Кои са най-големите компании в Бургас и Варна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кои са най-големите компании в Бургас и Варна

Кои са най-големите компании в Бургас и Варна

Горивата и зърното стоят в основата на едрия бизнес край морето

Мария Иванова
37058 прочитания

© Инна Павлова


Когато се говори за морето, по правило последното нещо, което си представяме, е мащабен бизнес. Е, даваме си сметка за местните хора, за които естествено лятото си е натоварен работен сезон, но всички останали все пак сме там, за да си починем от работата. Ако пък се замислим за бизнеса по крайбрежните региони, първите асоциации са туризъм, хотелиерство, ресторантьорство и подобни съпътстващи дейности. На практика обаче нещата не стоят точно така.

Горива и зърно, а не туризъм

Поглед върху класациите на най-големите компании в регионите на Бургас и на Варна показва, че всъщност едрият местен бизнес е съсредоточен в съвсем други сектори. Логично, за Бургас това са горивата – почти половината от дружествата в топ 20 за региона по реализирани приходи през 2010 г. са именно от този бизнес, включително и най-голямата българска компания за последните няколко години – рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". Представител на бранша е и най-голямата компания, регистрирана в регион Варна – дистрибуторът "Нафтекс Петрол", която е и сред 10-те най-големи дружества в страната за 2010 г. според класацията "Капитал Топ 100". Извън него обаче най-осезаемо е присъствието на компании от секторите на търговията или храните, но които по един или друг начин са свързани със зърнопроизводството и търговията със зърнени култури. Химическата промишленост също има своите сериозни представители в региона в лицето на торовия завод "Агрополихим" и дистрибутора му "Афер България", както и на предприятието за калцирана сода "Солвей Соди".

Всъщност именно концентрацията на дружества, занимаващи се с горива или със зърно, обяснява и отчетената като цяло силна година от едрия бизнес в региона и реализираните двуцифрени ръстове в приходите – съответно средно с 24.2% за най-големите 20 компании със седалище в Бургас и 15% за 30-те най-големи от Варна. Обяснението може да се търси в чувствителното увеличение в цените на суровините и на храните през изминалата година. Разбира се, положителен ефект идва и по линия на това, че значителна част от фирмите са експортно ориентирани, което също спомага за повишаването в приходите им, поради отчетения през 2010 г. 33% ръст на износа.

Сред факторите за увеличените приходи на дружествата - вносители и дистрибутори на едро с горива, освен по-високите цени са и някои регулаторни промени, които са в сила от края на 2009 г. На практика приетите тогава нови правила за вносителите на горива усложниха навлизането и/или оставането на този пазар за голяма част от играчите, които нямат собствени петролни бази. Алтернативите пред тях бяха да инвестират в изграждането на такива съоръжения или да ползват вече съществуващите бази на други компании, като например местните лидери – "Лукойл" и "Нафтекс".

Що се отнася до производството и търговията със зърно пък, там увеличението на приходите се подпомага както от външното, така и от вътрешното търсене. Добрата реколта и продължаващата консолидация дават тласък на дружествата от сектора. Поскъпването на храните на световните пазари и ветото за износ, наложено от властите в Русия и Украйна заради сушата в двете държави, също допринесоха за добрите резултати. Така някои от представителите на сектора отчитат внушителен ръст на приходите си – такъв е например случаят с холдинга "БГ Агро", който включва няколко компании, работещи в сферата на селското стопанство. Неговите приходи са се увеличили с впечатляващите 71.7%.

Кой е по-, по-, най-

Иначе от цифрите лесно се забелязва, че като цяло компаниите със седалище във Варна са и по-големите. Според данните средните приходи на първите 30  дружества, регистрирани в областта, са от порядъка на 187 млн. лв. За сравнение, ако от бургаската група се изключи гигантът "Лукойл Нефтохим България" средните приходи на останалите 19 компании в топ 20 през 2010 г. са в размер на 119 млн. лв.

Освен това Варна печели и по още един критерий. Таблиците показват, че в Бургас пет от 20-те фирми работят на загуба. В северния морски град от общо 30 компании само три са с отрицателен финансов резултат.

Ако се сравни рентабилността, компаниите от региона на Варна също отчитат по-добри резултати – при тях средната норма на печалба, изчислена като съотношение на нетната печалба (след данъци) към общите приходи от дейността, е в размер на 4% за топ 30 (като от изчислението са изключени трите фирми със загуби). В Бургас, дори да махнем от сметката "Лукойл Нефтохим" и останалите четири компании със загуби, то средната рентабилност на 15-те е 2%. За сравнение -  данните от класацията "Капитал Топ 100" показват, че 50-те най-рентабилни компании в страната за 2010 г. печелят средно по 15 стотинки на всеки лев приход.

Сред най-рентабилните са строителната "Комфорт" (26.3%), която беше главният изпълнител на Grand Mall Varna, концесионерът на летищата във Варна и Бургас – "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" (20.8%), както и българското дъщерно предприятие на италианската Italcimenti Group – "Девня цимент" (12.8%). Преди няколко седмици стана ясно, че плановете за изграждането на нови мощности в циментовия завод, както и за реконструкция и модернизация на съществуващите са били ревизирани и договорът с консорцуима между Strabag и китайското дружество CBMI, които трябваше да са изпълнители на проекта, е разтрогнат. Според новия план мажоритарният акционер сам ще поеме изпълнението на проекта, а инвестицията ще бъде разбита на части. Все още не е ясно обаче в какви срокове ще се случи всичко.

В краткосрочен план мащабна инвестиция е на дневен ред и за "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт". В края на 2010 г. компанията обяви конкурс за избор на строител на новите терминали на двете морски аерогари. Предвидената инвестиция в двете летища е в размер на над 170 млн. лв., като планът е обектите да бъдат завършени до края на следващата година. Но заради проточилите се търгове е възможно срокът да бъде удължен.

Най-интересното наблюдение е, че сред лидерите и в Бургаска, и във Варненска област липсват туристически фирми. Причината е, че собствеността при хотелите е раздробена и бизнесът се развива през отделни фирми. Затова пък в област Добрич лидер е точно туристическо дружество - "Албена". Връзката с морето идва по линия на транспорта и пристанищата. Докато "Пристанище Бургас" (със своите приходи от 33 млн. лв.) не се класира между първите 20 фирми. Другата допирателна до туризма е концесионерът на морските летища. По морска линия идва и най-голямото транспортно дружество в двете области - Параходство "Български морски флот". Както и "Булярд" (която купи активите на фалиралата "Варненска корабостроителница").

Индустриалният пейзаж по морето не изглежда много по-различен в сравнение с времето на социализма. Има само едно новопостроено предприятие - производителят на автокабели "СЕ Борднетце България". Затова пък от клуба на големите са изчезнали заводи като "Полимери" - Девня и "Бургаска корабостроителница".

Резки промени едва ли ще настъпят скоро. През следващите години в класацията могат да се очакват да дебютират някои вятърни или соларни паркове, тъй като регионът е предпочитан за този тип проекти. Евентуалната бъдеща индустриална зона в Бургас пък може да привлече големи логистични проекти.

Факт е обаче, че морските региони остават вицешампиони в географската класация "Капитал 100". Централите на много над половината компании са в столицата, но веднага след София идват Варна и Бургас. Там са 11 от стоте най-големи дружества за 2010 г.

Автор: Капитал

Когато се говори за морето, по правило последното нещо, което си представяме, е мащабен бизнес. Е, даваме си сметка за местните хора, за които естествено лятото си е натоварен работен сезон, но всички останали все пак сме там, за да си починем от работата. Ако пък се замислим за бизнеса по крайбрежните региони, първите асоциации са туризъм, хотелиерство, ресторантьорство и подобни съпътстващи дейности. На практика обаче нещата не стоят точно така.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    vsh avatar :-P
    vsh

    Да вярвам ли на очите си :), занимавам се с корпоративни финанси и инвестиции от близо 5 г. и напоследак оставах с впечатлението, че страната ни е доста насочена към услуги - строителство и туризъм. Не съм гледал отчети и резултати на компании, тъй като нямам много време, но чисто като наблюдател такава статистика, като публикуваната наистина ме изнада. Надявам се тази тенденция да се запази, на пръв поглед повечето от компаниите отбелязват геометричен ръст за три години което е сигнал за тенденция.

    Стискам ви палци пичове! Не се предавайте :))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Книгите се завръщат

Книгите се завръщат

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK