Австрийски дует без австрийци

Зад едната австрийска фирма като че ли вече е ясно, че стоят руски интереси. От АП потвърдиха, че BT invest е VTB Capital, която е част от групата на ВТБ – втората по големина банка в Русия в класацията по активи. "Капитал" попита пресцентъра на VTB Capital дали участват, представляват ли някой друг и въобще какви планове имат за "Булгартабак". Получихме лаконичен отговор: "Нямаме коментар по тази тема." Затова остават и двата варианта – руската група да играе от свое име или за свой анонимен клиент.

Самото дружество BT invest е учредено на 1 април 2011 г. Последните регистрации по фирменото дело са правени от адвокат Йоханес Пепелник, партньор в една от средните по размер австрийски адвокатски кантори – Pepelnik&Karl. Пред вестник "Труд" той е заявил: "Сигурни сме, че ще спечелим конкурса за продажбата на "Булгартабак".

Пред "Капитал" Пепелник каза, че на този етап не иска да коментира нищо повече по сделката. На въпроса дали руската банка участва от свое име в конкурса или представлява нечий друг интерес, Пепелник каза: "Трябва да питате банката, а не мен. Аз съм само управител на BT Invest".

Опитите да открием български представител или консултант на кандидата се оказаха безуспешни. В инвестиционните среди името на VTB Capital беше свързано с братята Милен и Георги Велчеви. "Водили сме разговори с VTB за един проект, но той въобще не е "Булгартабак". Не ги представляваме ние и не знам кой ги консултира за "Булгартабак холдинг," каза пред "Капитал" Милен Велчев.

Другият австрийски кандидат е изцяло анонимен. Дружеството CB Family Office е учредено още през 2008 г. В австрийския фирмен регистър е посочено, че компанията е 100% собственост на Capital Bank Grawe Gruppe. Това е стара финансова група, като банката се занимава с управление на частни инвестиции. В същия регистър за контакти са посочени Волфганг Улес и Херман Пьолтл, които фигурират и в интернет страницата на Capital Bank. Запитването на "Капитал" беше препратено към говорителя на банката, който отговори лаконично: "Моля за разбиране, няма да даваме изявление." Според адвокати с международен опит от името на дружеството (Family Office) ставало ясно, че това е фирма на клиент, доверил парите си за управление на банката.

В България част от групата Capital Bank Grawe Gruppe е застрахователят "Граве". Изпълнителният му директор Николай Логофетов каза, че не е запознат с участието на Capital Bank в сделката и че българското дружество няма никакво отношение към нея. Той обаче не изключи възможността да става въпрос точно за управление на чужди средства.

Бързият преглед на документите също не носи информация кой стои зад кандидата и при АП и консултанта. Представители на нито един от двете австрийски фирми не са правили срещи нито с агенцията, нито със Citigroup. Това подхрани поредица от слухове, като в списъка на предположенията фигурираха почти всички местни едри бизнесмени: Цветан Василев, собствениците на "Винпром Пещера" и "Кингс табако", Атанас Тилев, Чавдар Чернев, Цветелина Бориславова. Всички от редицата, с които "Капитал" успя да се свърже, отрекоха участие.

Пръв публично се разграничи собственикът на Корпоративна търговска банка. Цветан Василев заяви, че не участва. Дори потвърди досега неофициалната информация, че е преговарял за партньорство с корейския цигарен производител KT&G. Източници, близки до чуждото дружеството, обясниха, че не са се включили в процедурата заради "безумните условия за тютюна".

Категоричен беше и коментарът на Цветелина Бориславова: не участвам и не съм се интересувала от "Булгартабак".

От "Кингс табако" също обявиха пред медиите, че не участват, но не защото не искат, а защото не отговарят на високите критерии. Според неофициална информация собствениците на "Винпром Пещера" (които притежават и "Кингс табако") наистина силно са желаели да вземат "Булгартабак", дори са се свързали с американското дружество Sciens Capital Management, което също беше купило документи за участие в конкурса. Има спекулации, че компанията стои и зад австрийския кандидат CB Family Office. За "Винпром Пещера" придобиването на държавното дружество има смисъл, тъй като това би й дало контрол върху половината от пазара на цигари в страната.

Иначе като цяло за българските инвеститори има извънпазарна логика - освен да бъдат влиятелни на пазара, да станат и още по-добре представени пред управляващите.

Стратегически ход

Всички са изненадани от участието на ВАТ, но не вярват те да подадат оферта. Това е обобщената реакция на повечето консултанти и представители на цигарени дружества, с които "Капитал" разговаря. Международната компания има силно неприятен опит с българската приватизация – преди шест години тя беше на крачка от покупка на цигарените фабрики (срещу 250 млн. евро), но ДПС попречи на сделката. Затова и изявлението на самата компания от тази седмица не звучи много амбициозно: "Както знаете, British American Tabacco имаше интерес да закупи "Булгартабак" преди няколко години, но сега ситуацията на пазара е съвършено променена и компанията ще направи своите вътрешни анализи и преценки на базата на настоящия и бъдещ потенциал на пазара."

Слабият интерес на BАТ към "Булгартабак" личи и от факта, че представители на фирмата не са потвърдили интерес пред консултанта. Така подадените документи са били изненада и за агенцията, и за Citigroup. Въпросът е защо все пак се включиха в конкурса. Най-често срещаното предположение е, че просто гигантът иска да проучи детайлно конкуренцията. По-конспиративната теория е, че ВАТ прави услуга на правителството, като играе в пиесата "Имаме и стратегически инвеститор". Според тази теория компанията няма да подаде оферта и така нищо не губи. В замяна държавата може да подкрепя (или поне да не пречи) на бизнеса на компанията – например, като следи да няма нейни ментета на пазара или й възстановява бързо акциз. По тези причини например други международни производители показвали интерес към цигарения холдинг. Затова и никой не желае да излезе с името си и да разкритикува процедурата за приватизация - най-вече абсурдното тютюнево условие.

Сделката е вредна за държавното здраве

Слабата конкуренция в сегашния конкурс и класирането на база тютюневи обещания вероятно ще доведат до сравнително ниска цена за държавния пакет. При най-оптимистични прогнози очакваната сума ще е от порядъка 100-150 млн. евро. Но и това не е най-големият проблем. По-страшно е, че държавата не знае на кого дава шанса да контролира един голям бранш и ключов източник на приходи в бюджета.

При приватизационните сделки обикновено кандидатите, които имат чисти бизнес интереси и играят по правилата, не се крият зад наскоро регистрирани дружества, чиято собственост е трудно проследима. При предишни сделки истинските международни кандидати са идвали с армия консултанти, адвокати, PR-и. И са говорили открито за намеренията си. Сега пълното мълчание всява основателни съмнения.

С непазарната си процедура държавата е в трудна ситуация, в която управляващите сами се поставиха. Ако избере един от маскираните инвеститори за купувач, ще е изложена на риск от още по-голямо посивяване на пазара. Прекратяването на сделката също не е най-приятната опция, защото приватизацията на "Булгартабак" вече прилича на приказката за лъжливото овчарче - вече пети път лъжем света, че продаваме дружеството. Много по-смислено е да спре конкурса, но в комбинация с бърза и пазарно структурирана нова процедура. Но за това решение трябва воля, а не съобразяване с всякакви синдикални и корпоративни искания, които единствено продължават агонията на тютюневия сектор.