Ако Кин Чу Мин не отиде при магазина, магазинът ще дойде при него. Така перифразирано може да звучи поговорката за планината и Мохамед, само че в южнокорейски вариант.
Корейският пазар от дълги години е ключов за водещата британска верига магазини Tesco. Тя започва експанзията си в страната през 1999 г. и винаги се е старала да бъде номер едно. За да постигне целта си, е адаптирала своята концепция, разработвала в нови бизнес практики, променяла се е и е била иновативна. Дори работи на местния пазар с друго име – Home Plus. То е в синхрон с новия формат магазини, които британската група разработва преди две-три години специално за нуждите на азиатската държава. Обектите приличат повече на мол, отколкото на обикновени хипермаркети. Под един покрив Tesco събра богато разнообразие от неща за пазаруване, забавление и занимания, разпределени по възрасти и интереси.
"Глобални играчи като френската верига хипермаркети Carrefour или американския гигант Wal-Mart не успяха да опитомят азиатския тигър, докато Tesco създаде истински корейски бизнес, управляван от корейци", коментира изпълнителният директор на групата в азиатската страна Сеунг-Хан Лее, цитиран от The Sunday Times преди около две години. Британският анализатор от Shore Capital Клив Блек определя Корея като страна, която без съмнение предлага най-много възможности.
Въпреки всички усилия, които полага, Tesco все още не е изпълнил целта си и продължава да е на второ място по продажби след лидера E-mart. Конкурентът има много по-широка и разработена магазинна мрежа и ще са необходими огромни инвестиции, за да се достигнат аналогични размери. Големият въпрос е какво може да се направи, без да се инвестират милиони и милиарди.
По-близо до теб
Решението, което британската верига избира, се крие в онлайн търговията. Tesco създаде виртуален магазин, в който се пазарува през смартфон. Иновацията изглежда толкова проста, че е почти гениална.
На спирките на метрото вместо обикновени реклами, има разлепени билбордове, които едно към едно имитират рафтовете на магазините. На снимките продуктите изглеждат така, както биха стоели в супермаркета. Човек се разхожда пред стената, нашарена с картинки на мляко и сирене, и за миг може да реши, че наистина е в някои от обектите на Tesco.
На всички продукти има цена и QR код (подобен на баркод), който може да се сканира с мобилно устройство. Като напълнят виртуалната кошница, клиентите пращат поръчката през телефона си до центъра за обработка на данните и се качват на мотрисата. А като се приберат вкъщи, напазаруваната храна вече ги чака.
Анализът, на който стъпва концепцията за създаването на виртуалния магазин, показва, че над 10 млн. южнокорейци имат смартфони. Това е една пета от 50-милионното население на страната. Като всяка друга модерна държава и в Корея хората са изключително ограничени откъм свободно време. Дори и да имат такова, много по-добре би било да го използват за себе си и за близките си, отколкото да се блъскат в офлайн магазините.
Решението за създаването на виртуалния магазин е било провокирано и от друго наблюдение. Местните маркетолози установили, че магазините, които били позиционирани близо до метрото, а техни реклами – около спирките, се радвали на добър бизнес и засилен оборот. Причината е, че когато хората пътуват или чакат транспортното средство и видят снимка на храна, се сещат, че трябва да напазаруват за вечерта.
И това е само началото
Иновацията на Tesco с виртуалния магазин е само първата крачка към създаването на една нова реалност в пазаруването, която се развива по-бързо от очакваното. Някои консервативни пазари и клиенти все още предпочитат да пипнат домата, преди да платят на касата за него. Други обаче свързват начина си на живот с удобството да не губят време по магазините, а да получават всичко у дома. Някои специализирани издания свързват новината за виртуалния магазин в Южна Корея с тестов проект, който при успех ще се развие и на други пазари. Най-вероятно следващият би бил Великобритания.
Обединеното кралство и бездруго се смята за страната на изгряващата търговия. Повечето модерни, нови и конкурентни концепции за пазаруване тръгват именно оттам. След като проработят и се докажат, тези практики се разпространяват и към останалите пазари. Тенденцията в момента е фокусирана най-вече в сферата на онлайн търговията.
Доказва го и бизнес моделът на Ocado, който преди десетина години започна дейността си като онлайн платформа към британския офлайн ритейлър Waitrose. В момент Ocado има над 260 хил. активни клиенти във Великобритания. Приходите на компанията за миналата година са над 550 млн. паунда. Бизнесът расте непрекъснато, а фирмата вече е листвана на Лондонската борса.
Принципът на доставка, използван от Ocado, е подобен на този на Tesco в Южна Корея. Клиентите поръчват през мобилни устройства и получават храната си след няколко часа или в зададено от тях време. Разликата е, че при Ocado клиентите разглеждат продуктите на дисплей, а при Tesco ги сканират.
"На всеки 30 години навиците на потребителите се променят. През 50-те години, когато се появяват първите супермаркети на самообслужване, цените бяха по-ниски, а предлагането на едно място – по-голямо. За период от десет години почти всички хора започват да пазаруват по този начин. Следващата голяма промяна дойде през 80-те години с изместването на супермаркетите извън градовете. Магазините станаха по-големи и в тях имаше дори по-богат асортимент на по-ниски цени. Това, което ние правим, е да развием нещо в ерата на новите технологии. Изграждаме нещо, което хваща промяната в поведението на потребителите, които използват интернет и технологиите", казва Джейсън Гисинг, създател и директор на Ocado, във видеопрезентация на компанията.
Сега за по-любопитните от нас остава да си поблъскаме главите: как ли ще пазаруваме след още 30 години?
Българската следа
Търговията на дребно в България в момента е фокусирана в развиване на офлайн мрежата. Международните и по-големите български вериги инвестират в изграждането на нови обекти, а интернет присъствието като че ли е оставено за по-късен етап. Онлайн магазини имат "Пикадили" или веригата за техника "Техномаркет", но клиентите, които ги използват, са пренебрежимо малко на фона на онези, които пазаруват по традиционен начин.
В същото време новите технологии се развиват. Все повече хора обикалят из улиците със смартфони в ръцете или четат от таблети. Заради тях онлайн пазарът изглежда с потенциал и недоразвит.
"Онлайн търговията ще навлиза много по-бързо, отколкото очакваме. Начинът на пазаруване се променя навсякъде, това ще се случи и при нас. Не случайно големите търговци като Tesco или Carrefour се концентрират върху онлайн бизнеса", коментира Христо Попов, който доскоро беше мениджър на Intersnack, a в момента разработва нов проект за виртуален магазин.
Проектът се казва EazyNet и ще включва три сайта: за техника, за бебешки и детски стоки и хранителен супермаркет. Трите ще започнат да работят последователно, като този за техника ще е първи и ще е онлайн още през август. Другите трябва да станат активни до есента.
Компанията, която разработва проекта, се казва "Изи нет груп" и е регистрирана наскоро. Подготовката на самата инициатива е започнала през есента на миналата година. Екипът, който стои зад проекта, включва Христо Попов и трима международни инвеститори с опит в търговията и онлайн технологиите.
Анализът на компанията показва, че в България близо 50 на сто от населението е онлайн. Модерните технологии навлизат активно. Пазарът е млад и изключително фрагментиран: има над 1500 онлайн магазина, от които 600 са активни. Сред тях обаче няма лидери.
"За да е успешен един проект, той трябва да изпълни три условия: отлично познаване на ритейл бизнеса, на правилата на дигиталния маркетинг и поведението на потребителите в мрежата. От няколко месеца изследваме поведението и пазара, тестваме и разработваме иновативни модели, които да заработят в България", казва Попов.
Принципът на хранителния супермаркет ще е подобен на този на Ocado. Клиентите ще пълнят виртуалната си кошница си през сайта. На него ще има предварително зададени профили на потребление, благодарение на които офертите ще могат да се персонализират. Обикновен пример: ако потребител често купува вино, предложенията към него с разнообразие на вина ще са повече, отколкото към някой, който предпочита бира.
Христо Попов обяснява, че виртуалният магазин няма да има се конкурира с традиционните търговски вериги. Сайтът ще се цели към клиентите, които могат да планират седмичните си покупки, и не искат да губят време за доставянето на вода, тоалетна хартия или перилни препарати. Те ще могат да посочат един ден или час в седмицата, в който ще знаят, че ще получат поредната си партида поръчки.
Хранителният супермаркет се разработва съвместно с една от търговските вериги, които работят в България. Договарянето с доставчиците и логистиката ще минава през веригата, а транспортирането на пратките до клиентите ще се прави от екипа на EazyNet.
"Традиционните ритйлъри не са конкурентни заради високите разходи, които имат, и заради структурата на маржина. Ние сме много по-гъвкави, може да работим на по-ниски маржове и да предлагаме по-конкурентна цена", твърди Попов. Според бизнес плана на компанията до 6 месеца след стартирането на трите сайта трябва да има 2-3 хил. активни потребители в София.
Една от идеите на EazyNet е да разработи виртуален магазин по подобие на Tesco. За жалост вероятно още сме далеч от времето, когато българските клиенти на метрото ще могат да сканират шоколада си, докато чакат поредната мотриса. Но все някога и това ще стане. То доскоро и метро нямаше...
Ако Кин Чу Мин не отиде при магазина, магазинът ще дойде при него. Така перифразирано може да звучи поговорката за планината и Мохамед, само че в южнокорейски вариант.
Корейският пазар от дълги години е ключов за водещата британска верига магазини Tesco. Тя започва експанзията си в страната през 1999 г. и винаги се е старала да бъде номер едно. За да постигне целта си, е адаптирала своята концепция, разработвала в нови бизнес практики, променяла се е и е била иновативна. Дори работи на местния пазар с друго име – Home Plus. То е в синхрон с новия формат магазини, които британската група разработва преди две-три години специално за нуждите на азиатската държава. Обектите приличат повече на мол, отколкото на обикновени хипермаркети. Под един покрив Tesco събра богато разнообразие от неща за пазаруване, забавление и занимания, разпределени по възрасти и интереси.
9 коментара
Човекът с виртуалния магазин не е ли (бивш) управител (или май собственик) на една фалирала верига супермаркети?
Значи:
"Традиционните ритйлъри не са конкурентни заради високите разходи, които имат, и заради структурата на маржина. Ние сме много по-гъвкави, може да работим на по-ниски маржове и да предлагаме по-конкурентна цена", твърди Попов.
и в същото време:
"Хранителният супермаркет се разработва съвместно с една от търговските вериги, които работят в България. Договарянето с доставчиците и логистиката ще минава през веригата..."
Мушморок!
Просто няма понятие с какво се захваща
До коментар [#1] от "Марин":
Именно!
Да фалираш верига супери, когато пазара расте (!), при това базирана в София (!), трябва да си наистина голяааам "специалист"!
А тук просто му е бедна фантазията с какво се захваща, но нейсе - поне вече има опит :)
Tesco се стопанисва от British Capital Partners (около 70 лрд. паунда но работят и със заемен капитал), които са ... да речем еквитери. Имат и спътници, медицина и какво ли не. Играчи. Но те мениджънт не правят - купуват го. Това предполага плюсове на някои пазари, където местния мениджънт е ОК (да речем Корея) и недостатъци, там където се иска "да сръчкаш нещата". Купиха и една голяма верига в Полша (Полска Жабка). Лидл и Карфур са друга бира - имат си стратегия и си я следват. И където са те, другите се хранят с трохите. Особено Лидл прави тиха революция, доколкото знам вече са вдигнали мушата на скандинавския пазар. Аз лично съм им голям фен, подходът им е уникален. Толкова се кефя че никой не реже колбасите - или взимаш палката или ... не я взимаш. Няма лелки, няма чичковци. Кефят. В цените също са доста добре, особено за качеството. Избор - малък, но смислен. Абе, като за мен. НЕ РАБОТЯ ЗА ТЯХ И ТОВА НЕ Е РЕКЛАМА. НИЩО НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ - ЛИЧНО МНЕНИЕ.
До коментар [#4] от "misho73":
Лидъл са меко казано смешници - продават измислена стока (потърси мляко по БДС, месен продукт "Стара планина" и ще разбереш какво говоря). Цените им са подвеждащо сложени НАД стоката (а не ПОД, при което тъща ми се хвана веднага на въдицата). Кока-Кола 2Л струва 2.07 - да ги таковам в дискаунтъра - че то в кварталния е по-евтина. Абе ... поредния чужд с мръсни пари който ще досъсипе родното производство.
Как ще ги стигнем Корейците?! Ако се заформи онлайн школа по бойни изкуства, аз се записвам, моментално.....
Абе не знам кой и кого ще стигаме ама идеята е перфектна. Дето се вика днес в Корея утре... кой знае...
Идеята е страхотна, предоставя избор на забързания потребител и не задължава с нищо хората, които искат да пазаруват в класически магазин. Абсолютно съм съгласна с твърдението за промяната на начина на пазаруване (според мен на психологическа основа). В момента дори кварталните магазини са на често на самообслужване. В помещение от 10 кв. метра не е по удобно ти да се мъчиш да се разминеш с останалите хора и да правиш избор от изложените по рафтовете 10 артикула. Супермаркетите за това са "супер", защото са големи. Решението да се спаси малкия бизнес не е да е модерен.
Квартални бакалии могат да се намерят във всички страни, разликата е, че са по-специялизирани и се разчита на доверието между лоялните клиенти и собствениците(предоставя се пресен и качествен продукт на определена цена, който не иска...има дискаунти)
Както всичко, с което се захваща Попов, така и това е въздух под налягане! Ще изгърмят 2-3 доставчици, ще фалират 1-2 фирми..нищо ново тук. И как всеки път историята се повтаря?! Чакай, да отгатна към днешна дата дали има 2-3000 потребители на тези сайтове.. то и сайтове май няма..!?