Сектор, тотално доминиран от телекомуникациите. Така изглежда българският технологичен бизнес, ако анализираме финансовите резултати на над 2800 компании, опериращи на този пазар.
Телекомуникационните фирми отговарят за 73% от българския IT сектор, оценяван на над 2.13 млрд. евро. При създаването на работни места обаче телекомуникациите и останалата част от ИТ бизнеса имат сравнително еднаква тежест (виж графиката).
Накратко казано, телекомите са най-значимият фактор за развитието на сектора, но не единственият. А интерес от страна на други големи международни технологични гиганти към България не липсва - немалка част от тях присъстват вече със свои развойни центрове или центрове за поддръжка и предоставяне на различни услуги на клиентите си.
Въпреки това преките чужди инвестиции от страна на ИТ компаниите се колебаят между привличането и изтеглянето на капиталите, основно заради телекомуникационните оператори. Освен това досега ИТ секторът беше приоритет за държавата, но по-скоро само на думи.
Технологичният бранш в момента отново е сред избраните да бъдат наречени "приоритетни" според Стратегията за привличане на чужди инвестиции на икономическото министерство. Според документа страната ни трябва да се ориентира най-вече към привличането на компании от сферата на аутсорсинга и ИТ услугите, които би трябвало да са сред най-бързо развиващите се през следващите години в световен мащаб.
Според ИТ бранша тази посока е правилна в краткосрочен и грешна в дългосрочен план. В международен план ИТ секторът наистина се преориентира към разширяване на услугите, но аутсорсингът сам по себе си не създава добавена стойност за българската икономика.
Много от големите вече са тук
Сред най-големите източници на преки чужди инвестиции в областта на информационните и комуникационните технологии в България безспорно са мобилните оператори, които са собственост на чужди гиганти - "М-Тел" е част от Telekom Austria Group, "Глобул" - от гръцката OTE, а БТК е притежание на чужди инвестиционни фондове.
Трите компании генерират над две трети от приходите на технологичния бизнес в България и осигуряват работа на половината кадри, заети в него. Те са и сред най-големите чужди инвеститори в страната като цяло - само в момента "М-Тел" готви инвестиция от стотици милиони евро в развитието на оптична инфраструктура на базата на придобитите от компанията интернет доставчици "Спектър нет" и "Мегалан".
Освен в информационната инфраструктура инвестиции в България има и в доста "по-интелигентни" ИТ дейности - например създаването на Global Delivery Center (център за поддръжка) на най-големия производител на компютри в света Hewlett-Packard.
Откакто е на българска земя, той се радва на значителна еволюция и като размер (той в момента осигурява работа над 3 хил. души), и като функционалност. В него вече не се извършва само поддържаща дейност, а се предоставят и услуги на клиентите на ИТ гиганта. Всъщност това е един от стратегическите центрове на Hewlett-Packard по света, в който се извършва и аутсорсване на ИТ (ITO) и бизнес процеси (BPO).
"Избрахме България заради младите хора и талантите им", обяснява изпълнителният директор на Hewlett-Packard за България Ираван Хира. Според него географското разположение на страната също е било един от факторите, повлияли върху избора на София да бъде една от ключовите локации за Hewlett-Packard на глобално ниво.
Развойната дейност също не е чужда за българските специалисти. На практика "голяма част от международните софтуерни компании имат свои представителства в България", обясняват от икономическото ведомство. Една от тях например е германската SAP, лидер при разработката на бизнес софтуер, която разработва част от водещите си продукти в своя офис на бул. "Цар Борис III" в българската столица.
"В България не липсват кадри, особено след кризата", смята Цветан Мутафчиев, изпълнителен директор на българското дружество на Telelink. И все пак голяма част от тях са отгледани от самите ИТ компании. Това е и една от причините технологичните фирми да инвестират в университетски програми в страната. Освен това финансират и допълнителното обучение на своя персонал.
Да аутсорсваш или не...
Според експертите от икономическото министерство водещите предимства на страната ни като привлекателна дестинация за инвестиции в ИТ сектора са богатата история в областта на технологичния бизнес и наличието на млади таланти. Претенциите ни като нация в тази сфера започват още през 80-те години на миналия век, когато компютърът "Правец-82" беше гордостта на България в соцлагера и даваше статут на страната ни на едва ли не хай-тек производител.
В момента обаче има едно "но" и то е свързано с изтичането на висококвалифицирани кадри от страната. Основната заплаха пред чуждите инвестиции пък е високата им обвързаност с ниската цена на труда, смятат от икономическото ведомство.
Това е една от основните причини, поради които много ИТ компании избират България като дестинация за инвестиции в технологичен бизнес. Други пък наемат български дружества като свои подизпълнители - типичен пример за това е софтуерната индустрия, част от която работи "на ишлеме" и разработва продукти за някои от големите имена в бранша. Именно това спаси част от българските софтуерни компании от кризата.
И все пак изводите на икономическото ведомство са, че България трябва да се насочи към привличането на инвестиции в областта на изнасянето на услуги и аутсорсинга на различни ИТ процеси. Дейности, за които организации като софтуерната БАССКОМ винаги са твърдели, че не трябва да са приоритет.
"Всяка страна, която се фокусира само върху аутсорсинга, ще претърпи криза", смята и Петър Статев от ИКТ кълстъра, в който членуват 15 неправителствени организации от сектора. "Аутсорсингът е динамично явление - преди 10 години беше по на запад, сега е тук, а след време може да се премести в Украйна, Русия и други държави", коментира той. Според него стратегията на икономическото министерство е концентрирана върху бързо привличане на капитали в страната.
"Не трябва да се приключва само с краткосрочно привличане на аутсорсинг компании. Държавата трябва да се ориентира към създаване на продукти с добавена стойност, които биха могли да бъдат изнасяни навън", смята Статев. Примери за такива компании не липсват. Например Fadata, която произвежда един от най-търсените софтуери за управление на застрахователен бизнес, или пък Telerik, известни със своите разработки на база на технологиите на Microsoft.
"България вече е атрактивна дестинация за ИТ услуги и аутсорсинг по три причини, сред които са ниските цени за работна ръка, ръста на пазара в целия регион на Централна и Източна Европа и консолидацията на пазара в региона", все пак обобщават от МИЕТ. Според ведомството, Българската агенция за инвестиции трябва да се насочи приоритетно към държави като Германия, Франция, Великобритания (и другите членки на ЕС), САЩ и Япония, които да бъдат стимулирани да инвестират у нас.
Дано само дойде някой, който ще остави нещо след себе си, а не само т.нар. копачи на ИТ бранша.
Сектор, тотално доминиран от телекомуникациите. Така изглежда българският технологичен бизнес, ако анализираме финансовите резултати на над 2800 компании, опериращи на този пазар.
Телекомуникационните фирми отговарят за 73% от българския IT сектор, оценяван на над 2.13 млрд. евро. При създаването на работни места обаче телекомуникациите и останалата част от ИТ бизнеса имат сравнително еднаква тежест (виж графиката).
9 коментара
"Не трябва да се приключва само с краткосрочно привличане на аутсорсинг компании. Държавата трябва да се ориентира към създаване на продукти с добавена стойност, които биха могли да бъдат изнасяни навън"
Много точно и правилно. Надявам се да хората изграждащи политиките да го възприемат. В Силиконовата долина не се занимават с аутсорсинг, а създават бъдещето. Фокусирането ни само в аутсорсинг е все едно, възпитание в това да бъде покорни работници без идеи, а хората без идеи винаги са зависими от другите. Един работник може от сутрин до вечер да не спира да работи, но пак ще получи по-малко възнаграждение от шефа си, защото другият е този, който създава бизнес и привлича пари.
До коментар [#1] от "Hristo Hristov":
Това не е проблем само в ИТ областта и според мен е предимно въпрос на възпитание (и донякъде образование). Инициативността и желанието за създаване на бизнес не са много характерна черта за българите. Една значителна част очакват някой да им осигури добра работа, да оцени великите им (според тях) възможности, а те само да мрънкат и да се жалват, че шефа им всяка година си сменял колата с парите които те изкарвали. А шефовете винаги са връзкари, мутри и измекяри които само търсят как да прекарат онеправданите си служители, но не и хора, които са имали достатъчно смелост и акъл да се опитат да направят собствен бизнес. Това мислене е нещо, което никакви политики не могат да променят, за съжаление. Но съм оптимист, че нещата лека полека ще се подобряват.
Проблемите:
1. Системата на т.нар. "държавна поръчка" от десетилетия следва предложенията на самите университети, които пък търсят заетост за това което имат, а не това което трябва. Следствие -> хиляди ненужни "кадри" и остър недостиг на дипломирани младежи в областта на ИТ. Публична тайна е че над 50% от работещите в бранша нямат никакво или имат несвързано с основната им дейност образование (формално, с диплома, не казвам че не са кадърни).
2. Родните предприемачи са в девета глуха. Държавните търгове се печелят от фирми-кухарки и резултата е нулев.
3. Електронно правителство, ерго някаква подкрепа от страна на държавата с поръчки и създаване на среда - йок.
4. Тромаво трудово законодателство, неприложимо за волатини сектори като ИТ. Идеята за наемане на служител на проектен принцип отсъства от кодекса на труда, с изключение на института на гражданския договор, който пък има редица недъзи, в т.ч. пределн период (нерядко къс за нуждите).
5. Нулева усвояемост на еврофондовете, които биха подпомогнали бранша, в т.ч. start-up бизнеси.
6. Липса на нормална градска среда, заради което губим висококвалифицираните кадри, които предпочитат при същите доходи да работят в други страни.
7. Плачевно езиково обучение.
8. Угодническа политика спрямо комуникационните олигополи.
9. ДДС режимът на практика е дискриминационен по отношение на фирмите с големи разходи за R&D, каквито са тези, от спменатия сектор. Корпоративното облагане също не гали, спасява донякъде ниската ставка.
10. Липса на разумни регулации за стимулиране на грантове от страна на фирми към университети.
11. Незадоволително образование до ниво средно в областта на естествените науки и математиката, които са базата на този сектор.
12. Посолвично нисък процент от БВП за наука и иновации и естесвената липса на академични иноватични центрове.
Вероятно не съм изчерпателен:-) Пропуснах Костов, Турското робство и международното положение:-) И все пак пречките са си реални...
Коментарите дотук изглеждат по-смислени от статията, която доста повърхностно разглежда един сложен и важен въпрос.
Чудничко, при средно кадърни кадри с възможности за обучение, но разходи за заплати, наеми и т.н. съизмерими с европейските в сектора, защо ли да не предпочетат Индия примерно? Говорят по-лош английски ли, или наемите са им скъпи, или заплатите по-високи? Това дето се говори за оутсорсинг тук е мираж. Има опити, но до там.
Как няма да са лидери. Мтел закупиха Мегалан и Спектрум нет. А това са компании, които доставят добър нет и имат добро покритие.
Имайки предвид, че Спектрум са инвестирали в най-яката технология ПОН със сигутност телекомуникационните фирми ще доминират пазара тук.
ПОН наистина е най-добрата услуга на пазара може би в света, дори.
С други думи да се превърнем в Индия на Балканите.