В името на IT услугите

До коментар [#1] от "Hristo Hristov":

Това не е проблем само в ИТ областта и според мен е предимно въпрос на възпитание (и донякъде образование). Инициативността и желанието за създаване на бизнес не са много характерна черта за българите. Една значителна част очакват някой да им осигури добра работа, да оцени великите им (според тях) възможности, а те само да мрънкат и да се жалват, че шефа им всяка година си сменял колата с парите които те изкарвали. А шефовете винаги са връзкари, мутри и измекяри които само търсят как да прекарат онеправданите си служители, но не и хора, които са имали достатъчно смелост и акъл да се опитат да направят собствен бизнес. Това мислене е нещо, което никакви политики не могат да променят, за съжаление. Но съм оптимист, че нещата лека полека ще се подобряват.

Проблемите:
1. Системата на т.нар. "държавна поръчка" от десетилетия следва предложенията на самите университети, които пък търсят заетост за това което имат, а не това което трябва. Следствие -> хиляди ненужни "кадри" и остър недостиг на дипломирани младежи в областта на ИТ. Публична тайна е че над 50% от работещите в бранша нямат никакво или имат несвързано с основната им дейност образование (формално, с диплома, не казвам че не са кадърни).
2. Родните предприемачи са в девета глуха. Държавните търгове се печелят от фирми-кухарки и резултата е нулев.
3. Електронно правителство, ерго някаква подкрепа от страна на държавата с поръчки и създаване на среда - йок.
4. Тромаво трудово законодателство, неприложимо за волатини сектори като ИТ. Идеята за наемане на служител на проектен принцип отсъства от кодекса на труда, с изключение на института на гражданския договор, който пък има редица недъзи, в т.ч. пределн период (нерядко къс за нуждите).
5. Нулева усвояемост на еврофондовете, които биха подпомогнали бранша, в т.ч. start-up бизнеси.
6. Липса на нормална градска среда, заради което губим висококвалифицираните кадри, които предпочитат при същите доходи да работят в други страни.
7. Плачевно езиково обучение.
8. Угодническа политика спрямо комуникационните олигополи.
9. ДДС режимът на практика е дискриминационен по отношение на фирмите с големи разходи за R&D, каквито са тези, от спменатия сектор. Корпоративното облагане също не гали, спасява донякъде ниската ставка.
10. Липса на разумни регулации за стимулиране на грантове от страна на фирми към университети.
11. Незадоволително образование до ниво средно в областта на естествените науки и математиката, които са базата на този сектор.
12. Посолвично нисък процент от БВП за наука и иновации и естесвената липса на академични иноватични центрове.
Вероятно не съм изчерпателен:-) Пропуснах Костов, Турското робство и международното положение:-) И все пак пречките са си реални...

Коментарите дотук изглеждат по-смислени от статията, която доста повърхностно разглежда един сложен и важен въпрос.

Чудничко, при средно кадърни кадри с възможности за обучение, но разходи за заплати, наеми и т.н. съизмерими с европейските в сектора, защо ли да не предпочетат Индия примерно? Говорят по-лош английски ли, или наемите са им скъпи, или заплатите по-високи? Това дето се говори за оутсорсинг тук е мираж. Има опити, но до там.

Как няма да са лидери. Мтел закупиха Мегалан и Спектрум нет. А това са компании, които доставят добър нет и имат добро покритие.

Имайки предвид, че Спектрум са инвестирали в най-яката технология ПОН със сигутност телекомуникационните фирми ще доминират пазара тук.

ПОН наистина е най-добрата услуга на пазара може би в света, дори.

С други думи да се превърнем в Индия на Балканите.