологично изоставане и липсата на достатъчно квалифицирани работници.

Тенденциите

в потреблението на храни в световен мащаб са в полза за сектора. Купувачите искат или бързи и лесни за приготвяне храни, или търсят по-здравословни и екологично чисти продукти. И въпреки кризата и постоянно растящите цени потреблението и в двата сегмента расте.

"От 2009 г. има подем на европейския пазар на биопродукти, търсенето се увеличава постоянно. В Германия например вече около 40% от продуктите в търговската мрежа могат да се намерят и в техния биовариант", казва Елена Герганова, търговски директор "Гимел". Българската компания вече десет години се занимава с биопроизводство и е номер едно по продажби на органични краставици в Европа. Увеличеното търсене на биохрани създава огромен потенциал за производство, но трябва да се има предвид, че в този сегмент добивите винаги са по-ограничени, защото технологията не позволява третиране с химикали или употреба на антибиотици при животните. Това практически означава по-голям риск от загуба на цели реколти или продукция. Този факт заедно с все още малкия брой малки и средни фирми, специализирани в производството на екологично чисти храни, е предпоставка за по-високи цени. В някои случаи стойността на един биопродукт например е в пъти по-висока от тази на конвенционалния му еквивалент.

Днес 90% от произведените в България биохрани и суровини са предназначени за експорт. Най-големите пазари са Европа, Северна Америка и Япония. За Япония се експортират етерични масла и мед, а в Европа повече зеленчуци, дребни плодове и зърнени култури. Развитие може да се търси в две посоки – разширяване на присъствието на тези пазари или излизане на нови. В Индия и Китай например търсенето на биопродукти расте много бързо. Стимулирането на инвестициите обаче трябва да бъде обвързано с конкретна политика към сектора.

Бюрокрацията

"Климатичните условия в България са изключително подходящи за екологично чисто производство на много от културите. Имаме конкурентни предимства, но не се възползваме от тях. И все пак сме все още много назад - едва около 0.5% от земята е заета с биопроизводство към края на 2009 г.", казва Стоилко Апостолов, председател на Фондация за биологично земеделие "Биоселена". Той твърди, че няма друг сектор, в който продажбите да се увеличават толкова бързо, а и маржовете на печалба са добри. "Стратегии са писани много пъти, но трябва да има и конкретни действия за подобряване на бизнес средата", лаконичен е той. И допълва, че инвеститорите срещат трудности да правят този бизнес в България.

"Има единици чуждестранни инвеститори в производството на органични продукти. Те обаче се справят много трудно в нашата среда -  притесненията им идват от административния хаос, проблемите със земеползването и собствеността на земята. Други проблеми са множеството регистрационни и лицензионни режими и големият брой структури, които се занимават с това", разказва Ивайло Тодоров от Асоциацията на земеделските производители. А и повечето чуждестранни инвеститори в земеделието досега се насочваха към зърнопроизводство, защото България има много подходящи площи за такива култури. Те ползват земя под наем, внасят техника втора употреба и после изнасят суровини, а заедно с тях и добавената стойност, която би се реализирала за икономиката, ако суровата продукция се преработва в страната. 

"Такава е и голямата болка с отглеждането на слънчогледа в България, който се изнася за рафиниране зад граница", казва Тодоров.

Посоката

за развитие в стратегията на икономическото министерство също не е много ясна. Био може да означава всичко. Засега е неизвестно кой от подсекторите (например  плодове и зеленчуци, вино, мед и пчелни продукти) на земеделието или производството на храни в биовариантите им са най-конкурентоспособни и могат да привлекат инвестиции.

"От десет години насам, откакто аз работя в този сектор, не съм чул някой да кажа къде е силната ни страна. Ако имаме някакво предимство, то е в качеството на продукцията, но не и в цените, които са по-високи заради по-ниските разходи за подпомагане", казва Ивайло Тодоров. Иначе потенциал може да се намери в почти всеки сегмент. Приоритети по думите на Апостолов от "Биоселена" трябва да е производство на биовино, където страната може да бъде най-силна в Европа. Според него овчето и козе сирене също имат голям експортен потенциал, но е нужна държавна политика за популяризирането на тези продукти като национални.

Етеричномаслени култури, зеленчуци, плодове и консерви, биопродукти, мед са другите подсектори, в които България може да се конкурира и с цени, и с качество, твърдят представители на сектора.

Държавата още не е определила в кой от тях ще търси инвеститори, но поне е ясно, че потенциалните такива са международни компании и инвестиционни фондове с интереси в земеделието. Целевите държави, които имат висока експертиза, са Франция, Германия, Италия, а пазарите, към които биха могли да се насочат български хранителни продукти и суровини и в които търсенето се покачва, са Китай, Япония и арабският свят.

Появата на нови инвеститори в България не само ще съживи икономиката, но и ще доведе до още един положителен ефект: потребителите ще могат да пазаруват органични храни на по-ниски цени заради по-малките транспортни разходи. Така биопродуктите ще станат малко по-достъпни и на местния пазар.

Автор: Мария Иванова

На стар краставичар краставици не се продават. Популярната българска поговорка не важи за много от компаниите - производители на биохрани, които намират реализация на пазари с традиции в земеделието, като Германия например.

В момента над 90% от произведените от България екохрани и суровини са предназначени за експорт. Статистиката е красноречива за потенциала на този сектор, още повече че търсенето на храни в световен мащаб расте. Затова не е случайно, че в Стратегията за привличане на чужди инвестиции на Министерството на икономиката земеделието и производството на храни е определен като един от секторите с най-голям потенциал. Фокусът е точно върху развитието на страната като производител на био- и органични суровини и продукти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Докато всички в чужбина се чудят, как да подсилят собствените, вътрешни капитали, без да бъдат обвинени в демонстративен протекционизъм, у нас ревеме за ... чужди инвестиции!!! Не сме ли сбъркана нация отвсякъде?!

  • 2
    www avatar :-|
    www

    Биохраните са добър бизнес но само за сертифициращите организации и търговците. От няколко дена в цяла Европа има криза с натровени от бактерии хора. Болните са стотици, а вече има и няколко смъртни случаи. Източник са "органични" краставици. Това показава нещо за което експертите отдавана предупреждават - де факто "биологичните храни" са по-опасни за здравето от произвежданите по конвенционален начин. Може би тази епидемия ще се отрази сериозно на този пазар!

  • 3
    4erenmetar avatar :-(
    4erenmetar

    Крайно време е редакцията да пренастрои форумните си ботове, да не се изхождат по икономически теми, най-малкото заради името (Икономедия, Капитал). Същите имат достатъчно поле за изява в политически и светски коментари.
    Жалко е, че в този форум се налага да си изясняваме азбучни истини:
    Тотално ДЕКАПИТАЛИЗИРАНАТА (защо и как е отделна дълга тема!) икономика, растяща със смешните 1-2-3% има САМО ДВА източника на капитал за ускорен растеж - външни заеми и/или външни инвестиции.
    Редакцията, моля ограничете сриването нивото на този форум! Ние, Вашите читатели, не сме читателите на "Труп", "Уикенд" и т.н.
    Препращайте троловете да спамят там!

  • coc

    По-пошла и безлична статия за био земеделието на съм чел. Аз работя в този сектор 20 години и мнението ми е коренно различно. От статията лъха на печалбарство и лесен бизнес, а защо не се обърнахте към асоциациата на производителите на Био продуцкти да видите малко реалити? Или да се обърнете към министерство на земеделието как ни съдейства - като закри отдел агроекология и вече никой си няма и понятие от Био земеделие? И трето - прав е г-н Янков коментар 1 защо трябва да търсим инвеститори отвън, но да пречим на местния бизнес - да дадем западна българия на китайците? Ами дайте я на българите които искат да работят - но неискат да плащат комисионни на разни чиновници (корупция).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK