"Булгартабак" One

Заради непазарните условия в конкурса за приватизация на холдинга остана само един анонимен кандидат

Развитието на петия опит за продажбата на "Булгартабак" за пореден път доказва, че погрешно заложените изисквания водят до погрешен и изкривен резултат. Още с обявяването на условията на конкурса, който предвиждаше основната тежест да пада върху неясни обещания за изкупуване на тютюн вместо на цената, повечето стратегически купувачи така и не се явиха. В началото на миналата седмица съвсем очаквано се оттегли и последният от тях - British American Tabacco (BAT), който все пак беше купил тръжни документи. Малко преди това същото направи и регистрираната в Австрия CB Family Office Service, собственост на Capital Bank Grawe Gruppe, но по-скоро учредена за управлението на пари на клиент на групата.

С това пътят към тютюневата хранилка на всички правителства от началото на прехода се изчисти за регистрираната на 1 април 2011 г. BT Invest Gmbh, зад което официално застана една от най-големите руски банки Внешторгбанк (VTB), където основен акционер е държавата. Въпреки уверенията за интерес на руската държава почти никой в цигарения бранш не вярва банката да работи за собствена сметка. За кого обаче, засега не е напълно ясно, като подозренията се лашкат между местни играчи и руски олигарси. Сред най-често споменаваните имена са собствениците на Винпром "Пещера", а тази седмица пред "Капитал" високопоставени източници споделиха и версията, че банката действа от името на руския депутат Иван Савиди. Самият факт, че кандидатът не излиза с името си, е показателен, че вероятно става въпрос за купувач, който не би отговорил на критериите (за капитал и оборот) или предпочита да остане анонимен до приключване на сделката и затова използва паравана на банката. Резултатът от конкурс с единствен купувач, при това анонимен, е предварително ясен - нито държавата ще получи добра цена, нито браншът ще получи сериозен инвеститор, който да развива бизнеса. А дори тютюнопроизвоителите, които номинално трябва да бъдат защитени от изискванията за изкупуване, няма да получат нищо повече от обещания.

Държавата вече заяви, че няма да прекрати процедурата и ще изчака офертата на купувача. След това обаче и предстоят важни решения

Дим над купувача

За повечето пазарни анализатори и запознати с тютюневия бранш банката участва в конкурса не толкова за собствена сметка, колкото за свой клиент със структурирана от нея финансова схема. Спекулациите кой е този клиент продължават да валят, като досега в публичното пространство се изредиха повечето обичайни заподозрени - от банкера Цветан Василев (който отрече да има интерес) до собствениците на Винпром "Пещера", които изтъкват (с право), че не отговарят на условията. Те контролират "Кингс табако", която обаче е прекалено малка.

Петте опита за продажба на "Булгартабак"

Опит 1

Период: 1997 - 2001 г.

Правителство: Иван Костов

Кандидат:

Без да има реална процедура кандидат за холдинга бе "Интернешънъл тобако фънд" (ITF), свръзван с Майкъл Чорни

Опит 2

Период: 2001 -2005 г.

Правителство: Симеон Сакскобургготски

Кандидати:

1. "Консорциум Метатабак", свързвана с Майкъл Чорни. В консорциума участваха фирмите "СК - Табак", оглавявана от Георги Тасев и Гарегин Гевондян (последният нашумя с обвиненията за подкуп срещу изпълнителния директор на холдинга Георги Попов), както и регистрираните в Кипър "Метатабак" и Ем Си Джи. Последната бе акционер в "Мобилтел" по времето на Чорни, а "СК - Табак" се занимаваше с търговия на цигари в Русия и беше партньор на "Булгартабак" в смесена фабрика в Подолск.

2. "Тобако холдинг", също свръзвана с Майкъл Чорни, но и с акционер тогава гръцкия тютюнева компания "Михайлидис груп".

3. Консорциум "Росбулгартабак" с участието на руската търговска банка "Регионална перспектива" и дистрибуторът на цигари "Маркет форт"

4. Tobacco Capital Partners подкрепяна от Deutsche bank

Определен подетител - Tobacco Capital Partners за 80% от тогавашния ходлинг за 110 млн. евро и инвестиции за 71 млн. евро. До сделка не се стига обаче по политически причини.

Опит: 3

Период: 2001- 2005 г.

Правителство: Симеон Сакскобургготски

Кандидати:

1. British American Tabacco (BAT) за пакета "София БТ" - "Плодвид БТ". Без кандидат за пакета "Благоевград БТ" - "Стара Загора БГ". В последствие се оказва, че BAT e подал оферта за трите най-важни фабрики на "Булгартабак" тогава - в София, Пловдив и Благоевград с цена от 200 млн. евро. Продажбата се проваля под натиска на ДПС.

Опит 4

Период: 2005 - 2009 г.

Правителство: Сергей Станишев

Приема се стратегия за преструктуриране на холдинга първо чрез продажбата на тютюневите фабрики, а после се стигна и до продажбата на някои от цигарените. Така в средата на 2008 г. през фондовата борса бяха продадени цигарените фабрики в Пловдив с ново име "Кингс табако" и в Стара Загора сега с име "Слънце Стара Загора табак". Своите собственици намериха още тютюневите дружества в Пазарджик, Гоце Делчев и Кърджали, както и компанията за опаковки и филтри в Пловдив.

Опит 5

Период: 2009 - до сега

Правителство: Бойко Борисов

В края на мандата си Тройната коалиция извади "Булгартабак" от списъка със значимите за националната сигурност държавни предприятия. След това в края на 2009 г. новото правителство на Бойко Борисов стартира конкурс за избора на консултант по продажбата на холдинга, по чийто съвети тече настоящият пети опит за продажбата на компанията.

През седмицата обаче сред цигарените среди изплува и ново име. По информацията на два източника на "Капитал" от тютюневия бранш и един от изпълнителната власт зад единственият претендент за холдинга стои руски едър бизнесмен близък до властта. Според тях става въпрос за настоящия депутат от руската Дума и собственик на цигарената фабрика в Ростов на Дон "Донской табак" - Иван Савиди (виж текста за него). "Булгартабак" и "Донской табак" са имали търговски взаимоотношения в миналото и още докато Савиди развива активно бизнес дейността си, той е проявявал интерес към българската компания. След като влиза в законодателната власт през 2003 г. обаче Савиди естествено слиза от публичната бизнес сцена и не ръководи вече директно групата си "Агроком". Но контролът над нея остава в негови ръце.

Официално от прес службата на "Донской табак" казаха за "Капитал", че компанията няма никакво отношение към настоящата продажба на "Булгартабак". Освен това пресговорителката на Савиди подчерта, че като депутат той няма право да развива бизнес дейност съответно няма как да участват в приватизацията на холдинга.

Последното обаче по-скоро би било причина действителният собственик на BT Invest да е така добре прикрит. Реално кандидатстващата в конкурса компания минава през две офшорни зони, които затрудняват проследяването на капиталите. Първата зона е Австрия, където е регистрирана самата BT Invest, а втората и Кипър, където е регистриран нейният собственик на първо ниво - VTB Capital PE Investment Holding Ltd. Крайният собственик е VTB Capital, от където съвсем естествено за инвестиционна банка отказват да коментират защо участват в конкурса за "Булгартабак" и дали то е за собствена или клиентска сметка. Все пак под различни финансови схеми VTB Capital има дялови участия в няколко руски компании - банка, лизингова компания за товарни вагони, офис център и др.

Същевременно през седмицата Виктор Хреков, един от прес-секретарите на руския президент, потвърди пред вестник "Ведомости" интереса на руската държава към холдинга, без да уточни за кого играе VTB. Има, разбира се, и предложения, че самата банка иска да купи холдинга и да му помогне да си възстанови позициите на руския пазар. Такова е например мнението на Владимир Каролев, настоящ общински съветник в София и бивш консултант по продажбата на тютюневите и цигарени фабрики на холдинга. Според него руснаците все още си спомнят много добре за българските марки цигари, продавани там някога като "Опал", "Родопи" и др. Съответно за банката би било сравнително лесно да разшири присъствието на "Булгартабак" в Русия и на по-късен етап да го препродаде.

Пушек за продавача

Който и да плаща за покупката на "Булгартабак", а той рано или късно ще стане ясен, по-важният въпрос е какво ще вземе продавачът от евентуална сделка - държавата. Развръзката до момента само потвърждава първоначалните очаквания, че цената няма да е задоволителна. Шансовете за това стават все по-сериозни, след като и конкурентният принцип в тази продажба вече не важи. Първо беше премахната пазарната оценка на кандидатите според цената, която дадат за холдинга. Вместо нея изненадващо Агенцията за приватизация избра кандидатите да се състезават най-вече на база обещанията си за изкупуване на български тютюн. Този изцяло социален критерий логично сви кръга на истински пазарно ориентирани играчи. Някои източници дори съзряха политическа договорка още щом видяха параметрите на конкурса, защото реално изгода от изкупуване на тютюн имат само тютюнопроизводители в България, чиито субсидии скоро ще секнат окончателно. А, разбира се, и политиците, чийто електорат са те - партията на Ахмед Доган ДПС.

Така изкривената процедура роди и крив резултат, който обезсмисля конкурса за "Булгартабак". Държавата вече няма да избира по-добър частен стопанин за дългопазеното си предприятие, а ще се съобразява с една оферта. А тя едва ли ще надвиши рамките на циркулиращата в публичното пространство справедлива оценка на консултантите от Citigroup Global Markers от 100 млн. евро. Но може да е и по-ниска, ако правителството счете, че е по-важно да получи малко бюджетни постъпления и да не допусне пореден провал на вече гонещата рекорд за най-много опити за приватизиция компания.

Негативен сигнал за цената е и силният спад в стойността на акциите на "Булгартабак" и фабриките му на фондовата борса в София, след като стана ясно, че BAT се отказват от участието си в конкурса. До четвъртък акциите им загубиха между 5 и 10% от стойността си. Така дори участниците на капиталовия пазар вече не вярват, че държавата може да вземе 100 млн. евро от сделката или пък се опасяват от качествата на неизвестния нов собственик. Във всеки случай тяхната оценка за държавните 80% от холдинга е по-скоро около 70-75 млн. евро.

Нищо не гарантира и че бъдещият нов собственик ще спази обещанията си за изкупуване на тютюн, защото, който и да е той, без субсидия ще иска да купува суровината според пазарните условия, което означава, че пласментът на местните тютюнопроизводители ще е гарантиран само ако те подобрят конкурентоспособността на продуктите си. Политическото рамо няма да ги подпира вечно. Финансови отчети на "Булгартабак" показват, че холдингът вече купува значителна част от тютюните си от чужбина заради по-високите им качество.

Така картината все повече напомня на предишните опити за продажба на "Булгартабак", с тази разлика че все още не е ясно на 100% коя е ключовата фигура зад единствения кандидат-купувач. Друга разлика е, че преди десет години групата реално беше монополист с 90% от пазара на цигари, което беше някакъв (макар и слаб) аргумент да се пази със зъби и нокти от неправилните ръце. Сега обаче държи под 40% от него и съответно внасяният от дейността му акциз и ДДС в бюджета е значително по-малък. Освен това основна част от продукцията й се изнася за трети страни, от което отново няма преки постъпления в хазната. Числата говорят сами. Изнесените от компанията обеми цигари са вече три пъти повече от пласираните на вътрешния пазар. През миналата година групата е продала зад граница над 13 млрд. къса цигари, което е близо 60% повече спрямо 2009 г. В същото време на вътрешния пазар са реализирани два пъти по-малко цигари - от 7.3 на 3.3 хил. тона.

Затова и сега пред държавата стои важен избор. Или да преглътне вероятно ниската оферта на BT Invest и да остави холдинга в ръцете на все още неясния реален собственик. Или да зачеркне всичко дотук и да предприеме нов - шести!, опит да продаде "Булгартабак". Само че ако иска и този път някой сериозен играч да се появи, трябва да го направи бързо и прозрачно. А не както вече пет пъти опитва.

Иван Савиди: От Ростов с пари

Иван Савиди (52 г.) е депутат от руския парламент, член на партията на бившия президент и настоящ премиер Владимир Путин "Единна Русия" от 2004 г. Той е сред т.нар. бизнес депутати и се нарежда сред най-заможните руснаци. Местното бизнес списание "Финанси" го класира на 282 място сред 500-те най-богати руснаци за 2010 г., като оценява богатството му на 8.2 млрд. рубли, или около 420 млн. лв. Основният му бизнес е съсредоточен в Ростовската област на Русия, и по-точно в Ростов на Дон, където е централата на холдинга му "Група Агроком". Той включва цигарения комплекс "Донской табак", който над 100 години преработва тютюн и произвежда цигари. "Агроком" цитира данни на AC Nielsen за 2011 г., според които "Донской табак" държи 7.7% от руския пазар на цигари; може да преработва 40 хил. тона тютюн на година и да произвежда до 39 млрд. къса цигари. Компанията е генерирала приходи за 2010 г. от около 8.5 млрд. рубли (425 млн. лв.) и печалба преди лихви, данъци и амортизация от 2.2 млрд. рубли (110 млн. лв.) В "Агроком" влизат още едно от най-големите месопреработвателни предприятия в Южна Русия - "Тавр", комплекс за развъждане на риба "Казачка" (основно шаран) и един от най-големите увеселителни паркове в Ростовския район.

Савиди е с гръцки корени, роден в село в грузинската част на някогашен СССР - Санта. Професионалната му кариера започва в Донската цигарена фабрика през 1980 г., на която 13 години по-късно той става генерален директор и която в момента е негова собственост. Политическата му кариера пък стартира през 1998 г. първо с влизането му в местния парламент на Ростов. Той става депутат в руската Дума през декември 2003 г., след което е преизбран през 2007 г. Според руските медии на предстоящите избори през декември той отново ще остане в листата на "Единна Русия".

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България