Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 8 юли 2011, 15:52, 6718 прочитания

Обетованата вода

От години Изреал се развива като хъб на водните тенологии. България все още третира водата примитивно.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако се разходите из пустинята Негев в Израел, ще видите насажденията от жожоба, напоявани капка по капка по тръби, който стигат директно в корените им. Гордите пустинни градинари ще ви обяснят, че повечето от дърветата в страната не са се появили там от само себе си, а поне 250 млн. от тях са били засадени като част от дългогодишната политика на отвоюване на квадратен по квадратен метър от пустинята. Накрая, на въпроса от любезност "А как сте с водата в България", на който вие ще трябва да отговорите: "Благодаря, добре сме, проблеми с количествата няма, 60% от водата се губи по пътя, а мръсната се излива в реките и морето", ще се почувствате само по един начин. Тъпо.

Там, където има недостиг на нещо, се раждат и иновациите. От това на свой ред могат да се възползват държавите с по-примитивно управление на ресурсите. Пазарът на водни технологии се очертава като един от тези с голямо бъдеще пред себе си поради все по-активното навлизане на частната инициатива в него и нуждата от подобряване на ефективността му.


Технологии в пясъка

Държавата Израел най-често влиза в медийното пространство с дългогодишните си спорове със съседните арабски държави. От самото й създаване страната води и друга, дори по-трудна за спечелване битка – тази за вода. Пустинята Негев заема около 60 процента от територията на Израел. Останалите 40% също не могат да се похвалят с богата растителност и водни ресурси. Ограниченията са част от ежедневието. През по-сушавите години фермерите, основно кибуци, получават по-малки квоти вода и съответно редуцират продукцията си. Цената на водата за потребители на кубик пък скача толкова, колкото повече потребяват. Последните 7 сушави години довеждат до спадане на нивото на основния източник - Галилейско море, както и на водите на река Йордан, за които страната често влиза в остри пререкания със съседна Йордания. Едновременно с това населението и производството нарастват, а страната не е сред държавите, бедни на води, които са съгласни да се концентрират върху култури, нуждаещи се от малко вода, а за храните да разчитат на внос. Преди няколко години Шалом Симхон, тогава министър на земеделието, отбелязва, че зависимостта от внос на зърно трябва да бъде намалена, "като това трябва да бъде направено въпреки всички ограничения и основно липсата на вода". Тогава някои икономисти си задават въпроса дали си струва да се инвестира толкова много във водопоглъщащо земеделие, което консумира около 70% от водните ресурси, а допринася за едва 2% от БВП.

Отговорът не закъснява. Въпреки, или по-скоро благодарение на, цялата суха картина развитието в сферата на водните технологии в страната й отрежда първо място в света по ефективно управление на ресурса. А очакванията са, че през 2015 г. Израел ще бъде в състояние да задоволява напълно нуждите си от вода независимо от природните условия. Това заяви Буки Орен, председател на международния форум WATEC (Water Technologies, Renewable Energy and Environmental Control), който ще се проведе за трети пореден път от 15 до 17 ноември в Тел Авив. Форумът има за цел да събере компании от цял свят, който да представят технологиите в сферата, или такива, които да намерят решение на собствените си проблеми у дома. Експортът на водни технологии от Израел нараства от 850 милиона долара през 2006 г. на 2 милиарда през 2010 г. Страната държи лидерска позиция на един доста атрактивен пазар с обем от 500 млрд. долара, който нараства със 7-8% на година и е един от най-бързо растящите в света.



На плиткото

Към днешна дата около 20% от населението на земята не разполага с достатъчно количество вода. Очакването е, че в следващите 50 години около 50% от населението ще трябва да се справят с недостига. Глобалното затопляне, замърсяването и нарастването на броя на населението активизират процеса, а потърпевши ще са здравеопазването, земеделието и индустрията. Преди време генералният секретар на Обединените нации Бан Ки Мун заяви, че недостигът на вода може да стане причина за насилие в бъдеще. Сред страните, където вече се забелязва ограничаване на ресурса, освен тези на Арабския полуостров и Африка са Китай, Индия, САЩ, Австралия.

В дългосрочен план (поне до 2035 г.) България не е застрашена от недостиг на вода. Що се отнася до нейното качество обаче, нещата не са чак толкова розови и употребата на международен опит не би била излишна. Едва 46% от населението потребява пречистена питейна вода. По-голяма част от водопроводната мрежа е изградена преди 1980 г. Амортизирана е и отчита огромни загуби (50-60%), физически и търговски. Подобна е ситуацията и с дигите на реките и напоителните системи. А около 70 от големите населени места и повечето от малките са без пречиствателни станции за отпадна вода, която се влива директно в реките и морето. Изчисленията на консултантите на екоминистерството показват, че ако искаме да закърпим най-спешните нужди, трябват инвестиции от 12 млрд. лв. а за да достигнем европейските стандарти – внушителните 43 млрд. лв.

Всяка капка е от значение

За да се намалят необходимите инвестиции в активи, е най-добре да се подобри ефективността, обяснява Буки Орен, който е бил и изпълнителен директор на държавната водна компания на Израел Mekorot, която доставя 70% от водата. Той дава пример с Израел. Средните загуби на вода в развитите европейски държави са 25%. В Израел те са 12%, като местните специалисти не са доволни от процента и работят за намаляването му. Отделно 100% от отпадната вода преминава през преработка, като 75% от нея се използват повторно за напояване в селското стопанство. Страната е лидер и в капковото напояване, като първата компания в света, израелската Netafim, основана през 1965 г., държи най-голям дял в световен мащаб.

Около 25% от нуждите на прясна вода пък се осигуряват от станциите за обезсоляване на водата от Средиземно море. Плановете предвиждат до 2013 г. те са осигуряват 35% от нуждите, или повече от 500 млн. кубични метра вода на година, а към 2020 г. с още 250 млн. кубика отгоре. На територията на страната има четири такива инсталации. Най-големите от тях са тези в Хадера и Ашкелон на команията IDE Technologies, които произвеждат съответно 127 и 118 милиона кубични метра на година. В момента в страната се строи и втората по големина централа в света – тази в Сорек, която ще произвежда 150 млн. кубични метра и ще е на стойност около 400 млн. долара.

На пътя на водата

Освен да реши проблемите си на местна почва, от години Израел се опитва да позиционира себе си и като инкубатор за развитие на водните технологии с цел износ. Компанията Kinrot Ventures например има за задача да насърчава развитието и комерсиализирането на нови открития. Сред младите предприемачи, възникнали в "инкубатора", е TACount, разработваща технология за откриването на микоорганизми във водата за минути. От компанията обясняват, че това може да е от полза както на операторите на питейни и отпадни води, така и на фирмите в сферата на индустрията, фармацията, хранително-вкусовата промишленост. Младата Aquarius Spectrum пък разработва система за откриване на пукнатини и течове в тръбите, като така загубите могат да се стопират много по-бързо. Контролът на качеството е издигнат до въпрос на националната сигурност. Компанията White Water например успешно работи с ВиК компанията в Раанана, като предлага софтуер за откриването на всякакви умишлени или случайни намеси във водната система.

Местният израелски пазар е относително малък и експортът на технологии остава една от основните цели. В същото време Буки Орен обяснява, че успехите на Израел не гарантират успех на други места по света поради спецификата на сектора във всяка отделна държава и регулираността му. Съседните държави на Израел със сходни водни проблеми пък трудно биха се обърнали към еврейската държава за know-how. В световен мащаб не липсва и конкуренция. Така например Сингапур също опитва да позиционира себе си като воднотехнологичен хъб.

В редица от развиващите се държави, като България например, водните проблеми все още биват неглижирани - водата се счита за безплатна, от бога дадена и ще си тече без каквито и да било усилия. Това обаче не е така. Хубавата вода е скъп ресурс, който само бедните страни могат да си позволят да пилеят.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Собственикът на текстилната "Калинел" Марин Радевски: Работим с 30% от капацитета си Собственикът на текстилната "Калинел" Марин Радевски: Работим с 30% от капацитета си

Почти всички европейски магазини на основния клиент на производителя на възглавници и завивки IKEA не работят

31 мар 2020, 394 прочитания

Печалбите на индустриалните компании в Китай с най-голям спад от поне 10 години Печалбите на индустриалните компании в Китай с най-голям спад от поне 10 години

Резултатът за първите два месеца на годината е с 40% по-нисък в сравнение с година по-рано

31 мар 2020, 414 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Новите правила на играта

Набиращият сила гейм-гигант Zynga подготвя борсов дебют, който може да създаде голяма пазарна ниша

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10