Ричард Пели: Ще даваме евросредства на пазарен принцип
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ричард Пели: Ще даваме евросредства на пазарен принцип

"Публичният ресурс не трябва просто да се изразходва, а да се използва като катализатор за допълнително финансиранe", твърди Ричард Пели.

Ричард Пели: Ще даваме евросредства на пазарен принцип

Главният изпълнителен директор на Европейския инвестиционен фонд пред "Капитал"

Татяна Пунчева
5975 прочитания

"Публичният ресурс не трябва просто да се изразходва, а да се използва като катализатор за допълнително финансиранe", твърди Ричард Пели.

© Цветелина Белутова


Програмата JEREMIE в България въвежда нов подход към усвояването на евросредства чрез финансови инструменти с инвестиционен принцип вместо грантове. Доколко това е по-удачен подход от грантовия и може ли той да работи достатъчно ефективно в икономики като българската?

Няма една формула какъв тип инструменти са подходящи за дадена икономика. Винаги трябва да се взимат под внимание както самата икономика, така и основните играчи в нея.

Като цяло в Европа в момента преобладава тенденцията средствата от структурните фондове да се усвояват по-скоро чрез револвиращи финансови инструменти, отколкото чрез грантове. Разбира се, няма изцяло добри и изцяло лоши механизми. Дебатът, който тече в Европа е, че публичният ресурс не трябва просто да се изразходва, а да се използва като катализатор за допълнително финансиране, т.е. средствата трябва да спомагат за развитието на даден бизнес, който впоследствие сам да може да продължи да се развива. Този принцип на усвояване на средствата е по-скоро инвестиционен и според мен той трябва да важи дори за грантовете. Тази икономическа логика ще намира все по-голямо приложение в усвояването на ресурса от структурните фондове както на национално, така и наднационално ниво в ЕС.

Например в България ЕИФ изгражда с подкрепата на правителството един мини-ЕИФ, който с парите по JEREMIE ще инвестира в българския бизнес по целия възможен инвестиционен спектър. Този мини-ЕИФ е готов да поеме повече риск без значение на икономическия цикъл.  Разговаряйки с хората тук, разбирам, че подобни продукти щеше да е много трудно да се пласират през 2005 г. например, защото тогава икономиката процъфтяваше, а банките кредитираха активно. Затова всеки тип финансов инструменти си има своето време и правилното избиране на момента също е ключово за успеха му. 

Разбира се, предложената структура не е измислена току-така. Тя е плод на нашия опит и е съобразена с развитието на икономиката, финансовите институции и като цяло нуждите на пазара. В момента в цяла Европа пазарът на дялово финансиране, както и някои капиталови пазари са сравнително слабо развити. Съответно нашата роля е да го развием чрез най-добрите практики и да окуражим други играчи да влязат на него. Например в JEREMIE едната от схемите е комбинация от местни и регионални фонд мениджъри и по този начин в страната влиза чужд опит.

На регионално ниво по същия модел ли работите?

На регионално ниво ЕИФ не е просто мобилизатор на средствата от структурните фондове. Напротив, в региона сме и с други форми на експертиза, като се опитваме да съчетаем публични ресурси с частни, без да има припокриване. Целта е да хармонизираме наличния ресурс и обекти, към които е насочен. Позитивното е, че в новите страни членки на ЕС значителна част от структурните фондове са определени освен за регионално развитие и инфраструктура и за подобряването на конкурентоспособността им. Целта е да се измисли правилният микс. Едно от основните предизвикателства е как да влезеш масово на даден пазар. За целта е нужен добър дистрибуционен канал, какъвто имат местните банки  както частни, така и държавни. Чрез тях може да се стигне до масата от бизнеси с нужда от финансиране. След това следва изграждането на климат за дялови инвестиции с привличането на фонд мениджъри, които да го подхранят и така да допълнят миска наличен ресурс.

Много или малко са 200 млн. евро като стимул за икономика като българската?

Трудно да е каже, защото средствата влизат в икономиката под различна форма - някои като капитал, други като револвиращ дълг, трети под хибридна форма.

Смяната на фокуса от грантове към финансови инструменти чрез дялови и хибридни инвестиции ще помогне ли на Европа да догони например САЩ в това отношение, чиято икономика на иновациите се дължи до голяма степен на инвестиционната култура?

Често се прави това сравнение и определено Европа има какво да се поучи от САЩ. Тя трябва да извърви обаче още път, докато предприемаческият дух, инвестиционен манталитет, правна система и общия пазар достигнат нужното ниво. То може и никога да не бъде достигнато, но поне има какво да се направи, за да отпаднат изкуствените пречки пред създаването на един по-общ инвестиционен дух на континента. Националното ограничение в усвояването на структурните фондове според мен е една такава огромна изкуствена пречка пред ефективното използване на тези средства. Такива са например изискванията средствата по JEREMIE от България да бъдат инвестирани само в България. Това означава, че всеки фонд мениджър ще трябва да инвестира само в България, което на практика го лишава от възможността да диверсифицира, което донякъде според мен е лудост.

Тези въпроси трябва обаче да се обмислят от всички правителства през следващия програмен период. Дали не може да отпаднат например тези исторически изкуствени бариери на регионалното инвестиране. Да не говорим, че в някои държави освен на национално ниво подобни бариери има и между отделните региони в нея. Но това е политическо решение. Икономическото решение е ясно. Малките бизнеси вече не са само местни. Те отдавна изнасят продуктите си за различни страни.

Ако оставим JEREMIE настрана, като инвеститор в фондове за дялов капитал вижда ли ЕИФ събуждане на интерес към вложения в Източна Европа и набирането на ресурс специално за него, тъй като последните две години като че ли всички погледи бяха насочени към Турция, Русия, Китай и др.?

Инвеститорите ще се върнат, когато видят, че инвестиционните възможности се възвръщат. Ние определено се опитваме на окуражаваме инвестициите тук, като съдействаме с финансиране на фондове заедно с други институции като Европейската банка за възстановяване и развитие. Смятаме, че можем да привлечем обратно фонд мениджъри, които имат опит в инвестиции в раните етапи на икономическото възстановяване, като осигуряваме капитал за регионални инвестиции, включително и за България.

Интервюто взе Татяна Пунчева

Визитка

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) тази седмица подписа споразумения с пет български банки по мандат даден от българската държава по първата схема за финансиране на малкия и среден бизнес в страната по специалната програма JEREMIE oт ОП "Конкурентоспособност". Схемата е гаранционен фонд за 78 млн. евро, който ще позволи на банките да раздадат кредити за близо 400 млн. евро. Ресурсът е револвиращ и цели подобряването на конкурентоспособността на българския бизнес със средства както от публичния (ЕС и национално съфинансиране), така и от частния сектор (финансовите институции). Предстои да стартират още три схеми по JEREMIE - рисков фонд за инвестиции в млади компании с капитал от 30 млн. евро, фонд за дялови инвестиции с капитал от 60 млн. евро и схема за хибридно финансиране - мецанин фонд, също с капитал от 60 млн. евро. Останалите средства по JEREMIE ще отидат за фонд за нововъзникващи бизнеси - т.нар. seed capital, като общият му капитал ще е близо 20 млн. евро.

ЕИФ управлява средствата по JEREMIE в България, като те ще стигнат до българския бизнес на базата на финансови инструменти с инвестиционен характер и на пазарен принцип. Досега повечето от евросредствата по структурните фондове отиваха към бизнеса чрез грантове, което е и основната причина да се бави усвояването на налични ресурс. За плюсовете и минусите на отделните механизми на финансиране и стратегията за усвояването им разговаряме с Ричард Пели, изпълнителен директор на ЕИФ. Преди фонда кариератa му минава през почти 20 години работа за Barclay's bank, както и във финансовите платформи на GE - GE Capital и GE Commercial Finance. Пели има MBA от френското бизнес училище INSEAD и степен по психология от Durham University.

Програмата JEREMIE в България въвежда нов подход към усвояването на евросредства чрез финансови инструменти с инвестиционен принцип вместо грантове. Доколко това е по-удачен подход от грантовия и може ли той да работи достатъчно ефективно в икономики като българската?

Няма една формула какъв тип инструменти са подходящи за дадена икономика. Винаги трябва да се взимат под внимание както самата икономика, така и основните играчи в нея.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    adon avatar :-|
    RUSE

    Те средствата може и да ни стигнат, но при наличие на дъмпингов внос ще ни разминат. В България е трудно да изградиш печелившо производство, именно заради китайският дъмпингов внос и правителството е крайно време да се замисли по този въпрос. Никой не бива да има право да продава стока на цена по-ниска от цената у нас на вложените в тази стока суровини. Иначе просто се самоубиваме.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "RUSE": китайците не са ни виновни (не са виновни и САЩ, Либия или даже Израел, Сталин, Тито, Димитров), виновни сме си ние (по малко) и брюкселските зелки (много повече) чрез глупавите схеми за харчене на парите на данъкоплатците .. прочети стаията....
    Честно казано от човешка гледна точка, и те не са виновни (брюкселските зелки ) , трябва да правят нещо за да си запазят добре платените си позиции...
    Проблемът е че се прахосват ресурси.... трудно ще станеш олимпийски шампион на 100 м гладко бятане, "бягайки" и в най-добрият тип кубинки...

  • 3
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Независимо за какво се изразходват едни пари това ВИНАГИ трябва да става на инвестиционен принцип!
    Това е първо и най-важно условие да има смисъл от изразходването на тези пари. Например финансирането на земеделските производители защото били земеделски производители е престъпен разход на средства! И тъй като от друга страна държавни институции не би трябвало да правят инвестиции защото държавни инвестиции печеливши няма следва, че във всички тия фондове и финансирания от ЕС към различни потребителски групи няма нищо пазарно и затова винаги ще бъдат в ущърб на всяко едно общество.

  • 4
    adon avatar :-|
    RUSE

    До коментар [#3] от "dreamer":

    Да приятелю - субсидиите не са хубаво нещо, защото изкривяват пазара, но ти нали знаеш поговорката, че ЗЕМЕДЕЛЕЦА ЩЯЛ ДА ЗАБОГАТЕЕ ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА. Селското стопанство е завод на открито и все нещо ще се случи, че да не се спечели. А работата на полето хич не е лесна. Кой и за какво би я вършил? Нали Европа е място на хора градящи висок жизнен стандарт. Как при тези ниски цени на конкурентните стоки от държави с непазарно поведение и ниски заплати на работниците им, да оставим този отрасъл само на пазарна регулация. В едно пазарно стопанство конкуренцията е двигател на прогреса. Тя води до безпристрастен избор на водачи. Но какво става с тия, които не успяват оцелеят в конкурентната битка. За падналият от високо трябва също да се грижим, най-малкото за това, че той има натрупан опит, а и трябва пак да има хора, които да рискуват. Това е именно е посоката на развитието на обществата след опита от дивия капитализъм и ничията плановата социалистическа икономика.

  • 5
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    До коментар [#4] от "RUSE":

    Докато субсидиите се раздават на земеделските производители на база количествени показатели, да имаш определено количество земя, количество продукция, брой животни и прочие, те ще бъдат вредни за отрасъла. Нищо инвестиционно няма в това а едни пари, които не се инвестират разумно те се губят.
    Все едно да си купувам от всички акции листвани на борсата, пък каквото стане, все някои от тях ще се повишат, нали. Е резултата със сигурност ще е много голяма загуба за мен. А относно субсидиите има и още един негативен ефект. Като се раздават на всички се пречи точно на конкурентноспособните т.к. и работещите на загуба оцеляват, а те от своя страна са конкуренти на работещите на печалба а това е против икономическата логика.
    А отделно от това точно за да се защитят от капризите на природата хората са измислили стоковите борси и това е един отличен механизъм за защита на земеделските производители, подпомагането на калпак с пари е вреден.

  • 6
    opsss avatar :-|
    Opsss

    Какво значи ще даваме? Звучи като раздаването на едни помощи преди години. Камиони с конфитюри обикаляха София, а ентусиазираната публика ги взимаше на абордаж и грабеше. Та да оставим леката форма на кретенизъм, която ме е налегнала и да се върнем на инициативата. Истината е, че дребния бизнес е съсипан като в касапница, а средния е затънал в задължения до шия. За каква конкурентноспособност тук иде реч. Въпросът е за това, дали изобщо ще продължи да съществува и как може да оцелее. Да не забравяме и поведението на банките. След като две години влизаха с бутоните и изхвърляха директно на тъча, сега да не би да очакват феърплей? Дали програмата ще е Джерами или Джейми и вълшебното фенерче няма значение. Малкият бизнес може да изкарва пари и сам. Стига да има нормално потребление в страната и да не е принуден половината от месеца да хвърчи, като финикиец за да изпълни една от стотината хиляди малоумни административни процедури.

  • 7
    DALILAN avatar :-|
    dalilan

    [quote#6:"Opsss"]Джейми и вълшебното фенерче [/quote]
    ++++++++++++
    Да не забравяме и поведението на банките. След като две години влизаха с бутоните и изхвърляха директно на тъча, сега да не би да очакват феърплей?
    Явно -да.

  • 8
    gost22 avatar :-?
    gost22

    — Защо, при нашите страхотни почви и климат с четири сезона, трябва да се раздават помощи и субсидии на закъсали и фалиращи фермери?
    — Я, някой да ми обясни, какви точно субсидии раздават в Израел, че посред зима си купувам свеж израелски копър и магданоз, защото няма български?
    — А как успяха да отгледат копър в пустинята?
    — Защо на швейцарския фермер, високо в планината, му плащат да непроизвежда (да, точно да НЕпроизвежда)? Вместо да работят нормално, ги карат(дотират) да гледат трева, от която правят екологичен сезал, който се разпада след 3-4 години.
    — А дали Холандия дотира производството на цветя, че са по-евтин въпреки самолетнитя транспорт и почти целогодишното отопление на оранжериите?

  • 9
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    В подкрепа на #8: Селкостопанските производства практически вьв всички развити страни са субсидирани (в САЩ над 42% от себестойността). Вьпросьт е не само икономически и политически, но и стратегически: важността на запазването и развитието на знанията, практическите умения, и научните изследвания по прехраната на човечеството нараства експоненционално (да не забравим и ресурса питейна вода). Което можеш да купиш евтино днес утре може да не е достьпно, да не говорим за балансирано териториално развитие.

  • 10
    cunt avatar :-|
    cunt

    "форми на експертиза"? И машините могат по-добре от това, Пунчо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK