В името на IT услугите
България има потенциал да се превърне във водеща дестинация за аутсорсинг. И все пак...
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Сектор, тотално доминиран от телекомуникациите. Така изглежда българският технологичен бизнес, ако анализираме финансовите резултати на над 2800 компании, опериращи на този пазар.
Телекомуникационните фирми отговарят за 73% от българския IT сектор, оценяван на над 2.13 млрд. евро. При създаването на работни места обаче телекомуникациите и останалата част от ИТ бизнеса имат сравнително еднаква тежест (виж графиката).
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
9 коментара
"Не трябва да се приключва само с краткосрочно привличане на аутсорсинг компании. Държавата трябва да се ориентира към създаване на продукти с добавена стойност, които биха могли да бъдат изнасяни навън"
Много точно и правилно. Надявам се да хората изграждащи политиките да го възприемат. В Силиконовата долина не се занимават с аутсорсинг, а създават бъдещето. Фокусирането ни само в аутсорсинг е все едно, възпитание в това да бъде покорни работници без идеи, а хората без идеи винаги са зависими от другите. Един работник може от сутрин до вечер да не спира да работи, но пак ще получи по-малко възнаграждение от шефа си, защото другият е този, който създава бизнес и привлича пари.
До коментар [#1] от "Hristo Hristov":
Това не е проблем само в ИТ областта и според мен е предимно въпрос на възпитание (и донякъде образование). Инициативността и желанието за създаване на бизнес не са много характерна черта за българите. Една значителна част очакват някой да им осигури добра работа, да оцени великите им (според тях) възможности, а те само да мрънкат и да се жалват, че шефа им всяка година си сменял колата с парите които те изкарвали. А шефовете винаги са връзкари, мутри и измекяри които само търсят как да прекарат онеправданите си служители, но не и хора, които са имали достатъчно смелост и акъл да се опитат да направят собствен бизнес. Това мислене е нещо, което никакви политики не могат да променят, за съжаление. Но съм оптимист, че нещата лека полека ще се подобряват.
Проблемите:
1. Системата на т.нар. "държавна поръчка" от десетилетия следва предложенията на самите университети, които пък търсят заетост за това което имат, а не това което трябва. Следствие -> хиляди ненужни "кадри" и остър недостиг на дипломирани младежи в областта на ИТ. Публична тайна е че над 50% от работещите в бранша нямат никакво или имат несвързано с основната им дейност образование (формално, с диплома, не казвам че не са кадърни).
2. Родните предприемачи са в девета глуха. Държавните търгове се печелят от фирми-кухарки и резултата е нулев.
3. Електронно правителство, ерго някаква подкрепа от страна на държавата с поръчки и създаване на среда - йок.
4. Тромаво трудово законодателство, неприложимо за волатини сектори като ИТ. Идеята за наемане на служител на проектен принцип отсъства от кодекса на труда, с изключение на института на гражданския договор, който пък има редица недъзи, в т.ч. пределн период (нерядко къс за нуждите).
5. Нулева усвояемост на еврофондовете, които биха подпомогнали бранша, в т.ч. start-up бизнеси.
6. Липса на нормална градска среда, заради което губим висококвалифицираните кадри, които предпочитат при същите доходи да работят в други страни.
7. Плачевно езиково обучение.
8. Угодническа политика спрямо комуникационните олигополи.
9. ДДС режимът на практика е дискриминационен по отношение на фирмите с големи разходи за R&D, каквито са тези, от спменатия сектор. Корпоративното облагане също не гали, спасява донякъде ниската ставка.
10. Липса на разумни регулации за стимулиране на грантове от страна на фирми към университети.
11. Незадоволително образование до ниво средно в областта на естествените науки и математиката, които са базата на този сектор.
12. Посолвично нисък процент от БВП за наука и иновации и естесвената липса на академични иноватични центрове.
Вероятно не съм изчерпателен:-) Пропуснах Костов, Турското робство и международното положение:-) И все пак пречките са си реални...
Коментарите дотук изглеждат по-смислени от статията, която доста повърхностно разглежда един сложен и важен въпрос.
Чудничко, при средно кадърни кадри с възможности за обучение, но разходи за заплати, наеми и т.н. съизмерими с европейските в сектора, защо ли да не предпочетат Индия примерно? Говорят по-лош английски ли, или наемите са им скъпи, или заплатите по-високи? Това дето се говори за оутсорсинг тук е мираж. Има опити, но до там.
Как няма да са лидери. Мтел закупиха Мегалан и Спектрум нет. А това са компании, които доставят добър нет и имат добро покритие.
Имайки предвид, че Спектрум са инвестирали в най-яката технология ПОН със сигутност телекомуникационните фирми ще доминират пазара тук.
ПОН наистина е най-добрата услуга на пазара може би в света, дори.
С други думи да се превърнем в Индия на Балканите.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.