Годината на купувача
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Годината на купувача

Консултантите по сливания и придобивания посочват, че купувачите и продавачите може да искат сделки, но предпазливостта остава да властва по време на преговорите (От ляво на дясно: Христо Стоянов, Росен Иванов, Илко Стоянов, Калина Пеловска и Ивайло Господинов)

Годината на купувача

Сливанията и придобиванията се активизират, но сделки се сключват бавно и сложно

6555 прочитания

Консултантите по сливания и придобивания посочват, че купувачите и продавачите може да искат сделки, но предпазливостта остава да властва по време на преговорите (От ляво на дясно: Христо Стоянов, Росен Иванов, Илко Стоянов, Калина Пеловска и Ивайло Господинов)

© Надежда Чипева


"Проклет да е този дълг." Репликата може да е стряскаща, но на 100% показва средата, в която битува бизнесът през последните три години. Докато дългът беше инструмент за бърз ръст и големи печалби преди кризата, сега вече се проклина от мениджърите. Той за съжаление е и сред основните движещи сили на пазара на сливания и придобивания и през тази година, макар ситуацията да е сравнително по-добра от 2010 г.

Това се доказва и от местната статистика - към октомври сделките в България надхвърлиха 1 млрд. евро (виж таблицата) при реални около 500 млн. евро за цялата минала година. Тази година наистина започна активно, но разрастването на дълговата криза в Европа отново увеличи несигурността и сред купувачите, и сред продавачите. Така че прогнозите са почти невъзможни.

За да измери пулса на пазара, "Капитал" разговаря с петима консултанти от сектора, с които си партнира за годишната конференция по сливания и придобивания (която медията организира и която тази година ще се проведе на 25 октомври). Предварителният разговор с тях отся няколко ключови тенденции: годината продължава да е на купувача; чуждите инвеститори са гладни за интересни сделки, но много предпазливи; българските предприемачи оставят значителен отпечатък на пазара, а държавата се завръща на пазара като потенциален генератор на качествени компании чрез приватизация.

Какво се случи

"Виждаме оживление на пазара на сливания и придобивания. Последните 4-6 месеца имаме доста контакти с инвеститори, които търсят определени активи в региона, работим и по няколко сделки с български клиенти,което определено не беше случаят през 2010 г.", каза Ивайло Господинов, управляващият директор на Raiffeisen investments – България. Според него инвеститорите имат апетит за сделки, но са внимателни в подбора им. Най-интересните сектори за тях са енергетиката и всичко, свързано с хранително-вкусовата индустрия. Отделно интерес има и към селското стопанство, посочи Господинов. "Нашите наблюдения показват същата тенденция. През 2011 г. има повече сделки, отколкото през2010 г.", коментира и Илко Стоянов, партньор в Schoenherr България. Дори в глобален мащаб ситуацията показва ръст от 10-15 % в броя сделки, допълни той.

Най-големите транзакции тази година обаче са по-скоро в резултат на изход от инвестиция поради нужда от преструктуриране на балансите или преосмисляне на стратегията, но винаги с международен отенък. Към първата група сделки може да се причисли топ продажбата на годината - ТЕЦ "Енел - Марица-изток 3" от Enel на американския фонд Contour Global. Във втората пък попада смяната на собственост при производителите на електронно оборудване "ЕПИК Електроник асембли" и "Сензор найт". Изключение са придобиванията, при които българският актив е част от една по-голяма платформа, позволяваща на даден стратегически инвеститор да стъпи в определен регион. Пример за това е препродажбата на търговската верига "Пикадили" в резултат на придобиването на сръбската Delta Maxi от белгийската Delhaize. Като стратегическо придобиване може да се определи и покупката на сладоледената фабрика "Дарко" от световния лидер в сектора Unilever.

Наблюдава се и активизиране на сделки, които са били спрени през 2009 г., но подновени и приключвани през 2011. "Разбира се, приключват при по-неизгодни условия от тези, при които са били договорени през 2009 г.", посочи Илко Стоянов. Отделно има сделки, при които инвеститорите, които са придобили активи през 2008-2009 г., сега искат да излязат от тях. Пример за това е поредната смяна в контрола на HR компанията Consulteam. След като преди две години тя бе препродадена, това лято тя отново смени собствеността си, като новият собственик - GI Group, всъщност е един от кандидатите от 2009 г., посочи Росен Иванов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea Capital. "В началото на кризата те се отказаха, но две години по-късно преди последните развития на пазарите те отново си върнаха интереса към България, което беше интересно, тъй като в рамките на две години един стратегически инвеститор замени друг", посочи Иванов.

"Работа не липсва, но сделките се затварят по-трудно", поясни и Господинов. И изтъкна няколко причини за това - инвеститорите са доста внимателни,продължава да има разминаване в оценките на купуващия и продаващия, а банките все още финансират избирателно, което е предпоставка сделката да се забави.

Това вероятно е в основата и на липсата на развръзка и при най-голямото преструктуриране за България - това на Българската телекомуникационна компания. Преговорите се водят още от края на 2009 г., т.е. година и половина след последната препродажба на телекома, но сложната и свръхтежка дългова структура още повече усложняват преговорите.

С бебешки стъпки

Към спънките трябва да се прибави и голямата доза несигурност на инвеститорите, дори от страна на големите стратегически играчи, които познават много добре индустриите, в които работят. "За пръв път виждаме сделки, в които се желае да се придобие пълен контрол, но поетапно в рамките на една, две до три години, т.е. нямаме инвестиции веднага. А по-скоро инвеститорите подхождат с бебешки стъпки към сделки", посочи Илко Стоянов. Това според него само говори колко трудно е дори за стратегическите купувачи да правят прогнози напред във времето дори в рамките на шест месеца. Има и инвестиции, при които придобиващият си запазва правото да продаде обратно собствеността върху актива, ако той не отговори на очакванията му и на бизнес плана, посочи още той. Просто инвеститорите са сякаш на тръни какво ще се случи с компанията, която купуват, дори в сравнително краткият период на придобиването, допълни Стоянов.

Когато започна кризата, имаше и големи очаквания за продажби и преструктурирания заради сериозната задлъжнялост на бизнеса. Те обаче като че ли не се оправдаха напълно. Подобни преструктурирания се правеха по "лъжичка на час" или просто не се случваха, защото банките предпочитаха да запазят максимално дълго актива в балансите си. Само в най-краен случай започват да се появяват активи и бизнеси за публична продан. Според Илко Стоянов това се дължи по скоро на липсата на култура в България за "бързооборотност на компаниите", т.е. възможност за бързо преструктуриране чрез процедура по несъстоятелност.

Според Калина Пеловска, инвестиционен директор в "Алфа финанс холдинг" (където основен акционер е съиздателят на вестниците "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев), по-скоро банките нямат мотивация да изваждат на пазара активи, които все още носят някакъв положителен паричен поток. По-скоро предпочитат да преструктурират и удължават кредити, защото от това донякъде зависи и собственото им здраве. Затова пък според нея на пазара има много недвижими имоти, които не генерират паричен поток.

На този фон изглежда логично освен стратегическите и дяловите инвеститори да са  по-предпазливи. Може би единствената сделка тип придобиване с миноритарен дял в този сегмент тази година е покупкатата на около 30% от CallPoint New Europе от ЕВБР срещу сумата от 3 млн. евро.

Спирачка за тези инвеститори е липсата на икономически растеж в страната. "Те търсят възвращаемост", каза Господинов, каквато за момента българската среда не може да им предложи. Затова не е изненада, че повечето фондове, които гледат и към България, в момента са изцяло фокусирани върху пазари като Турция например.

Периодът е слаб като инвестиционна активност от страна на фондовете за дялови инвестиции, но пък те управляват съществуващите си портфейли добре, защото компаниите, които вече притежават, имат нужда от помощ в тези условия, коментира и Христо Стоянов от българското представителство на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Част от фондовете пък успяват да направят успешен изход от инвестициите си,като например в случая с "Дарко", който скоро ще бъде придобит от Unilever. "Правенето на нови инвестиции обаче е трудно. Пазарът е на купувачите и така ще бъде още няколко години", допълни той.

Виж кой купува

Една от основните причини инвеститорите да са предпазливи в България е чисто местната черта фирмите да са непрозрачни финансово - имат двойно, тройно или нулево счетоводство, каза още Христо Стоянов. "Просто сега инвеститорите са по-предпазливи към рискове, които в годините на бум бяха склонни да пренебрегнат", посочи той.

За сметка на това обаче именно в тази среда най-добре се ориентират българските предприемачи и затова 2011 г. може да се определи и като тяхната година. Макар най-едрите сделки за периода да са с чужди инвеститори, най-големият брой от сливанията и придобиванията бяха от местните играчи. Така например активите на фалиралия "Кремиковци" бяха придобити от три компании от групата на "Надин", малко под 50% на БАКБ станаха собственост на компания на Цветелина Бориславова, вестникарският бизнес на германската WAZ в страната беше придобит също от български инвеститори. Пак местен капитал има в сделките за 3С СОТ, "Фама Сердика", "Агро финанс", "Еларг фонд за земеделска земя", "Еврохолд България", Тексимбанк и др.

Да влязат новите фондове

Оттук нататък пазарът е труден за предсказване. Зависи най-вече от развитието на европейската, а и на световната икономика. Сигурното на местно ниво е, че ще има раздвижване около трите инвестиционни фонда, които се структурират по европрограмата JEREMIE, с български играчи. Те биха внесли известна доза лекарство за разширяването на кръга от бизнеси, които се управляват поправилата и които впоследствие да станат интересни за придобиване, коментира Христо Стоянов. Според него местният пазар има нужда от една такава цяла инфраструктура или дори екосистема от най-рискови инвеститори, които да поемат компаниите на много ранен етап и да им помагат да се развиват, така че в даден момент да излязат на пазара на сливания и придобивания.

По евроинициатива JEREMIE, която е част от оперативна програма "Конкурентоспособност", в момента се структурират три инвестиционни фонда с общ публичен и частен ресурс от 150 млн. евро. Инвестиционният им хоризонт е до 2015 г., като още догодина от тях се очакват 5-6 сделка, тъй като мениджърите им бяха избрани тази есен. По 60 млн. евро за инвестиции ще имат фондът за развиващи се компании и фондът за мецанин финансиране. Третата схема по JEREMIE е рисков фонд с капитал от 30 млн. евро и ще инвестира в тепърва прохождащи фирми. Представителите на трите фонда - съответно Axxess Capital, Mezzanine Management съвместно с Rosslyn Capital и NEVEQ, тепърва ще разясняват какви проекти търсят, като първата им публична изява ще е точно на конференцията на "Капитал". Освен тях по инициативата има и ресурс от 20 млн. евро, отделен за инвестиции в компании на изключително ранен етап от развитието им, т. нар. early stage и seed capital фонд.

Точно в най-ниския сегмент на пазара има много потенциал, а той винаги е бил най-пренебрегван в България, смята Христо Стоянов. Според него нищо не пречи на JEREMIE да промени това през следващите няколко години, макар инструментът да е все още експериментален. "Резултатът очевидно няма да се случи в рамките на една две години, но това е посоката, в която трябва да се развива местната индустрия... ако не искаме в условия на криза винаги да имаме постоянен пазар на купувачите", допълни той.

Това е и механизъм предприемачеството в България да навлезе в нова фаза, която няма да е резултат от криво направена приватизация и евтин заемен ресурс, а от добре оценен бизнес потенциал.

Топ 10 на сделките през годината
Продадено дружество/активПродавачКупувачЦенаДялЗабележка
ТЕЦ "Енел Марица-изток 3" Италианската EnelАмериканският фонд Contour Global230 млн. евро73% 
Сензор найт индастриалБелгийската Elex GroupАмериканската Sensata Technologies225 млн. евро100,00%В цената влиза и белгийската централа
Активите на "Кремиковци"Кредиторите на дружествотоТри компании от групата на "Надин"316 млн. лв.  
"Пикадили"Сръбската Delta maxiБелгийската Delhaize110-120 млн. евро100,00%Цената е по собствени изчисления на база на цената за цялата сръбска група и тежестта на бизнеса в България
М.О. София (Mall of Sofia)GE Real Estate и Avestus Capital PartnersEuropa Capital (Rockefeller Group)104-105 млн. евро100,00% 
"Булгартабак холдинг"Българската държаваBT invest100 млн. евро80,00%Купувачът формално е част от руската ВТБ, но се очаква препродажба на български играчи
НУРТСБТКBluesat Partners – ОАЕ57 млн. евро50,00% 
"Мелина" (мол Марково тепе)Австрийската Investkredit BankКипърската Atiumko (чрез "Марково тепе мол" ЕООД)Над 45 млн. евро100,00%45 млн. евро е дългът, поет от купувача, а допълнително платената цена е неизвестна
"Медийна група България холдинг" (24 часа и Труд)Германската WAZ"БГ принтмедия"Над 40 млн. евро100,00%Цената е по неофициална информация
ЕПИК електроник асемблиElex GroupIntegrated Micro-Electronics43 млн. евро100,00%Цената е за производствата на EPIQ в България, Мексико и Чехия
      
Източник: "Капитал"     

"Проклет да е този дълг." Репликата може да е стряскаща, но на 100% показва средата, в която битува бизнесът през последните три години. Докато дългът беше инструмент за бърз ръст и големи печалби преди кризата, сега вече се проклина от мениджърите. Той за съжаление е и сред основните движещи сили на пазара на сливания и придобивания и през тази година, макар ситуацията да е сравнително по-добра от 2010 г.

Това се доказва и от местната статистика - към октомври сделките в България надхвърлиха 1 млрд. евро (виж таблицата) при реални около 500 млн. евро за цялата минала година. Тази година наистина започна активно, но разрастването на дълговата криза в Европа отново увеличи несигурността и сред купувачите, и сред продавачите. Така че прогнозите са почти невъзможни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK