Едно пристанище не стига

Дали е добре да си апетитна хапка е спорно. От една страна, лесно биха се намерили желаещи да инвестират в теб. От друга обаче, много разнопосочни интереси и желания могат да блокират и най-добрите идеи за промяна. А когато се и опитат да захапят по едно парче, накрая може да не остане нищо.

С най-голямото пристанище в страната - варненското, се разиграва именно вторият сценарий. Всяко правителство излиза с плановете за разработването му. Години по-късно ситуацията остава непроменена. Аспаруховият мост все така блокира влизането на големи контейнеровози към "Варна - запад" (в близост до девненските заводи). "Варна - изток" пък все така се намира в сърцето на града, с който си пречат взаимно. От дългогодишните спорове къде да се разположат необходимите нови терминали и кой да инвестира в тях губи държавата. Пристанище Варна изостана много на фона на прекия си конкурент Констанца. Без инвестиции пък в дългосрочен план то е обречено да обслужва само и единствено малката българска икономика.