На по-горна предавка

За да докараш стока от Китай до Италия, обикновено е нужен поне месец и за да излезе сметката трябва натовариш солидно количество. От България това може да стане и с отделен камион за ден-два. Затова колкото и никой да не може да конкурира китайския (примерно) текстил, когато по средата на сезона свършат модерните лилави блузки, опцията за европейските бутици е да поръчат по-малки серии от близки страни, вместо празни да чакат доставка от Далечния изток. Това е само една от българските индустрии, които все повече ще разчитат и на развития транспорт и логистика, за да запазят конкурентност. Затова и неслучайно стратегията за привличане на чужди инвестиции на Министерството на икономиката вижда сериозен потенциал в сектора.

Възможности пред транспортните фирми има както на местния и на европейския пазар, така и на други пазари като Близкия изток и Кавказ, стига те да са достатъчно предприемчиви и да успеят да се приспособяват към по-специфични условия. Иначе стоки за превозване ще има. Прогнозите в европейски мащаб показват, че през следващите 20 години при транспорта и логистиката ще има ръст от над 30%, като секторът към момента допринася за около 20% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Едно от нещата, на които залага стратегията в сферата на превозите и логистиката, е икономическото развитие на страните от Централна и Източна Европа. В Централна Европа вече се изнесоха редица компании в сферата на автимобилостроенето, битовата техника и електрониката. Държавите, които успешно успеят да застанат на пътя на големите товаропотоци от Китай към Европа, също ще бъдат на страната на печелившите.